Решение по дело №23/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 15.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

                              

при секретаря Ваня ГАДЖЕВА и в присъствието на прокурор Нина КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ВНАХД № 23 по описа за 2019 г. и въз основа на Закона и данните по делото:

                       

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 НПК решение от 17.06.2014 г. на СРС, НК, 102 състав, постановено по НАХД № 9665/2013 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият П.С. – роден на *** г. в гр.Босилеград, Република Сърбия, с българско и сръбско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, месторабота – като изпълнителен директор на фирма „Т.К.” АД, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с ЕГН – ********** – за НЕВИНОВЕН в това, че на 09.05.2011 г., около 09:40 ч., на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий” до бул. „Черни връх”, подобект „МС-9-ІІ, южен вестибюл, изход от НДК”, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София”, на длъжност „Техник строителство и архитектура” към търговско дружество „Т.С.” ЕАД, което е главен изпълнител на обекта, е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – П.Т.Г.и К.Б.К., поради немарливо изпълнение на занятие ши друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда: от Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл.ЗЗ „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”; от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – чл.26 „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури”; чл.55 „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване”; чл.60, ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл.88, ал.1 „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл.89 „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл.91, ал.2 „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл.92, ал.1 „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл.87, ал.2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); Приложение № 6 към чл.2, ал.2 „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”; от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл.199, ал.2 „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа”; чл.199б „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчни якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”: чл.215л, ал.1 „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им“, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена, П.С. не е осигурил действен контрол и допуснал работещите да работят на няколко нива върху необезопасено скеле – неанкерирано в хоризонтално направление към здрава конструкция и без предпазен парапет и бордна дъска, вследствие на което при предприетите от двамата пострадали субективни действия с къртачите на две нива едно под друго, парче от около 10 кв. м. бетонова мазилка се е отчупило и ударило по главата К.Б.К. (назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Шпакловчик” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което причинил на свид. К.К.средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главния мозък (мозъчна контузия), многофрагментно счупване на челната кост, счупване на черепната основа в предната черепна ямка, което в съвкупност е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст тип „Льо Фор II” (на предните и задните стени на двата максиларни синуса, на страничната стена на лявата орбита (очница), на горния ръб на дясната орбита (очница) и на предната пластина на челната костна пазуха); счупване на лявата скулова кост, което в съвкупност е реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак – счупване на челюст, с последици трайно затруднение в дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; а така също и ударило и затиснало в областта на таза П.Т.Г.(назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Кофражист, бетонни отливки” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което е причинил на свид. П.Г.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза: предна част на срамната кост и непълно изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става, счупвания на лявата хълбочна кост и на страничната маса накръстцовата кост /кръстец/, в областта на кръстцово-хълбочната става, както и на двете срамни и седалищни кости, които травматични увреждания са реализирали следните медико-биологични квалифициращи признаци: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 НПК, ОПРАВДАВА обв. П.С. изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.134, ал.З, предл.2, алт.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, предл.2, предл.З и предл.5, вр. ал.1 от НК.

 

  ПРИЗНАВА обвиняемият Б.Т.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, безработен, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Св. ********, с ЕГН – ********** – за НЕВИНОВЕН в това, че на 09.05.2011 г., около 09:40 ч., на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, ІІ-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий” до бул. „Черни връх”, подобект „МС-9-ІІ,  южен вестибюл, изход от НДК”, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София”, на длъжност „Техник строителство и архитектура” към търговско дружество „Т.С.” ЕАД, което е главен изпълнител на обекта, е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – П.Т.Г.и К.Б.К., поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда: от Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл.ЗЗ „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”; от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – чл.26 „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури”; чл.55 „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване”; чл.60, ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл.88, ал.1 „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл.89 „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл.91, ал.2 „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл.92, ал.1 „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл.87, ал.2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); Приложение № 6 към чл.2, ал.2 „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”; от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл.199, ал.2 „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа”; чл.199б „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”: чл.215л, ал.1 „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена Б.Д. не е осигурил действен контрол и допуснал работещите да работят на няколко нива върху необезопасено скеле – неанкерирано в хоризонтално направление към здрава конструкция и без предпазен парапет и бордна дъска, вследствие на което при предприетите от двамата пострадали субективни действия с къртачите на две нива едно под друго, парче от около 10 кв. м. бетонова мазилка се е отчупило и ударило по главата К.Б.К. (назначен е трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 — „Шпакловчик” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което причинил на свид. К.К.средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главния мозък (мозъчна контузия), многофрагментно счупване на челната кост, счупване на черепната основа в предната черепна ямка, което в съвкупност е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст тип „Льо Фор II” (на предните и задните стени на двата максиларни синуса, на страничната стена на лявата орбита (очница), на горния ръб на дясната орбита (очница) и на предната пластина на челната костна пазуха); счупване на лявата скулова кост, което в съвкупност е реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак – счупване на челюст, с последици трайно затруднение в дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; а така също и ударило и затиснало в областта на таза П.Т.Г.(назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Кофражист, бетонни отливки” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което е причинил на свид. П.Г.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза: предна част на срамната кост и непълно изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става, счупвания на лявата хълбочна кост и на страничната маса накръстцовата кост /кръстец/, в областта на кръстцово-хълбочната става, както и на двете срамни и седалищни кости, които травматични увреждания са реализирали следните медико-биологични квалифициращи признаци: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 НПК, ОПРАВДАВА обвиняемият Б.Т.Д. изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.134, ал.З, предл.2, алт.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, предл.2, предл.З и предл.5, вр. ал.1 от НК.

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 2484.80 лева /две хиляди четиристотин  осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, остават за сметка на държавата.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                                2.

Мотиви към решение, постановено по ВАНД № 23/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав

 

 

С решение от 17.06.2014 г., постановено по НАХД № 9665/2013 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 102-ри състав, обвиняемият П.С. е признат за виновен в това, че на 09.05.2011 г., около 09.40 ч., на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий” до бул. *******подобект „МС-9-ІІ, южен вестибюл, изход от НДК”, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София”, на длъжност „Техник строителство и архитектура” към търговско дружество „Т.С.” ЕАД, което е главен изпълнител на обекта, е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – П.Т.Г.и К.Б.К., поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда: от Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл. 33, „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”; от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – чл. 26 „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури”; чл.55 „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване”; чл.60, ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл.88, ал.1 „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл.89 „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл.91, ал.2 „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл.92, ал.1 „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл.87, ал.2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); Приложение № 6 към чл.2, ал.2 „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”; от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл.199, ал.2 „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа”; чл.199б „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчни якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”: чл.215л, ал.1 „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им“, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена, П.С. не е осигурил действен контрол и допуснал работещите да работят на няколко нива върху необезопасено скеле – неанкерирано в хоризонтално направление към здрава конструкция и без предпазен парапет и бордна дъска, вследствие на което при предприетите от двамата пострадали субективни действия с къртачите на две нива едно под друго, парче от около 10 кв. м. бетонова мазилка се е отчупило и ударило по главата К.Б.К. (назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Шпакловчик” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което причинил на св. К.К.средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главния мозък (мозъчна контузия), многофрагментно счупване на челната кост, счупване на черепната основа в предната черепна ямка, което в съвкупност е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст тип „Льо Фор II” (на предните и задните стени на двата максиларни синуса, на страничната стена на лявата орбита (очница), на горния ръб на дясната орбита (очница) и на предната пластина на челната костна пазуха); счупване на лявата скулова кост, което в съвкупност е реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак – счупване на челюст, с последици трайно затруднение в дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; а така също и ударило и затиснало в областта на таза П.Т.Г.(назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Кофражист, бетонни отливки” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което е причинил на св. П.Г.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза: предна част на срамната кост и непълно изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става, счупвания на лявата хълбочна кост и на страничната маса накръстцовата кост /кръстец/, в областта на кръстцово-хълбочната става, както и на двете срамни и седалищни кости, които травматични увреждания са реализирали следните медико-биологични квалифициращи признаци: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата – престъпление по чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК, поради което и на основание чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НПК и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, обв. П.С. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, платими в полза на Държавата и по сметка на СРС, като е оправдан по обвинението в частта за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Със същото решение обвиняемият Б.Т.Д. е признат за виновен в това, че на 09.05.2011 г., около 09.40 ч., на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, ІІ-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий” до бул. *******подобект „МС-9-ІІ,  южен вестибюл, изход от НДК”, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София”, на длъжност „Техник строителство и архитектура” към търговско дружество „Т.С.” ЕАД, което е главен изпълнител на обекта, е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – П.Т.Г.и К.Б.К., поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда: от Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл.33 „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”; от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – чл.26 „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури”; чл.55 „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване”; чл.60, ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл.88, ал.1 „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл.89 „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл.91, ал.2 „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл.92, ал.1 „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл.87, ал.2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); Приложение № 6 към чл.2, ал.2 „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”; от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл.199, ал.2 „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа”; чл.199б „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”: чл.215л, ал.1 „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена Б.Д. не е осигурил действен контрол и допуснал работещите да работят на няколко нива върху необезопасено скеле – неанкерирано в хоризонтално направление към здрава конструкция и без предпазен парапет и бордна дъска, вследствие на което при предприетите от двамата пострадали субективни действия с къртачите на две нива едно под друго, парче от около 10 кв. м. бетонова мазилка се е отчупило и ударило по главата К.Б.К. (назначен е трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 — „Шпакловчик” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което причинил на св. К.К.средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главния мозък (мозъчна контузия), многофрагментно счупване на челната кост, счупване на черепната основа в предната черепна ямка, което в съвкупност е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст тип „Льо Фор II” (на предните и задните стени на двата максиларни синуса, на страничната стена на лявата орбита (очница), на горния ръб на дясната орбита (очница) и на предната пластина на челната костна пазуха); счупване на лявата скулова кост, което в съвкупност е реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак – счупване на челюст, с последици трайно затруднение в дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; а така също и ударило и затиснало в областта на таза П.Т.Г.(назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Кофражист, бетонни отливки” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което е причинил на св. П.Г.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза: предна част на срамната кост и непълно изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става, счупвания на лявата хълбочна кост и на страничната маса накръстцовата кост /кръстец/, в областта на кръстцово-хълбочната става, както и на двете срамни и седалищни кости, които травматични увреждания са реализирали следните медико-биологични квалифициращи признаци: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата – престъпление по чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК, поради което и на основание чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НПК и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, обв. Б.Т.Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, платими в полза на Държавата и по сметка на СРС, като е оправдан по обвинението в частта за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

С постановеното първоинстанционно решение обвиняемите С. и Д. са осъдени да заплатят в полза на Държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски – всеки от тях в размер на по 620 лева, както и държавна такса от по 5,00 лева за служебно издаване на по 1 бр. изпълнителен лист.

 

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба с допълнение от упълномощения защитник на обвиняемите П.С. и Б.Т.Д. – адв. Б.К. – АК – гр. Благоевград.

С така депозираната въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изтъква се, че в хода на съдебното следствие е установено отсъствието на обективни и субективни признаци от състава на твърдяното престъпление, което според защитника, води до изводи за несъставомерност на деянието. Навеждат се доводи, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установи по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че причинените на пострадалите телесни повреди, се дължат на немарливо изпълнение от страна на обвиняемите на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, както и това, че обвиняемите не са осигурили действен контрол и са допуснали работещите да работят на няколко нива на необезопасено скеле – неанкетирано в хоризонтално направление към здраво конструкция и без парапет и бордна дъска. Защитата изтъква, че от разпитаните по делото свидетели – участвали в извършването на строително – ремонтни работи в деня на злополуката, е установено, че злополуката се е случила при пробиване на дупки с цел анкериране (укрепване) на скелето към стената, като скелето не е било изградено, а е било в процес на изграждане и затова на него не са били монтирани бордна дъска и предпазен парапет. Аргументира тезата, че от изготвената и приета като доказателство по делото допълнителна съдебно – техническа експертиза (ДСТЕ) се установява, че трудовата злополука има технически характер – възникнала е вследствие на внезапно, непредвидимо и неконтролируемо обрушване на значителна част от мазилката, парчета от която са увредили пострадалите, същата не е било възможно да бъде избегната и не са допуснати нарушения на нормативните изисквания, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Поддържа се, че се касае за случайно събитие, по смисъла на чл. 15 от НК.

В допълнението към въззивната жалба защитата навежда доводи, че СРС, НО, 102-ри състав не е изследвал обективно, всестранно и пълно относимите към предмета на доказване обстоятелства; не е анализирал внимателно, подробно и задълбочено събрания в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателствен материал, необходим за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, и след неправилна преценка на съвкупния доказателствен материал, неправилно е установил и необосновано е приел, че с деянието си обвиняемите С. и Д. са осъществили съставомерните от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК.

Защитата изтъква, че неоснователно, неправилно и необосновано съдът не е кредитирал изцяло показанията на св.К.,Г., К., К., Д., Ц., Х. и А. – свидетели – очевидци на злополуката, участвали в извършване на строително – ремонтните работи, които кореспондират с вариант „Б“ на ДСТЕ и разпореждания с № № 13205 и 13206 от 12.07.2011 г. на НОИ – СУСО. Поддържа, че въз основа на така събраните доказателства се установява, че злополуката се е случила при пробиване на дупки с цел анкериране (укрепване) на скелето към стената, като скелето не е било изградено, а е било в процес на изграждане и затова на него не са били монтирани бордна дъска и предпазен парапет. Сочи, че районният съд не е анализирал внимателно, подробно и задълбочено заключението на ДСТЕ, поради което се е доверил на вариант „А“ от същото, като не е взел предвид приложения фотоалбум към материалите по досъдебното производство, на който се вижда, че скелето не е било изградено окончателно. Релевира доводи, че съдът не е съобразил разясненията на вещото лице, изготвило ДСТЕ, в смисъл, че с по-голяма вероятност е реализиран вариант „Б“ на експертизата, според който скелето, на което са работили пострадалите, е било в процес на изграждане. Намира, че съдът неправилно е игнорирал относимите писмени доказателствени средства – разпореждания с № № 13205 и 13206 от 12.07.2011 г. на НОИ – СУСО, в които е прието, че злополуката е станала през време и във връзка с изграждане на строително скеле и анкерирането му към бетонна стена. Сочи, че съдът е направил неправилни изводи относно предназначението на приобщения по делото къртач.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение на СРС и постановяване на ново такова, с което обвиняемите П.С. и Б.Т.Д. да бъдат признати за невинни и оправдани изцяло по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК

 

В съдебно заседание, защитникът на обвиняемите С. и Д. поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по изложените в същата съображения, и моли решението на СРС да бъде отменено като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните гласни и писмени доказателства, и да бъде постановено ново, с което обвиняемите да бъдат признати за невинни по повдигнатото им обвинение. Акцентира, че от назначената в хода на въззивното съдебно производство тройна комплексна съдебно – техническа експертиза е установено по безспорен начин, че процесното скеле е било в процес на изграждане и злополуката има случаен и непредвидим характер, и не е могло да бъде избегната. Посочва, че пострадалите не са закрепвали скелето, а са пробивали мазилката, за да достигнат до здрава конструкция на стената, в която да се набият шишове, за да се извърши анкериране на скелето.

 

Представителят на СГП намира решението на първоинстанционния съдебен състав за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено. Намира, че СРС правилно е кредитирал показанията на св.К. иГ., и не е дал вяра на показанията на св. К., като противоречиви. Акцентира на заключението на назначената в хода на въззивното съдебно производство тройна комплексна съдебно – техническа експертиза в смисъл, че е недопустимо закрепването на скелето към варови мазилки с нестабилни слоеве, като намира, че именно закрепването на скелето към такава мазилка е довело до злополуката.

 

Обвиняемият П.С., при упражняване правото си на лична защита, моли решението на СРС да бъде отменено, като счита, че не е виновен по обвинението и моли да бъде оправдан. При упражняване на правото си на последна дума отново отправя искане да бъде оправдан.

 

Обвиняемият Б.Т.Д., при упражняване правото си на лична защита, счита, че не е виновен по обвинението и моли да бъде оправдан. При упражняване на правото си на последна дума отново отправя искане да бъде оправдан.

                                              

СЪДЪТ, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

 

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. К.Б.К., снети в о.с.з. на 27.02.2014 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 150) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св.., П.В.К., Г.П.К., П.С.Д., Ц. Х. Ц., Х.Н.Х. и А.Н.А., снети в о.с.з. на 27.02.2014 г., както и показанията на тези свидетели, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК; обясненията на обв. П.С. и Б.Д., снети в о.с.з. на 27.02.2014 г.;

протокол за оглед на местопроизшествие от 09.05.2011 г., ведно с фотоалбум към него (л. 5 – 11 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 09.05.2011 г. (л. 18 от досъд. п-во); удостоверение за актуално състояние на „Т.-С.“ ЕАД (л. 19 – 20 от досъд. п-во); трудов договор, сключени между „Т.-С.“ ЕАД и К.Б.К. от 15.10.2010 г. (л. 23 – 24 от досъд. п-во); трудов договор, сключен между „Т.-С.“ ЕАД и П.Т.Г.от 29.03.2010 г. (л. 25 – 26 от досъд. п-во); справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори, сключени от „Т.-С.“ ЕАД към 06.04.2011 г. (л. 27 – 34 от досъд. п-во); застрахователна полица № 580006102310, сключена в полза на „Т.-С.“ ЕАД с приложения към нея (л. 35 – 41 от досъд. п-во); заверено копие на книга за инструктаж на работниците към „Т.-С.“ ЕАД (л. 62 – 69 от досъд. п-во); протокол от извършена проверка от ИА „ГИТ“, Дирекция „Инспекция по труда“ – София от 09.05. и 13.05.2011 г. (л. 73 – 74 от досъд. п-во); истории на заболяването на П.Т.Г.и К.Б.К., изготвени в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (л. 78 – 113 от досъд. п-во); медицинска документация по отношение на П.Т.Г.(л. 152 – 155 от досъд. п-во); писмо от „Т.-С.“ ЕАД изх. № 502/22.11.2011 г. (л. 138 от досъд. п-во); разпореждания с № № 13205/12.07.2011 г. и 13206/12.07.2011 г. на НОИ – СУСО (л. 139 и л. 140 от досъд. п-во); трудов договор, сключен между „Т.-С.“ ЕАД и П.С. от 14.01.2011 г. (л. 142 – 143 от досъд. п-во); длъжносни характеристики на длъжността „техник строителство и архитектура“, връчени на обв. С. и Д. и длъжностни характеристики на длъжността „кофражист“, връчени на св.К. иГ. (л. 160 – 165 от досъд. п-во); писмо от ИА „ГИТ“, изх. № ИТ – 3887/01.04.2014 г. до СРС, ведно със заверени копия на документи относно злополука, станала на 09.05.2011 г. (л. 64 – 96 от съд. п-во); справка за съдимост на обв. Д. (л. 24 и л. 104 от съд. п-во) и справка за съдимост на обв. С. (л. 26 и л. 106 от съд. п-во),

както и е взел предвид заключенията на назначените и изготвени комплексна съдебно медико – техническа експертиза (л. 116 – 131 от досъд. п-во), повторна комплексна съдебно медико – техническа експертиза (л. 192 – 208 от досъд. п-во) и допълнителна съдебно – техническа експертиза (л. 51 – 62 от съд. п-во), и разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание.

 

При формиране на изводите си по фактите, СРС, НО, 102-ри състав е кредитирал изцяло показанията на св. К.К.и П.Г., както и на св. Н. Д. като е преценил, че същите са последователни, подробни, хронологично подредени и без съществени противоречия помежду им, и частично – тези на св. П. К., Г. К., П.Д., Ц. Ц., Х. Х. и А. А.. Първият съд е кредитирал и обясненията на обвиняемите относно датата и мястото на събитието, разпределението на задълженията, механизма на настъпване на инцидента, техните задължения, материала, от който е била направена стената и това, че мазилката не е давала признаци, че има опасност да се откъсне, като е преценил, че същите кореспондират с останалите, събрани по делото, гласни  и писмени доказателствени средства. Съдът не се е доверил на обясненията на обвиняемите в частта им, в която обвиняемите се посочили, че единственото им задължение е било да изкъртят стената, за да направят дупки за анкериране на скелето, като е преценил, че същите не кореспондират с кредитирания от СРС вариант „А“ на заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза, назначена в хода на съдебното производство. Останалите, събрани по делото писмени доказателствени източници, съдът е кредитирал изцяло.

 

Въз основа на събраните по делото доказателствени средства, СРС е приел за установено, от фактическа страна, следното:

Обвиняемият П.С. е роден на *** г. в гр. Босилеград, Р. Сърбия, с българско и сръбско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, работи като изпълнителен директор на „Т.К.“ АД, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с ЕГН **********. За същия са събрани добри характеристични данни.

Обвиняемият Б.Т.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, безработен, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „**********, с ЕГН **********. За същия са събрани добри характеристични данни.

Съдът е приел, че на 09.05.2011 г., около 09.40 часа, на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“, подобект „МС-9-ІІ, южен вестибюл, изход от НДК“, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София“, св. К.К., на длъжност „кофражист“ към „Т.С.“ ЕАД, и св. П.Г., на длъжност „кофражист“ към „Т.С.“ ЕАД, извършвали строително – монтажни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена чрез къртене облицовката на стената с „къртач“. Двамата били качени върху тръбно скеле, което не било хоризонтално анкерирано и обезопасено по установения в релевантните нормативни актове начин, когато се отчупило парче от около 10 кв.м бетонна мазилка и ударило св. К.К.по главата, а св. П.Г.ударило и затиснало в областта на таза. На място бил извикан екип на ЦСМП, който откарал пострадалите в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. В същото време обвиняемите С. и Д. били на длъжност „техник – строителство и архитектура“ към търговското дружество „Т.С.“ ЕАД, което било главен изпълнител на обекта. Двамата обвиняеми, като технически ръководители, не създали подходяща организация на работа, така че на работещите да се гарантират безопасни условия на труд. Допуснали св.К. иГ. да работят на необезопасено тръбно скеле – неанкерирано към стената, и с немонтиран на него предпазен парапет и бордна дъска, като работата се е извършвала на две нива едно под друго едновременно. Приел е, че вследствие на допуснатите нарушения, при падането на облицовката, предизвикано от действията с къртачите на двамата пострадали върху повърхността на стената, скелето било съборено с бетоновите отломки, а анатомичната цялост на пострадалитеК. иГ. била нарушена. Събитието било възприето от св. П. К., Г. К., П.Д., Ц. Ц., Х. Х. и А. А., които по същото време работели на обекта. Приел е, че пострадалите лица са били инструктирани за безопасността на труда.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна страна, че с деянието си, обв. П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК, съобразно повдигнатото му обвинение. Преценил е, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината несъзнавана непредпазливост. Ето защо е признал обвиняемия С. за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, платими в полза на Държавата. Съдът е оправдал обв. С. по обвинението в частта за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

СРС, НО, 102-ри състав е приел, че с деянието си обв. Б.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК, съобразно повдигнатото му обвинение. Преценил е, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината несъзнавана непредпазливост. Ето защо е признал обвиняемия Д. за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, платими в полза на Държавата. Съдът е оправдал обв. Д. по обвинението в частта за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Осъдил е обвиняемите да заплатят съответна част от направените по делото разноски.

 

В хода на въззивното съдебно следствие, проведено пред настоящата инстанция, са събрани в качеството им на писмени доказателствени средства, справки от НОИ относно обявените трудови договори на обв. С. и Д. (л. 50 – 51 и л. 54 – 55 от въззивното съд. п-во) и писмо от „Т.-С.“ ЕАД, изх. № 217/29.03.2019 г., ведно с приложения – трудови договори и длъжностни характеристики на лицата Н. З., Т. Д. и Г. И. (л. 66 – 83 от съд. п-во); назначена и приета като доказателство по делото е комплексна тройна съдебно – техническа експертиза, вх. № 121945/08.10.2019 г. (л. 108 – 118 от въззивното съд. п-во).

Така събраните пред настоящата инстанция писмени доказателствени средства въззивният съд изцяло кредитира, като прецени, че кореспондират с останалите доказателствени източници и са относими към предмета на доказване. Заключението на назначената и изготвена комплексна тройна съдебно – техническа експертиза съдът също кредитира, като прецени за обективно, компетентно, пълно и ясно, кореспондиращо с гласните доказателствени средства и относимо към предмета на доказване.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и в хода на въззивното съдебно следствие, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

 

Въззивният съдебен състав, след анализ на всички гласни и писмени доказателствени средства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, счете, че атакуваният съдебен акт е постановен при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, довело и до неправилно приложение на материалния закон, и поради това се явява незаконосъобразен. Ето защо прие, че същият следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който обв. П.С. и обв. Б.Д. да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения и изцяло оправдани по същите.

 

Действително, СГС в този си състав, възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на обв. С. и Д., служебната им ангажираност към инкриминираната дата и съдебното им минало, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и в частност – обясненията на обвиняемите и отразеното в писмените доказателствени средства – справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори, сключени от „Т.С.“ ЕАД към 06.04.2011 г. (л. 27 – 34 от досъд. п-во), трудов договор, сключен между „Т.-С.“ ЕАД и П.С. от 14.01.2011 г. (л. 142 – 143 от досъд. п-во), длъжносни характеристики на длъжността „техник строителство и архитектура“, връчени на обв. С. и Д. (л. 160 – 163 от досъд. п-во), справка за съдимост на обв. Д. (л. 24 и л. 104 от съд. п-во) и справка за съдимост на обв. С. (л. 26 и л. 106 от съд. п-во).

Правилно СРС е приел, от фактическа страна, че към датата на инцидента – 09.05.2011 г., обв. С. и Д. били назначени на длъжност „техник – строителство и архитектура“ в дружеството „Т.-С.“ ЕАД – главен изпълнител на обект „Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“, подобект „МС-9-ІІ, южен вестибюл, изход от НДК“, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София“. Изводите на първоинстанционният съд са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на писмените доказателствени средства – трудов договор, сключен между „Т.-С.“ ЕАД и П.С. от 14.01.2011 г. (л. 142 – 143 от досъд. п-во), длъжносни характеристики на длъжността „техник строителство и архитектура“, връчени на обв. С. и Д. (л. 160 – 163 от досъд. п-во), поради което и изцяло се споделят от настоящият съдебен състав.

СГС в този си състав, обаче, не може да сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че към 09.05.2011 г. обв. С. и Д. са изпълнявали функциите на технически ръководители на обекта. Действително, в тази насока по делото са събрани напълно единни гласни доказателствени средства – показанията на св. К.К., П.Г.и Г. К., които са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно от свидетелите, при подчертан и несъмнен стремеж да допринесат за изясняване на обективната истина. В показанията си, депозирани на двете фази на производството, тези свидетели пресъздават собствените си възприятия относно функциите на обв. С. и Д. на обекта, които обаче, не се подкрепят от писмените доказателствени средства и в частност – от отразеното в длъжностните им характеристики и писмо от „Т.-С.“ ЕАД до СГС, ведно с приложения към него, находящо се на л. 66 и сл. от въззивното съдебно следствие. Видно от така събраните писмени доказателствени средства, главен технически ръководител на обекта е бил Г.И.И., назначен на длъжност „инженер, пътно строителство“ по силата на трудов договор № 104/30.01.2008 г., сключен с „Т.-С.“ ЕАД, изменен с анекси от 30.01.2008 г. (л. 68 – л. 71 от въззивното съд. п-во). Обвиняемите, както и лицата Н. Кирилов З. и Т.Г. Д., са били назначени на длъжност „техник строителство и архитектура“. Функциите на обвиняемите лица по оперативно ръководство на строежите, се свеждали до: проверка на работните площадки, съоръженията и инструментите, и провеждане на производствен инструктаж; периодични и дневни инструктажи по ЗБУТ, контрол и спазване на правилата за безопасност; оптимална комплектовка на работните места с редовно назначени и инструктирани работници; указания и постоянни наблюдения за спазване на организационните схеми и технологията на производствените процеси; проверки и наблюдения по работата на подизпълнителите; подаване на заявки за необходимите ресурси в определените от ръководството срокове и приемане на доставени материали с документация за качеството им; изпращане на съобщения за необходима намеса на проектанти, надзорници, съизпълнители, подизпълнители и контролни органи; текущо подписване на документи за доставки и извършени услуги; попълване на присъствени карнети и строителни дневници. Така очертани, задълженията на обвиняемите С. и Д. не кореспондират със законоустановените – в чл. 163а, ал. 4, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) правомощия на техническия ръководител. Съгласно цитирания нормативен акт, „Техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5…“, а именно: строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им; своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 163, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ; съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг участник в строителството, както и за съхраняването на другата техническа документация по изпълнението на строежа; съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 от ЗУТ и актовете и протоколите, съставени по време на строителството. Предвид изложеното следва да се приеме, че вменените задължения на обвиняемите лица не кореспондират с изискванията за заемане на длъжността „технически ръководител“ на обекта, който следва да има правомощието да организира, планира, ръководи и контролира дейността на предприятието, респ. изпълнението на възложените задачи. Доколкото понятието и правомощията на техническия ръководител, като участник в строителството, са нормативно определени и преценката за съответствието на правомощията на конкретен участник в строителството с тези на техническия ръководител, следва да се извършва само и единствено въз основа на закона, то несъответствието със законовите изисквания всякога води до извод, че лицето не е изпълнявало длъжността „технически ръководител“, независимо от евентуално посоченото друго в длъжностната му характеристика или от възприятията на другите участници в строителството относно правното му положение. По така наведените съображения, настоящата инстанция намира, че обвиняемите С. и Д. не са изпълнявали функциите на технически ръководители на обекта. В конкретния по делото случай, ръководството на подготовката за започване на строежа, в т.ч. ограждане и обезопасяване на площадките и ръководството на изпълнението на СМР, не е било придадено във функция на обвиняемите лица, в качеството им на техници – строителство и архитектура, а във функция на инженер – пътно строителство, какъвто се установява да е бил единствено Г.И.И.. Изводите на СРС в противния смисъл са в резултат на превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност.

Иначе, настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на местонахождението на пострадалите лица – св. К.К.и П.Г., и заеманата от тях длъжност към инкриминираната дата – 09.05.2011 г. Изводите на районния съд в тази насока са формирани въз основа на по същество правилен анализ на показанията на тези свидетели, снети в двете фази на производството и релевантните писмени доказателствени средства – трудов договор, сключени между „Т.-С.“ ЕАД и К.Б.К. от 15.10.2010 г. (л. 23 – 24 от досъд. п-во), трудов договор, сключени между „Т.-С.“ ЕАД и П.Т.Г.от 29.03.2010 г. (л. 25 – 26 от досъд. п-во) и длъжностни характеристики на длъжността „кофражист“, връчени на св.К. иГ. (л. 164 – 165 от досъд. п-во), поради което и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Обстоятелството, че пострадалите лица са били инструктирани в деня на инцидента за спазване правилата за безопасни условия на труд, инстанциите по същество възприеха по нужния несъмнен и категоричен начин, като се довериха изцяло на показанията на тези свидетели и на писменото доказателствено средство по делото – заверено копие на книга за инструктаж на работниците към „Т.-С.“ ЕАД (л. 62 – 69 от досъд. п-во), които доказателства по отношение на това обстоятелство са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени средства.

Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към датата и мястото на инкриминирания инцидент – на 09.05.2011 г., около 09.40 часа, на обект „Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“, подобект „МС-9-ІІ, южен вестибюл, изход от НДК“, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София“, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – въз основа на показанията на всички, разпитани по делото свидетели, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупост по надлежния процесуален ред, отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.05.2011 г., протокол от извършена проверка от ИА „ГИТ“, Дирекция „Инспекция по труда“ – София от 09.05. и 13.05.2011 г. (л. 73 – 74 от досъд. п-во), разпореждания с № № 13205/12.07.2011 г. и 13206/12.07.2011 г. на НОИ – СУСО (л. 139 и л. 140 от досъд. п-во) и писмо от ИА „ГИТ“, изх. № ИТ – 3887/01.04.2014 г. до СРС, ведно със заверени копия на документи относно злополука, станала на 09.05.2011 г. (л. 64 – 96 от съд. п-во пред СРС). Така събраните по делото доказателствени източници са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви относно основните, подлежащи на доказване факти и обстоятелства по делото, поради което и представляват сигурна доказателствена опора за изграждане на изводите на съда по фактите.

Получените от пострадалите К. иГ. телесни увреждания, в резултат на отчупването и падането от стената на парче от около 10 кв.м бетонна мазилка, инстанциите по същество установяват въз основа на анализа на показанията на тези свидетели, писмените доказателствени средства – истории на заболяването на П.Т.Г.и К.Б.К., изготвени в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (л. 79 – 113 от досъд. п-во), медицинска документация по отношение на П.Т.Г.(л. 152 – 155 от досъд. п-во), както и заключенията на назначените и изготвени комплексна съдебно медико – техническа експертиза (л. 116 – 131 от досъд. п-во), повторна комплексна съдебно медико – техническа експертиза (л. 192 – 208 от досъд. п-во) и допълнителна съдебно – техническа експертиза (л. 51 – 62 от съд. п-во), които по отношение на причинените на пострадалите телесни увреждания и тяхната медикобиологична характеристика са обективни, ясни, пълни и точни, компетентни, отговарят на поставените въпроси, кореспондират помежду си и със събраните гласни и писмени доказателствени средства, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани с доверие и поставени в основата на изводите на съдилищата по фактите.

Въззивният състав изцяло възприе изводите на районния съд и касателно оказаната своевременна помощ на пострадалите лица и отвеждането им в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за да им бъде оказана спешна и висококвалифицирана медицинска помощ, като прецени, че в тази насока събраните по делото гласни – показанията наК. иГ., и писмени – история на заболяването на тези лица, доказателствени средства са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви.

Настоящата съдебна инстанция, обаче, намира за необходимо да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на механизма на настъпване на произшествието, като прецени, че изводите на СРС в този смисъл са направени при изцяло превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.

На първо място в тази връзка, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че не споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че пострадалите се намирали върху необезопасено тръбно скеле.

Действително, по отношение на това обстоятелство, по делото са събрани две групи доказателствени източници. От една страна, това са заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство комплексна съдебна медико – техническа експертиза и повторна комплексна съдебна медико – техническа експертиза, съгласно които скелето, използвано при строително – ремонтните работи (СМР) в подлеза на НДК, Търговски център зала „София“, е било изградено, но не е било укрепено, съгласно изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. В тази насока е и вариант „А“ от заключението на назначената в хода на съдебното производство пред СРС допълнителна съдебно – техническа експертиза. Този вариант от заключението на експертизата е кредитиран от СРС и поставен в основата на изводите му по фактите. От друга, това е вариант „Б“ от заключението на назначената в хода на съдебното производство пред СРС допълнителна съдебно – техническа експертиза, както и заключението на назначената в хода на въззивното съдебно производство комплексна тройна съдебно – техническа експертиза, в смисъл, че процесното скеле е било в процес на изграждане (недовършено), като от него са били изградени само в двата му края по една рамка от „кулите“ с височина около 1 м, като между двете рамки, разположени една от друга на разстояние от около 2 – 3 м, не е имало изградени свързващи работни площадки и това състояние на скелето не е позволявало да се работи на височина на различни нива едни над други.

Настоящата инстанция, за разлика от първоинстанционния съдебен състав, формира изводите си по фактите като се довери на втората група доказателствени източници – вариант „Б“ от заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза и комплексната тройна съдебно – техническа експертиза в хода на въззивното съдебно производство, като прецени, че същите се явяват единствено съответни на събраните по делото гласни доказателствени средства, както и на информацията, съдържаща се във вещественото доказателствено средство по делото – фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие от 09.05.2011 г., който, съгласно разясненията на вещите лица, депозирани пред СРС, не им е бил предоставен при изготвяне на първоначалните експертни заключения на фазата на досъдебното производство. В тази насока настоящата инстанция дължи да отбележи, че всички, събрани на двете фази от производството, гласни доказателствени средства са напълно еднопосочни в смисъл, че към датата и часа на инцидента, пострадалите и останалите свидетели – очевидци, са били заети с изграждане на скелето. Така, св.К., разпитан пред СРС, сочи, че задачата им сГ. била „…да направим скелето, да пробием дупки за анкери, след нас да започнат да къртят бетонната стена… В процес на изграждане беше скелето, то не беше анкерирано, не е било укрепено, тъй като ние трябваше да пробием тези дупки, за да довършим скелето“; св.Г., също пред СРС, сочи: „…другите подготвяха скеле, защото стигнахме високата част. П.и Г. подготвяха скелето. …Моите колеги трябваше да дупчат стената, за да се хване скелето. Набиват се шишове, за да се хване скелето. Ние тъкмо го сглобявахме и за това не беше захванато – анкерирано…“; „св. К. сочи: „С мен на работа бяха и П.Г.и К.К.. Имахме за задача да изкъртим мазилка на стена, с цел достигане на здрав бетон, за да пробием дупка и да сложим анкер на скеле“ (вж. л. 70 от досъд. п-во), а пред съда посочва: „…и в процес на изграждане на скелето, докато кажа на П., че стената трепери, тя се срути.“; св. К., пред съда, твърди: „Ние трябваше да помогнем да направим скеле, за да продължат да работят“; св. Г. твърди: „…нас ни изпратиха с Гичо да построим скелето, но не го построихме…“; св. Ц.ов, пред съда, сочи: „Към момента на злополуката скелето беше в процес на изграждане…“; св. Х. дава показания пред съда, в смисъл, че „Ние бяхме група от осем човека, П.и Г. изграждаха скелето. К. и П.в чакаха да къртят в процес на анкериране на скелето… Не беше изградено скелето, изграждаха го скелето на метър някъде ниво и продължаваха нагоре във височината.“, а св. А. сочи, че е правил подготовка за анкериране, за да може колегите му да монтират скелето. В този смисъл са и обясненията на обвиняемите лица, които настоящият съдебен състав изцяло кредитира. Така събраните гласни доказателствени средства, кореспондират по небудещ съмнение начин не само помежду си, но и с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.05.2011 г. и фотоалбума към него относно обстановката на местопроизшествието непосредствено след инцидента. При това, за въззивния съд е несъмнено, че към момента на отчупване и падане на мазилка от стената, скеле все още не е било изградено; същото е било в процес на изграждане и именно поради това не е било анкерирано и обезопасено.

На второ място, настоящата инстанция намира, че по делото не се доказва по нужния несъмнен и категоричен начин пострадалите св.К. иГ. да са работели на две нива един под друг. Действително, в показанията на св.К. същия сочи, че на скелето е имало две работни площадки, недовършени по дължина, като св.Г. работел над него. Св.Г., обаче, не подкрепя твърденията на св.К., като сочи, че в момента на срутване на мазилката не е къртил, а се е намирал зад св. К., непосредствено след като се разменил за работа с къртача със св.К.. При това показанията на последния остават изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото доказателствени източници. Действително, настоящият състав не намира недобросъвестност в показанията на този свидетел, нито стремеж да бъде осуетено разкриването на обективната истина, а като причина за констатираното противочение прецени, от една страна, бързо и неочаквано развилата се ситуация за свидетеля и получените от него наранявания, а от друга – изминалия период от време от датата на инцидента – 09.05.2011 г., до датата на разпита му пред водещия разследването – 19.03.2012 г., и тази на разпита му пред съда – 27.02.2014 г., в които е заявил посочените обстоятелства. При това, настоящият съдебен състав се довери изцяло на заключението на комплексната тройна съдебно – техническа експертиза, депозирано пред настоящия съдебен състав, че по делото не е установено пострадалите да са се намирали върху изградено скеле, а още по-малко – да са били на различни нива от изградено скеле.

Настоящият състав изцяло кредитира и обясненията на обв. С. и Д. относно материала, от който е била направена мазилката, като прецени, че обясненията им кореспондират по несъмнен начин с обективираното в снимковия материал към протокола за оглед на местопроизшествие и със заключението на комплексната тройна съдебно – техническа експертиза, депозирано пред настоящия съдебен състав.

При така изложеното, СГС в този си състав, възприема за достоверно и заключението на комплексната тройна съдебно – техническа експертиза относно механизма за настъпване на произшествието, а именно – отлепване и падане на участъци от мазилката на стената, от допълнителния й слой върху стоманобетонната носеща конструкция, който е съдържал в себе си варова мазилка и парчета тухли, слепени с бетонов разтвор, в резултат на вибрациите на къртачите при къртенето и пробиването на отворите за поставяне на анкерите за строящото се скеле.

Въззивният съд, въз основа на изложеното относно механизма на настъпване на произшествието, изцяло споделя и изводите на вещите лица, изготвили комплексната тройна съдебно – техническа експертиза, в насока, че злополуката е имала случаен и непредвидим характер, свързан с откъсване на допълнителен слой от варова мазилка, премесена със слепени с бетонов разтвор парчета от тухли, с различна дебелина по дължина на стоманобетоновата стена, до която са се извършвали СМР, който е затрупал работещите в непосредствена близост св.К. иГ., първият от които е пробивал отвори за анкерните устройства, необходими за закрепване на строителното скеле.

Изцяло следва да бъдат кредитирани с доверие и обясненията на обвиняемите лица в смисъл, че към момента на започване на СМР, за работещите не е била известна дебелината на мазилката, която предстояло да пробиват, нито съставът й. Поради това и не споделя доводите на представителя на СГП в насока допуснато нарушение на строителните правила, във връзка с поставяне на анкери към варови мазилки с нестабилен слой.

 

Така приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка обуславя различен правен извод от направения от първия съд, а именно, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, обв. П.С. и обв. Б.Д. не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 134, ал. 3, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, пр. 2 и пр. 5 от НК, като не са допуснали нарушение на разпоредбите от Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл. 33, „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”; от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – чл. 26 „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури”; чл.55 „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване”; чл.60, ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл.88, ал.1 „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл.89 „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл.91, ал.2 „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл.92, ал.1 „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл.87, ал.2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); Приложение № 6 към чл.2, ал.2 „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”; от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл.199, ал.2 „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа”; чл.199б „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчни якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”: чл.215л, ал.1 „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им“, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена.

 

Съставът на престъплението с горепосочената правна квалификация ще бъде осъществен, когато наказателно-отговорно лице причини другиму тежка или средна телесна повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

От обективна страна, предмет на посегателство по този законов текст е друг жив човешки организъм, върху когото деецът упражнява такова отрицателно въздействие, което е от естество да му причини телесни увреждания, съответстващи по своята медико – биологична характеристика на средна или тежка телесна повреда, по смисъла на чл. 128, ал. 2 или чл. 129, ал. 2 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението следователно е причиняване на съответната по степен телесна повреда, като с настъпването й престъплението бива довършено.

Спецификата на разглежданото престъпно посегателство е, че изпълнителното деяние, което може да се осъществи чрез действие или бездействие, или чрез съчетание от действие или бездействие, непременно трябва да е елемент от упражняването на правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност.

Под „правно регламентирано занятие или дейност“ се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има специално разрешение. Субекти на престъплението по чл. 134 от НК могат да бъдат не само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Разграничителният критерий между хипотезите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 134 от НК е притежаването на специални знания. Извършването на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, от лице, което няма право за това, при която настъпи съставомерен резултат, съставлява престъпление по чл. 134, ал. 2 от НК (вж. ППВС № 6/7.10.1969 г., т. 8 и 9, решение № 297/19.07.2012 г. по н. д. № 935/2012 г., ІІІ н. о. и други).

Съставът на престъплението по обсъждания законов текст се характеризира с бланкетна диспозиция, като по отношение на конкретните правила за изпълнение на занятието или правнорегламентираната дейност, представляващи източник на повишена опасност, които са били немарливо изпълнени, НК препраща към специалното законодателство или подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

От субективна страна престъплението по чл. 134 от НК може да бъде извършено само по непредпазливост в двете й форми, независимо дали нарушенията на съответните правила за извършване на дейността, представляваща източник на повишена опасност, са извършени умишлено, или по непредпазливост, щом като деецът не е искал или не е допускал настъпването на противоправния резултат.

 

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с деянието си, обв. С. и Д. не са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав с горепосочената правна квалификация.

Действително, по делото е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че на 09.05.2011 г., около 09.40 ч., на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий” до бул. *******подобект „МС-9-ІІ, южен вестибюл, изход от НДК”, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София”, с главен изпълнител „Т.С.” ЕАД, пострадалите свидетелиК. иГ., последователно един спрямо друг, извършвали СМР – пробиване на отвори в мазилка на стоманобетонна стена, с цел поставяне на анкери за анкериране на строително скеле, като работели с къртач.

Установено е, че в резултат на вибрациите на къртачите при къртенето и пробиването на отворите за поставяне на анкерите за строящото се скеле, участък от мазилката на стената, от допълнителния й слой върху стоманобетонната носеща конструкция, който е съдържал в себе си варова мазилка и парчета тухли, слепени с бетонов разтвор, се отлепила и паднала върху находящите се в непосредствена близост пострадали лица.

В резултат на затискането им с участък от мазилката, пострадалите получили съставомерни телесни увреждания, които по своята медико-биологична характеристика съответстват на признаците на средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Свидетелят К.К.получил контузия на главния мозък (мозъчна контузия), многофрагментно счупване на челната кост, счупване на черепната основа в предната черепна ямка, което в съвкупност е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст тип „Льо Фор II” (на предните и задните стени на двата максиларни синуса, на страничната стена на лявата орбита (очница), на горния ръб на дясната орбита (очница) и на предната пластина на челната костна пазуха); счупване на лявата скулова кост, което в съвкупност е реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак – счупване на челюст, с последици трайно затруднение в дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; св. П.Г.получил счупване на таза: предна част на срамната кост и непълно изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става, счупвания на лявата хълбочна кост и на страничната маса накръстцовата кост /кръстец/, в областта на кръстцово-хълбочната става, както и на двете срамни и седалищни кости, които травматични увреждания са реализирали следните медико-биологични квалифициращи признаци: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.

 

Не се установява, обаче, поведението на обвиняемите лица С. и Д., назначени на длъжност „техник строителство и архитектура“ да се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Не се установява, също така, обвиняемите да са допуснали вменените им нарушения на правилата за безопасност при извършване на СМР.

Решаващо за съда в този смисъл се яви, на първо място, това, че обвиняемите не са изпълнявали трудовите функции на „технически ръководител“ на обекта, по смисъла на чл. 163а, ал. 4, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗУТ, съображения в каквато насока бяха изложени по-горе. В този смисъл същите не са възможни субекти на императивната законова разпоредба на чл. 26 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури“.

На второ място, въззивният съдебен състав намери за безспорно установено, че към момента на настъпване на злополуката пострадалите лица – св. К.К.и П.Г., не са се намирали на строително скеле, респ. не е осъществено падането им от скеле. В този смисъл, не е допуснато нарушение от отговорните длъжностни лица на императивните законови разпоредби от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно: чл. 55 – „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване“; чл. 60, ал. 1 – „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл. 61 – „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл. 88, ал. 1 – „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл. 89 – „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл. 91, ал. 2 – „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл. 92, ал. 1 – „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл. 87, ал. 2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); както и на чл. 215л, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване – „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им“, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена.

Не е допуснато и нарушение на Приложение № 6 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”, доколкото, от една страна, не се установява към момента на предприемане на СМР мазилката на стоманобетонната стена да е била пропукана, респ. да е съставлявала източник на опасност за работещите на обекта, а от друга – не се установява при направа на отворите в мазилката да са работели две или повече лица; напротив, от показанията на св.Г. се установява, че същият е работел на смени със св.К., като в момента на падане на участък от мазилката не е извършвал СМР.

Не е допуснато и нарушение на разпоредбите от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл. 199, ал. 2 - „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа” и чл.199б – „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчни якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”, доколкото, от една страна, не се установява пострадалите да са работели без необходимото предпазно облекло (напротив, установява се, че са били с каски и работно облекло), а от друга – не се установява да е реализирано падане, вследствие на което да са причинени съставомерните вредни последици.

 Действително, разпоредбата на чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд предписва, че „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”. Това е общо правило за поведение на всички участници в строителството и други работни процеси, и в този смисъл относимо и към заеманата от обвиняемите лица длъжност на строителния обект. Предвид доказано непредвидимия случаен характер на злополуката, обаче, не може да се приеме, че същите са осъществили поведение – действие или бездействие, което да е било от естество да застраши живота или здравето на работещите на обекта, респ. се е явило в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

При това се налага изводът, че с деянието си обвиняемите не са осъществили изпълнителното деяние от съставът на вмененото им престъпно посегателство, запълнен в бланкетната му част, с посочените по-горе разпоредби от Закона за здравословни и безопасни условия на труда; Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Предвид горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 134, ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, обв. С. и Д. не са осъществили престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние и субект на посегателство, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си обвиняемите са осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният съдът отмени решението на СРС, НО, 102-ри състав, постановена по НОХД № 9665/2013 г. по описа на същия съд, и вместо него постанови друго, с което призна обвиняемия П.С. за невиновен в това, че на 09.05.2011 г., около 09.40 ч., на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий” до бул. *******подобект „МС-9-ІІ, южен вестибюл, изход от НДК”, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София”, на длъжност „Техник строителство и архитектура” към търговско дружество „Т.С.” ЕАД, което е главен изпълнител на обекта, е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – П.Т.Г.и К.Б.К., поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда: от Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл. 33, „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”; от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – чл. 26 „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури”; чл.55 „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване”; чл.60, ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл.88, ал.1 „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл.89 „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл.91, ал.2 „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл.92, ал.1 „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл.87, ал.2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); Приложение № 6 към чл.2, ал.2 „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”; от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл.199, ал.2 „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа”; чл.199б „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчни якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”: чл.215л, ал.1 „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им“, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена, П.С. не е осигурил действен контрол и допуснал работещите да работят на няколко нива върху необезопасено скеле – неанкерирано в хоризонтално направление към здрава конструкция и без предпазен парапет и бордна дъска, вследствие на което при предприетите от двамата пострадали субективни действия с къртачите на две нива едно под друго, парче от около 10 кв. м. бетонова мазилка се е отчупило и ударило по главата К.Б.К. (назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Шпакловчик” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което причинил на св. К.К.средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главния мозък (мозъчна контузия), многофрагментно счупване на челната кост, счупване на черепната основа в предната черепна ямка, което в съвкупност е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст тип „Льо Фор II” (на предните и задните стени на двата максиларни синуса, на страничната стена на лявата орбита (очница), на горния ръб на дясната орбита (очница) и на предната пластина на челната костна пазуха); счупване на лявата скулова кост, което в съвкупност е реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак – счупване на челюст, с последици трайно затруднение в дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; а така също и ударило и затиснало в областта на таза П.Т.Г.(назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Кофражист, бетонни отливки” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което е причинил на св. П.Г.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза: предна част на срамната кост и непълно изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става, счупвания на лявата хълбочна кост и на страничната маса накръстцовата кост /кръстец/, в областта на кръстцово-хълбочната става, както и на двете срамни и седалищни кости, които травматични увреждания са реализирали следните медико-биологични квалифициращи признаци: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 НПК, го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.134, ал.3, пр.2, алт.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, пр.З и пр.5, вр. ал.1 от НК.

Въззивният съдът призна и обвиняемия Б.Т.Д. за невиновен в това, че на 09.05.2011 г., около 09:40 ч., на новостроящ се обект „Проект за разширение на метрото в София, ІІ-ри метродиаметър, Втора обособена позиция от бул. „Патриарх Евтимий” до бул. *******подобект „МС-9-ІІ,  южен вестибюл, изход от НДК”, находящ се в гр. София, подлез на Национален дворец на културата, търговски център, зала „София”, на длъжност „Техник строителство и архитектура” към търговско дружество „Т.С.” ЕАД, което е главен изпълнител на обекта, е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – П.Т.Г.и К.Б.К., поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда: от Закон за здравословни и безопасни условия на труд – чл.ЗЗ „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”; от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – чл.26 „Техническият ръководител: 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; 8. контролира: а) планирането и безопасното извършване на разрушаването на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури”; чл.55 „Скелетата, кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или задвижване”; чл.60, ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)”; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение”; чл.88, ал.1 „Състоянието на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира, непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали”; чл.89 „Не се допуска: 1. използване на скелета, платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението”; чл.91, ал.2 „Не се допуска едновременно извършване на СМР от скеле на две съседни нива от работещи, намиращи се един над друг”; чл.92, ал.1 „Скелетата се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с инструкция за експлоатация или с индивидуалния проект по чл.87, ал.2 („Конструкцията, към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепването се оразмеряват така, че да понесат анкерните усилия. (2) Годността на скрепителните елементи се проверява преди монтажът им от техническия ръководител”); Приложение № 6 към чл.2, ал.2 „Извършване на специални видове работи от обхвата на чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8: 1. Разрушаване на сгради и съоръжения; 1.7. Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им укрепване.; 1.8. Не се допуска едновременното събаряне на елементи от сграда или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м.”; от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: Глава шеста „Използване на работното оборудване”, Раздел I „Общи Изисквания”: чл.199, ал.2 „Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа”; чл.199б „При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост”; Раздел IV „Специфични изисквания при използването на скелета”: чл.215л, ал.1 „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им, при извършване на строително-ремонтни работи – сваляне на мазилка от бетонна стена Б.Д. не е осигурил действен контрол и допуснал работещите да работят на няколко нива върху необезопасено скеле – неанкерирано в хоризонтално направление към здрава конструкция и без предпазен парапет и бордна дъска, вследствие на което при предприетите от двамата пострадали субективни действия с къртачите на две нива едно под друго, парче от около 10 кв. м. бетонова мазилка се е отчупило и ударило по главата К.Б.К. (назначен е трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 — „Шпакловчик” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което причинил на св. К.К.средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главния мозък (мозъчна контузия), многофрагментно счупване на челната кост, счупване на черепната основа в предната черепна ямка, което в съвкупност е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на горната челюст тип „Льо Фор II” (на предните и задните стени на двата максиларни синуса, на страничната стена на лявата орбита (очница), на горния ръб на дясната орбита (очница) и на предната пластина на челната костна пазуха); счупване на лявата скулова кост, което в съвкупност е реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак – счупване на челюст, с последици трайно затруднение в дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; а така също и ударило и затиснало в областта на таза П.Т.Г.(назначен с трудов договор № 27/29.03.2010 г. на длъжност „кофражист” с шифър по НКПД: 7123 – „Кофражист, бетонни отливки” (квалифициран работник) към „Т.С.” ЕАД), с което е причинил на св. П.Г.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза: предна част на срамната кост и непълно изкълчване на лявата кръстцово-хълбочна става, счупвания на лявата хълбочна кост и на страничната маса накръстцовата кост /кръстец/, в областта на кръстцово-хълбочната става, както и на двете срамни и седалищни кости, които травматични увреждания са реализирали следните медико-биологични квалифициращи признаци: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 НПК, го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.134, ал.3, пр.2, алт.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, пр.З и пр.5, вр. ал.1 от НК.

 

Предвид изхода на делото, настоящият съдебен състав прецени, че следва да отмени решението на СРС и в частта, с която обвиняемите С. и Д. са осъдени да заплатят в полза на Държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски – всеки от тях в размер на по 620 лева, както и държавна такса от по 5,00 лева за служебно издаване на по 1 бр. изпълнителен лист, като прецени, че на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 2484.80 лева (две хиляди четиристотин  осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки), следва да  останат за сметка на Държавата.

 

Предвид изложеното и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, което да налага отменяване на същото и връщане на делото за ново разглеждане, по съображенията си, изложени по-горе, и на основание чл. 334, т. 2 НПК, Съдът постанови своето решение.

 

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.        

                                                          

 

                                                                                                                 2.