.Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Д. Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3698/2020
г. по описа на Районен съд - Варна, 53
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от „***“ ООД, чрез
адвокат Й.К.А., срещу „***иск с правно основание
чл. 405, ал.
1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от
201,54 лева, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява
врата, причинени в резултат на настъпило
на 20.03.2017 г. застрахователно
събитие по Договор № *** за „***“ за лек
автомобил марка и модел „***, със срок на действие
от 26.03.2016 г. до
25.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че
на 22.03.2016 г. била сключена застраховка „***“ за лек автомобил
марка и модел „***с ответника със срок
на действие от 26.03.2016 г. до 25.03.2017 г.
Автомобилът бил застрахован за 26 000 лева, като застрахователната
премия, съгласно Застрахователна полица № ***г., възлизала на 1 352.52 лева, която била
заплатена изцяло на 22.03.2016 г. Сочи се, че на
20.03.2017 г. се установило,
че намиращият се на паркинг
на магазин „***“ лек автомобил е с увредена предна лява врата. Заявява
се, че на
21.03.2017 г. ответникът бил
уведомен за настъпилото застрахователно събитие и служители на същия огледали
автомобила, изготвили снимков материал и съставили Опис – заключение по щета
№ ***г. В описа като увредени детайли били описани: предна
лява врата. Ищецът твърди, че като застрахователно
обезщетение получил сумата от 147,92
лева, която не можела да
покрие щетите. Сочи се, че
след извършено проучване в няколко сервиза се установило,
че сумата, необходима за възстановяване
на щетите, била в размер на
349,46 лева, поради и което се излага,
че застрахователят следва да доплати
сумата от 201,54 лева.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявената претенция. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
като не се
оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ищеца.
Твърди се, че на
16.11.2017 г. е настъпило ПТП, с което
застрахованият автомобил е бил увреден тотално,
за което била образувана преписка по щета
№ *** и изплатена сумата от 13 479 лева, съгласно платежно нареждане с рег. номер ***г. Сочи
се, че с този документ били
изплатени и други щети, включително и процесната такава. Заявява се, че ищцовото
дружество предявило претенция пред съда, по която
било образувано гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд - Варна,
***, по
което имало влязло в сила съдебно
решение, от което било видно,
че автомобилът бил увреден тотално.
В открито съдебно заседание
ответното дружество не се представлява. В писмено становище е заявено, че се
поддържа подадения отговор на искова молба. Претендират
се направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото
Застрахователна полица № *** е видно, че ищцовото
дружество е застраховало по Застраховка „***“ процесния
лек автомобил при ответното дружество със срок на действие от 00:00 часа на **** г. Съгласно застрахователната полица,
застрахователната сума е в размер на 26 000 лева, а дължимата премия е в размер
на 1 352,52 лева.
Приети по делото са Общи условия
към застраховка на моторни превозни средства "***“, приложими към процесната Застрахователна полица № ***
Представена е квитанция за
изплатена в цялост застрахователна премия в размер на 1 352,52 лева от ищцовото дружество на 22.03.2016 г.
Приети
по делото са Уведомление –декларация за щета
по застраховка „***“ от 21.03.2017 г., както и Опис на претенция № ***г.
по процесната застрахователна полица относно настъпилото процесно
ПТП, в който са описани настъпилите увреждания на процесния
лек автомобил, а именно – предна лява врата, боя.
Видно от Експертиза по претенция № ***г.,
ответното дружество е определило за изплащане сумата от 147,92 лева.
Представена е платежно нареждане от
22.03.2018 г. за изплащане от ответното дружество в полза на ищцовото дружество на сумата от 13 479 лева, с
посочено основание за превод - щета № ***, ***
Видно от представеното влязо в сила Решение № *** г., постановено по гр.д. № ***г.
по описа на ***, ***, ответникът ***, е осъден да заплати на ***, сумата от 5 321
лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
настъпило на 16.11.2017 г. ПТП, по ****, след бензиностанция ***на километър
145, застрахователно събитие по Договор № ***г. за застраховка „***" на
лек автомобил марка ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 18.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
следният - пряк контакт между процесния автомобил,
който е възможно да е в покой, и друго превозно средство или друг обект, движещ
се в близост до процесния автомобил. Настъпилите
увреждания по процесния лек автомобил са следните: врата
предна лява – за боядисване. Според експерта, при съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания се формира извод, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди за лек автомобил ***и е възможно същите да са причинени по
степен и вид от настъпилото събитие. Вещото лице посочва, че общата стойност на
настъпилите увреждания на процесния лек автомобил
възлиза на 378,60 лева.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 405 КЗ, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. валидно облигационно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпили вреди в
срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие – покрит
риск.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото,
на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, наличието на сключен между тях
договор, обективиран в Застрахователна полица № ***
г. за „***“ за
лек автомобил марка и модел „***, със срок на
действие от 26.03.2016 г. до 25.03.2017 г.; изпълнение на задълженията на ищеца по
заплащане на застрахователната премия по същия; както
и обстоятелството, че на 21.03.2017 г. пред застрахователя е заведена извънсъдебна претенция – щета № ***г.
Съдът намира за установени от
събраните писмени доказателства и от приетото заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза също така вида на процесната щета: увредена предна лява врата – боя, времето и механизма на нейното получаване,
подробно описани в констативната част на заключението.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ
за доказан по своето основание.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че размерът на претендираното обезщетение по делото е включен в размера на
изплатеното застрахователно обезщетение за тотална щета на застрахования
автомобил, доколкото същото касае последващ договор
за застраховка, сключен между страните, по време на който е настъпило
застрахователно събитие, следващо по време процесното
такова.
По отношение на размера на
исковата претенция съдът намира следното:
След допуснатото в
съдебно заседание изменение на иска, същият се смята предявен за сумата от 230,68
лева, представляваща разлика между
определената от вещото лице средна
пазарна цена за отстраняване на процесните
щети и вече изплатената
от застрахователя сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна
увреда обезщетението се съизмерва
с действителната стойност на застрахованото имущество, тоест стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При
частична увреда релевантна е възстановителната
стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е да бъдат
гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем да бъдат репарирани
настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени
със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и
приема, че в случаите на съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, последното се определя по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а уговорки,
съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема
на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими
на застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница
при определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор
между страните относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната
стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162
ГПК и на заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертза се установява, че пазарната стойност, необходима за отстраняване на щетата по предна лява врата, е общо 378,60 лева, от които обезщетението, което следва да се изплати на ищеца, след приспадане на заплатената от ответника сума от 147,92 лева по процесната щета, възлиза на 230,68 лева.Върху определената сума за обезщетяване
на увреденото лице следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.03.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за заплатена
държавна такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице в размер на 100 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 230,68 (двеста и тридесет лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява
врата, причинени в резултат на настъпило
на *** г. застрахователно събитие по Договор № *** за „***“ за лек автомобил
марка и модел „***, със срок на
действие от ****
г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – *** г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 510 (петстотин и десет) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски, от
която сума: 50 (петдесет) лева –
внесена държавна такса, 100 (сто) лева –
депозит за вещо лице и 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС– адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: