Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2392/17.12.2018
година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Стойчева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Драгнева
Веселин Енчев
при секретар К. Л. и
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното
от съдия Енчев адм. дело № 2187/2018 година
Производството е по глава десета раздел трети от АПК.
Образувано е по протест (лист 4 - 7) от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас
против нормата на чл. 14 ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински имоти и вещи, приета по протокол № 13/28.06.2016 година
на Общински съвет – Бургас (Наредбата).
С чл. 14 ал.1 от Наредбата е постановено, свободни имоти, публична
общинска собственост или части от тях, с изключение на обектите подлежащи на
концесиониране, могат да се отдават под наем с решение на Общинския съвет, след
провеждането на публичен търг или публично оповестен кон¬курс за срок до десет
години.. В протеста тази норма е
оспорена в частта „…с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране…“.
Прокурорът излага подробни съображения за незаконосъобразността на разпоредбата.
Поддържа че тя е в противоречие с чл. 14 ал.1 – 2 и ал.7 от Закона за
общинската собственост (ЗОбС), които не поставят подобни ограничения.
Иска се отмяната протестираната част от текста на Наредбата. Претендират се
разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на протеста. Представя преписката по приемането на нормативния
акт.
След като се запозна с доказателствата по делото и
доводите на страните, съдът приема за установено следното.
Оспорването е допустимо.
С протеста се твърди незаконосъобразност на конкретна част от норма от
Наредбата, която е подзаконов нормативен акт – регулира правоотношения с местно
значение, има неопределен кръг адресати и се характеризира с многократно
непрекъснато изпълнение във времето.
Съгласно чл. 186 ал.1 – 2 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен
акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта.
В конкретния случай, законосъобразността на част от чл.14 ал.1 от Наредбата
се разглежда въз основа на протест от прокурор, чието подаване не е ограничено
с краен срок, по аргумент от чл. 187 ал.1 от АПК.
При преценка законосъобразността на оспорения административен
акт - или част от него, както е в настоящия случай, на първо място съдът следва
да установи дали същият е издаден от компетентен орган.
Наредбата е
подзаконов нормативен акт, приет през 2016 година от ОбС, на основание чл. 8
ал.2 от ЗОС. Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава
самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в
неговата компетентност. Съобразно чл.21 ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет решава
и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност
на други органи.
Нормата на
чл. 8 от ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които
да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗНА, съответно чл. 76 ал. 1 от АПК, нормативни
административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или
закон органи.
Обществените отношения, уредени с Наредбата имат
местно значение – с нея се уреждат условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на територията на община Бургас.
Протестираният текст на Наредбата регулира наемни правоотношения с имот –
общинска собственост, което е действие по управление на общинска собственост.
Предвид законовата делегация, която е предоставена от ЗМДТ, Общински съвет - Бургас
е компетентен орган по приемането на разпоредбата на чл. 14 ал.1 от Наредбата.
Съобразно чл.170 ал.1 от АПК в тежест на
административния орган е да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта и изпълнението на законовите предпоставки за издаването му.
При приемането на Наредбата са спазени установените
в закона процесуални правила по чл. 26 от ЗНА. Предложението за приемането
ѝ е оформено с докладна записка от 10.06.2016 година на кмета на
общината, в която са посочени причините, налагащи приемането на проекта,
целите, които се поставят и очакваните резултати. Проектът е публикуван на
интернет - страницата на Община Бургас, като на заинтересованите страни е
предоставен 14 – дневен срок за предложения и изразяване на становища по
проекта.
По законосъобразността на чл.
14 ал.1 от Наредбата.
Съгласно чл. 14 ал.1 от
Наредбата, свободни имоти, публична общинска собственост или части от тях, с изключение на обектите подлежащи на
концесиониране, могат да се отдават под наем с решение на Общинския съвет,
след провеждането на публичен търг или публично оповестен кон¬курс за срок до
десет години.
Според чл. 14 ал.1 – 2 от
ЗОбС, свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са
необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на
издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица.
Отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след
провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е
предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е
определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва
договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Текстът на чл. 14 ал.7 от ЗОбС
предвижда, че свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост,
могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на
ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти - публична общинска
собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12, могат да се
отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на
дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление.
След като съпостави цитираните
норми с протестираната част от чл. 14 ал.1 от Наредбата, настоящият съдебен
състав приема, че не е налице незаконосъобразност на подзаконовия нормативен
акт. Разпоредбата на чл. 14 ал.7 от ЗОбС препраща относно реда за отдаване под
наем на имоти или части от тях - публична общинска собственост, към ал.2 от
същия законов текст, по силата на която отдаването под наем се извършва от
кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен
конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва
без търг или конкурс или е определен друг ред. Същевременно в Закона за
концесиите (ЗК) е определен друг ред,
по смисъла на чл. 14 ал.2 от ЗОбС и това е редът, регламентиран в самия ЗК,
който - като специален - изключва приложението на чл. 14 ал.7 от ЗОбС за
обектите, подлежащи на концесиониране, макар и изключението да не е изрично
посочено в ал.7. Така напр. от разпоредбата на чл. 20 ал.1 от Закона за водите
(ЗВ) може да бъде направен извод, че водни обекти за добив на минерална вода,
водностопански системи и водностопански съоръжения – публична общинска
собственост – могат да бъдат отдавани на трети лица единствено чрез концесия.
Действително, в редакцията на чл. 14 ал.7 от ЗОбС преди изменението му с ДВ
бр.15/2011 година, имотите, подлежащи на концесиониране са били изключени
изрично от кръга на имотите - публична общинска собственост, подлежащи на
отдаване под наем, а с изменението на цитираната разпоредба с ДВ бр.15/2011
година текстът "имотите, подлежащи на концесиониране", е отпаднал.
Наред с чл. 14 ал.7 от ЗОбС, обаче, последващи изменения е претърпял и чл. 14
ал.2 от ЗОбС, в резултат на което в актуалната му редакция изрично е посочено,
че редът на чл. 14 ал.2 (респективно -
на чл. 14 ал.7, доколкото същият препраща към ал.2), не се прилага, когато със закон е "определен друг ред".
Впрочем, дори и да не беше
налице това уточнение, доколкото ЗК се явява специален спрямо ЗОбС, и без
наличието на изрично изключване на обектите, подлежащи на концесиониране от чл.
14 ал.7 от ЗОбС, същите продължават да не подлежат на отдаване под наем по
предвидения в закона ред, защото специалният закон - ЗК, дерогира приложението
на общия - ЗОбС (в този смисъл решение № 7510/14.06.2017 година по адм.д.№
10005/2016 година на ВАС).
По изложените съображения
съдът приема, че протестът на прокурора относно разпоредбата на чл. 14 ал.1 от
Наредбата е неоснователен, тъй като въпросната разпоредба в частта, изключваща
подлежащите на концесиониране имоти, не противоречи на чл. 14 ал.7 от ЗОбС.
С оглед на изложеното, на основание чл.193 ал.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор от Окръжна
прокуратура – Бургас против чл. 14 ал.1
от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и
вещи, приета по протокол № 13/28.06.2016 година на Общински съвет – Бургас -
относно израза „…с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране…“.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: