О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260501
Гр.Пловдив, 11.11.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в
закрито заседание на единадесети ноември, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
Като
разгледа докладвано от съдия Мандалиева
ч.гр.д.№2456 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба с вх.№265519/16.10.2020г. на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД против Разпореждане
№59850/31.08.2020г., постановено по ч.гр.д.№10613/2020, ПРС, деветнадесети
гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Основните наведени доводи са, че в
договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като
неравноправни. Моли съда да отмени
разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на
заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:
Обжалва се разпореждане,
с което е оставено без уважение
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение
на претендираните: 428 лева
главница, 20.64 лева договорна лихва, 43.86 лева обезщетение за забава за
периода от 06.02.2019г. до 12.03.2020г. и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащането и, и разноски, като съдът е приел, че
клаузите в потребителския договор за заплащане на посочените суми са
неравноправни.
Според законодателните изменения в
ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът
е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на
заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се
явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал
правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По същество, настоящата инстанция
намира, че извършената преценка за неравноправност
на част от клаузите
от договора за паричен заем е правилна.
Съгласно
нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК кредиторът има право единствено на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато сума е именно
поисканата в заявлението в размер на
43.86лв., а означената в заявлението договорна лихва в размер на 20.64лв., за
която заявителят уточнява, че се дължи от падежа на първата неизплатена вноска
– 05.02.2019г. до падежа на последната погасителна вноска – 05.04.2019г. т. е.
вид възнаграждение на кредитора за ползването на отпуснатата в заем сума,
представлява нещо различно дължимата лихва за забава. Ето защо клаузата, въз
основа на която се претендира тази лихва се явява неравноправна, като в тази част обжалваният
акт се приема за законосъобразен и следва да бъде потвърден, а частната жалба в
тази част оставена без уважение..
Що се
касае до направените в заявлението претенции за 428.00 лева главница, 43.86
лева обезщетение за забава за периода от 06.02.2019г. до 12.03.2020г и законна
лихва от подаване на заявлението до окончателното и изплащане,
разпореждането се явява
незаконосъобразно, доколкото са налице предвидените от закона условия за издаване на заповед, поради което в тази
част същото следва да бъде отменено, като делото се върне на ПРС за
продължаване на процесуалните действия и
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя за посочените суми, ведно с разноски.
Предвид горните съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№265519/16.10.2020г.
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против Разпореждане №59850/31.08.2020г., постановено
по ч.гр.д.№10613/2020, ПРС, деветнадесети гр.с., в частта с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК., по
отношение на претендираната сума от 20.64лв.,
представляваща договорна лихва, считано от падежа на първата неизплатена вноска
– 05.02.2019г. до падежа на последната погасителна вноска – 05.04.2019г.
ОТМЕНЯ Разпореждане №59850/31.08.2020г., постановено по
ч.гр.д.№10613/2020, ПРС, деветнадесети гр.с.,
в частта с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК., по
отношение на претендираните: 428.00 лева главница, 43.86 лева обезщетение
за забава за периода 06.02.2019г. до
12.03.2020г и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното и
изплащане,както и разноски,
като
ВРЪЩА делото на Районен
съд гр.Пловдив, деветнадесети гр.с. за продължаване на процесуалните действия и
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК ********* против М.К.Р. с ЕГН-**********
за сумата в размер на 428.00 лева
главница за периода 05.02.2019г. до 05.04.2019г., 43.86 лева обезщетение за
забава за периода от 06.02.2019г. до
12.03.2020г и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното и изплащане, и разноски.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :