№ 3774
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110204464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-29/08.03.2022г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ гр. София, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение-
Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София, ЕИК:********* на
основание чл.116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 1,
т. 4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
Недоволен е останал жалбоподателят, който обжалва в срок
наказателното постановление. В жалбата се посочва, че при извършване на
проверката не са изследвани всички обстоятелства и доказателства, както и че
не е направен анализ на фактическата обстановка. Отделно от това, излага
доводи, че в обжалваното наказателно постановление не са обсъдени всички
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и евентуалното приложение
1
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. Г..
Същата моли за отмяна на наказателното постановление, доколкото намира
същото за недоказано такова. Счита, че в наказателното постановление не са
обсъдени всички относими доказателства.
Въззиваемата страна - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
Медицински надзор редовно призована, се представлява от юрисконсулт П..
Същият моли за потвърждение на наказателното постановление, като намира,
че от събраните по делото доказателства се установява наличие на извършено
от лечебното заведение нарушение. Посочва, че в наказателното
постановление е обсъдено наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2021г. свидетелката МИ. подала до министъра на
здравеопазването сигнал за извършени от „Многопрофилна болница за
активно лечение - Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София
нарушения на медицинските стандарти. Подаденият от свидетелката И.
сигнал бил препратен на Изпълнителна агенция Медицински надзор, където
със Заповед № РД-13-949/14.10.2021г. била назначена проверка на лечебното
заведение за период от 15.10.2021г. до 18.10.2021г.
В хода на проверката било установено следното:
След извършена операция в МБАЛ „Св. Иван Рилски-2003“ гр. Дупница
на г-н АМИ. била случайно открита аневризма на абдоминалната аорта с
диаметър 80 мм с големи пристенни тромби. След препоръка на личния си
лекар, пациентът направил консултация с д-р ДЛ. в „Многопрофилна
болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр.
София, като същата насочила лицето за извършване на аортография в
неотложен порядък. Личният лекар на г-н АИ.- д-р СО. издал на същия
направление за хоспитализация от 23.02.2021г. за планов прием в
„Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична
болница“ БАД, гр. София. С това направление на 01.03.2021г. пациентът
постъпил в лечебното заведение, където на същия били назначени редица
2
изследвания- ПКК, биохимия, коагулационен статус и др. На лицето бил
извършен и скенер- аортоатериография. При извършеното изследване било
установено, че пациентът страда от аневризма на абдоминалната аорта с
размер 109/93,9 мм без данни за руптура. След обсъждане на лечението,
оформянето на документите и дадените препоръки от лекари пациентът бил
изписан на 03.03.2021г. без видима промяна в състоянието му, очаквайки
консуматив, който да бъде поставен при хирургическа интервенция в планов
порядък.
Около 22:00 часа на 03.03.2021г. при лицето АИ. се появила внезапна
болка в корема. Същият заедно със своята съпруга, свидетелката И., се
насочили към „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална
кардиологична болница“ БАД, гр. София. Около 22:55 часа бил издаден лист
за преглед №022059 с посочване на издател - доц. Н. Н., който обаче не бил на
смяна в лечебното заведение в този ден, а бил на разположение и не е
извършвал преглед на И.. Пациентът бил прегледан от свидетелката Н. и
свидетелката С.. Било преценено, че следва да се извърши образно
изследване на пациента и в неустановен по делото час Н. се опитала да се
свърже с рентгенологът, даващ разположение в този ден – св. П.. Същият бил
в банята и не вдигнал телефона веднага. След неустановен период от време,
но по-малко от 20 минути от първото обаждане бил осъществен контакт
между двамата и П. се насочил към болницата за провеждане на
изследването. В лист за преглед №022059 освен обективното състояние на
лицето било записано „в интервала между 23:20 часа и 00:30 часа нямаше
връзка с рентгенолог, който дава разпореждания за провеждане на КАТ с
констраст“. В системата на болницата се въвежда заявка за извършване на
КАТ с контраст в 00:48:02ч. на 04.03.2021г., д-р П. влиза в системата на
болницата в 1:32 ч. на същата дата, като провежда изследването в 1:49:46 часа
на тази дата. Заявката е със статус „изпълнена“ в 2:33 часа. В 01:45 часа било
издадено направление за хоспитализация №4431 за спешен прием на
пациента с поставена диагноза „аневризма на абдоминалната аорта с
руптура“.
