РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Сандански, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100757 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М., с ЕГН-
**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, чрез пълномощника й-Еднолично
адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от Д.М.М., срещу „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район
„Лозенец“, ул.“Сребърна“, № 16, бл.Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от
Ф.Г.Д., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.5.6
от договор за паричен заем № 424387, сключен между страните, предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 1620,60 лева, поради противоречие със закона-ЗПК и ЗЗП, поради
заобикаляне на закона-ЗПК, и поради накърняване на добрите нрави.
Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.143,
ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. чл.33, ал.1 и ал.2 от
ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 424387, като е договорено отпуснатият заем да бъде
в размер на 1500 лева, размер на погасителната вноска-154,12лв., брой вноски-12, вид на
вноската-месечна, размер на годишната лихва-40.54%, размер на годишния процент на
разходите-49.00%, и размер на общата сума, която следва да бъде върната-1849.44 лева.
Сочи се още, че в чл. 5.1 - 5.5 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, с доход не по- малко от
1
1500 лв. месечен доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Изтъква се, че в чл.5.6 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение в уговорения срок, заемателят ще дължи на
заемодателя неустойка, която ще бъде посочена в погасителния план и която ще се заплаща
от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищцата е
начислена неустойка в общ размер на 1 620,60 лева, тъй като не е представила в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като
месечната погасителна вноска е станала 289.17 лева, а общата сума което следва да върне-
3470.04 лева. Твърди се, че предвидената в чл. 5.6 от процесния договор клауза за неустойка
е нищожна, поради неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл. 143 от
ЗЗП; поради заобикаляне на закона-чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, и поради накърняване на
добрите нрави. В тази връзка се твърди, че процесният договор е еднотипен, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе, както и че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като
е задължен потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано
висока неустойка. Твърди се, че клаузата за неустойка е сключена при неспазване нормите
на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Твърди се, че въпреки задължението на
кредитора, уредено в глава четвърта от ЗПК, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключването на договор за кредит и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, е вменено задължение на длъжника да осигури обезпечение едва след
като кредитът е отпуснат, и с последица от неизпълнението-нарастване на дълга. Твърди се,
че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение
или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредставено обезпечение, а
евентуално- че плащането на процесната сума е възнаграждение дължимо под условие.
Твърди се още, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, поради което накърнява добрите
нрави. Твърди се също, че уговорената неустойка по същността си обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, поради което е налице
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, което е
недопустимо, като по този начин се заобикаля чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. По изложените
съображения се иска съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл.5.6 от договор за
паричен заем № 424387. В подкрепа на иска се представят писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Същият оспорва факта, че е начислявана неустойка за непредоставено
обезпечение, респ.че такава е дължима и заплащана, като твърди, че приложимостта на т.5.6
от договора е дерогирана със сключването на приложение № 2 към договора за кредит, с
което приложение страните са уговорили, че кредитът е сключен при промоционални
условия и че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит,
неустойка не се начислява. Ответникът оспорва твърдяната нищожност на клаузата за
неустойка, в случай че съдът приеме, че е начислявана такава неустойка. Твърди, че
неустойката е съобразена с изискванията на ЗПК, че клаузата е ясно и точно формулирана и
че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по договора за кредит. Твърди също, че размерът на
2
неустойката е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и
няма за цел неоснователно да обогати кредитора за сметка на длъжника. Твърди се още, че
клаузата за неустойка е индивидуално уговорена между страните, като тя не е
инкорпорирана в Общите условия на ответното дружество и че за наличието на тази
неустойка кредитополучателят е бил информиран още при предоставяне на приложимия
стандартен европейски формуляр преди подписване на договора за кредит, поради което е
могъл да прецени дали да сключи или не кредита, както и че размерът на неустойката не е
еднакъв за всички отпускани от дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен
случай с оглед всеки отделен потребител. Ответникът оспорва наведените от ищеца доводи
за противоречие на неустойката с чл.71 от ЗЗД, както и за заобикаляне на разпоредбата на
чл.33 от ЗПК. В подкрепа на становището си представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 10.07.2021г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“-АД, с ЕИК:*********, от една страна като
кредитодател, и В. Й. М., с ЕГН-**********, от друга страна като кредитополучател, е
сключен от разстояние договор за потребителски кредит №*****. Договорът е сключен при
Общи условия. Съгласно сключения договор, кредитодателят предоставя на
кредитополучателя кредит при следните параметри: сума по кредита (главница по кредита) -
1500лв.; срок за погасяване на кредита-10.07.2022г.; брой погасителни вноски-12; размер на
погасителната вноска с одобрено обезпечение-154,12лв.; размер на погасителната вноска без
одобрено обезпечение-289,17лв.; начин на усвояване на кредита-чрез системата на
„Изипей“АД; годишна лихва за ползване на кредита-40,54%; годишен процент на разходите-
49,00%, общо дължимата сума по кредита-1849,44 лева. В чл.5.1 от договора е предвидено,
че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита,
кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение, което съгласно чл.5.2. от договора
може да бъде поръчителство на две физически лица, които да отговарят на посочените в
чл.5.3 от договора условия, или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница
и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за
погасяване на всички задължения по договора. В чл.5.6 от договора е предвидено, че
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в случай, че не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита. Размерът на дължимата неустойка е 1620,60лв.,
която се начислява и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна
вноска. Към договора е изготвен погасителен план, в който е отразено със забележка, че
кредитополучателят заплаща погасителни вноски по договора в размера посочен в колона №
1-154,12лв. на месец, но в случай че не представи обезпечение в указания в договора срок,
дължи сумите по колона № 6 -289,17лв. на месец. От приложение № 2 към договора
(представено от ответника с отговора на исковата молба и неоспорено от ищцата до
приключване на първото съдебно заседание) –неразделна част от договора за потребителски
кредит, е видно, че сключеният между страните договор за кредит е при промоционални
условия, които промоционални условия се изразяват в това, че кредитополучателят не
дължи на кредитодателя неустойка в случай, че не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация с оглед твърденията в исковата
молба, че страните по делото са страни по договор за потребителски кредит от разстояние, за
който се твърди, че съдържа нищожна клауза.
Налице е и правен интерес от предявяване на иска съгласно определение № 472 от
09.05.2023г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.ч.гр.д.№ 466/2023г., с което е
отменено определение № 57/19.01.2023г. на Районен съд-Сандански, постановено по
настоящото дело, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимостта му
с оглед липсата на правен интерес у ищцата от предявяване на иска. Това определение е
задължително за първоинстанционния съд (чл.278, ал.3 от ГПК), макар той да не е
3
съгласен с него и да счита, че липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй
като съдът следи за наличието на правен интерес от търсената с иска защита в хода на
цялото производство, а не само към момента на предявяване на иска (правният интерес
/абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск/ следва да е налице
както към момента на завеждане на иска, така и към момента на постановяване на
решението по него), като правният интерес се преценява винаги конкретно съобразно
спорните отношения между страните с оглед на техните твърдения (в настоящия случай към
момента на подаване на исковата молба такъв правен интерес е бил налице с оглед
твърденията в исковата молба, но от твърденията в отговора на исковата молба и
представения към нея документ /приложение № 2 към договора/-неоспорен от ищцата по
съответния ред и приет като доказателство по делото, се установи, че липсва към
настоящия момент правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на
процесната клауза в договора за потребителски кредит, тъй като страните са се договорили,
че предвидената в тази клауза неустойка не се дължи).
Предявеният иск е основателен:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на клаузата по чл.5.6 от процесния
договор за потребителски кредит. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на
договорната клауза не в поредността заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от
ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-леките, както и според това дали
наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи
/предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143, ал.1 от ЗЗП/, като такава неравноправна клауза е и уговорката, която задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока
неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/.
Установи се, че в чл.5.6 от сключения между страните договор за потребителски кредит
/с предмет на договора-предоставяне в заем на сума от 1500лв./ е предвидено заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури и
предостави на кредитодателя обезпечение в срок до края на следващия ден, считано от деня
на предоставяне на сумата по кредита. Установи се, че размерът на неустойката е
1620,60лв.
Непредоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя не води до
претърпяване на вреди от кредитодателя, за да се заплаща неустойка за това. Учредяването
на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид от кредитодателя към момента на
сключване на договора, като неизпълнението на това задължение може да обоснове негов
отказ да отпусне кредита, а не да е свързано с начисляване на допълнителна сума по
договора и то в размер надвишаващ размера на предоставената в кредит сума.
Недобросъвестно е от страна на кредитодателя да прехвърля в тежест на кредитополучателя
риска от неизпълнение на свое задължение -да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на кредитополучателя /чл.16 от ЗПК/. Евентуални вреди за
кредитодателя могат да настъпят от това, че кредитополучателят може да не изпълни
задължението си да върне заетата сума в сроковете предвидени в договора, но тези вреди се
обезпечават със законоустановената лихва за забава, а кумулирането й с неустойка води до
4
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.
Процесният договор е сключен при общи условия, а не се доказа от ответника, върху
когото е доказателствената тежест, че процесната клауза е индивидуално договорена между
страните.
Предвид на изложеното съдът намира, че клаузата на чл.5.6 от процесния договор е
нищожна като неравноправна.
Съдът не разглежда останалите наведени от ищцата основания за нищожност на
процесната договорна клауза, тъй като и при наличието им евентуалните последици ще са
идентични.
Относно разноските:
С исковата молба ищцата претендира заплащане на направените в производството
разноски. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените по делото разноски. По делото ищцата е направила
разноски за платена държавна такса по настоящото дело в размер на 64,82лв. и държавна
такса по в.ч.гр.д.№ 466/2023г. в размер на 15лв. Предвид изложеното ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от 79,82 лева за направени по делото разноски.
По делото ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Димитър
Милев“, представлявано от Д.М.М. (пълномощно на л.27 от делото). Ищцата е сключила с
Едноличното адвокатско дружество „Димитър Милев“ договор за правна защита и
съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
(стр.2 от лист 114 по делото). В молбата от 15.06.2023г. процесуалният представител на
ищцата претендира разноски. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по
делото – Едноличното адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от Д.М.М.,
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2 от Наредбата по чл.36, ал.2 от
ЗА (в редакцията към момента на упълномощаването, т.е. преди изменението с бр.88 от
2022г. ) и възлизащо на 343,44 лева.
Водим от горното и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от
ЗЗП, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , като неравноправна, клаузата на чл.5.6 от договор
за потребителски кредит № ******* сключен на 10.07.2021г. между В. Й. М., с ЕГН-
**********, и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“-АД, с ЕИК:*********, която клауза предвижда заплащане
на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район „Лозенец“, ул.“Сребърна“, № 16, бл.Парк Лейн Офис Център,
ет.8, представлявано от Ф.Г.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М., с ЕГН-**********, от гр.С.,
ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, сумата от 79,82 лева (седемдесет и девет лв. и 82 ст.) за
направени по делото разноски.
5
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район „Лозенец“, ул.“Сребърна“, № 16, бл.Парк Лейн Офис Център,
ет.8, представлявано от Ф.Г.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес на
упражняване на дейността-гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11,
представлявано от Д.М.М.-управител, сумата от 343,44 лева (триста четиридесет и три лв. и
44 ст.), съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на
ищцата по делото В. Й. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6