№ 452
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502871 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260382 от 24.06.2024г., постановено по гр.д.№ 3040/2021г. по описа на
СГС, ГО, 27 с-в, са частично уважени искове с правно основание чл.558 вр.чл.557 ал.1 т.1 КЗ
вр.чл.52 ЗЗД, като ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати в полза на Т. Г. К., сумата от
24 000лв., представляваща допълнително обезщетение за причинените й неимуществени
вреди - болки и страдания от претърпени вследствие на ПТП от 12.05.2019г. телесни
увреждания, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 24 000
лв. до 90 000лв., както и за лихвата, считано от 12.05.2019г. до 26.10.2019г., като
неоснователен.
Присъдени са разноски, като ГФ е осъден да заплати на СГС сумата от 960 лева на
осн.чл.78 ал.6 ГПК д.т., а в полза на адв. Т. Г. Г. сумата от 1250 лв. на осн.чл.78, ал.1 ГПК
адвокатско възнаграждение.
По компенсация Т. Г. К., е осъдена да заплати на Гаранционен фонд, сумата в размер
на 570лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 и ал.8
ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Я. Г. И. на страната
на ответника Гаранционен фонд .
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Гаранционен фонд оспорва решението в неговата
осъдителна част и моли искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен, а в условие на
евентуалност - да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Изтъква факта, че не
притежава пасивна материално правна легитимация, тъй като преди първото о.с.з. с молба от
29.03.2022г, Фондът е приложил доказателство, че за л.а. с per. № ******** е имал валидна
застраховка Гражданска отговорност при ADMIRAL Insurance Company Ltd (GB - 434) и е c
обичайно местопребиваване на територията на Великобритания, както и с искане за
конституирате в качеството на трето лице - помагач на сраната на ГФ на "ЗАД "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК: *********., което искане е оставено без уважение.
В първото по делото о.с.з, отново е релевиран довод, че за увреждащия л.а. има валидно
сключена застраховка, но СГС не се е произнесъл в тази насока с атакуваното съдебно
решение, нито е ценил като нововъзникнало обстоятелство а именно: предоставените с
молбата от 29.03.2022г. писмо от 25.03.2022г. от Motor Insurance Bureu, Linford Wood House
6-12 Capital Drive, Milton Keynes, MK14 6XT от 24.03.2022г. и информация за
кореспондентите за уреждане на претенции в България от интернет страницата на НББАЗ, от
които е видно, че кореспондент на територията на България на застрахователя са "Булстрад
Виена Иншурънс Груп" ЕАД, и Марине Интернешънъл ЕООД за автомобил с per.№
******** е имал валидна застраховка ГО при ADMIRAL Insurance Company Ltd (GB - 434) и
е c обичайно местопребиваване на територията на Великобритания. Твърди, че СГС
неправилно и необосновано при съществено нарушение на процесуалните правила вместо
да отхвърли предявената искова претенция, с оглед факта, че са налице основанията по
чл.513 ал.1 вр.чл. 511 ал.1 т.1 КЗ, съгласно които увреденото от ПТП лице, реализирано на
територията на РБ от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата
"Зелена карта", може да реализира правото си на обезвреда спрямо кореспондента за
територията на РБ на застрахователя на виновния водач. СГС не е приел е, че в случая са
налице условията на чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ, доколкото застрахователят на виновния водач има
кореспондент на територията на Република България. Затова твърди, че не притежава
пасивна материално-правна легитимация, тъй като НББАЗ участва и съдейства за
функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали
Многостранното споразумение. Съгласно чл.513 ал.1 КЗ, в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по
чл.511 ал.3, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български
съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Обичайното
местопребиване на увреждащия л.а. към датата на ПТП е Кралство Великобритания. Затова
исковете срещу ГФ следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Отделно от горното счита решението за недопустимо, тъй като е дадена погрешна
правна квалификация. СГС е постановил решение, разглеждайки спора на непредявено
2
основание, вместо да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на
исковата претенция, произтичащо от разпоредбите на КЗ, а именно чл. 557 ал.1 т. 2 б. „б" КЗ.
В хода на делото не се твърди наличие на неизвестен водач, управлявал неустановен
автомобил. В своята задължителна и константна практика ВКС последователно са се
придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения
иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното
материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция,
и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за
спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния
материален закон, в т. ч. и квалифициране на спорното право. Решаващият състав е допуснал
съществено процесуално нарушение, като в доклада по делото е извършил неправилна
правна квалификация по чл. 558 от КЗ, вместо чл.557 ал.1 т.2 б.„б" КЗ, съответно не е
разпределил доказателствената тежест за доказване на обстоятелствата, обосноваващи
ангажирането на отговорността на ГФ на основание чл. 557 ал.1 т. 2 б. „б" КЗ. Допуснатото
процесуално нарушение е лишило ответната страна от възможност да наведе твърдения и да
ангажира доказателства, които са относими към изхода на спора. Посочва, че размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е прекомерно завишено с
оглед установените болки и страдания на ищеца, принципа на справедливостта, заложен в
чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Претендира разноски вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Т. Г. К. и третото лице-помагач не изразяват становище по
жалбата в писмен вид. В о.с.з. не се явяват и не изпращат представител.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД, но в хода на производството се
установи, че правилната квалификация следва да е чл.513 ал.1 вр.чл.511 ал.1 т.1 и 2 КЗ.
Ищцата Т. Г. К. твърди, че на 12.05.2019г. около 12,40ч. в с. Милево, на кръстовището,
образувано от ул.“23-та“ и ул.“3-та“, Я. Г. И. - водач на л.а.“Опел Зафира“ per.№ ********
при преминаване през кръстовището, образувано от равнозначни пътища, не пропуска
движещия се от дясната му страна л.а.“Лада“ рег.№ ********, управляван от нея. Твърди, че
за л.а.“Опел Зафира“ към датата на ПТП няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Вследствие на настъпилото ПТП на пострадалата са
нанесени множество увреждания, поради което претендира обезщетение в размер на 90 000
лв., ведно със законните последици. Уточнява, че вината на деликвента е безспорно
установена с одобрено споразумение по НОХД № 921 /2019г. на PC - Асеновград, имащо
3
значението на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, съгласно чл.300
ГПК. Признава, че ответникът й е заплатил доброволно сумата от 21 000лв., която е
недостатъчна за репариране на причинените вреди.
Ответникът ГФ оспорва предявените искове, като твърди, че не е пасивно материално-
правно легитимиран, а в условие на евентуалност релевира възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и относно началната дата, от която се претендира
присъждане на лихва, като счита, че такава, в случай, че съдът счете претенцията за
основателна, се дължи от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 12.05.2019т. около 12,40ч. в с.Милево, на
кръстовище между ул.“23-та“ и ул.“3-та“ е настъпило ПТП между л.а.“Опел Зафира“ рег.№
******** с водач Я. Г. И., без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и л.а.“ВАЗ
2104“ рег.№ ******** с водач Т. Г. К., която пострадала, като получила фрактура на таза.
Видно от протокол от 15.06.2020г. /л.42/ по НОХД № 921 /2019г. по описа на PC -
Асеновград, се установява, че е одобрено споразумение, по силата на което Я. Г. И. /трето
лице помагач/ се е признал за виновен в това, че на 12.05.2019г. в с.Милево, обл.
Пловдивска, при управление на МПС - л.а.“Опел Зафира“ рег.№ ******** е нарушил
правилата за движение: чл.20 ал.1 ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, ал.2 с.р. - Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; чл.48 ЗДвП - На кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни
средства, независимо от местоположението и посоката им на движение и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Г. К., изразяваща се в счупване на
лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долните крайници -
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК, като му е било наложено наказание
„пробация“, а на основание чл.343г вр.чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.37 ал.1 т.7 НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Съгласно чл.300 ГПК споразумението е задължително за настоящата инстанция досежно
въпросите за деликта, противоправността и вината на деликвента.
Видно от заключението по допуснатата СМЕ /л.102/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното
ПТП Т. К. на 56 г., е получила следните травматични увреждания: „Фрактура на горното
рамо на лявата срамна кост на таза. Мозъчно сътресение с последвал световъртеж с
централен произход. Контузии в областта на гърдите. Малки разкъсно-контузни рани на
горната трета на лявата мишница. Линейно двустранно кръвонасядане - 12см на предната
част на гърдите. Кръвонасядане на горната трета на дясната подбедрица.“. Описаните
4
травматични увреждания често се срещат при пострадали водачи от ПТП, когато ударът е
бил челен за двете МПС. Докато фрактурата на тазовата кост се дължи на директен удар в
твърд ръбест предмет, то мозъчното сътресение може да се получи и без контакт/удар/ в
главата, а само от рязкото движение на главата в предна посока по механизма на
т.нар.“камшичен удар“. Поради отнето предимство от друг автомобил, е последвал почти
челен удар между двете МПС. Вследствие на този удар са възникнали мощни инерционни
сили, които внезапно са изместили тялото на К. в предна посока. Това е довело до удар на
долната част на корема и предната част на таза в ръбестия кръг на волана, а крайниците,
които са свободни за движения, са получили удари и насинявания от стоящите отпред
твърди детайли вътре в купето. Същите инерционни сили са довели до внезапна и силна
флексия на главата и шията, което обяснява полученото мозъчно сътресение. Получената
фрактура на горното рамо на лявата срамна кост на таза е довела на ищцата „трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до
3 месеца). Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен (обнобилацио), защото на
първия преглед тя е била контактна и адекватна. Последвалият временно световъртеж е
причинил на ищцата „разстройство на здравето неопасно за живота“. Претърпените
контузии в областта на гърдите с линейното кръвонасядане, малки разкъсно-контузни рани
на горната трета на лявата мишница и горната трета на дясната подбедрица са причинили
„временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Спешна медицинска помощ и
болнично лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където на
12.05.2019г., на пострадалата е била извършена оперативна манипулация - закрито
наместване на счупената тазова кост, след което пострадалата е била поставена при
условията на строг постелен режим с включена инфузионна, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. Счупената срамна кост на таза е зараснала за срок до 45 дни, след
което е последвала рехабилитация. Мекотъканните увреждания (малките рани и
кръвонасяданията) са отзвучали за срок до 2 седмици. Общооздравителният период на
всички увреждания до пълното възстановяване на пострадалата е приключил за срок до 3
месеца. Все още има затруднения при изкачване на стълби и при клякане. Установените
увреждания на междупрешлените дискове в поясната част на гръбначния стълб нямат
причинна връзка с процесното ПТП, а се обясняват с възрастовите промени, които настъпват
при жените. Те представляват уплътнение и снишаване на хрущялите на прешлените, както
и малки ръбести деформации (зашипявания). Последните периодично ще й причиняват
болка в поясната област и известни затруднения при навеждане и вдигане на по-големи
тежести.
По делото са събрани гласни доказателствени средства досежно обема вреди, а именно -
разпит на св.К. /сестра на ищцата/ разпитана на 16.05.2022г., които съдът кредитира при
условията на чл.172 ГПК.
