Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 26.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9 297
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът – Й.К.Й.
твърди, че на че на 28.06.2017 г. около 21:10 часа в гр. С. е настъпило ПТП,
между мотоциклет Кавазаки ZX, управляван от ищеца,
който се е движел по ул. „Софийско шосе” посока КК Боровец, когато срещу
сградата на фирма ГБС лек автомобил Ауди А4 с рег.№ *******, управляван от Д.В.Л.,
предприел и извършил неправилна маневра ляв завой, като отнел предимството и
ударил ищеца. Поддържа, че виновен за ПТП - то е водача на лекия автомобил.
Заявява, че вследствие ПТП получил: контузио абдоминис, контузио лумбалис, травма на далака без открита рана в корема и
фрактура на лява глезенна става. Посочва, че относно
описания лек автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валидна
до 25.08.2017г. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да му заплати:
- 40 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 28.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 181 от делото/. В определения от съда
срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, в
депозирания от него писмен отговор не оспорва:
- наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата
молба лек автомобил, който договор е валиден към датата на ПТП - то.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като е:
- управлявал мотоциклет без
регистрация в КАТ;
- управлявал мотоциклет без
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
- управлявал е мотоциклет без
преминал „Годишен технически преглед“,
- управлявал е мотоциклета в
пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта над допустимото по закон,
- управлявал е мотоциклета като
се е движел с несъобразена и превишена скорост за пътния участък,
- управлявал е мотоциклета без
каска,
- управлявал е мотоциклета като е
бил неправоспособен водач за съответната категория мотоциклети,
- управлявал е мотоциклета без да
има навършени необходимите години за управление на съответната категория МПС.
Твърди, че изключителна вина за
настъпване на ПТП - то има ищеца.
Оспорва началната дата на акцесорната
претенция, а поддържа, че може да се претендира лихва едва от датата на
подаване на исковата молба, тъй като пред застрахователя ищецът не е
представил, въпреки, че му е указано, банкова сметка. ***, с което се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника
е депозирал списък на претендираните разноски
съгласно чл. 80 от ГПК /страница 184 от делото/. В определения от съда срок
процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в
настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек
автомобил, който договор е валиден към датата на процесното
ПТП и
- настъпване на процесното
ПТП.
По
делото на страници 7 е представена eпикриза по ИЗ №
4292/2017 на МБАЛ „С.“ ЕООД, Хирургично отделение, от която се установява,
ищецът е постъпил в лечебното заведение на 28.06.2017г. с окончателна диагноза:
контузио абдоминис. контузио лумбалис. Назначена му е
медикаментозна терапия и на 04.07.2017г. е изписан от болничното заведение,
като е посочено, че е издаден болничен лист № 0507698 за 37 дни /7 стационар и
30 дни домашно лечение/.
По
делото на страница 5, 38-43 е представена писмена кореспонденция между страните
относно предявена претенция вх. № 1659 от 05.09.2017г., за изплащане на
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното
ПТП. С писмо изх. № 3432 от 28.09.2017г. ответното дружество е поискало ищецът
да представи документи подробно описани, сред които и банкова сметка. ***. №
4616 от 05.12.2017г. ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като не са представени
изисканите документи.
По
делото на страница 84 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1529356 от 28.06.2017г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР относно процесното ПТП.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните
съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: контузия на коремната област, без открита рана
в корема; контузия на поясната област-на гърба; счупване
на външния малеол/израстък/ в областта на левия
глезен - без значително разместване, която увреда е опомената от консултант- травматолог след рентгенография на
лява гл. става в епикризата-ХО- МБАЛ С., без да се
посочи лечение, и същата диагноза не е изнесена в окончателната такава. Вещото
лице описва, че по спешност ищецът е хоспитализиран в МБАЛ- С. ЕООД, където са
му направени изследвания, диагностициран, проведено
консервативно лечение - вливания, медикаменти. Посочва, че по делото няма
представена медицинска документация за остатъчни явления свързани с телесните
увреждания от процесното ПТП. Вещото лице сочи, че болките
и страданията причинени от травмата са били най- интензивни непосредствено след
травмата, в първите 6-7 дни. Няма данни за имобилизация
на ляв долен крайник /счупване на латерален малеол
без значително разместване изискващо около 30 дни -без натоварване, с последващо раздвижване./ Пояснява, че за в бъдеще при
натоварване и промени във времето може да се оплаква от дискомфорт
в местата на увредите. Експертът посочва, че съгласно представените писмени
доказателства по делото, описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП, възникнало между лекия автомобил и
мотоциклета. Обичайната продължителност на възстановителния период при подобен
вид травми е 1.5-2 месеца, ако е налично счупването на латералния малеолус на левия глезен. Вещото лице заявява, че от
снетата кръвна проба на водача на мотоциклет ,,Кавазаки“
в Постановлението на районна прокуратура - С., по пр.пр.№817/17г. по
ДП№292/17г., е установено 0.51 % алкохол в кръвта, което отговаря на лека
степен на алкохолно повлияване и не се разрешава шофиране. Пояснява, че посочената
степен на алкохолно опиянение се характеризира с повишено настроение,
емоционална неустойчивост, отслабено внимание, разстройство на фина координация,
говор. Заявява още, че пострадалият няма травма на главата , която да се свърже
с наличие или отсъствие на предпазна каска. В проведеното на 19.06.2019г.
открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че при изготвяне на
заключението е ползвала наличните документи в кориците на делото. Предвид
представения документи на л. 48 от делото, в който е посочено, че в кръвта
количеството алкохол е 0,3 промила на Й.Й., не го
взела предвид, а е посочила 0.51, защото това имало по документацията и това е отчетено
с техническо средство - дрегера, а по-късно на 29.06
е изследвана кръвта за алкохол и там е отчело 0.3 промила. Посочва, че
протоколът на химическата експертиза е от 29 юни, а самото ПТП е настъпило на
28 юни в 21:10 часа. Ето защо, доколкото по делото липсва представена самата
химическа експертиза, е взела предвид това, което е отчетено от дрегера - 0.51 промила алкохол. Допълва, че леката степен е
0.5 промила до 1.5 промила, това е лека степен на алкохолно повлияване, при
което се забранява шофирането. А при 0.3 промила е под забранената степен, не
се приема, че е лека степен на алкохолно повлияване. При 0.3 промила няма
алкохолно повлияване, не се приема, че не може да шофира.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Деница
Красимирова Й. – сестра на ищеца. Свидетелят посочва, че за пътния инцидент
разбрала от брат си, който й се обадил. Видяла го в болницата, в спешното –
лежал, бил завит с одеяло, пребледнял и потен, не говорел. Първо бил в спешното
отделение, а след това в хирургичното отделение. Останал една седмица в
болница, не е бил с придружител. На третия ден от престоя му в болницата било
установено, че е счупен кракът му.
Сложили му гипс, с който останал два месеца, кракът бил доста подут и
посинял при глезена. Й. посочва, че брат й останал вкъщи два месеца, през което
време тя се грижела за него. Проходил трудно, трудно стъпвал, куцал, не можел
да се раздвижи. Ползвал една патерица, малко ходил на рехабилитация, но не
чувствал подобрение. Около половин месец минало докато започнал да стъпва на
крака. Свидетелят заявява, че към датата на ПТП, брат й работил, бил по-самостоятелен,
по-различен, сега е доста по-страхлив, страхува се да кара кола, не иска да чуе
и за мотор. Психическото му състояние не е такова, каквото било преди ПТП. От
време на време се оплаквал от счупването. Доста често си спомня за случилото се
като види мотор.
По
искане на ищцовата страна пред настоящата съдебна
инстанция е разпитан и свидетелят В.С.Б.. Свидетелят посочва, че на 28.06.2017
г., карала по ул.„Софийско шосе“, посока София, на около 40-50 метра пред нея
имало друг лек автомобил с марка „Ауди А4“. Видяла, че лекият автомобил дал ляв
мигач и намалила скоростта, тъй като помислила, че ще спре, защото отсреща
идвал мотор, но видяла, че автомобилът не спира и мотоциклетистът се ударил и
прелетял над колата. Продължила и не спряла, защото се уплашила, и в
последствие разбрала, че това е Й.. Б. твърди, че в този район има ограничение
на скоростта от 50 км/ч. Предполага, че тъй като самата тя се е движела при
спазване на ограничението и другата кола
също го е спазила. Описва, че мотоциклетиста се
е движел на пътното платно, като видимостта е била добра, ясна, не е
валяло, отсечката
е права и е доста широка. Посочва, че е разрешено извършването на маневрата на
колата за ляв завой. Заявява още, че лек автомобил „Ауди А4“ не е спрял.
По
делото на страница 133 е представено и прието като писмено доказателство
Решение № 74 от 17.04.2019г., постановено по анд №
136/2019г. по описа на С.ски районен съд, съгласно което ищецът е признат за
виновен, в това, че при процесното ПТП е управлявал
моторно превозно средство – мотоциклет „Кавазаки ZX“, без регистрационни табели, който не е регистриран
по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП е Наредба № І-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, като на основание чл. 78а
от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 500 лева. Решението е
влязло в сила на 03.05.2019г.
По
делото на лист 136 е представен и приет, като писмено доказателство протокол за
химическа експертиза № 708 от 29.06.2017г., от която се установява, че Й.К.Й. е
имал 0,3 % етилов алкохол в кръвта. На страница 138 от делото е представена бележка,
в която е посочено, че кръвната проба на ищеца е взета в деня на ПТП в 22.25
часа, тоест повече от 1 час след катастрофата.
По
искане на ответната страна пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят
– Д.В.Л.. Свидетелят посочва, че ПТП станало в тъмната част на денонощието.
Атмосферните условия за шофиране били повече от отлични, липсвало осветеност на
шосето. В района на ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ направил ляв завой, като по това време в
насрещното платно нямало моторни – превозни средства. В един момент чул трясък
и удар в управлявания от него лек автомобил. Ударът бил в задна дясна част на
автомобила. Свидетелят заявява, че не видял никакви светлини и фарове насреща.
Движел се с около 20-30 км., като предизвестил с ляв мигач. След удара спрял,
слязъл и видял мотоциклет на пътя и водачът му, който станал, изтупал се и казал
да не се обаждат на полицията, тъй като няма документи. Л. посочва, че позвънил
на 112 от личния си телефон, дошъл екип на бърза помощ и патрул на полицейското
управление С.. Взели проба за алкохол, а той останал на местопроизшествието до
към 00:00 часа. Свидетелят сочи, че скоростта на мотоциклета била висока, недопустима
за движене в населено място. При ударът на мотоциклета му се откъснал
резервоара и се търкалял по пътя, като лекия му автомобил е получил множество
увреждания, което е довело и до бракуването му след инцидента. Свидетелят
посочва, че непосредствено преди процесното ПТП е
било тъмно, като не е имало насрещно движещи се моторни превозни средства с
включени светлини.
На страница 153 е прието писмо от 18.11.2019г.
на МВР, Столична дирекция, отдел „Пътна полиция“, в което е посочено, че ищецът
има издадено свидетелство за управление на МПС № *********/04.07.2012г., за
категория „М“ и „В“ от ОДМВР-София.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
заключението е посочено, че мотоциклетът се е движил в гр. С. по бул. Софийско
шосе в посока към центъра на града, а лекият автомобила Ауди А4 се е движил в
обратната посока към гр. София, но в кръстовището с улица без име намираща се
срещу „Главболгарстрой“ е извършвал ляв завой. Средната разделителна линия е
единична непрекъсната, която срещу улицата става прекъсната, за да се извършват
завивания към и от напречната улица. Платното за движение е суха асфалтова
настилка с обща широчина 10 м. Няма данни за налични пътни знаци, като приема, че
разрешената максимална скорост е до 50 км/ч. Експертът приема, че мотоциклетистът
не е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП. Водачът на л.а. Ауди
е имал възможност да вижда от далечно разстояние насрещно движещия се
мотоциклет и е могъл да спре и да го пропусне, след което да извърши левия
завой. Вещото лице описва, че мястото на удара е изцяло в лентата за движение
на мотоциклета. Експертът приема още, че най-вероятно скоростта на л.а. Ауди
при извършване на левия завой е била около 24 км/ч.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е
напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не
могат да бъдат преодолени,
6.
представяне от страна на ищеца на ответника на документ, в който е посочена
банкова сметка, ***и датата на подаване на исковата молба,
7.
управлявания от него мотоциклета е регистриран в КАТ,
8.
относно управлявания мотоциклет има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“,
9.
управлявания от ищеца мотоциклет е преминал „Годишен технически преглед“,
10.
управлявал е мотоциклета с каска,
11.
ищецът притежава свидетелство за управление на мотоциклет.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол за ПТП и
заключението на авто – техническата експертиза/ се
установява механизма на настъпване на процесното ПТП.
От събраните свидетелски показания е безспорно, че към момента на настъпване на
процесното ПТП относно лекия автомобил е налице
видимост по отношение на движещите се превозни средства в насрещното платно и
обратната посока на движение на неговата. Водачът на лекия автомобил поддържа,
че към този момент е било тъмно, а водача на мотоциклета е бил без включени
светлини на превозното средство, което е в противоречие на другия разпитан по
делото свидетел – водача на лекия автомобил, който се е движел след него. С
оглед на така установеното противоречие между свидетелските показания и фактът,
че ответникът не е направил възражение за извършено такова нарушение от страна
на ищеца, като водач на мотоциклета, съдът приема за установено по делото, че
към момента на процесното ПТП времето е било ясно и
все още достатъчно светло, което не е налагало използването на светлини от превозните
средства. При така приетото и доколкото по делото не е установено ищецът да се
е движел със скорост над допустимата за този пътен участък, следва, че водачът
на лекия автомобил е могъл да възприеме своевременно насрещно движещия се
мотоциклет, да съобрази разположението между тях и съответното отстояние необходимо за маневрата и съответно да спре, за
да го пропусне. Доколкото това не е направено от него и посоченото от вещото
лице по допуснатата авто – техническа експертиза, че
водачът на мотоциклета не би могъл да спре преди мястото на удара, за времето
от момента на подаване на светлинния сигнал за завиване наляво от водача на
лекия автомобил, съдът приема, че вината за настъпване на процесното
ПТП е на водача на лекия автомобил.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания: контузия на коремната област, без открита рана в корема и контузия
на поясната област -на гърба, както и причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и тези
травми. Относно счупване на външния малеол /израстък/
в областта на левия глезен - без значително разместване, съдът приема, че
доколкото това не е отразено като диагноза в описаната по-горе експертиза, няма
установено по отношение на такова увреждане да е проведено лечение /няма
медицинска документация за това/ и съответно не е извършен преглед от
назначеното по делото вещо лице при изготвяне на заключението на допуснатата
съдебно – медицинска експертиза поради неявяване за това от ищеца, то не се
установява такова причинено увреждане в резултат на процесното
ПТП. Единствено свидетеля, който е поискан и доведен от ищеца, неговата сестра,
пред съда е посочила, че ищецът е бил с поставен гипс за около два месеца. Но
доколкото тези нейни сведения не се подкрепят от никакви документи, които са
представени по делото, съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани в тази
част свидетелските показания на основание чл. 172 от ГПК.
От представените
и описани по-горе медицински документи и съдебно-медицинската експертиза се
установяват и предприетите действия за възстановяване от ищеца: болничния
престой в рамките на 7 дни, както и последващо
домашно – амбулаторно лечение за срок от 30 дни. Възстановителният период е
завършен, като остатъчни прояви са болки и дискомфорт
при промяна на времето на местата на увредите.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 24г.,
възстановителен период от 37 дни, интензитета на болките, които са били най –
интензивни непосредствено след травмата в първите 6-7 дни, претърпените
неудобства от личен и битов характер за този период, обстоятелството, че при
промяна на времето ще има болков синдром в мястото на
претърпяната травма, емоционалните преживявания на ищеца във връзка с процесното ПТП /сприхавост и нежелание за управлява повече
мотоциклет, както и кола/, съдът намира, че сумата от 15 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
При така приетото следва
предявеният иск да бъде уважен до сумата от 15 000 лв, като
над тази сума до предявения размер от 40 000 лв. се отхвърли като
неоснователен.
Относно възражението за съпричиняване
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
Тълкуването
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на
ВКС. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е:
-
управлявал мотоциклет без регистрация в КАТ;
-
управлявал мотоциклет без застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“,
-
управлявал е мотоциклет без преминал „Годишен технически преглед“,
-
управлявал е мотоциклета в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта
над допустимото по закон,
-
управлявал е мотоциклета като се е движел с несъобразена и превишена скорост за
пътния участък,
-
управлявал е мотоциклета без каска,
-
управлявал е мотоциклета като е бил неправоспособен водач за съответната
категория мотоциклети,
-
управлявал е мотоциклета без да има навършени необходимите години за управление
на съответната категория МПС.
В
конкретния казус, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в: управлявания мотоциклет е без регистрация в КАТ; без застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, и без да е преминал „Годишен
технически преглед“. Действително настъпването на посочените факти е установено
по делото. Посоченото поведение на пострадалия безспорно съставлява
административно нарушение, но в конкретния случай няма отношение към пътния
инцидент.
Съдът
намира и наведеното от ответното дружество възражение, че ищецът е управлявал
мотоциклета в пияно състояние, също за неоснователно. От представената и
приета, по делото на лист 136 химическа експертиза, се установи, че ищецът е
бил с 0.3% етилов алкохол в кръвта.
Неоснователни
се явяват и възраженията на ответната страна, че ищецът е управлявал
мотоциклета като се е движел с несъобразена и превишена скорост за пътния
участък, както и е управлявал мотоциклета без каска. В приетата по делото
съдебно – медицинска експертиза се прие, че пострадалият няма травма на главата,
която да се свърже с наличие или отсъствие на предпазна каска. От събраните по
делото доказателства не се установява скоростта на мотоциклета да е била над
разрешената за този пътен участък.
Съдът
намира за неоснователно и наведеното от ответното дружество възражение, че
ищецът е управлявал мотоциклета без да има навършени необходимите години за
управление на съответната категория МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 151, т. 2
от ЗДвП минималната възраст на водача за управление на моторно превозно
средство от категория А1 - е шестнадесет години. От материалите по делото се
установява, че към датата на ПТП - 28.06.2017г. ищецът е бил на 23 навършени
години.
По
отношение на наведеното от ответното дружество възражение, че ищецът е управлявал мотоциклета като е бил неправоспособен водач за съответната
категория мотоциклети, този факт се опровергава от представеното и описано
по-горе писмо от СДВР, ОПП.
Относно претенцията за законна лихва
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от датата на ПТП -
28.06.2017г.
Ответникът,
както става ясно от позицията му, изобщо оспорва тезата да е изпадал в забава,
позовавайки се на ненадлежно изпълнение на задълженията на ищеца за съдържание
на писмената претенция за изплащане на обезщетение. Поддържа, че е налице
забава на кредитора. За да разреши този спор, съдът съобрази следните принципни
положения:
По
аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите",
се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването
на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя
банкова сметка, ***етение. На свой ред, разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването
на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната
уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне
- самият застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се
произнесе по надлежно предявената пред него претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ
последиците на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на
кредитора т.е. ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице
да посочи и представи банкова сметка ***лжимото
застрахователно обезщетение би настъпила в момента, в който самият застраховател
обективно би могъл да узнае за номера на банковата сметка на ползващото се
лице, което е легитимирано да получи застрахователното обезщетение.
В
разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене
доказателства /подаденото заявление до ответника/, настоящият състав на съда
приема извода, че ищецът не е изпълнил надлежно задължението си по чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като не е посочил
своевременно своя банкова сметка.
***иема, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху определения размер на обезщетението се дължи от датата на подаване
на исковата молба – 10.07.2018г., а в останалата част, за периода от 28.06.2017г.
до 09.07.2018 г., претенцията за присъждане на законна лихва за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество „Г.И П.” адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева, съразмерно
на уважената част от иска. По отношение наведеното искане за начисляване на ДДС
върху адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, предвид
непредставянето на документи до приключване на устните състезания, от които да
се установи, че същото е регистрирано по ЗДДС.
Направените
от ищеца разноски са в общ размер на 200 лева, по 100 лева депозит по допуснатата
авто – техническа и медицинска експертизи. С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца сумата 75 лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на уважената част от иска
Направените
от ответника разноски са в общ размер на 650 лв., от които: 350 лева - депозит
по допуснатата авто – техническа експертиза, 250 лева
– депозит по допусната съдебно-медицинска експертиза и 50 лева депозит свидетел.
Тази страна е претендирала и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на сумата от 150 лв. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 393, 75 лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 600
лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК - ******** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.К.Й., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Г.Г. на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.06.2017г., относно
което е съставен протокол за ПТП №1529356 от 28.06.2017г. по описа на РУ – С., ведно
със законната лихва, считано от 10.07.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв.,
като неоснователен, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата за периода от 28.06.2017г. до 09.07.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“, ЕИК - ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Й.К.Й., ЕГН - ********** със
съдебен адрес: *** - чрез адвокат Г.Г. на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 75 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“, ЕИК - ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Адвокатско
дружество „Г.и П.”, БУЛСТАТ – ********, с адрес: гр. София, ул. „**********ап.8,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
сумата от 980 лв.
ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН -
********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Г.Г.
да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК - ******** със седалище и адрес на
управление:*** основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 393, 75 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“, ЕИК - ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, бул. Витоша №2 сумата от 600 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: