Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй, 30 май 2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
граждански състав, в публично заседание на 19.05.2016
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при
участието на секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 428 по описа за 2016 г. на Козлодуйския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
А.Т.Б. с ЕГН **********
*** е подала срещу „А.К.” ЕАД *** с ЕИК ********* иск за признаване за
незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 12 от 18.01.2016 г. на
изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД и за отмяна на същата заповед като
незаконосъобразна; за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност „Организатор документация” в „Електропроизводство-2” дирекция
„Производство” в ответното дружество; за осъждане на ответника да й заплати
14 220,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) за шестмесечния период след уволнението (19.01.2016 г.-19.07.2016
г.), ведно със законната лихва от 18.03.2016 г. до изплащане на вземането.
Претендира деловодни разноски.
С определение от
съдебно заседание, проведено на 19.05.2016 г. съдът на основание чл. 214 от ГПК
е допуснал изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият да се счита предявен за сумата от
10 611,30 лв.
Ищцата поддържа, че незаконосъобразно
е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ-поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като навежда следните доводи: 1.
Нарушение на разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 68, вр. с чл.
104 от КСО, с оглед наличието на правна възможност, а не задължение на
работниците и служителите, работили при условията на първа и/или втора
категория труд да се пенсионират преди навършването на общата пенсионна възраст
по чл. 68 от КСО; 2. Осъществена спрямо ищцата дискриминация по смисъла на
Закона за защита от дискриминация /без уточнен признак за дискриминация/; 3.
Нарушение на КТД, подписан на 29.12.2014 г. и регистриран в Инспекцията по
труда гр. Враца, тъй като работодателят не е взел становището и предварителното
съгласие на синдикатите, не е изпълнил задължението за извършване на подбор и
не е изпълнил задължението си преди уволнението на ищцата да уволни
работниците, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; 4. Нарушение на чл. 16, вр. с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията
на Република България, чл. 15, чл. 25 и чл. 31 от Хартата на основните права и
свободи, Директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г., Конвенции с № № 111, 183, 122,
всички на Международната организация на труда.
В съдебно заседание на
19.05.2016 г. ищцата е уточнила, че спрямо нея е осъществена дискриминация по
смисъла на Закона за защита от дискриминация по следните признаци по смисъла на
чл. 4 от ЗЗДискр: лично и обществено положение и качеството на ищцата на член
на синдикална организация; неприлагане на еднакви критерии при осъществяване на
правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ.
В отговора си по чл.
131 ГПК ответникът е взел е взел становище, че уволнението на ищцата е законосъобразно,
тъй като са изпълнени всички предпоставки на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ, липсва нарушение на други нормативни актове и на КТД, заповедта за
уволнение е мотивирана и липсва осъществена спрямо ищцата дискриминация. Твърди
се неоснователност на съединените акцесорни искове за възстановяване на
длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа, поради
неоснователността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна. Прави се изрично възражение за прихващане с правно основание
чл. 103 от ЗЗД, при условията на евентуалност, с искане да се прихване
евентуално признатото задължение на ответника към ищцата по чл. 225 от КТ с
полученото от ищцата обезщетение по чл. 220 от КТ.
Отделени са като
безспорни между страните следните обстоятелства: че ищцата не получава пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от КСО, че ищцата не е
достигнала възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО и че приложеният към
исковата молба Колективен трудов договор е именно този КТД, който е действащ и
приложим към уволнението на ищцата.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си адв. Ойсолов и адв. Иванова, поддържа исковата
молба и доразвива доводите, посочени в нея в хода на устните състезания и в
писмена защита.
Ответното дружество,
чрез пълномощника си юрисконсулт Цветанка Коева, оспорва исковете като
неоснователни по съображенията, посочени в отговора по чл. 131 от ГПК, в хода
на устните състезания и в писмена защита.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а направеното с отговора по чл. 131
от ГПК възражение за прихващане е с правно основание чл. 103 от ЗЗД.
Като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с исканията и доводите на страните, Козлодуйският районен съд прие за
установено следното:
Страните
не спорят, а това се установява и от представеното трудово досие на ищцата А.Б.,
че са били в трудовоправни отношения от 12.02.1980 г. до 19.01.2016 г., като
съгласно допълнително споразумение № 4375 от 28.07.2014 г. към трудов договор,
възникнал съгласно заповед № НЗ-729/1980 г. на ръководителя на СЕП
„АЕЦ-Козлодуй” ищцата е заемала длъжността „Организатор документация” в „А.К.” ЕАД
***.
С
писмо с рег. № 3942/10.10.2014 г. ответното дружество е уведомило ищцата, че е
придобила право на пенсиониране по втора категория труд при условията на § 4 от
ПЗР на КСО, като същото е връчено лично на ищцата на 10.10.2014 г.
Видно
от писмо изх. № 1013-06-73/1 от 06.08.2015 г. на ТП на НОИ гр. Враца, към
същата дата ищцата А.Б. е упражнила правото си на пенсиониране и получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 15.07.2015 г. Предвид отделеното като
безспорно между страните обстоятелство, че ищцата не е упражнила право на
пенсиониране при общите условия на чл. 68 от КСО и че не е достигнала възрастта
за пенсиониране по чл. 68 от КСО, съдът приема, че ищцата към 15.07.2015 г. се
е била пенсионирала по втора категория труд, при условията на § 4 от ПЗР на
КСО.
Със
заповед № 12 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Заповедта е връчена на ищцата
срещу подпис на 19.01.2016 г., видно от направеното в нея отбелязване. Като
правно основание е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Словесното описание на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
вписано в уволнителната заповед е „при придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст”.
Също
на 19.01.2016 г. ищцата лично е получила отправено от работодателя предизвестие
за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ.
Установява
се от приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл. 228, ал. 1
от КТ за месец декември 2015 г. е в размер на 1 768,55 лв., както и че
именно месец декември 2015 г. е последният напълно отработен от ищцата месец
преди уволнението.
В
съдебно заседание на 19.05.2016 г. съдът извърши констатация от оригинала на
трудовата книжка на ищцата, от която констатация установи, че от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника /19.01.2016 г./
до датата на приключване на съдебното дирене /19.05.2016 г./ ищцата не е
работила по трудово правоотношение.
Установява
се от молба-декларация вх. № М-8983/19.09.2014 г. на ответното дружество и
приложено в трудовото досие на ищцата удостоверение на синдикалната
организация, че ищцата е член на Сдружение с нестопанска цел „Синдикат на
ядрените енергетици”-синдикална организация по смисъла на КТ.
По
делото е присъединен като доказателство КТД за ответното дружество, подписан на
29.12.2014 г. и регистриран в Инспекция по труда гр. Враца, като между страните
е безспорно, че именно той е приложим към уволнението на ищцата.
Видно
е от приложения на л. 219 от делото списък-изходящ банков превод, че по сметка
на ищцата на 14.05.2016 г. ответното дружество е превело сумата 14 000,90
лв., а от приложения фиш за изплатена на ищцата заплата за месец януари 2016 г.
се установява, че в тази сума се включва и обезщетение по чл. 220 от КТ в
размер на едно БТВ-1 768,55 лв.
Приложен
е на л. 207-212 от делото списък на лицата, работили по трудово правоотношение
в ответното дружество към 18.01.2016 г., за които е налице основание за
освобождаване по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Относно
представеното като доказателство по делото становище на Министерство на труда и
социалната политика с изх. № 26-740/15.12.2015 г.: Съдът приема, че по
естеството си същото становище представлява тълкуване на нормативни актове /КСО
и КТ/, извършено от орган на изпълнителната власт извън предоставените му от
закона правомощия. В този смисъл становището представлява недопустимо
доказателство по смисъла на ГПК и даденото с него тълкувание на нормативни
актове не обвързва нито страните по делото, нито съда. Следва също да се има
предвид, че становището се отнася до обуславящ въпрос, който е включен в
предмета на доказване по настоящото исково производство и е спорен между
страните и следователно е от изключителна компетентност на сезирания съд на
основание чл. 17, ал. 1 от ГПК.
При
така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По
делото е установено, че към 15.07.2015 г. ищцата А.Б. е била придобила и
упражнила правото си на пенсиониране при условията на втора категория труд-§ 4
от ПЗР на КСО и й е отпусната лична пенсия при същите условия, както и че към
датата на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение-18.01.2016 г., ищцата не е била навършила общата пенсионна
възраст по чл. 68 от КСО /60
години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете/, съответно не е била
придобила право на пенсиониране по общите условия на чл. 68 от КСО.
