№ 43
гр. Стара Загора, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова Русенова
Красимир Р. Рачев
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215500602765 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на Глава ХХІ от
НПК, пред първоинстанционния съд същото се е провело по реда на глава
ХХVІІ НПК.
С Присъда № 27 от 12.10.2021г., постановена по НОХД № 658/2021г. по
описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Р. ОГН. ОГН. - роден на
15.04.1978г. в гр. Стара Загора, български гражданин, живущ в с. Ръжена,
общ. Казанлък, ул. „Бреза“ № 1, неженен, осъждан, с начално образование,
безработен, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 21.10.2020г. в
с. Ръжена, общ. Казанлък, ул. „Средна гора“ № 22, е отнел чужди движими
вещи – един брой син на цвят ъглошлайф м. „Bosch“ на стойност 40,00 лв.,
един чифт черни на цвят гумени ботуши № 43 на стойност 6,00 лв. и
паричната сума от 800,00 лв., или всичко на обща стойност 846,00 лв.
(осемстотин четиридесет и шест лева), от владението на Стойно Бонев Б.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд откраднатите вещи са заместени, поради което и на основание чл.197, т.1,
вр. с чл.194, ал.1 и чл. 54 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК, е осъден на ДЕСЕТ
1
МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим, като
подсъдимият Р. ОГН. ОГН. е признат за невинен и е оправдан по
първоначално предявеното му обвинение по чл.194, ал.1 от НК.
Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от М. Т.
БЛ., ЕЛ. СТ. БЛ. и Б. СТ. БЛ. против подс. Р. ОГН. ОГН. в размер на 800,00
лева (осемстотин лева), причинени имуществени вреди от деянието му, като
неоснователен.
Със същата присъда подс. Р. ОГН. ОГН. е осъден да заплати направените
по делото съдебни разноски в размер на 54,90 лв. по сметка на ОДМВР-Стара
Загора.
Против горепосочената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
постъпила жалба от подсъдимия Р. ОГН. ОГН. чрез защитника му – адв. С.П.
от АК – Стара Загора /пълномощно от 15.10.2021г./.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на постановената присъда. Прави се искане същата да бъде отменена и да
бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен, алтернативно на основание чл.334, т.3 НПК да бъде изменена
присъдата и бъде намален размера на наказанието.
В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови доказателства.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда
на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият Р. ОГН. ОГН. на основание
чл.371, т.2 НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита
присъдата за незаконосъобразна в частта й, в която е постановено
оправдаване на подсъдимия по отношение на първоначално повдигнатото
обвинение по чл.194 от НК, поради което пледира в тази част на присъдата
оправдателният диспозитив да бъде отменен, а в останалата част съдебният
акт да бъде потвърден така, както е постановен.
Гражданските ищци Е.Б. и Б.Б. поддържат становището на прокурора.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.П. от АК – Стара Загора взема
становище като предлага съдът да признае подсъдимия Р.О. за виновен по
2
чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 от НК и да му бъде наложено наказание
„Пробация“, както и да бъде приложена разпоредбата на чл.55, т.2 от НК.
Подсъдимият Р. ОГН. ОГН. поддържа становището на своя защитник –
адв. П..
Окръжният съд след като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата и взе в предвид основанията изтъкнати в жалбата на подсъдимия,
прие за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е
приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият св. Стойно Б. живеел сам в имота си в с.Ръжена,
общ.Казанлък, ул.“Средна гора“ №22 в къща, находяща се на ул.“Орлово
гнездо“ №4, като съпругата му живеела в гр. Стара Загора, където помагала
на дъщеря си за отглеждането на децата й. Имотът на пострадалия
представлявал дворно място с построена едноетажна жилищна сграда и
помощни постройки.
На 21.10.20г. около 10.00ч. пострадалият Б. излязъл на разходка в
с.Ръжена, като не заключил входната врата на жилището си.
Свидетелят Исус Мехмед също живеел в с.Ръжена, като в ранния
следобед се разхождал из селото със своя познат Асен Енев, на когото викали
„Амед“, когато забелязали пострадалия да отива към центъра на селото. Тъй
като знаели, че той живеел сам, решили да влязат в дома му, за да откраднат
нещо. Двамата тръгнали към имота му, като по пътя срещнали подс. Р.О.
също от с.Ръжена. Свидетелите Мехмед и Енев казали на подсъдимия, че
отиват в къщата на пострадалия - св. Б., като подс. О. им казал,че ще отиде с
тях. Така тримата отишли до двора на пострадалия, където прескочили
оградата и влезли вътре. Свидетелите Мехмед и Енев тръгнали към един
открит навес в двора, а подс.О. влязъл направо в жилищната сграда, чиято
входна врата била незаключена. Подсъдимият О. започнал да търси вещи,
които да отнеме, като намерил в бокса на кухненското помещение в една
аптечка сумата от 800 лв., която взел със себе си. В избеното помещение
подсъдимият намерил и взел един чифт гумени ботуши, на стойност 6 лв.,
черни на цвят, №43 и един син на цвят ъглошлайф, марка “Бош“, на стойност
40 лв. Отнетите вещи подс.О. изнесъл навън от къщата на пострадалия,
прескочил оградата заедно със свидетелите Мехмед и Енев и се прибрал в
3
дома си. Там оставил ботушите и ъглошлайфа, а парите похарчил за
закупуването на лек автомобил. Другите двама свидетели не отнели никакви
вещи от имота на пострадалия свидетел.
На 21.10.2020г. около 15.30ч. пострадалият, прибирайки се в дома си,
установил кражбата на паричната сума и вещите. Не подал веднага сигнал до
органите на МВР, но на 23.10.2020г. намерил Кмета на с.Ръжена и на него
споделил за извършената от дома му кражба. След като били сигнализирани
полицейските органи, същите провели оперативно- издервателни
мероприятия и установили, че едно от лицата, които са влизали в имота на
пострадалия, е подс.Р.О..
На 23.10.2020г. с протокол за доброволно предаване, подсъдимият О.
предал черните гумени ботуши и ъглошлайфа, които срещу разписка от
12.02.21г. били върнати на пострадалия.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза /л.19-21 от ДП/, изготвена от
вещото лице инж. Георги Михайлов Шишков се установява, че общата
пазарна стойност на отнетите вещи към дата 21.10.2020г. възлиза на 46.00
лева.
За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е установил, че самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства /както вече бе посочено,
производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ от
НПК/.
Законосъобразно е прието от решаващия съд, че гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от
обясненията на подсъдимия Р. ОГН. ОГН. /същият по същество не оспорва
фактите и признава вината в обясненията си на досъдебното производство и
пред първоинстанционния съд/, показанията на свидетелите Стойно Бонев Б.
/л.16-17 от ДП/ и Исус Мехмед Мехмед /л.18 от ДП/, дадени на досъдебното
производство, заключението на съдебно-оценъчната експертиза /л.19-21 от
ДП/, протокол за доброволно предаване от 23.10.2020г. /л.24 от ДП/,
разписка от 12.02.2021г. /л.25 от ДП/, справка за съдимост на Р. ОГН. ОГН. с
рег. № 4917 от 28.10.2020г. /л.28 от ДП/, характеристична справка на Р. ОГН.
4
ОГН. /л.32 от ДП/ и декларация за СМПИС на Р. ОГН. ОГН. /л.34 от ДП/.
В тази връзка въззивният съд не намира за необходимо да коментира
всяко едно от доказателствата поотделно. Районен съд – Казанлък, както вече
бе посочено, логично и ясно е съпоставил доказателствата и е посочил
конкретно въз основа на кои доказателства възприема гореизложената
фактическа обстановка и защо ги кредитира с доверие. Следва да се
отбележи, че пред настоящата инстанция подсъдимият Р.О. по същество
изразява недоволство от наложеното му наказание “Лишаване от свобода”.
При така установените факти, първоинстанционният съд обосновано е
приел, че подсъдимият Р. ОГН. ОГН. от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 197, т.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В случая, Окръжният съд намира за неоснователни доводите на
подсъдимия и защитника му – адв. С.П. от АК – Стара Загора за явна
несправедливост на наложеното наказание. Първоинстанционният съд при
определяне вида и размера на наказанието се е съобразил с двата основни
принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, като подробно е посочил кои
обстоятелства приема като смекчаващи отговорността и кои като отегчаващи.
За извършеното престъпление, районният съд е определил наказание
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи вината
обстоятелства законосъобразно са отчетени лошите характеристични данни
на подсъдимия и предходното му осъждане. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът е отчел критичното му отношение към деянието, тежкото
му материално положение и обстоятелството, че е съдействал на органите на
разследването.
С оглед на гореизложеното, така определеното наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от десет месеца при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване, /след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК/, се явява справедливо.
Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд не е наложил на
подсъдимия О. наказание, което се явява по-леко, а именно „Пробация“, тъй
като предвид извършеното от подсъдимия деяние, същото няма да постигне
целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК.
Предвид акцесорния характер на гражданския иск, същият правилно е
5
бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предвид обстоятелството, че
сумата в размер на 800 лева – причинени имуществени вреди от деянието, е
възстановена на гражданския ищец.
В тази връзка, Окръжният съд намира, че всяка по-следваща проява на
снизходителност при определяне размера на наказанието на подсъдимия би
била в разрез с изискванията на закона.
Законосъобразно първоинстанционният съд е постановил оправдателен
диспозитив по отношение на обвинението по чл.194, ал.1 от НК.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че
обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на
подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334, т.6 от
НПК, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 12.10.2021г., постановена по НОХД
№ 658/ 2021г. по описа на Районен съд - Казанлък.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6