РЕШЕНИЕ
№ 1710
град Пловдив, 12 .10.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ С.
при секретар Христина Николова и
участието на прокурор Петър Петров, като разгледа касационно адм. дело № 1998/2022г.
по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от И.М.В. чрез адвокат В.С. и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София (ГДИН) срещу Решение № 993 от 02.06.2022
г., постановено по адм. дело № 2514/2021г. по описа
на Административен съд – Пловдив.
Първата касационна жалба е подадена от И.М.В. чрез пълномощника адвокат С., който обжалва
решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София
иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата над 1500.00
лева общо до пълната претендирана
сума от 75000.00лева, дължащи се на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието по време на неговото пребиваване в Затвора
гр.Пазарджик и Затвора -гр.Пловдив, изразили се в липса на достатъчно
жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал. Излага доводи
за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.
209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по своето основание и
следва да бъде уважен в пълния си размер. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено искането
за присъждане на търсения размер на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Не се претендират разноски.
Ответникът
по тази касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, взима
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде изцяло отхвърлена. Не ангажира
допълнителни писмени доказателства. В съдебно заседание не се представлява и не
дава мнение по същество на спора. Не се претендират разноски.
Втората касационна жалба е подадена от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния си
представител юрк. Ч., с която обжалва решението в
частта му, с която първоинстанционният съд е уважил
частично предявения иск като доказан и основателен и е присъдил две обезщетения
за неимуществени вреди в общ размер на 1500.00 лева. Искането на ГД „ИН“ е за
отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде
отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение, както и в останалата си претендирана част. Алтернативно предлага общият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди да не
надвишава 500 лева. Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по втората касационна жалба – И.М.В. чрез адвокат В.С., не взима
отношение по основателността на касационната жалба, подадена от ГД „ИН“.
Редовно призован, не се явява и не сочи нови доказателства, не взима и
становище по съществото на жалбата.
Контролиращата страна, чрез участвалия представител
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните
жалби, както и за правилност на обжалваното решение.
Касационният съдебен състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение,
във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с
оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери
следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред първоинстанционният
съд се е развило по исковата молба на И.М.В.
чрез адвокат В.С. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил
иск по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в
различен размер за различни периоди. Така за периода от 16.11.2016 г. до 16.02.2017 г. се претендира обезщетение в размер на 10000 лева, ведно със законна лихва; за периода от 17.02.2017г. до 06.05.2017г. обезщетение в размер на 10000 лева, ведно със законна лихва; за периода от 07.05.2017г. до 01.11.2018г. в размер на
35000 лева, ведно със законна лихва; за периода 07.01.2021г. до 07.04.2021г. обезщетение в размер на 10000 лева, ведно със законна лихва; за периода от 08.04.2021г. до 17.09.2021г. в размер на
10000 лева, ведно със законна лихва от 16.11.2016 г. до окончателното изплащане
на претендираното обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Всички търсени обезщетения за свързани с понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация при
Затвора – Пазарджик, Затвора Пловдив, Арест- Пловдив и касаят понесени обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт, като са причинени в резултат от
настаняването му в пренаселени килии при площ под 3 кв. м. на човек; при
наличие на гризачи и дървеници; липса на постоянно течаща топла вода; незаконосъобразна
заповед за преместване, при което е бил настанен в друго пенитенциарно заведение
с лица, които са опасни за него и това е довело до стрес. Съдът, като е събрал и обсъдил необходимите писмени и гласни
доказателства- свидетелски показания от И.П.П. и И. С.И.,
справки от ГД ИН относно местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода
и МНО „Задържане под стража“, медицински справки и документация, протоколи за
дезинсекция, дезинфекция и дератизация, преценил
поотделно обстоятелствата, изложени в исковата молба на В., становищата
и исканията на страните в хода на делото, като след вкл. приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС преценил, че са налице основания за присъждане на обезщетение
за отделни претендирани периоди. С решението си по
делото административният съд, като констатирал нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на
затворническата администрация във връзка с липсата на достатъчно жилищна площ в
условията на Затвора Пазарджик е уважил предявения от И.М.В. *** иск за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в рамките на периода от 01.01.2018г.
