№ 13167
гр. С., 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110138513 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Б. срещу „Т..
Ищецът „Б. е предявил против „Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137,
ал. 2 ЗЕ за сумата 9705,18 лв., представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа /присъединителен тръбопровод и абонатна
станция/ на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., УПИ XXI- 1417, кв.
2, м. НПЯ Ч., за периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г., с която сума ответникът „Т.
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца „Б., ведно със законната лихва, считано от
18.07.2022г. до окончателното изплащане на главницата /искът е изменен в частта относно
размера в открито съдебно заседание на дата 05.04.2023г/.
Ищецът излага, че на 08.10.2007г. подписал с „Т. С.“ ЕАД предварителен договор за
присъединяване на потребители за битови нужди № 610. Съгласно договора ищцовото
дружество се съгласило да изгради за своя сметка съоръжения за присъединяване,
включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 100 мм, 2 Ду 65 мм., съответна
дължина по трасето 17,5м. и 21,7м. и абонатна станция с мощност 300 kW за О и В и 250 kW
за БГВ. Посочва, че целта на това съоръжение била да бъде захранена с топлинна енергия за
отопление и БГВ жилищна сграда-етажна собственост, находяща се в гр. С., УПИ XXI-
1417, кв. 2, м. НПЯ Ч.. С договора било уговорено, че собственик на съоръжението до
подписване на окончателен договор оставал ищeцът, като ответникът поел задължение да
изкупи процесното съоръжение при условията на чл. 137, ал.2 и 3 ЗЕ, т.е. в срок до 3 години.
До изкупуването ответникът дължал на ищеца цена за ползване на процесните съоръжения.
Съоръжението било изградено след предварително проучване от страна на ответника, като
ЕС на посочения по-горе адрес била присъединена към съоръжението. Ответникът реално
ползвал съоръжението, като за периода от 15.02.2012г. до 23.06.2020г. имало влезли в сила
1
съдебни решения, по силата на които било установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца цена за ползване на изграденото съоръжение.
Въпреки отправените покани от ищеца до ответника, последният нито изкупил
съоръжението, нито сключил договор за заплащане на цена за ползването му. Поради това
ищецът претендира посочената по-горе сума от 9705,18 лева, представляваща обезщетение
за ползване на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа за периода от
24.06.2020г. до 24.06.2022г., с която сума ответникът „Т. неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца „Б., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че в случай, че заплати исканата сума
по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на ответника. В случая
било налице неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в непредоставяне на
необходимите документи и неподаване на необходимото заявление, за да може да бъде
изкупено съоръжението от ответното дружество. По този начин ищцовото дружество само
било причинило имущественото си обедняване или поне било допринесло за него. Счита за
недоказано твърдението на ищеца да е собственик на процесното съоръжение, нито да е
изградило същото. Посочва, че съгласно § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ в случай, че сделката на
изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ, енергийното предприятие в срок от
три месеца след поканата от страна на собствениците по ал. 1 било длъжно да плаща наем
по методика, определена от КЕВР. Навежда, че доколкото по делото не е представено такова
искане, нито е представен необоснован отказ на ответното дружество, за ответника не
възниква и задължение за заплащане на цена за ползване. Посочва, че нормата на §4, ал.4 е в
сила, считано от 08.05.2018г. и следва да се прилага за в бъдеще и към заварени
правоотношения, каквото било процесното между ищеца и ответника. Претендират
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ е
да докаже следните релеватни факти: че е собственик на съоръженията за присъединяване,
за които се претендира заплащането на обезщетение за ползването; обедняването си - размер
на претендираното обезщетение за ползване; обогатяването на ответника - че съоръженията
фактически са се ползвали от ответника през исковия период, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването - че ответникът е ползвал процесиите съоръжения при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения.
2
По делото не се спори, че на 26.05.2008г. между страните „Т. и „Б. III” ООД е бил
сключен предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи ТЕ за битови
нужди № 768. С договора страните постигнали съгласие за изграждане от страна на
ищцовото дружество за негова сметка на съоръжения за присъединяване, включващи
присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 100 мм, 2 Ду 65 мм., съответна дължина по
трасето 17,5м. и 21,7м. и абонатна станция с мощност 300 kW за О и В и 250 kW за БГВ.
Видно от съдържанието на договора, съоръжението се изгражда с цел да бъде захранена с
топлинна енергия за отопление и БГВ жилищна сграда-етажна собственост, находяща се в
гр. С., УПИ XXI-1052, 1417, кв. 2, м. НПЯ Ч..
Съгласно чл. 23 от Предварителния договор ответникът се задължил да придобие
правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от
ищцовото дружество при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договора за
присъединяване, като до прехвърляне на собствеността ищцовото дружество остава техен
собственик.
Приобщеният по делото и коментиран по-горе Предварителен договор не е оспорен от
страна на ответника, поради което съдът го кредитира изцяло, правейки изводи относно
факта на сключването му и уговорките, постигнати между страните във връзка с процесните
съоръжения.
Видно от представеното по делото и неоспорено от ответника разрешение № К-07-190
от 13.04.2009г. за ползване /л. 14 от делото/, процесното съоръжение е изградено и е
въведено в експлоатация. Посочените обстоятелства, както и ползването на съоръжението от
страна на ответника се установява освен от разрешението за ползване, така и от
представените от ищеца писмени доказателства /л. 44-52 от делото/: фактура проформа №
5391 от 21.04.2008г.; оферта № ТО/198; фактура № 6231 от 12.08.2008г.; 2 бр. кантарни
бележки за износ; количествена сметка за СМР.
