№ 35
гр. гр.Силистра , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ана Д. Аврамова
Христова
СъдебниБлага Маринова Димова
заседатели:Вярка Анчева Илиева
като разгледа докладваното от Ана Д. Аврамова Христова Наказателно дело
от общ характер № 20213400200082 по описа за 2021 година
Делото е подсъдно на ОС-Силистра, няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Противно на изразените становища, съдът служебно констатира, че в хода на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правата на подсъдимото лице.
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК.
Юридическото обвинение е свързано с умишлено умъртвяване на лице чрез нанасяне
на 2 прободно-порезни наранявания с нож. Съответно на него, обстоятелствената част е
следвало да съдържа и конкретно фактическо обвинение. Такова липсва.
Липсва описание на изпълнителното деяние и на начина на извършването му.
Обстоятелствената част на обвинителния инструмент описва влизането на
подсъдимия в дома на пострадалия, времето на престоя, излизането му оттам, излизането,
действията и състоянието на пострадалия, и възприятията и действията на свидетелите.
След това, следва описание на три обяснения на подсъдимия. Изключвайки второто, за
което е ясно, че не се кредитира от обвинението, то първото и третото не могат да се
възприемат като част от фактическа обстановка, нито може да се направи извод, че се
възприемат от обвинението, защото са вътрешно противоречиви в частите касателно
нанасянето на ударите. В първото обяснение се описва едно хвърляне на нож, забиващ се в
дясна горна част на корема, а в третото - две хвърляния на ножа, като в първия случай
ножът се забива в корема, а във втория - в гърдите на пострадалия.
Този подход не изяснява начина на извършване на престъплението, а това е
съществен елемент от фактическото обвинение и следва безспорно, еднозначно и
безпротиворечиво да бъде изяснен въз основа на ясно и точно описани факти по делото, по
които подсъдимия организира защитата си.
1
Горното подкрепя становището на съда, че липсва описание на механизма на
извършване на деянието. Кога, как и при какви условия е нанесен първият удар с нож, защо,
кога, как и при какви условия е нанесен вторият? Отговорът на тези въпроси не може да се
извлече от обстоятелствената част на акта.
Ако се приеме, че описанието на обясненията, въпреки противоречията в тях, са част
от фактическата рамка, то те противоречат с последващото описание на заключението на
СМЕ, според което едната прободна рана е в областта на ляво рамо, а другата в „областта на
гръдна и коремна кухина с проникване в тях и засягане на сърцето и черния дроб“.
Видно е, че има съществено противоречие относно местонахождението и вида на
засегнатите органи.
Не е посочена еднозначно и причинно-следствената връзка между причинените
увреждания и настъпилия резултат. Описаното е доста общо и неконкретизиращо. В
резултат на кое от двете или на двете едновременно увреждания е настъпила описаната
причина за смъртта на пострадалия, а именно, „следкръвноизливна анемия в резултат
увреждането на дясно предсърдие“. Увреждането в лявото рамо има ли връзка с
увреждането на дясното предсърдие? Увреждането в лявото рамо намира ли се в областта
на гърдите, за която е описано използваното оръдие на причиняване и посоката на ударите в
следващото изречение, явяващо се предпоследно на стр.10, абзац 2, за да се приеме, че то се
отнася и за това увреждане.
Липсва яснота в обстоятелствената част на акта и по отношение на това дали
възприетата посока на нанасяне на увреждането/ята, а именно отгоре надолу, може да бъде
реализирана чрез хвърляне на нож от някакво разстояние.
Рамката на обвинението, която следва да се съдържа в обстоятелствената част на
обвинителния акт, следва ясно и точно да очертае фактите, по които подсъдимият следва да
се защитава и да е съответна на повдигнатото обвинение, в случая по чл.115 НК.
Възприетият от прокуратурата подход не отговаря на това изискване.
Няколко пъти, чрез цитатите от обясненията/ първо и трето/ на подсъдимия, се
подчертава, че е псуван, заплашван вербално и физически с бастун, но липсата на следи от
физическа увреда игнорира ли физическата заплаха, след като не е направена разлика между
физическо увреждане и физическа заплаха. Налице ли са били изречени псувни и закани,
принуждаван ли е подсъдимият да извършва действия за удоволетворяване на полово
желание. Тези обстоятелства не е ясно дали се възприемат като факти по делото и дали
обясненията на подсъдимия в тези им части се кредитират от обвинителната власт.
По-нататък в обстоятелствената част на акта се цитира и заключението на
комплексната психиатрична и психологична експертиза, според което вещите лица не
отхвърлят състояние на силно раздразнение, пряко предизвикано от пострадалия.
Всичко това иде реч да покаже, че фактическото описание, ако се приеме, че
изведените противоречиви обяснения са част от него, може да е съответно на поне още три
престъпления по глава II раздел I, от Особената част на НК, а не само и единствено на
2
престъплението по чл.115 ал.1 НК, а именно умишлено умъртвяване на лице, което е
недопустимо. Вярно е, че съдът с присъдата си се произнася по въпросите, визирани в
чл.301, ал.1, т.1 и 2 от НПК въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, но в тази фаза на процеса прокурорът дължи ясно и точно произнасяне по
фактите, по които подсъдимият следва да се защитава. В противен случай се ограничава
неговото право на защита до степен до неразбиране в какво точно престъпление е обвинен,
което по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК представлява съществено и отстранимо
нарушение на процесуалните правила, което в случая е налице.
Ето защо съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на прокурора.
Предвид изхода на делото, към настоящият момент, не е необходимо съдът да се
произнася по останалите въпроси, визирани в чл.248, ал.1 НПК. Основание за изменение
на мярката за неотклонение липсва.
По отношение на молбата от наследниците на Д Х за конституирането им като
допълнителни страни в производството, съдът приема следното:
Нормата на чл.392, ал.4 НПК е категорична, че по делата за престъпления,
извършени от непълнолетни, не могат да участват частни обвинители и в съответствие със
същата, съдът с разпореждането си изрично е указал на наследниците на пострадалия, че
имат право единствено да бъдат конституирани като гр.ищци по делото. Ето защо, искането
за конституиране в производството на частни обвинители е недопустимо и следва да бъде
оставено без уважение.
Искането за конституиране на наследниците на починалия като граждански ищци и
приемането за съвместно разглеждане на предявените искове за причинени неимуществени
вреди в размер на от по 100 000лв. за всеки от тях е своевременно направено. Наследниците
са сестри и брат на Д Х и като такива притежават материална легитимация за претендиране
на обезщетение. Постановеното в ТР № 1/2016 от 21 юни 2018 г. по т.д.№1/2016 на ОСНГТК
„ Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД ...не е
достатъчна само формалната връзка на родство.. и….Обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни морални болки и страдания“ важи за всеки предявен иск поотделно.
Имайки предвид акцесорния характер на гражданският иск в НП и броя на наследниците,
съдът намира, че ангажирането тепърва на доказателства във връзка с доказването на всеки
от предявените искове би усложнило процеса и би могло да стане причина за отлагане на
наказателното дело и забавило приключването му, поради което и съобразявайки се с
нормата на чл.88, ал.2 НПК следва да откаже уважаването на исканията и в тези им части.
Ето защо, на основание чл.249, ал.3, във връзка с чл.248, ал.1, т.3 и т.6 и с чл.248, ал.2
3
от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХДело № 82/2021г. по описа на
Окръжен съд – Силистра.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Силистра за отстраняване на
констатираните съществени процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
подсъдимия А. Р. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С М С, С. К. М., Б. М. Ф. и Б.М. Хасан за
конституирането им като частни обвинители в процеса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С М С, С. К. М., Б. М. Ф. и Б.М. Хасан за
конституирането им като граждански ищци и за приемане за съвместно разглеждане на
предявените от тях искове за обезщетения за причинени неимуществени вреди от
престъплението в размер на от по 100 000лв за всеки от тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с изключение на последния диспозитив, може да се обжалва или
протестира в 7 – дневен срок от днес, пред ВАпС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4