до 03.08.2018г.,
в едно със законната лихва от датата на исковата молба и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 35000 лева, а също и за останалите оплаквания за нарушения по
чл. 3 от ЗИНЗС
и за дължима лихва, като неоснователен. Уважил и предявения иск за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, дължащи се на бездействие на затворническата администрация във
връзка с липсата на достатъчно жилищна площ в условията на Затвора Пловдив за
общо 98дни в периода от 08.04.2021г. до 17.09.2021г., и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 10000 лева, а също и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС
и за дължима лихва, като неоснователен. Отхвърлил изцяло останалите
предявени искове за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС в размер на по 10000 лева всеки, търсени
за причинени на ищеца при престоя му в Ареста Пловдив в
периода 16.11.2016г. до 16.02.2017г. и в периода 07.01.2021г. до 07.04.2021г., ведно със законна лихва от
16.11.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил и предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди
в резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС в размер на 10000 лева в периода
17.02.2017г. до 06.05.2017г., причинени на ищеца при престоя му в Затвора
Пловдив, ведно със законна лихва от 16.11.2016 г. до окончателното изплащане. Със събирането на съответните доказателства решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. За да постанови
този резултат, съдът е приел, че от събраните доказателства така отхвърлените
изцяло искове са недоказани по своето основание и по своя размер, а присъденото
обезщетение като справедливо напълно ще задоволи причинените неимуществени
вреди.
Посочил е, че това става при съобразяване на съдебната практика по идентични
дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът на
присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за
преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е
ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни
обстоятелства. За този период от така посочени дни съдът е
приел, че са настъпили по отношение на ищеца твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко
достойнство условия в местата за лишаване от свобода, изразяващи се в обитаване
на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4
кв.м.. Посочил е, че така определеният размер се явява най- справедлив по
отношение на търсеното обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За
разликата до общо 75000 лева приел, че искът е неоснователен, необоснован и
недоказан. Обосновал се е в случая, че за тази разлика не са доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска в тази му част.
Решението на съда е валидно и допустимо, като касационната жалба на И.М.В.
е частично основателна, а касационната жалба на ГД ИН е неоснователна.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на
спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка.
Следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство
условия при изтърпяване на задържането под стража и наказанието „лишаване от
свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена
минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м. в които да има течаща топла вода,
в периода предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата претенция на И.В.
се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. съобразно изискванията
на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за период от 318 дни във връзка с пребиваването му в
Затвора Пазарджик и Затвора Пловдив. По тази причина, при сравнително краткият
престой за процесен период в помещение с разполагаема
площ под 4 кв. м на човек, е налице нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав намира, че при определяне
размера на дължимото обезщетение, преценката на съда в тази част е неправилна.
Определеният от него размер на обезщетение и присъден такъв е сравнително занижен
и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл.52 ЗЗД и в редица решения на ЕСПЧ. Предвид
възрастта и здравословно състояние на ищеца, както и поради относително краткия
период от време, в които не му е била осигурена минимална
жилищната площ на човек от 4 кв.м., степента на
претърпените от И.В. страдания са такива, че отговарят по степен на приетите
стандарти за лоши санитарно- битови условия в затворите гр.Пловдив и
гр.Пазарджик. За
доказаните периоди на увреждане – общо 318 дни първоинстанционният
съд е определил обезщетение общо от 1500 лева, равняващо се на дневна база от 04.71
лева/ден или 02.41 евро/ден. Така определеното обезщетение, отнесено към
обсъдената фактическа и правна обстановка, се явява занижено с оглед трайната
съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може
да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде
неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от
него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията. Подчертано е в тази
връзка в пилотно съдебно решение, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко
или унизително отношение е толкова фундаментално, че вътрешният орган или
съдът, който разглежда делото, ще трябва изключително добре да мотивира
решение, с което се присъжда по-ниско или се отказва присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди. Размерът на времето, изтърпяно от
съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице
елементите от правопораждащ фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер
и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на
ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени
към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на
Европейския съюз, касационната инстанция намира за справедливо обезщетението да
бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за процесния
период от 01.01.2018г.
до 03.08.2018г и от 08.04.2021г. до 17.09.2021г. вкл.. Това е съобразено и с постановените
решения по делата Йорданов и Джелебов срещу България
и Иванов и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение,
присъдено от националния съд, се равнява
това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от
ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че това е адекватно
обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на производството за
обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било
достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на
забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от
Конвенцията. Така за доказаните спрямо В. общо 318
дни на увреждане за този период, следва да бъде присъдено общо обезщетение в
размер на 2540.00 лева Поради това
справедливият размер на обезщетението за установеният период на увреждане на
ищеца следва да се повиши от 1500 лева на 2540 лева, което отговаря в най-
пълна степен на стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение.
По отношение на наведените оплаквания,
че решението е неправилно в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените
искове, съдът също намира касационната жалба за частично основателна. Така по
отношение на наведените от първоинстанционният съд
доводи за липса на основание да се присъди обезщетение на ищеца за претендирани от него неимуществени вреди във връзка с престоя в Затвора Пазарджик за посочения период от
07.05.2017г. до 31.12.2017г., се явяват явно необосновани. Прието е, че ищецът
е прибивавал в това пенитенциално
заведение, но от страна на ответника не е
предоставена пълна информация относно броя на лицата, с които ищецът е бил
настанен. Налице са само общи данни относно отделенията, в които е пребивавал. Затова съдът е
приел, че не следва на основание чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС да приема
за изцяло доказан твърденият факт на пренаселеност на помещенията в Затвора
Пазарджик.
Развил е доводи, че данни за пренаселеност за тези периоди не могат да се извлекат нито от докладите на Омбудсмана, нито от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поради което и не е налице установяване на такова нарушение през
пълния исков период от 07.05.2017г. до 31.12.2017г.. Мотивирал
се е, че състоянието на пренаселеност не е било
постоянно, нито изразено в една и съща величина през 2016г. и 2018г., доколкото
е налице текучество. Поради това и данните от доклади на омбудсман на Р България следва да се вземат предвид, но общо като насока относно състоянието в
български затвор, а предвид характера на производството, което изисква преценка
на конкретни факти и обстоятелства, поради искането за определяне на конкретно
по размер обезщетение за конкретно лице, съдът се основава преди всичко на
конкретните доказателства, събрани по делото и относими
към престоя на ищеца.
Решението
на съда е неправилно в тази част. Разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС сочи на
възможност на съда при неизпълнение на дадени указания от страна на
администрацията относно предоставяне на информация за релевантни факти, да
приеме, че тези факти са доказани. Същевременно непредставяне на доказателства,
с които да се опровергаят твърденията на ищеца, обуславя приложението на
презумпцията на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, който текст определя, че в случаите, когато
се претендират вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тежестта на доказване на правнорелевантните факти е
за затворническата администрация, която следва да опровергае изложените в
исковата молба обстоятелства. Когато тя не представя доказателства, с които да
обори тези твърдения, тези вреди се предполагат за настъпили. Като не е
представил необходимите справки за броя настанени лица, ответникът не е оборил
по линия на пълното доказване твърдените в исковата молба обстоятелства за
нарушения на чл.3 ЗИНЗС, свързани с пренаселеност на помещенията, в които е бил
настанен В. в Затвора Пазарджик за посоченият период. Ето защо не са налице
предпоставките да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за обезщетение
за настъпили неимуществени вреди, дължащи се на нарушение на чл.3 ЗИНЗС,
свързано с неизпълнение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. На същият се дължи
обезщетение за причиненото засягане на човешкото му достойнство, дължащо се на
пренаселеност на помещенията и неосигуряване на жизнена площ над 4 кв.м..
Размерът на обезщетението следва да отговаря на критериите за справедливост,
определени в нормата на чл.
52 ЗЗД.
Предвид възрастта и здравословното състояние на ищеца, както и поради
относително краткия период на задържане – 238дни, степента на претърпените от И.В.
Г. страдания не е особено висока. Поради това справедливият размер на
обезщетението за исковия период е 1904 лева, което
отговаря в най- пълна степен на стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение, и за които
ответникът следва да бъден осъден.
Горното налага извода, че касационната жалба на И.М.В. е частично
основателна, а касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" –
изцяло неоснователна. В останалата част касационните жалби
следва да се отхвърлят като неоснователи.
Предвид изхода на делото по правилото на чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС претенцията на ГД "Изпълнение на наказанията" за
присъждане на съдебни разноски се явява неоснователна.
Касационният жалбоподател В. не е отправили претенция за
присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се
дължи от настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 993 от 02.06.2022 г., постановено по адм.
дело № 2514/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция на И.М.В., ЕГН********** срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София за разликата от 1500.00 лева до 2944,00 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на И.М.В., ЕГН********** обезщетение в размер на 2944.00 / две хиляди и четиридесет
и четири лева/ за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.05.2017г. до 03.08.2018г. вкл. и за периода
08.04.2021г. до 17.09.2021год. вкл., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 993 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2514/2021г. по описа на Административен съд –
Пловдив-ХХIХ – ти състав, в останалата част.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.