От показания на св.К. се установява, че видяла сестра си едва след извършената хирургична
намеса в хирургията в гр.Пловдив, когато организирала транспортирането на сестра си от
болницата, където била няколко дни. В резултат на катастрофата ищцата си била ударила
5
главата в стъклото на автомобила, което се счупило, горната част на лявата й ръка била
наранена и имала белези, като от пострадалата разбрала, че изваждането й от автомобила
било много болезнено. След операцията на таза се наложило дълго време да е неподвижна,
постоянно плачела. От болницата я откарали в селото, където живеела майка им, намиращо
се на 30 км. от гр.Пловдив. През първите месеци свидетелката се грижила за сестра си, като
ползвала отпуск, а 80-годишната им майка не можела сама да се грижи за нея. Ищцата била
на легло и с памперси, като се оплаквала от силни болки в таза. Махането и поставянето на
памперсите и осигуряването на хигиенни грижи в същата област било придружено с много
силни болки за ищцата. Около 4-5 месеца след изписването й от болницата не можела да се
обслужва сама, била с памперси и подлога, не можела да става, срутила се и емоционално,
тъй като пропуснала да сключи важен за нея договор. Раздвижването й било много бавно,
повдигала се с помощта на майка си и сестра си. Бавно протекъл и периода на
възстановяването й, като в началото се придвижвала с патерици, но се налагало да я
придържат, когато ходи до тоалетна. След това започнала да се придвижва с два бастуна, а
впоследствие се придвижвала само с един бастун. Около година след катастрофата
започнала да се придвижва сама, но все още се страхувала нещо в таза да не се размести,
изпитвала болки най-вече кагото трябвало да направи крачка встрани или по- голям разкрач,
когато се опитвала да се придвижи по-бързо. Пропуснала сватбата на племеника си в
Шотландия, а след като се върнала на работа - през месец март или април 2021г., усетила, че
не е готова физически и емоционално да работи като преди, затворила се емоционално, вече
се страхувала да ходи, не можела да практикува йога.
С молба вх.№ 24-01-489/26.07.2019г. ищцата е предявила претенция пред Гаранционния
фонд за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. С писмо изх.№ 24-01-489/28.11.2019г. е уведомена, че с решение от
28.11.2019г. на УС на ГФ й е одобрена сума в размер на 21 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, което е заплатено на 01.04.2020г.
Основният спорен по делото въпрос е има ли ГФ пасивна материално-правна
легитимация, тъй като видно от писмо от 25.03.2022г. от Motor Insurance Bureu,
Linford Wood House 6-12 Capital Drive, Milton Keynes, MK14 6XT от 24.03.2022г. и
информация за кореспондентите за уреждане на претенции в България от интернет
страницата на НББАЗ, кореспондент на територията на България на застрахователя
са "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, и Марине Интернешънъл ЕООД т.е.
автомобил с per.№ ******** е имал валидна застраховка ГО при ADMIRAL Insurance
Company Ltd (GB - 434) към датата на ПТП и е c обичайно местопребиваване на
територията на Великобритания. Писмото е представено към молбата от
29.03.2022г. на ГФ преди първо о.с.з., но СГС е приел, че въпросът е преклудиран и не е
приел това доказателство. Безспорно превозното средство е с британска регистрация
към датата на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
6
ГФ следва да изплати обезщетение по реда на чл.557 ал.1 т.2 б.Б КЗ, ако няма сключена
застраховка ГО на територията на РБ или на друга държава-членка при настъпване на ПТП
от МПС, което се доставя в РБ от друга държава членка и не е било формално регистрирано
в РБ, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на МПС от
приобретателя и за МПС няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Видно от писмо от 25.03.2022г. от Motor Insurance Bureu, Linford Wood House 6-12 Capital
Drive, Milton Keynes, MK14 6XT от 24.03.2022г. и информация за кореспондентите за
уреждане на претенции в България от интернет страницата на НББАЗ, автомобил с per.№
******** е имал валидна застраховка ГО при ADMIRAL Insurance Company Ltd (GB - 434) и
е c обичайно местопребиваване на територията на Великобритания, а кореспондент на
територията на България на застрахователя са "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, и
Марине Интернешънъл ЕООД т.е. СГС е разгледал предявения иск на различно правно
основание и при различна пасивна материално правна легитимация, като е посочил, че
наличието на частично плащане от страна на ГФ е признание на иска.
