№ 322
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502580 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 73504/26.10.2022г. на „Енерго - Про Продажби"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№ 258, Варна Тауърс – Г срещу Решение № 2939 от 03.10.2022г., постановено по гр.дело №
133/2022г. на ВРС, 34 състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявените от въззивника срещу ЕТ „Т.-
л.-Г. С.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Селиолу", № 35а, ет.
2, искове за приемане на установено, че ЕТ „Т.-л.-Г. С.", дължи на „Енерго - Про Продажби" АД
сумите, както следва: 221.23 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови
услуги по фактури, издадени за периода от 20.09.2019г. до 05.07.2021г., а именно: фактура №
**********/20.09.2019г., фактура №
**********/21.10.2019г.,фактура№**********/20.11.2019г.,фактура№**********/19.12.2019г.,фактура№**********/20.07.2020г.,фактура№**********/19.08.2020г.,фактура№**********/21.09.2020г.,фактура№**********/08.10.2020г.,фактура№**********/20.10.2020г.,фактура№**********/19.11.2020г.,фактура№**********/21.12.2020г.,
фактура № **********/20.01.2021г., фактура № **********/18.02.2021г., фактура №
**********/19.03.2021г., фактура № **********/20.04.2021г., фактура №
**********/20.05.2021г., фактура №**********/18.06.2021г., фактура №
**********/05.07.2021г., за обект с абонатен номер № **********, адрес: гр.Варна, ул."д-р
Пискюлиев" №68А, с кл.№**********; сума в размер на 23.72 лева, представляваща
мораторна лихва върху главниците по горните фактури, начислена за периода от падежа на
всяка фактура до 10.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда - 27.09.2021г., до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 5314/28.09.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13920/2021г. на Районен съд-Варна, 11-ти състав, на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, с доводи идентични с тези от изложеното в
1
исковата молба. Въззивникът намира за неправилен извода на районния съд, че ответника не
дължи посочените суми, т.к. същите са за реално извършена услуга – достъп до мрежови
услуги до обект чиито титуляр е ответника. Изложени са аргументи, че липсата на
електропотребление в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Твърди се, че ищеца няма задължения да следи за промяна
на собствеността на обектите , на които доставя услуги , а задължение на ответника
съгласно чл.17 т. 3 от ОУ е да уведоми дружеството ищец ,когато има промяна в
собствеността на имота , което в настоящия случай не е сторено. Претендира отмяна на
обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи идентични с
тези от исковата молба. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание,въззивника редовно призован не се явява, чрез процесуалният
си представител, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски,
за които представя списък.
В съдебно заседание по същество,въззиваемия не се явява, чрез процесуалния си
представител с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да
бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и
обосновано.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Енерго-Про продажби" АД
срещу ЕТ „Т.-л.-Г. С." обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 221.23 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги
по фактури, издадени за периода от 20.09.2019г. до 05.07.2021г., а именно: фактура №
**********/18.06.2021г., фактура № **********/05.07.2021г., за обект с абонатен номер №
**********, адрес: гр.Варна, ул."д-р Пискюлиев" №68А, с кл.№**********; сума в размер на
23.72 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците по горните фактури, начислена за
периода от падежа на всяка фактура до 10.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.09.2021г. , до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед № 5314/28.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13920/2021г. на Районен съд-Варна, 11-ти състав.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че е в облигационно правоотношение с
ответника ЕТ „Т.-л.-Г. С." по доставка на електрическа енергия за обект находящ се в гр. Варна,
ул."Д-р Пискюлиев" 68А, заведен в системата под абонатен номер № **********, с титуляр по
партидата -ответникът.
За периода месец август 2019г. - месец декември 2019г., ответникът има отчетена
потребена енергия в обекта, съгласно данни на електроразпределителното предприятие,
2
остойностени, в посочените фактури.
За периода месец юли 2020г. - месец септември 2020г., на ответника е начислена
единствено мрежава услуга „достъп до електроразпределителната мрежа", тъй като за този период
едноличният търговец няма отчетена потребена ел. енергия в обекта. Мрежовата услуга „достъп
до електроразпределителната мрежа" за процесния обект е начислена на база предоставена
мощност в размер на 15 квт и в съответствие с чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ дължи заплащане на тази
мрежава услуга. Излага, че освобождаването от това задължение може да е следствие само от
прекратяването на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото не е
осъществено за процесния период.
Твърди , че за периода м. октомври 2020г. - м. юни 2021г., правоотношението между
страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила
от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020г., с последното изменение на чл.94а от ЗЕ, от кръга
клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на
напрежение, на което са присъединени.
Доколкото ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени за процесния обект, нито към 01.10.2020г, нито към настоящия
момент,поради горната законодателна промяна от 01.10.2020г. процесният обект служебно
преминава от "Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар
с доставчик „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Съгласно
чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат
дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща
дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор. За периода м. октомври
2020г. - м . юли 2021г. отново не са начислявани дължими суми за потребена енергия, а само
дължима сума за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена на база
предоставена мощност 15 кВт, като са издадени посочените фактури.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Излага, че процесният обект, с абонаментен №
********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев" № 68, с титуляр по партидата
ответника, е захранен с ел.енергия чрез монтиран трифазен електромер през 1994г. - СТИ WI-363-
EDN-LKM, обслужващ три етажа на обекта, представляващ триетажна сграда и таванско
помещение в режим на ЕС, като всяка фаза захранва съответния етаж. Твърди, че етажите от
сградата са продадени , както следва - първият етаж е продаден през 2002г. на П.Г.П., с нотариален
акт 08.05.2002г., който е наличен в базата данни на ищеца,вторият етаж е продаден през 2002г. на
И.Т.А., съгласно нотариален акт № 65/2002г.,третият-мансарден етаж е продаден през 2005г. на
З.В.С., съгласно нотариален акт № 196/2005г. След продажбата и на всеки от етажите и по
решение и изпълнение на ищеца, техници на дружеството са отделили последователно СТИ
проводника, захранващ всеки от етажите и е поставен нов електромер, отчитащ потребената
електроенергия за всеки отделен етаж,като са открити нови партиди на името на новите
собственици. Ищецът не е информирал ответника за това вмешателство в електромера, поради
което е в невъзможност да представи констативния протокол сочещ гореизложените
обстоятелства.
Излага, че от 13.11.2019г. , захранването с ел.енергия на процесния обект не се осъществява
чрез монтираното през 1994г. средство за търговско измерване, а чрез монтирани от ищеца три
нови електромера, обслужващи всеки етаж на обекта, с открити три нови партиди на името на
новите собственици на етажите. След отделянето на последната-трета фаза от процесния
електромер, ищецът не е съставил и друг такъв задължителен за това констативен протокол
отбелязване в него, че електрозахранването към обекта чрез СТИ WI-363-EDN-LK е окончателно
преустановено с отделянето на последната фаза. В случа извършените въздействия върху СТИ,
водещи до отпадане на функциите за които поставен, по решение и изпълнение на ищеца изискват
и водят до задължението да демонтира процесния електромер, да отчете показателите на същия
количество ел.енергия доставена и потребена към 13.11.2019г. , да извърши метрологична
3
проверка на процесния електромер, предвид изтекъл метрологична годност на същия още през
2000г., както и да уведоми за това ответника, което не е сторено на 13.11.2019г. Процесният обект
не е свързан с процесния електромер от 13.11.2019г. Ответникът не е собственик, нито
съсобственик на обекта от 1995г. , съгласно нотариален акт № 73, том XIV, дело 4482/95г. от
03.05.1995г. Твърди, че за посочения период от 04.08.2019г. до 04.12.2019г. в помещенията на
втори и трети етаж не се е консумирала електроенергия, като сочи, че в подкрепа на тези му
твърдения са и представените от самия ищец справки. С оглед изложеното моли за отхвърляне на
исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат тезите си .
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическата
обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, същата не се
оспорва и от страните, поради което се възприема от настоящата инстанция и не следва да
бъде преповтаряна.
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в
настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично
оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в
процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна
на ищеца, като краен снабдител с ел.енергия, респ. търговец на свободен пазар за периода
след 01.10.2020г, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за доставена и потребена ел.енергия и
цена на мрежови услуга „достъп до разпределителната мрежа" на база предоставена мощност от 15
кВтч за обект с административен адрес гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев", № 68. Приложими за
казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и
4
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им
редакция за процесния период.
По делото няма спор по установените с писмени доказателства факти: На 03.04.2019г.
е демонтиран електромер № 1114121047024411, отчитащ потреблението в обект с
административен адрес ул. „Д-р Пискюлиев", № 68, с посочен клиент ЕТ „Т.л. Г. С.", кл. №
********** и аб. № ********** и е монтиран електромер с фабричен № 1127031900365177 с
нулеви показания по нощна, дневна и върхова тарифи/ протокол № 1361111 /03.04.2019г./; че
електромер с фабричен № 1127031900365177 е демонтиран на 16.07.2021г. с показания по дневна
тарифа 238, нощна тарифа 28 и върхова тарифа 127/ констативен протокол №
6198276/16.07.2021г./;на 19.11.2019г. на адреса е монтиран нов електромер , поради встъпване в
договорни отношения с ЕРП Север, след постъпило заявление на клиент – КП № 1035148 –л..78 от
дело.
