№ 208
гр. Варна, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500415 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. Н. Н.
против решение № 611/13.05.2022 г. по гр.д.№ 33/2022 г. на ВОС, с което е
отхвърлен искът, предявен срещу Т. К. А. за заплащане на сумата от 30000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие от дадено невярно заключение по гр.д.№ 270/2021 г. на ВОС, на
основание чл.45 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията
са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за
уважаване на иска. Претендира се изменение на решението в частта за
разноските, евентуално чрез намаляването им.
В подаден писмен отговор насрещната страна изразява становище за
правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. Искания по доказателствата не са направени.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД от В. Н. Н.
срещу Т. К. А. за заплащане на сумата в размер на 30000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
от дадено невярно заключение по гр.д.№ 270/2021 г. на ВОС, ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата си молба и уточняващата такава, ищецът излага твърдения,
1
че ответницата е изготвила неправилна съдебно-психиатрична експертиза в
качеството й на вещо лице по горепосоченото дело, в резултат на което
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в преживени от него болки и
страдания, което е довело и до влошеното му здравословно състояние. В
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд сочи, че д-р М. е
нарушила Международната класификация по болестите и проблемите
свързани със здравето раздел 5-ти „Шизофрения и шизотипни налудни
разстройства“ F20.0, където е отбелязано, че лица с манифестни мозъчни
заболявания не следва да се диагностицират с психични диагнози
шизофрения. Също така счита, че д-р А. е цитирала друга диагноза – налудно
разстройство, която е съвсем различна от параноидна шизофрения, за която
става въпрос в експертизата и по този начин или ги смесва, или иска да ги
замени, но при всички случаи налудно разстройство няма нищо общо.
Допълва, че при параноидна шизофрения е записано, че не се включва
параноя, че това са различни диагнози с коренно различни симптоми. Сочи
още, че неправилно даденото заключение на експертизата му е причинило
болки и страдания, които включват както напрежение, така и отчаяние.
Ответницата оспорва така предявения иск. Излага подробни
съображения за недопустимост, в условията на евентуалност неоснователност
на същия. Сочи, че липсват каквито и да било доказателства, въз основа на
които да е възможен извод за неправилно или погрешно дадено заключение
по гр.д.№ 270/2021 г. по описа на ВОС, от което да са настъпили за ищеца
вреди.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
По делото е представена изготвена от ответницата д-р Т. К. А. в
качеството й на вещо лице съдебно-психиатрична експертиза по гр.д.№
270/2021 г. по описа на ВОС, за която страните не спорят, че е изслушана и
приета от съда и приложена като доказателство по това дело.
Според формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на
исковете, тяхното разглеждане изрично предпоставя установяването в
производството на обстоятелството, че ответницата, в качеството си на вещо
лице, е дала грешно, неправилно /синоними на невярно/ заключение по
посоченото гражданско дело. Даването на невярно заключение като вещо
лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е
съзнателно или по непредпазливост представлява състав на престъпление,
субсумиран в нормата на чл. 291, ал. 1 и ал. 2 НК. Това обосновава
необходимостта от установяването на визираното деяние, което се
квалифицира като престъпление по смисъла на НК. Редът, по който може да
бъде установено извършено престъпление е с влязла в сила присъда или
споразумение, сключено по реда на НПК, или с установителен иск по смисъла
на чл. 124, ал. 5 ГПК. Последният е допустим само при наличието на изрично
предвидените от законодателя предпоставки - когато наказателно
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК /деецът да е амнистиран, да е починал,
2
наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената
в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е
изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта/; или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК
/налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би
попречило да се разкрие обективната истина/ или чл. 26 НПК /налице е
висящо дело за престъпления, извършени в съучастие/ и в случаите, когато
извършителят на деянието е останал неоткрит /в този смисъл Определение №
60242 от 15.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1222/2021 г., III г. о./.
Съобразно нормата на чл. 17 ГПК, гражданският съд, извън хипотезите
на чл. 124, ал. 5 ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен
ред престъпен състав, вкл. и по повод преюдициално правоотношение – в
този смисъл са мотивите към ТР № 7/2013 г. ОСГК на ВКС.
В случая не се твърди, нито установява наличието на влязла в сила
присъда или на някоя от предвидените в чл.124, ал.5 ГПК хипотези,
допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен
ред. Не може да се приеме, че с предявения иск не се цели установяване на
престъпно деяние на вещото лице, а само това, че заключението е било
невярно, неправилно доколкото претенцията на ищеца за обезвреда на вреди е
свързана именно с факта на депозиране на това заключение пред съд,
изслушването му и приобщаването му към доказателствения материал по
делото, въз основа на който материал съдът ще разреши повдигнатия пред
него правен спор.
В случай, че с предявения иск действително не се цели установяване на
престъпно деяние на вещите лица, а само това, че заключението е било
погрешно/неправилно, то този факт не може сам по себе си да обоснове извод
за увреждащо действие, доколкото експертното заключение в случай, че не е
депозирано пред съда, не може самостоятелно да доведе до отрицателни
изменения в имуществената, респективно неимуществената сфера на страна
по делото. Ако последната счита, че делото е било решено при непълни
доказателства и неизяснена фактическа обстановка, то тя може да го атакува
по реда на инстанционния контрол. След като претенцията за ангажиране на
гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление против
правосъдието е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното
обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по
такъв ред, следва, че предявеният иск е недопустим - в този смисъл е
преобладаващата понастоящем съдебна практика - напр. определение
№129/21.03.2019г. по ч.гр.д.№933/19г., ВКС, III гр.о., определение
№181/08.05.2020г. по ч.гр.д.№1089/19г., ВКС, III гр.о., определение
№193/28.05.2020г. по ч.гр.д.№1103/20г., ВКС, III гр.о., определение
№362/05.10.2020г. по ч.гр.д.№2507/20г., ВКС, IV гр.о., определение
№106/07.06.2022г. по ч.гр.д.№1634/22г., ВКС, II гр.о., определение
№126/30.06.2022г. по ч.гр.д.№2168/22г., ВКС, II гр.о., определение
№367/23.09.2022г. по ч.гр.д.№2935/22г., ВКС, III гр.о. и др.Има практика и
според която исковете са разгледани по същество - напр. определение
№50/16.01.2017г. по гр.д.№3054/16г., ВКС, IV гр.о. и определение
№682/16.10.2019г. по гр.д.№1973/19г. ВКС, III гр.о., като съставът на ВАпС
споделя по-новата и преобладаваща практика на ВКС, вкл. и защото
3
невярността/неправилността/ на дадено експертно заключение не е факт сам
по себе си увреждащ, а съществуващ в съвкупност с депозиране на това
заключение пред съд и разрешаване от съда на повдигнат правен спор въз
основа на данните в заключението, като правната си сфера страната счита за
накърнена именно от разрешаване на този спор въз основа на грешно
заключение на вещо лице.Ако този спор не е приключил, редът за защита е
инстанционният контрол, а ако е приключил, редът е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК,
респективно чл. 422, ал.1, т.1 НПК.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
недопустими, предвид което постановеното по тях решение също е
недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по
исковете прекратено. Предвид резултата от спора пред въззивната инстанция,
съдът не следва да разглежда исканията на въззивника за изменение на
решението в частта за разноските, евентуално чрез намаляването им.
На основание чл.78, ал.4 ГПК на ответницата се следват сторените от
нея разноски за първа и въззивна инстанция. За първа инстанция се
претендират разноски, представялващи адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева, а за въззивна инстанция се претендира такова в размер на 500
лева, съобразно представените договори за правна защита и съдействие.
Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна за
претендираните разноски. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като
предвид цената на предявения иск по чл.45 ЗЗД, претендираният адвокатски
хонорар за първата инстанция е съобразен с минималния размер, уреден в
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС в редакцията
му към момента на сключване на договора от 14.04.2022г., а именно 1430
лева. Съобразено с минималния размер, предвиден в горепосочената наредба
е и претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, предвидено отново в чл. 7,ал.2, т. 4 от тази наредба, но в
последната й редакция, предвид датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие от 13.12.2022г., което е в размер на 2690 лева.
Следователно в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 1100 лева за двете съдебни инстанции на основание
чл.78, ал.4 ГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 611/13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 33/22
г. по описа на ВОС, и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените по гр.д.№ 33/22 г. по
описа на ВОС от В. Н. Н. против Т. К. А. искове с правно основание чл.45 и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес с.Кичево, община
Аксаково, Варненска област, да заплати на Т. К. А., с адрес гр.Варна, ул. „27-
4
ми юли“ № 28 сумата от 1100лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.4
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5