Решение по дело №1020/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 538
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 21 септември 2020 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20187150701020
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

            538/19.7.2019г.

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветдесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ П.

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия П. адм. дело № 1020 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ и чл. 62, ал.2 от АПК.

 

2. Образувано по Жалба на С.П.К.,***, с посочен съдебен адрес ***, офис №2, адв. Ц. М., срещу Заповед № 2401 от 16.10.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ е наредено, К. да премахне за своя сметка, монтираният дървен навес върху съсобствен и общински имот с пл. № 5891, за който е отреден УПИ V-търговия и услуги, от кв. 84а по плана на гр. Пазарджик в срок до 20.11.2018г.

За общо разглеждане и разрешаване е присъединена Жалба на С.П.К.,***, с посочен съдебен адрес ***, офис №2, адв. Ц. М., срещу Заповед № 536 от 22.03.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № 2401 от 16.10.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, като вместо текста „…с площ от 20,0кв.м. от метална конструкция, с покритие от покривни и стенни панели. Размерите в план  5,30м/9,50м. и височина – 3,30м са обозначени на окомерната скица…“ и постановено да се чете „….с площ от 72,0 кв.м. и размери 12,10м/6,00м – дървена конструкция. Покривът е едноскатен, не е завършен, изпълнен е от дървени греди и колони, дъсчена обшивка, няма положени керемиди. По – високата част от покрива е h=1,90м……“.

Основното възражение на жалбоподателя е, че изложените в първо посочената заповед фактически основания не отговарят  и не кореспондират на действителните факти и обстоятелства. На това се основа твърдението, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна ; постановена в нарушение на процедурните правила и в нарушение на целта на закона.

Относно втората от оспорените заповеди се поддържа, че не са налице предпоставките за нейното издаване, доколкото е налице висящ съдебен спор с предмет, заповедта по отношение на която е постановена поправката на очевидна фактическа грешка.

Иска се заповедите да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. В. е на становище, че жалбите са неоснователни.

Поддържат се изцяло фактическите и правни основания изложени в оспорените заповеди. Твърди се, че процесният дървен навес е осъществен без да е налице правно основание и съответно необходимото разрешение за това. Относно втората от заповедите се счита, че са налице необходимите процесуални предпоставки за отстраняване на допуснатите в първо посочената заповед, очевидни фактически грешки.

По същество се иска жалбите да бъде отхвърлени, като се присъди възнаграждение за юрисконсултска защита.

 

II. За допустимостта :

 

4. По делото е представено Съобщение от 22.10.2018г.(л.29), според което, Заповед № 2401 от 16.10.2018 г. е връчена на нейният адресат посредством залепване на съобщение на строежа. Кога е сторено това не се сочи. Датата на съобщението обаче е достатъчна за да се приеме, че жалбата на К. е подадена(05.11.2018г.) в рамките на предвидения за това процесуален срок.

Втората от жалбите е връчена на 25.03.2019г., а жалбата срещу й е подадена на 08.04.2019г., т.е. в срока, установен в процесуалния закон.

Това ще рече, че и двете жалби са  ДОПУСТИМИ.

 III. За фактите :

 

5. Процесното административно производство, очевидно е било сложено в по повод Заявление от 16.07.2018г. и Жалба от 13.09.2018г., подадени от Ангел П.К. ***, по повод осъществен „навес“ в съсобствен с жалбоподателя имот.

 

6. В тази насока е била предприета проверка от комисия в състав Я.Б.и В.И., двете на длъжност техници в Отдел „Строителен контрол“ към Община Пазарджик. За резултатите от същата е съставен Констативен акт № 1175 от 28.09.2918г., съобразно който на место е установен следното – В югоизточната част на имот пл. № 5891, за който е отреден УПИ V- за търговия и услуги, от кв.- 84а, по плана на гр. Пазарджик е изпълнен дървен навес с площ около 72,00м² и размери 12,10м. / 6,00м. – дървена конструкция. Покривът е едноскатен, не е завършен, изпълнен е от дървени греди и колони, дъсчена обшивка, няма положени керемиди. По-високата част от покрива е h= 2,60м., а по-ниската част на покрива е с височина h=1,90м.

Констатациите са онагледени, чрез съставянето на окомерна скица с отбелязване на ситуацията и размерите на конструкцията.

Посочено е, че имота е съсобствен на наследници на П.А.К. ***, като навеса е осъществен без съгласието на всички притежатели на вещни права върху имота.

Посочено е също така, че обекта е осъществен без разрешение за поставяне в чужд имот без правно основание.

Прието е, че в случая са нарушение разпоредбите на чл. 56, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Пазарджик

Констативния акт е съставен в отсъствието на извършителя и е връчен, чрез залепване на обекта на 28.08.2018г.

По повод констативния акт, от страна на С.К. е заявен Молба вх. № 44-С-633 от 09.10.2018г.(л.31), в която са описани обстоятелства във връзка със спорове между наследниците на П.К. във връзка с имота.

 

7. В този хронологичен порядък е издадена процесната Заповед № 2401 от 16.10.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ е наредено, К. да премахне за своя сметка, монтираният дървен навес върху съсобствен и общински имот с пл. № 5891, за който е отреден УПИ V-търговия и услуги, от кв. 84а по плана на гр. Пазарджик в срок до 20.11.2018г.

В обстоятелствената част на същата, макар и да се е позовал на Констативен акт № 175 от 28.09.2018г., административния орган е описал навеса по следния начин: „….„…с площ от 20,0кв.м. от метална конструкция, с покритие от покривни и стенни панели. Размерите в план  5,30м/9,50м. и височина – 3,30м са обозначени на окомерната скица…“.

8. Това несъответствие с описанието в констативния протокол е било основание с последваща Заповед № 536 от 22.03.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, да се постанови вместо този текст да се чете „…„….с площ от 72,0 кв.м. и размери 12,10м/6,00м – дървена конструкция. Покривът е едноскатен, не е завършен, изпълнен е от дървени греди и колони, дъсчена обшивка, няма положени керемиди. По – високата част от покрива е h=1,90м……“, тоест така както е обекта е описан в констативния акт.

 

9. Според представеното по делото Удостоверение за наследници от 28.08.2018г., С. и А.К., са наследници по закон(синове) на Петър К., бивш жител ***, починал 10.05.1998г.

Нотариален акт № 33 от 20.12.1954г., легитимира П.К., като собственик на дворно място с площ от 374,00м², съставляващо имот пл. № 5664, по кадастралната основа на устройствения план на гр. Пазарджик.

По силата на сделка за покупко- продажба, извършена с нот. акт № 81 от 10.12.1957г., П.К. е прехвърлил на С.К., собствеността върху 174,00м² от имот пл. № 5664, по плана на гр. Пазарджик, целият с площ от 374,00м².

Според представения по делото констативен нотариален акт № 52 от 28.11.2000г. на нотариус Дъбова с рег. № 422, С.П.К. е собственик на 13/84 ид. части от 200/374 ид. части от празно дворно место с планосн. № 5891, от кв. 84а, по плана на гр. Пазарджик.

Съответно, според № 53 от 28.11.2000г. на нотариус Дъбова с рег. № 422, Ангел П.К. е собственик на 13/84 ид. части от 200/374 ид. части от празно дворно место с планосн. № 5891, от кв. 84а, по плана на гр. Пазарджик.

 

10. В съдебно заседание на 12.04.2019г. е прието без заявени резерви от страните, заключение по назначената съдебно – техническа експертиза.

Според вещото лице М., със заповед № 49 от 04.04.1994г. на кмета на Община Пазарджик(л.47), във връзка с възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти е одобрено попълването на кадастралната основа на устройствения план на населеното место с имот № 5891, от кв. 84а по плана. Със Заповед № 244 от 27.12.2001г.(л.67) е одобрено изменение на плана за регулация, като за имот пл. № 5891 е включен в УПИ V- за услуги и търговия, от кв. 84а.

По одобрената със Заповед № РД-18-97 от 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри на гр. Пазарджик, е заснет имот с идентификатор 55155.505.1159, в който попада и процесният имот, без да е заснет със самостоятелни кадастрални граници.

С Решение № 202 от 25.09.2013г. е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ на част от зоната в която попада процесния имот, с преобладаващи публични функции.

Вещото лице е констатирало, че за имот с идентификатор 55155.505.1159 е съставен Акт за публична общинска собственост вписан с № 62, рег. № 10228, т. 34 от 08.11.2017г. на служба по вписванията, като процесния навес е изпълнен в имот с идентификатор 55155.505.1159, за който е отреден УПИ VІ-озеленяване и спортни дейности, от кв. 84а по плана на града.

Според експерта, обекта не  е трайно прикрепен към терена и не съставлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а следва да се определи като „преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Констатирана след извършени измервания на место е, че размерите и описанието на навеса дадени в Констативен акт № 175 от 28.09.2018г. са обективни.

 

IV. За правото :

 

11. Данните по делото дават основание да се приеме, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта.

Съответно, според чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

 

12. Административните актове са съставени в писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към точните материални и процесуални норми.

В тази връзка следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, относно неспазване на формата за постановяване на процесната заповед е неоснователно.

В случая, освен изложените в двете заповеди мотиви, административния орган се е позовал и на данните съдържащи се в  Констативен акт № 175 от 28.09.2018г.

 

13. На следващо място процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена във валидно съставен констативен акт и след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението на тези факти, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на административното и съдебното производство. Безпротиворечиви в тази насока са констатациите, обективирани в приетото по делото заключение на вещото лице М..

 

14. Съобразно легалната дефиниция възведена в §5, т. 80 от ДР на ЗУТ – „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Описанието на процесния навес дадено в Констативен акт № 175 от 28.09.2018г. и констатираната на место от вещото лице ситуация, впълнота съответстват на цитираната легална дефиниция от ЗУТ.

 

 

15. Според чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (редакция от  ДВ, бр. 13 от 2017 г.),  върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското  обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).

Съответно, чл. 56, ал. 2 от ЗУТ (редакция от  ДВ, бр. 13 от 2017 г.),  за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.  За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител.

Най – сетне, в чл. 56, ал. 5 от ЗУТ(посочената редакция)  е предвидено, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

 

 

15. В случая, няма съмнение, че процесният навес е осъществен, без да е спазено кое да е от изискванията на цитираните правни норми.

При това положение, съобразно разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ(посочената редакция), обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение или пък, са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало

В случая от страна на административния орган е сторено именно това, посредством постановяването на Заповед № 2401 от 16.10.2018 г. 

 

16. Съобразно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Процесуалния закон изрично предвижда възможността, поправка на допуснати фактически грешки, да е възможно да бъде предприета и след изтичане на срока за обжалване, т.е. след като поправяния административен акт е влезнал в сила.

Както се посочи, в случая, макар и изрично да се е позовал на данните съдържащи се в Констативен акт № 175 от 28.09.2018г., административния орган, при съставянето на Заповед № 2401 от 16.10.2018 г., очевидно погрешно е допуснал фактически неточности в мотивите, като е описал параметри относно процесния обект, които не са съответни на тези по констативния акт.  Способа и реда за корекция на тези неточности е този по чл. 62, ал. 2 от АПК.

 

17. Фактическите и правните съображения изложени до тук, налагат да се приеме, че процесните заповеди са издадени в съответствие с материалния закон, като при постановяването им не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

 

V. За разноските

 

18. С оглед изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. То се констатира в размер на 200,00лв., съобразно представения по делото списък.

 

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на С.П.К.,***, срещу Заповед № 2401 от 16.10.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ е наредено, К. да премахне за своя сметка, монтираният дървен навес върху съсобствен и общински имот с пл. № 5891, за който е отреден УПИ V-търговия и услуги, от кв. 84а по плана на гр. Пазарджик в срок до 20.11.2018г.

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на С.П.К.,***, срещу Заповед № 536 от 22.03.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № 2401 от 16.10.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, като вместо текста „…с площ от 20,0кв.м. от метална конструкция, с покритие от покривни и стенни панели. Размерите в план  5,30м/9,50м. и височина – 3,30м са обозначени на окомерната скица…“ и постановено да се чете „….с площ от 72,0 кв.м. и размери 12,10м/6,00м – дървена конструкция. Покривът е едноскатен, не е завършен, изпълнен е от дървени греди и колони, дъсчена обшивка, няма положени керемиди. По – високата част от покрива е h=1,90м……“.

 

ОСЪЖДА С.П.К.,*** да заплати на Община Пазарджик сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

Административен съдия :/П/

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №6794/05.06.2020 Г. ПО АД №11476/2019 Г. НА ВАС

ОТМЕНЯ определението от открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2020 г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Кръстев срещу Решение № 538/19.07.2019 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 1020/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 11476/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА С. Кръстев да заплати на община Пазарджик сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №011777/21.09.2020 Г. ПО АД №7840/2020 Г. НА ВАС

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6794 от 05.06.2020г. на Върховния административен съд - ІІ отделение по адм. дело № 11476/2019 г.
Определението е окончателно.