САС не споделя този извод, доколкото и независимо от извършеното плащане по
грешка, съдът е задължен да следи служебно за наличието на надлежни страни, като
се направи разграничение между процесуална и материално правна легитимация.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато нередовността на исковата молба поради противоречие между
обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на
решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е
недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което
би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице
следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата
инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с
указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово
участие. Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на
първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по
делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни
процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса
производството и постановеното по него решение са недопустими.
В конкретната ситуация не е налице противоречие в ИМ между обстоятелствена част и
петитум – напротив изрично е посочено, че за процесния л.а. няма сключена валидна
застраховка ГО, поради което ответник е ГФ т.е. налице е пасивна процесуална легитимация,
но не и материална такава, поради което решението не следва да се обезсилва като
процесуално недопустимо.
САС констатира, че съгласно разпоредбата на чл.511 ал.1 т.1 КЗ в случаите на
настъпило застрахователно събитие на територията на РБ с участието на виновен водач,
7
който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента на територията на
РБ на застрахователя на виновния водач. В този случай увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако кореспондентът не се е произнесъл по подадената
претенция в срока по чл.496 ал.1 КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението - ал. 3 на същата разпоредба.
В този случай, съгласно чл.513 ал.1 КЗ пасивно процесуално легитимирано по иска за
обезвреда от настъпилото застрахователно събитие е Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи.
Съгласно чл.506 ал.2 КЗ бюрото е представително национално бюро на
застрахователите за РБ в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на
системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите-членки и в държавите подписали Многостранното
споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания
в случаите, предвидени в чл.515 КЗ.
В случая, предвид събраните доказателства за настъпило на територията на РБ
застрахователно събитие по вина на водач на МПС, което е застраховано при конкретен
застраховател във Великобритания към датата на ПТП през 2019г., който има кореспондент
на територията на България, в лицето на Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, очевидно
ГФ не е пасивно материално- правно легитимиран.
Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл.511 ал.3 КЗ предвижда като условие за
допустимост на съдебната претенция на увреденото лице срещу НББАЗ отправянето на
претенцията пред кореспондента на застрахователя на виновния водач на територията на РБ,
респ. пред бюрото, когато няма кореспондент, при съответно прилагане на процедурата по
чл.380 КЗ. Правото на иск по чл.513 ал.1 КЗ възниква само, ако кореспондентът или бюрото
не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.496, ал. 1, отказано е изплащане
на обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.
Разпоредбата на чл.511 ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и НББАЗ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред бюрото.
Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на претенцията пред съда, за която последният е
длъжен да следи служебно.
Ето защо съдът намира, че е налице липса на пасивна материалноправна легитимация
на ответника ГФ, основано на разпоредбата на чл.29, ал.1, т. 4 от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционния фонд (освен на разпоредбите на чл. 483, ал. 1 и 7
и чл. 494, т. 4 КЗ), представлява прилагане на закона (в широк смисъл), т. е. на относимата
правна уредба, което е същинската част от правораздавателната дейност - разрешаването на
спора. Издирването и прилагането на съответните правни норми към установените по
8
делото факти е задължение на съда, изпълнението на което не е предпоставено от изричен
довод или възражение на страните респ. не е обвързано от преклузивни срокове. Затова
решението следва да бъде отменено изцяло, искът – отхвърлен, поради липсата на пасивна
материално-правна легитимация, а не обезсилено и върнато на първа инстанция.