От заключението на вещото лице по приетата в първа инстанция СТхЕ , която настоящия
съдебен състав кредитира, се установява, че процесният обект, представлява триетажна къща, като
към отделните етажи се подава напрежение по три отделни фази и са монтирани три отделни
електромера - два през 2002г. и трети - на 13.11.2019г. След монтирането и на третия монофазен
електромер, процесното СТИ е било изключено от схемата на електрозахранване на обекта,
находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев", № 68 и не е отчитало изобщо ел.енергия.
Не се спори между страните , а и е установено от представените писмени
доказателства, че : С договор за покупко-продажба от 03.05.1995г. ЕТ „Т.л." Г. Я. С.-П. и
съпругът й Т.Я.П. са продали на Х.Б.С. втори етаж от къща, ведно с тавански помещения и изба,
както и % ид.ч. от дворното място, върху което е построена къщата, съставляващо имот пл. № 4,
кв. 336б, с административен адрес гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев" № 68, като сделката е
обективирана в нотариален акт № 73, том XIV, дело № 4482/1995г.
С договор за покупко-продажба от 30.05.2002г., обективиран в нотариален акт №
140/2002г., „Теора" ООД, съпрузите Х.Б.С. и Н. С. С. са продали на И.Т.А. втори етаж на сграда,
находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев" № 68, ведно с У ид.ч. от вътрешно стълбище, както и
припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
С договор за покупко-продажба от 25.02.2002г., обективиран в нотариален акт № 72/2002г.,
„Теора" ООД е продало на М. Д.а Г. магазин на първи етаж от сграда, находяща се в гр. Варна,
ул. „Д-р Пискюлиев" № 68, както и % ид.ч. от стълбището за първи етаж, ведно с прилежащото
избено помещение.
С договор за покупко-продажба от 07.05.2002г., обективиран в нотариален акт № 85/2002г.,
„Теора" ООД е продало на П.Г.П. 1/16 ид.ч. от притежаваните от дружество 1/18 ид.ч. от
дворно място, находяща се в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев" № 68 .
С договор за покупко-продажба от 09.05.2005г., обективира в нотариален акт № 115/2005г.,
П.Н.Л. е продал на З.В.С. офис, находящ се на мансарден етаж на сграда, с административен
адрес гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев" № 68, ведно с ½ ид.ч. от вътрешно стълбище, както и
припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж .
При изложените безспорни факти, спорно по делото е , към дата на фактурираните
услуги, бил ли е ответникът - въззиваем потребител на услуга по пренос и доставка на ел.енергия
и мрежови услуги за процесния обект, бил ли е в облигационна връзка с дружеството ищец,
5
респективно задължен ли е ответникът да заплати начислените суми за потребена ел.енергия и
мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа“.
В конкретната хипотеза, ищецът , чиято е доказателствената тежест не е представил
убедителни доказателства, от които да се обоснове положителен извод, че към дата на
издаване на процесните фактури ответникът ЕТ „Т.л." Г. Я. С. има качеството на потребител
по смисъла на закона и от там, че в това си качество му дължи процесните суми.
Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за
продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при
общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР.
Легалното определение на понятието „потребител на енергийни услуги", дадено в §
41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по
смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД/“ЕРП Север“АД/ и което
купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл.6, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия
за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД /актуално
наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ съгласие в нотариално заверена форма, лицето
да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с
"Е.ОН България Продажби" АД /актуално наименование „Енерго-Про Продажби“ АД/ е
лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на
негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
„потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или
носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия.
Видно от приетите и неоспорени по делото писмени доказателства, към процесния
период ответникът не е нито собственик, нито носител на ограничено вещно право на
ползване върху имота/обекта на потребление и доставяне на мрежови услуги. Ето защо, след
като ответникът не е страна по договора за продажба на ел. енергия и мрежови услуги за
процесния обект, той има няма задължения за заплащането и към в “Енерго-Про Продажби“
́
АД-Варна. В този смисъл е и Решение № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д. № 2/2017г. на
ОСГК.
Възражението на въззивника, че няма задължение да следи за промяна в
собствеността на обекта и да променя едностранно параметри на съществуваща облигация,
6
в това число и досежно страни, като промени титуляра на партидата е неоснователно.
Установено е по делото, че от 13.11.2019г. напрежението към самостоятелните обекти в
сградата с административен адрес гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев", № 68, се подава от три отделни
фази и се отчита съответно от три отделни монофазни електромера, а процесният такъв е бил
изключен от схемата на електрозахранване на сградата, като всички действия са извършени от ЕРП
Север по молба на новите собственици, което вече е променило параметрите на съществуващата
между ищеца и ответника облигация.
В заключение с изложените мотиви жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,
а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение не следва да
бъде коригирано в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемия се дължат разноски , но искане за
присъждане на такива не е направено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2939 от 03.10.2022г., постановено по гр.дело
№ 133/2022г. на ВРС, 34 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7