№ 2032
гр. В., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110117728 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЕЛ. Т. ИВ., ЕГН********** с адрес
гр. В., ж.к. Л., ул. „Д-р А. Ж.“ *** против „Е. С.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, „В. Тауърс-Е” иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД
вр. чл.49 ал.1 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕРП – Север“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от
990лева, частичен иск от целя в размер на 11790лева, представляваща обезщетение за
незаконосъобразно прекъсване осигуряването на електрическа енергия за периода
18.12.2019г.- 12.01.2020г. вкл., по вина на ответника за обект, представляващ вилна
постройка, находящ се в ПИ в гр. В., с.о. „С.“ с идентификатор *** по КККГ, одобрени със
Заповед РД-18-64/16.05.2008г. с кл. №*** и аб. № ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
С ответника и „Енерго – Про Продажби“ АД се намират в договорни отношения, считано от
1996г., като за пр.период облигационните отношения са регламентирани от ОУ на
договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП – Север“
АД и ОУ на договорите за продажба на ел.енергия с „Енерго – Про Продажби“ АД.
Отношенията, касаят обект на потребление с идентификатор ***, представляващ вилна
постройка, находящ се в ПИ в гр. В., с.о. „С.“ с кл. №*** и аб. №***. От началният момент
на договорните отношения електромерът отчитащ ел.енергия в пр.обект бил монтиран в
електромерно табло на стълб пред оградата на собствения на ищцата обект. В края на
м.ноември 2019г. при посещение ищцата установила, че ел.захранването в обекта е
прекъснато и че електромерът липсва. Тъй като по никакъв начин не била уведомена затова,
на 18.12.2019г. посетила център за обслужване на клиенти, където подала жалба с вх.
№5292273/18.12.2109г. за възстановяване на електрическото захранване. Впоследствие по
тел. служител на дружеството се свързал с нея и й обяснил, че СТИ е преместено на 130м
нагоре от имота й и следва да прекара кабел до новото ел.табло, след което захранването
щяло да бъде възстановено. Ищцата не била съгласна с това и подала нова жалба на
21.02.2020г. Отговорено й било писмено, че при посещение на адреса й било установено, че
обектът се захранвал от мрежа ниско напрежение, която не е собственост на дружеството и
1
в недобро техническо състояние, което наложило изместването на СТИ в най- близкото
табло. Ако ищцата желаела захранването на електромера да е от частната мрежа, то следвало
последната да бъде отремонтирана. Впоследствие ищцата завела дело срещу дружеството.
Било образувано гр.д. №8112/2020г. по описа на ВРС, с предявен иск дружеството да бъде
осъдено да премести за своя сметка СТИ, като възстанови предишното му местоположение.
Ответникът признал иска, като още в хода на процеса демонтирал процесния електромер и
го поставил на старото му място. Твърди се, че в пр.случай не е налице нито една от
хипотезите, която да предоставя право на ответника да прекъсне или да прекрати преноса на
ел.енергия до обекта на ищцата. В този см. на осн. чл.49 ал.1 от ОУ на дружеството за нея е
възникнало правото да претендира неустойка за периода 18.12.2019г.- 12.01.2020г . в който
дружеството незаконосъобразно е прекъснало преноса на електрическа енергия в имота й.
Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Не оспорва, че ищецът се явява потребител на ел. енергия в сочения
обект на потребление. Не оспорва, че СТИ в процесният имот е било изместено, за което
било образувано гр.д. №8112/2020г. по описа на ВРС. Счита, че настоящият случай не
попада в хипотезите предвидени в чл. 49 ал.1 от ОУ на дружеството, а отговорността му
следвала да се ангажира по общия ред за установяване на вреди. В тази връзка не следвало
ищеца да се ползва от облекчения ред за неустоечна отговорност. Отделно от това сочи, че в
процесния обект няма консумация на ел.енергия, считано от датата на присъединяване към
мрежите на ЕРП - 28.10.2006г. до настоящия момент. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание исковата молба се поддържа, а
ответникът не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът ЕЛ. Т. ИВ., ЕГН ********** е потребител на
електрическа енергия за обект с идентификатор ***, представляващ вилна постройка,
находяща се в ПИ в гр. В., с.о. „С.“ с кл .№*** и аб. №*** и че страните са в облигационна
връзка по пренос и достъп на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
ответното дружество в посочения обект.
Между страните е обявено за безспорно, че с влязло в сила решение по
гр.д.8112/2020г. по описа на ВРС, ответното дружество е признало предявените искове, като
е изпълнило претендираните от ищеца фактически действия – преместил средството за
търговско измерване, отчитащо ел.енергия в обекта на потребление на предишното му
местоположение и възстановил ел.захранване на обекта на потребление на ищцата.
По делото е приобщено заявление до ЕРП с вх.№5292273/18.12.2109г. от ищцата, с
което същата моли да бъде възстановено захранването в имота.
Видно от отговор с изх.№5322118/20.01.2020г. при проверка в имота на ищцата
служители на ЕРП Север установили недобро техническо състояние на мрежа ниско
напрежение, захранваща процесния обект, което наложило изместването на средството за
търговско измерване.
От констативен протокол №5173492/08.10.20г. се установява, че СТИ в процесния
имот е изместен на границата на имота на клиента.
Видно от справка, изготвена от ЕРП Север за аб.№ ***, считано от 28.10.2006г. до
18.12.2021г. в имота на ищцата не е отчетено потребление на ел.енергия.
Представени и приобщени по делото са ОУ на договорите за пренос на ел.енергия
през електроразпределителните мрежи на „ЕРП – Север“ АД, одобрени с Решение №ОУ-
2
060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение №ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
По делото в полза на ищцовата страна са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на св. Венцислав Иванов /син на ищцата/, ценени при условията на
чл.172 ГПК. От показанията му се установява, че електрозахранването в процесния имот е
било прекъснато през. м. Декември 2019г. Когато отишъл на място, заедно с баща си
установили, че няма захранване. Впоследствие майка му подала жалба затова. Преди този
момент в имота винаги имало електричество. Това наложило да заведат дело, което било
спечелено и СТИ било върнато на старото му място, а ел.захранването възстановено.
Твърди, че имотът не е посещаван, когато нямало ток, тъй като нищо не можели да правят в
имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Спор между страните по фактите, няма. Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали настоящият случай попада в хипотезата предвидена в чл. 49 ал.1 от ОУ
на дружеството или отговорността му следва да се ангажира по общия ред за установяване
на вреди.
Възражението на ответника, че не се касае за неустоечна отговорност, е
неоснователно.
В конкретния случай, с влязло в сила решение по гр.д. № 8112/2020г. по описа на
ВРС, ответното дружество е признало предявените искове от ищцата и е изпълнило
претендираните от нея фактически действия – преместил е средството за търговско
измерване на предишното му местоположение и е възстановил ел.захранване на обекта на
потребление на ищцата. Или със сила на пресъдено нещо е установено, че ищцата в
качеството си на потребител е останала без ел.енергия за периода от 18.12.2019г. /когато е
подаден сигнала затова/ до 08.10.2020г. /когато ел. енергията в обекта й на потребление е
била възстановена/ именно по вина на ответника. Отговорността на електроснабдителното
дружество е регламентирана в чл.49 ал.1 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП – Север“ АД, където е предвидено, че
дружеството заплаща обезщетение, в случай че потребителите останат без ел.енергия по
негова вина повече от 24часа след получаването на уведомление затова. Предвиденото
обезщетение е в размер на 30лева и по 20лева за всеки следващ период от 12часа без
осигурена ел.енергия. С оглед на така очертаната правна уредба, неустойката по чл.49 от
ОУ се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24часа
по вина на електроразпределителното дружество, което може да се дължи както на
невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на прекъсването му
без основание, какъвто е и настоящия случай. / в този смисъл решения по гр.д. №
2502/2020г. на ВКС, ІV г.о; гр.д. № 4027/2017г. на ВКС, ІV г.о, гр.д. № 4348/2016 г. на ІV
г.о. ВКС./
По отношение на справката, представена от ЕРП Север за аб.№ *** и оспорена от
ищца, касаеща потереблението в имота, съдът намира, че дали има такова или не, е
неотносимо към настоящяи правен спор. Изправността на ответника в облигационната
връзка предполага осигурена ел.енергия, а дали тя ще се ползва стои изцяло във волята на
потребителя. Освен това от показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че
процесния обект не е бил ползван от семейството в периода на прекъснатото захранване,
защото е било невъзможно по този начин да се ползва по предназначение от неговите
собственици. В случая с влязло в сила решение е установено, че ел.енергията в имота на
ищцата е била неправомерно прекъсната от ответното дружество с неправомерното
изместване на СТИ от имота й, като впоследствие същото е възстановено от ответното
дружество в предишното му местоположение. Действията на ответника са били в нарушение
на нормативните разпоредби и договорни клаузи. Именно за защита на потеребителя е
3
предвидена и клауза, за регламентиране отговорността на дружеството при
нерегламентирано прекъсване на ел.енергията, за да бъде осигурена сигурност на преноса й
под заплаха за заплащане на предвидената неустойка. Относно размера й, същият не се
оспорва от ответника, като за процесния период от 295календарни дни дължимата сума
възлиза именно на 11790лв /(1*30)+(294*40)/. Исковата претенция се явява доказана до
размера от 990лева, което обосновава извод, че следва да се уважи в цялост.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 50лева - платена ДТ и 300лева платено
адв. възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от
28.10.2021г. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът
преценява за неоснователно, тъй като е в минималния му размер определен по чл.7, ал. 2, т.1
и от Наредба № 1/2004г. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски
в размер на 350лева.
Така мотивиран, съдът Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.
В.” № 258, „В. Тауърс-Е” ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. Т. ИВ., ЕГН********** с адрес гр. В., ж.к.
Л., ул. „Д-р А. Ж.“ *** сумата от 990лева, частичен иск от целя в размер на 11790лева,
представляваща обезщетение за незаконосъобразно прекъсване осигуряването на
електрическа енергия за периода 18.12.2019г.- 12.01.2020г. вкл., по вина на ответника за
обект, представляващ вилна постройка, находящ се в ПИ в гр. В., с.о. „С.“ с идентификатор
*** по КККГ, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. с кл. №*** и аб. № ***., чл. 92,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.
В.” № 258, „В. Тауърс-Е” ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. Т. ИВ., ЕГН********** с адрес гр. В., ж.к.
Л., ул. „Д-р А. Ж.“ *** сумата от 350лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4