В 03:30 часа започнала операцията на лицето АИ., която се провеждала в
екип от д-р Н. Н. (пристигнал по-късно в болницата за самата операция) и
асистенти д-р ПМ. и д-р БИ.. Операцията на пациента приключила в 07:00
часа, за което бил съставен оперативен протокол №136/04.03.2021г. В
3
изготвената история на заболяването на пациента било записано, че в
следоперативния период бил в крайно тежко състояние, като в 22:17 часа
пациентът починал.
В хода на проверката били изискани всички документи свързани с
пациента АИ., както и становища от д-р Н. Н., д-р АМ., д-р Р. Н..
При приключване на проверката бил съставен констативен протокол
№КП-777/22.10.2021г. Същият бил съставен от д-р АА. и ЕБ. Констативният
протокол бил връчен на изпълнителния директор на „Многопрофилна
болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр.
София на 29.10.2021г. срещу подпис.
Междувременно в лечебното заведение била извършена вътрешна
проверка въз основа на Заповед № 490/29.11.2021г. на изп. директор на
„Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична
болница“ БАД, гр. София. Проверката приключила с издаване на Решение
№2/01.12.2021г. на ЛКК МБАЛ „НКБ“, съгласно което комисията счита
сигнала подаден от свидетелката И. за неоснователен и не намира отклонение
от добрата медицинска практика.
Въз основа на извършената проверка и съставения Констативен протокол
от ИА Медицински надзор, в присъствието на изп.директор на лечебното
заведение и в присъствието на двама свидетели бил съставен АУАН №А-7 от
17.01.2022г. Същият бил връчен на изп.директор срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт постъпило
възражение.
АНО счел подаденото възражение за неоснователно и на база на
съставения акт издал процесното наказателно постановление (НП) № НП-
29/08.03.2022г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, с което на „Многопрофилна болница за
активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София,
ЕИК:********* на основание чл.116, ал. 2 от Закона за лечебните заведение
на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 3,ал. 1, т. 4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността
4
и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико- социални грижи.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на изп.
директор на лечебното заведение на същата дата.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели МИ., Н. Н., БС., ПП., ВМ., Р.
Н., Н., ЕБ.и АА., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК и доказателствени
средства- съдебно- медицинска експертиза.
Настоящата съдебна инстанция намира показанията на свидетелката
МИ.- съпруга на починалия, за достоверни, пълни и логични и поради тази
причина ги кредитира изцяло с доверие. От показанията на разпитаната пред
съда свидетелка се изяснява причината, поради която лицето АИ. е постъпило
в болница, неговото обективно състояние и част от действията на лекарите в
„Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична
болница“ БАД, гр. София. Показанията на свидетелката се потвърждават от
всички събрани по делото писмени доказателства, в това число историята на
заболяването на пациента, констативния протокол от извършената проверка и
издадените епикризи. Свидетелката в своя разпит заявява, че не знае дали е
имало забавяне на лекарския екип, както и дали на пациента е правено
изследване с контраст и какви изследвания са му били направени. Съдът
намира, че в едната си част показанията на свидетелката се подкрепят от
всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, а в
останалата си част се явяват ирелеванти относно предмета на доказване по
настоящото дело, като отчита и предубедеността и заинтересоваността на
посочената свидетелка от изхода на делото с оглед обстоятелството, че е
съпруга на починалия.
Относно показанията на свидетелите Н. и П., настоящата съдебна
инстанция намира, че същите са взаимноподкрепящи се, житейски логични и
последователни. От разпита на двамата свидетели се извеждат обстоятелства,
които са потвърдени както в останалите гласни доказателствени средства,
събрани от настоящия съдебен състав, така и от събраните и приети от съда
писмени доказателства. Двамата свидетели излагат сведения относно
предприетите действия при приемането на пациента, както и относно
осъществената връзка между двамата. Свидетелката Н. заявява, че
действително не е могла да осъществи веднага контакт със свидетеля П., но на
второто позвъняване била осъществена връзка. Свидетелката не дава
информация за интервала, в който са извършени позвъняванията и отрича да е
попълвала лист № 022059, където е записан интервал за липса на връзка с
доктор П.. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля
П., който излага сведения, че през времето, в което не е могъл да вдигне
телефона си се е намирал в банята, но че изследването, за което е бил извикан
5
е направено непосредствено след осъществения контакт, като са минали не
повече от двадесет минути от първото позвъняване до връзката между
лекарите. Видно от приложената по делото справка за извършвани действия
от д-р П. изследването на пациента е било осъществено в 01:49 часа.
Настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на двамата свидетели
са подкрепени от всички други събрани по делото доказателства и
доказателствени средства и поради тази причина ги кредитира с доверие. От
показанията на свидетелите не се подкрепя обаче твърдението за липса на
връзка с доктор П. в продължение на един час и десет минути. При липса на
други данни за интервала на липса на връзка между П. и Н. съдът следва да се
довери на заявеното от двамата свидетели, че този интервал е бил не повече
от двадесет минути и то в хипотезата, в която П. е бил в банята.
Показанията на свидетелката С., която също е прегледала пациента при
постъпването му, съдът кредитира като логични и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Същата отрича да е изготвяла лист за
преглед на пациент и да е посочвала в него, че не е имало връзка с
рентгенолог от 23:20 до 00:30 часа на 03/04.03.2021г., като не знае и кой е
въвел тази информация. От показанията също не може да се установи и
достоверността на това твърдение.
Съдът не кредитира лист за преглед на пациент №02259, доколкото
същият се установи, че не е изготвен от Н. Н., както е записано в него, листът
не съдържа подпис и печат на лекаря, който го е издал, а от свидетелските
показания не става ясно, кой е негов автор. Представеният лист не е документ
по смисъла на закона, доколкото не е подписан и в този смисъл няма автор.
Въпреки положените от съда усилия не се установи, кой го е генерирал в
системата от името на завеждащия отделението лекар – Н., съответно
констатациите в него, доколкото е неясно от кого изхождат, не могат да бъдат
кредитирани, още по-малко проверени за достоверност при липса на яснота за
техния автор. Всички разпитани свидетели, участвали в лечението на
пациента по спешност, отричат този лист да е изготвен от тях и не посочват
кой го е издал, което прави констатациите в него, станали основание за
налагане на санкцията, за негодни да послужат за доказване на обвинението.
По алтернативен път не се установи със свидетелски показания приетото от
АНО да е достоверно, а се опровергава от показанията на свидетеля П. и
свидетелката Н., които съдът кредитира, доколкото не установи
противоречия, които да налагат изключването им като източник на
информация. От тези показания се установява, че е липсвала връзка с П. не
повече от 20 минути, в които той е бил на разположение, но в банята.
Неправилно АНО не е положил усилия да изясни фактическата обстановка в
пълнота и се е доверил на посоченото в листа за преглед без да отчете
обстоятелството, че листът е недописан, не представлява документ, не е
известен неговия автор, което го прави негоден да удостовери материалното
изявление в него.
Относно показанията на свидетелите Н. Н., БС., ТМ. и Н. настоящата
6
съдебна инстанция им се довери като такива депозирани добросъвестно,
житейски логични и последователни. Свидетелите излагат сведения относно
процеса на работа, професионалните задълженията на всеки един от тях и
обективното състояние на пациента, което лично са възприели. Съдът,
намира, че макар показанията на свидетелите да се явяват вътрешно
непротиворечиви и последователни в по-голямата си част същите се явяват
ирелевантни за предмета на доказване по настоящото дело, доколкото същите
са свързани с принципни постановки в работата им, а не с обстоятелството в
какъв времеви интервал свидетеля П. е отговорил на позвъняванията
При изграждане на изводите си относно правно значими за предмета на
доказване факти съдът дава вяра на показанията на свидетелите АА. и ЕБ.
Същите се потвърждават от приложения по делото констативен протокол за
извършената от тях проверка. Двамата свидетели излагат сведения за
извършената от тях проверка и констатираните резултати, като заявяват, че
твърденията направени в констативния протокол, че в периода от 23:30 до
00:30 не е имало връзка с рентгенолог, са направени единствено въз основа на
лист за преглед на пациент, изпратен им от лечебното заведение в хода на
извършваната от тях проверка. Свидетелката Б. заявява, че в задълженията на
лекар, който не се намира на място в болницата е да се отзове, когато го
извикат, да извърши необходимите изследвания или преглед на пациента,
като няма изискване в какъв порядък трябва да стане това.
Съдът изцяло дава вяра на заключението на съдебно медицинската
експертиза, което възприема като пълно, точно, ясно, обосновано и
отговарящо на поставените задачи. Заключението е изготвено въз основа на
теоретичните познания и професионалния опит на експертите СД. и Д. Н.,
поради което по делото не възниква съмнение относно неговата правилност.
В своя разпит пред настоящия съдебен състав двамата експерти заявяват, че в
конкретния описан в НП случай е било необходимо извършването на
изследването, за да може да се осигури по-голяма яснота относно състоянието
на пациента. Експертите излагат принципните постановки в работата на
лекарите, когато същите са на разположение, като заявяват категорично, че
задълженията на съответния лекар би трябвало да са разписани в правилника
за вътрешния ред на съответното лечебно заведение или друг акт, но при
изискан такъв не се представи вътрешен правилник или друго, нито АНО е
установил такъв, в който да са разписани коректни процедура за действие при
даване на разположение.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства, прочетени и
приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК. Настоящата съдебна
инстанция намира и че всички тези писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, не се оспорват от страните по делото, в т.ч. от показанията на
свидетелката И., нито се разколебават или опровергават от гласните
доказателствени средства.
7
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е
изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение,
по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно
връчени на нарушителя. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление и в този смисъл не е ограничено правото на защита на
санкционираното лице.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на нормата на чл. 3, ал.
1, т. 4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико- социални
грижи. Посочената разпоредба вменява задължение на лечебните заведения за
болнична помощ да осъществяват дейността си при спазване правата на
пациента и при осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението,
включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Съдът намира
за безспорно установено обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е
имало разрешение за извършване на образна диагностика, видно от
приложено по делото Разрешение за осъществяване на лечебна дейност №
МБ- 47/18.01.2013г., издадено от министъра на здравеопазването. Предвид на
това, дружеството-жалбоподател се явява годен субект на твърдяното от АНО
нарушение.
Настоящата съдебна инстанция, обаче намира, че от събраните по делото
доказателства не би могъл да бъде направен категоричен и несъмнен извод
относно извършването на нарушението от страна на дружеството-
8
жалбоподател. Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, неизпълнението на „непрекъснато 24-часово изпълнение на
лечебната дейност по медицинските специалности“ се изразява в
обстоятелството, че в интервала между 23:20 часа и 00:30 часа на
03/04.03.2021г. не е имало връзка с рентгенолог, който да проведе образно
изследване КАТ с контраст. Съдът счита, че видно от всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства това
обстоятелство остана недоказано. Видно от показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели Н. и П. действително връзката с
дежурния рентгенолог (свидетеля П.) не е могла да бъде осъществена веднага,
но въпреки това същият се е явил в болницата непосредствено след като му е
било съобщено за нуждата от извършване на изследване. Отделно от това,
видно от писмените доказателства, подкрепени от събраните от настоящия
съдебен състав гласни такива, изследването на лицето е било извършено
около 01:32 часа, когато П. е влязъл в системата на болницата. Настоящата
съдебна инстанция, намира, че видно от трудовия договор на свидетеля П.
ведно с длъжностната му характеристика, както и Правилник за структурата
на лечебното заведение не би могъл да се направи категоричен извод в какъв
интервал от време следва лицето да се яви след повикване при възникнал
спешен случай или да отговори на повикванията. В тази връзка не би могло да
се приеме, че лицето е нарушило някое от задълженията си, което да е довело
до неосигуряване на непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицинските специалности. В своя разпит пред настоящия
съдебен състав свидетелят П. заявява, че в неговите задължения е до един
астрономически час след подаване на заявката за извършване на изследване
същото да бъде извършено. Видно от приложената по делото справка за
подадени заявки към отделение по образна диагностика заявката за
извършване на изследване на пациента АИ. е подадената в системата на
лечебното заведение на 04.03.2021г. в 00:43:10 часа, а видно от приложената
по делото техническа информация за потребител свидетеля П. е влязъл в
системата, за да извърши изследването на 04.03.2021г. в 01:32 часа. Предвид
на това, настоящата съдебна инстанция намира, че същият е спазил вмененото
му задължение за извършване на изследването в определения времеви
порядък. Този извод на настоящата съдебна инстанция се подкрепя и от
изготвената и приложена по делото съдебно- медицинска експертиза.
9
Настоящият съдебен състав, е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване по
настоящото дело, като в тази връзка е назначил и изготвянето на съдебно
медицинска експертиза от специалисти вещи лица. От заключението на
същата е видно, че медицинските стандарти за извършване на интервенцията
на лицето постъпило за лечение са били спазени, а причината за смъртта на
лицето е полиорганна недостатъчност, която не би могла да се вмени в
отговорност на лечебното заведение. Съдът намира, че тези изводи на
експертите са подкрепени от показанията на всички разпитани по делото
свидетели.
Относно приложения по делото лист за преглед на пациент и записаното
в него, че в интервала между 23:20 часа и 00:30 часа на 03/04.03.2021г. няма
връзка с рентгенолог, настоящата съдебна инстанция намира, че на същият не
би следвало да се определя предварително доказателствена стойност относно
обстоятелствата изложени в него, предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от
НПК, а че същият би следвало да се преценява във връзка с всички останали
събрани и проверени от настоящия съдебен състав доказателства. От друга
страна, свидетелката Н. заявява пред настоящия съдебен състав, че не знае
дали тя е автор на документа и че не би могла със сигурност да потвърди, че
това е времевия интервал, в който не е имало връзка с рентгенолог. От
гласните доказателствени средства се установява, че този интервал е бил не
повече от 20 минути, в които свидетелят П. е бил на разположение, което
обаче не означава, че той не следва да извършва своите чисто физиологични
нужди, за които свидетелства. Въпреки усилията на съда по делото не са
събрани доказателства, които да регламентират правилата за лекарите на
разположение, съответно кога следва да отговарят на позвънявания.
Очевидно лечебното заведение е осигурило 24-часово изпълнение на
лечебната дейност по медицинските специалности, наличен е график, който
се изпълнява и лекар, който се е отзовал за извършване на изследването. При
липса на каквито и да било доказателства за точния интервал, в който лекарят
не е отговорил на позвъняването, респективно обективната невъзможност да
го направи веднага, съдът не може да приеме, че нарушението е доказано,
още по-малко в периода от час и десет минути, както твърди АНО.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
10
въпреки положените от съда усилия за изясняване на обстоятелства от
предмета на доказване по настоящото дело и предвид приложените по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, не би могъл да
се направи несъмнен и категоричен извод относно извършването на
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността
и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи.
Тежестта на доказване в административно- наказателното производство
лежи върху АНО. Именно в тежест на АНО е било възложено установяването
по надлежния ред на неспазване правото на пациента и неосигуряване на
непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските
специалности. Противно на поддържаната обвинителна теза, приобщените
доказателства опровергават с категоричност твърдяното неспазване на
нормативните изисквания.
Предвид изхода на делото, настоящата съдебна инстанция намира, че
следва да остави без уважение искането направено от въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Право на разноски има
въззивникът, който не доказва такива и не отправя искане за присъждане,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № НП-29/08.03.2022г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ гр. София, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение-
Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София, ЕИК:********* на
основание чл.116, ал. 2 от Закона за лечебните заведение на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева за извършено нарушение на
чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните
изисквания на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико- социални грижи.
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено от въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12