Съгласно чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ, когато е настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС,
което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от кореспондента на територията на страната на застрахователя на
виновния водач. Съгласно чл. 2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата кореспондент е
застраховател или друго лице, определено от един или повече застрахователи с одобрението
на бюрото на държавата, в която лицето е установено, с оглед на това да се обработват и
уреждат претенции, възникващи от произшествия с участието на превозни средства, за които
застрахователя/застрахователите са издали застрахователна полица и които са възникнали в
съответната държава. Според чл. 3, т. 1 от Вътрешните правила, ако в хода на разследването,
бюрото установи, че застрахователят на превозното средство, участвало в произшествието е
идентифициран и че има одобрен кореспондент на този застраховател в съответствие с
разпоредбите на чл. 4, бюрото препраща незабавно информация на кореспондента за
понататъшни действия. Съгласно чл. 4, т. 4 от Вътрешните правила, кореспондентът
обработва всички щети, образувани в резултат на произшествие с участието на превозни
средства, застраховани от застрахователя, поискал одобрението му, съгласно законовите и
регулаторни разпоредби, приложими в държавата, в която е настъпило произшествието,
относно отговорността, обезщетяването на увредените лица и задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", от името на бюро, което го е одобрило и от името на
застрахователя, който е поискал одобрението му.
При съпоставката на горепосочените разпоредби, които уреждат допустимостта на иска по
чл. 515, ал. 2 КЗ срещу НББАЗ, води до извод, че законът е уредил двустепенно
рекламационно производство, което е задължително и поради това е предпоставка за
предявяване на иска. На първо място, претърпялото вреди лице следва да се обърне към
застрахователя или неговия представител за уреждане на претенции в България, който
разполага с тримесечен срок да отговори на искането за обезщетение. В случай, че от страна
на застрахователя няма отговор в този срок, претърпялото вреди лице може да се обърне към
НББАЗ, като НББАЗ по аргумент от чл. 516, ал. 2 от КЗ разполага с двумесечен срок, в който
да отговори. След като законът предвижда, че отговорността на НББАЗ може да се
реализира едва при отказ или липса на произнасяне в срок на застрахователя или на неговия
представител, следва да се приеме, че отправянето на искане до НББАЗ може да стане само
след изтичането на срока за произнасяне на застрахователя или неговия представител.
Противното разбиране, че е възможно пострадалият да се обърне първо към НББАЗ, а след
това към застрахователя или неговия представител, противоречи на идеята на закона за
двустепенно рекламационно производство, при което НББАЗ дължи заплащане на
обезщетение, само ако застрахователят или неговият представител не сторят това. Едва след
9
отказ от НББАЗ искът може да се предяви пред съд.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 24 000 лв., като жалбата е изцяло основателна.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, които съгласно списък по чл.80 ГПК възлизат на 480 лв.
Платена д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За защита пред въззивна
инстанция.
Пред първа инстанция са платени 300 лв. За СМЕ и се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв. За явяване пред първа инстанция, съгласно списък на
л.112.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260382 от 24.06.2024г., постановено по гр.д.№ 3040/2021г. по описа на
СГС, ГО, 27 с-в, в обжалваната осъдителна част и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. К., ЕГН **********, от гр. ***, ул.“***“ № *, вх.* ап.*,
съдебен адрес: гр. София, ж.к.“Слатина“ бл.2, оф.66 - чрез адв. Т. Г., срещу Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район
„Средец“, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, иск за заплащане на сумата от 24 000лв./двадесет и
четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди -
болки и страдания от претърпени вследствие на ПТП от 12.05.2019г. телесни увреждания,
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2019г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН **********, от гр. ***, ул.“***“ № *, вх.* ап.*, съдебен адрес: гр.
София, ж.к.“Слатина“ бл.2, оф.66 - чрез адв. Т. Г., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район
„Средец“, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/
платена д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/ за защита
пред въззивна инстанция, както и сумата от 300 лв. /триста лева/ направени разноски пред
първа инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. /триста и петдесет
лева/ за явяване пред първа инстанция
Решението е влязло в сила в неговата отхвърлителна част.
Решението е постановено при участието на трето лице на страната на ответника
Гаранционен фонд Я. Г. И..
10
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11