В подкрепа на този извод, както и на обстоятелството, че в релевантния период
процесното съоръжение е ползвано от ответника за доставка на ТЕ в процесния обект, е и
заключението на СТЕ, което съдът кредитира, като съобрази, че вещото лице е отговорило в
пълнота на поставените въпроси.
Съгласно заключението на СТЕ:
В раздел 1 - Проверени документи и раздел 2 - Констативно- съобразителната част на
СТЕ са посочени всички документи, въз основа на които е проектирано и изпълнено
„Външен топлопровод и абонатна станция”, находящи се в урегулиран поземлен имот УПИ
XXI-1052, 1417 , кв.2, по плана на гр.С., м. "НПЯ Ч.", с административен адрес на сградата"
гр.С., ул."П., Район „И., Област С.-град и е издадено Издадено е РАЗРЕШЕНИЕ ЗА
ПОЛЗВАНЕ на №ДК-07, гр.С..
Процесната абонатна станция се ползва от ответника „Т. С." ЕАД - ТР „С. - И." и са
изпълнени всички технически изисквания и е въведено в експлоатация. Включването на
процесното съоръжение в топлопреносната мрежа на гр.С. е от м.декември 2007г.
3
В съответствие с посоченото „Съоръжението" е изградено за сметка на Ищеца „Б. III"
ООД.
ТР „С.-И." са предоставили на вещото лице информация за постъпилата, отчетената и
разпределената топлинна енергия в процесната абонатна станция за периода от
м.01.06.2020г. до 30.06.2022г., с цел пресмятане цената за ползване на съоръжението за
процесния период от 24.06.2020г. до 24.06.2022г . по определените цени на ДКЕВР/КЕВР.
Цените за предоставен достъп се изчисляват по посочените в Методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпространително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите
на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол №27/04.02.2008г.
Когато собственици на тези уредби или съоръжения са повече от едно лице,
взаимоотношенията между съсобствениците във връзка с плащанията за предоставен достъп
по реда на тази методика се уреждат съгласно Закона за собствеността.
Размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода от
24.06.2020г. до 24.06.2022г. по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР,
приета с Протокол 27 от 04.02.2008г. е в размер на 9 705,18 лв.
При безспорно установено задължение за заплащане на цена за ползване на процесните
съоръжения в релевантния период, ответникът не доказва да е изпълнил задължението си.
С оглед на това, искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137 ал. 2 ЗЕ следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД – всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
В конкретния случай по делото безспорно се установи, че ищецът е изградил
процесните съоръжения, като същият е останал техен собственик от въвеждането им в
експлоатация /издаването на разрешение за ползване/, като към настоящия момент
собствеността не е прехвърлена в полза на ответника.
Установи се също така въз основа на приетата по делото СТЕ, че в периода от периода
от 24.06.2020г. до 24.06.2022г. съоръженията са били ползвани от топлоснабдителното
предприятие, което е доставяло ТЕ до процесния имот. За ползването на съоръженията не е
бил сключен изричен договор, като липсва и друго основание за ползването, поради което
следва да се приеме, че ползването е било без основание и е довело до неоснователно
обогатяване на ответното дружество за сметка на обедняването на ищеца.
Установява се също така въз основа на приетата по делото СТЕ, че цената за ползване
на процесният съоръжения в процесния период е 24.06.2020г. до 24.06.2022г . по
определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР, приета с Протокол 27 от
04.02.2008г. е в размер на 9 705,18 лв.
С тази сума „Т. се е обогатило, доколкото не доказа да е заплатило тази цена.
Ответникът не доказа твърденията си за неправомерно поведение на ищеца,
4
изразяващо се в непредоставяне на необходимите документи и неподаване на необходимото
заявление, за да може да бъде изкупено съоръжението от ответното дружество, като не
ангажира доказателства в тази насока.
Напротив, видно от покана от „Б. III” ООД до „Т. /л. 15-16 от делото/, същата е
депозирана в деловодството на ответника на 30.06.2022г., като с нея ответникът за пореден
път е поканен да изкупи съоръжението. Т.е., към посочената дата това не е било сторено.
В този смисъл неоснователни се явяват и възраженията му свързани с разпоредбата на
§ 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба - Енергийните предприятия и
собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да
продадат енергийните обекти. Неоснован отказ за продажба от страна на ищеца на
процесните съоръжения, не се установява по делото, поради което съдът не намери за
основателни доводите на ответника.
Релевантния период, за който се претендира обезщетение за ползване, е след дата
08.05.2018г., когато е влязла в сила разпоредбата на §4, ал.4 от ДР на ЗЕ.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Ищецът е стори следните разноски: 388,21 лева - държавна такса; 1800,00 лева –
адвокатско възнаграждение; 500,00 лева – депозит за СТЕ.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред СРС разноски в общ размер на 1800,00 лева.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде оставено без уважение.
При правен интерес 9 705,18 лв., размерът на адвокатското възнаграждение попада в
хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно посочената норма на подзаконовия нормативен акт, възлиза на 1270,52 лева. ето
защо, уговореният и заплатен размер от 1800 лева не надвишава значително минимумът,
предвиден от законодателя. С оглед на това, възражението в тази насока се явява
неоснователно.
Общите разноски, направени от ищеца възлизат в размер на 2688,21 лева, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
„Б. III” ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О., на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 9 705,18 лева /девет хиляди седемстотин и пет
лева и 18 стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа /присъединителен тръбопровод и абонатна
станция/ на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., УПИ XXI- 1417, кв.
2, м. НПЯ Ч., за периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г., с която сума ответникът „Т.
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца „Б., ведно със законната лихва, считано от
18.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК . да плати на „Б. III” ООД с ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2688,21 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 21 стотинки/ -
разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6