Същественият
материалноправен въпрос по делото е законосъобразно ли е уволнението на
работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, ако работникът или
служителят е придобил право на пенсия, респективно е упражнил правото си на
пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст при условията на първа и втора
категория труд по чл. 69, 69а, 69б, 69в, и § 4 и 5 от ПЗР на КСО, без обаче да
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия за
работещите трета категория труд, посочени в чл. 68 от КСО.
По
въпроса има трайна практика на Върховния касационен съд, съгласно която нормата
на § 4 от ПЗР на КСО създава правна възможност, а не задължение, на работниците
и служителите, работили при условията на първа и/или втора категория труд, да
се пенсионират при облекчен режим, преди достигане на общата пенсионна възраст
по чл. 68 от КСО. ВКС счита, че пенсионирането не настъпва автоматично и зависи
само и единствено от волята на правоимащите лица, тъй като редакцията на § 4 от
ПЗР на КСО изрично предвижда възможност, а не задължение за пенсиониране. По тези
причини наличието на предпоставки за пенсиониране по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО не дава право на работодателите да прекратяват трудовите договори с
правоимащите лица на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, преди същите да са
изпълнили общите условия за пенсиониране по чл. 68, във вр. с чл. 104 от КСО. В
този смисъл е решение № 311 от 14.12.2011 г. по гр. дело № 88/2011 г. на ВКС,
което е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и е задължително за
съдилищата, както и определение № 918 от 20.07.2011 г. по гр. дело № 1798/2010
г. на ВКС.
Правото
на т. нар. „ранно пенсиониране” по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО представлява вид
гратификация за работниците и служителите, работили при условията на първа и
втора категория труд и изпълнили специалните изисквания на осигурителното
законодателство, като изключение от общите предпоставки за пенсиониране по чл.
68 от КСО и следователно това право е признато от законодателя с оглед защита
интересите на правоимащите категорийни работници, без да създава самостоятелно
право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ, независимо от волята на правоимащото лице.
Същият
извод следва и от историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ, изразяващо се в сравняване на отменените редакции и действащата
такава. В по-старите редакции на същата норма /Редакция към ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г., Редакция към ДВ, бр. 2 от 05.01.1996 г.:, Редакция към ДВ, бр. 28 от 02.04.1996 г./ правото на
работодателя да прекрати трудовия договор е обусловено от придобиването
от страна на работника и служителя на право на пълна пенсия за изслужено време
и старост, но не по-рано от определена възраст. В по-новите редакции на
нормата, включително действащата редакция /Редакция към ДВ, бр. 25 от 16.03.2001 г., Редакция към ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г., Редакция към ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г., Редакция към ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г., Редакция към ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г./ прекратяване на трудовия договор може да се предприеме
при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
от работника и служителя, а за професори, доценти и доктори на науките – не
по-рано от навършването на определена възраст. Очевидно е, че в действащата
редакция законодателят не е разширил прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ, тъй като в нея е променена само терминологията, в съответствие с
измененията в КСО-вместо за „право на пълна пенсия за
изслужено време и старост” в действащата редакция се говори за „придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”, т.е. за общите предпоставки за
пенсиониране.
Съдът
приема за основателен и довода на ищцата, че ответното дружество не е
прекратило трудовото правоотношение с ищцата с влизането в сила-17.07.2015 г.
на изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, към който момент ищцата е била
упражнила правото си на пенсиониране по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО, а го е
направило едва на 19.01.2016 г., към която дата § 4 от ПЗР вече не е бил
действаща разпоредба.
По тези съображения искът за признаване
за незаконно на уволнението на ищцата и за отмяна на заповедта, с която е
извършено се явява основателен и следва да бъде уважен.
По доводите за нарушение на други
нормативни актове: С оглед основателността на гореизброените аргументи за
незаконосъобразност на уволнението, като противоречащо на КТ и КСО, поначало
съдът не дължи произнасяне на посочените при условията на евентуалност аргументи
за противоречие с други нормативни актове: КТД, Хартата на основните права и свободи, Директива 2000/78/ЕО
от 27.11.2000 г. и конвенции на Международната организация на труда. За
изчерпателност обаче следва да се отбележи, че съдът приема тези доводи за основателни,
тъй като в цитираните нормативни актове правото на труд на работниците и
служителите е гарантирано в значително по-висша степен, отколкото в КТ и КСО,
които са нарушени с процесното уволнение, от което следва извод, че уволнението
е в противоречие и с тези нормативни актове. Съдът приема, че чл. 11, т. 4 КТД не
е нарушен, тъй като не става дума за изменение на трудовото правоотношение, а
за прекратяването му, а единствено КТД е нарушен предвид обстоятелството, че в
ответното дружество има работници и служители, придобили право на пенсия при
общите условия на чл. 68 от КСО, които продължавата да работят, като това
обстоятелство съдът приема за доказано на основание чл. 161 от ГПК.
По доводите за осъществена
дискриминация спрямо ищцата: Въпреки че съдът е изискал с определението за
насрочване на делото списък на работниците и служителите, които са придобили
право на пенсиониране по общите условия на чл. 68 от КСО, ответникът в
представения списък не е направил разграничение между пенсиониране по чл. 68 от КСО и по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО, което на основание чл. 161 от ГПК е предпоставка и достатъчно условие
съдът да приеме, че процесното уволнение е дискриминационно поради неприлагане
на еднакви критерии от работодателя при упражняване на правото му по чл. 328,
т. 10 от КТ. Другият довод за дискриминация е неоснователен, предвид липсата на
данни за неравно третиране на членуващи и нечленуващи в синдикална организация.
По възражението на ищцата, че отговорът
по чл. 131 от ГПК е подписан от лице, различно от изпълнителния директор на
ответното дружество, което не притежава работодателска и процесуална
компетентност:
Възражението е неоснователно. Видно от
възлагателна заповед № ВЗ-27/07.04.2016 г., в периода от 07.04.2016 г. до
16.05.2016 г. включително, в който период е подписан отговорът по чл. 131 от ГПК, зам. изпълнителния директор на ответното дружество Иван Андреев е
замествал изпълнителния директор с всички произтичащи от заместването права и
задължения, което дава основание на съда да приеме, че отговорът е подписан от
Иван Андреев. Дори това да не е така, отговорът по чл. 131 от ГПК би се явявал
подаден в срок, но нередовен, което би наложило отстраняване на нередовността
по реда на чл.101 от ГПК. Доколкото упълномощения от изпълнителния директор
процесуален представител юрисконсулт Цветанка Коева поддържа отговора, дори при
наличие на нередовност на същия тази нередовност следва да се счита отстранена
към датата на приключване на съдебното дирене.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът за възстановяването на
незаконосъобразно уволнения работник или служител на заеманата преди
уволнението длъжност е акцесорен иск и следва да бъде уважен при условие, че е
уважен главният иск за признаване на уволнението за незаконно, както е в
настоящия случай, тъй като за възстановяването се изисква единствено
волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или служител в същия
смисъл и по надлежния ред.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Предпоставките за уважаване на иска са
оставането без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след
незаконното уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението
и вредите.
Видно от извършената от съда констатация от оригинала на трудовата
книжка на ищцата, същата след уволнението й до датата на приключване на
съдебното дирене по делото не е работила по трудово правоотношение, с което
искът е доказан по основание, включително относно наличието на
причинно-следствена връзка между оставането без работа и претърпените вреди.
При
изчисляването на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за основа се
взема брутното трудово възнаграждение на работника за последния пълен отработен
месец, предхождащ уволнението. По делото, от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е установено обстоятелството, че месец декември
2015 г. е последният напълно отработен от ищцата месец преди уволнението и
обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл. 228, ал. 1
от КТ за същия месец е в размер на 1 768,55 лв.
Тъй като крайният момент, към който се
произнася съдът с решението си е моментът на прекратяване на съдебното дирене,
искът следва да бъде уважен за периода от 19.01.2016 г. /датата на връчването
на заповедта, от която уволнението поражда действие/ до 19.05.2016 г. /датата на
приключване на съдебното дирене по делото/. За този период се дължат на ищцата 4
БТВ, или сумата 7 074,20 лв. Именно до този размер следва да бъде уважен иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, с оглед обстоятелството че се претендира обезщетение за
бъдещ период, ненастъпил към приключване на съдебното дирене.
Предвид основателността на иска по чл.
225 КТ, следва да бъде разгледано и направеното от ответника евентуално
възражение за прихващане по чл.
103 от ЗЗД с изплатено обезщетение по чл. 220 КТ. От представения списък и фиш
се установява, че ответникът е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 1 768,55 лв. Поначало работодателят дължи на работник или
служител обезщетения по чл. 220 и
чл. 222 КТ само при законосъобразно уволнение, а в разглеждания случай
уволнението на ищцата е незаконосъобразно и ответникът й дължи само обезщетение
по чл. 225 КТ. Обезщетенията за законосъобразно и за незаконосъобразно
уволнение са дължими при условията на алтернативност и не могат да се
съчетават.
Съдът
обаче приема за неоснователно възражението за прихващане, тъй като за да е
налице неоснователно обогатяване на ищцата е необходимо да се осъществи
определен фактически състав: освен да бъде признато за незаконно нейното
уволнение, в 2-седмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ от влизане в сила на
съдебното решение ищцата да се яви на работа, за да заеме длъжността, на която
е възстановена, тъй като в противен случай трудово-правната връзка ще се прекрати
на основание чл. 325, т. 2 от КТ. В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК решение
№ 311 от 14.12.2011 г. по гр. дело № 88/2011 г. на ВКС.
С
други думи, ищцата би дължала връщане на полученото обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 1 768,55 лв.
едва след влизане на настоящото решение в законна сила и ако в
2-седмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ от влизане в сила на решението се е
явила на работа, за да заеме длъжността, на която е възстановена, т.е. при
осъществяване на юридически факти, които към датата на приключване на съдебното
дирене не са се осъществили.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „А.К.” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ищцата А.Б. съответна част от сторените
по делото разноски за внесен /видно от отбелязването в представения договор за
правна помощ/ адвокатски хонорар с ДДС /същият е осчетоводен от адвокатското
дружество, регистрирано по ЗДДС/ в размер на 2 160,00 лв., като предвид липсата
на други данни съдът приема, че платеното адвокатско възнаграждение се отнася
поравно за всеки от трите иска-720,00 лв., поради което съобразно уважената
част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1 868,42
лв.
Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на уговореното от ищеца и пълномощника адвокатско възнаграждение.
Действително същото е в размер, който значително надвишава минималния такъв по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се има
предвид и претендирания размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от ГПК след
допуснатото изменение на размера на същия иск, но същевременно делото не е с ниска правна и фактическа
сложност, тъй като са наведени няколко самостоятелни основания за
незаконосъобразност на уволнението, всяко от които налага допускане и преценка
на различни доказателства, както и е направено възражение за прихващане, по
което съдът дължи произнасяне с диспозитива на решението си, поради което съдът
следва да признае правото на ищеца да договори, да заплати и да претендира
адвокатско възнаграждение в размер, който е по-висок от минималния такъв.
Липсва несъответствие между уговорения от ищеца размер на адвокатския хонорар,
от една страна, и фактическата и правна сложност на делото, от друга страна,
което да подлежи на отстраняване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 234,58
лв., съобразно отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Също така следва на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Козлодуйски районен съд сумата 442,97 лв. за
държавна такса /80 лв. за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 80 лв. за
неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 282,96 лв. върху уважения размер
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/, съобразно уважената част от исковете както
и сумата 73,68 лева-съответна част от направените от бюджета на съда разноски
за вещо лице.
Воден от всичко гореизложено,
Козлодуйският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на А.Т.Б. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 12 от
18.01.2016 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД *** и ОТМЕНЯ същата заповед като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ А.Т.Б. с ЕГН ********** ***, на заеманата преди уволнението
длъжност „Организатор
документация” при „А.К.” ЕАД ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „А.К.”
ЕАД *** с ЕИК ********* да заплати на А.Т.Б. с ЕГН ********** ***, сумата 7 074,20
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/ за периода от 19.01.2016 г. до 19.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата
от уважения размер 7 074,20 лв. до пълния предявен размер от 10 611,30
лв. и за периода от 20.05.2016 г. до 19.07.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението с правно основание чл. 103 от ЗЗД на „А.К.” ЕАД *** за прихващане с изплатено на А.Т.Б. обезщетение по
чл. 220 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „А.К.” ЕАД
*** с ЕИК ********* да заплати на А.Т.Б. с ЕГН ********** ***, сумата 1 868,42
лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Т.Б. с
ЕГН ********** *** да заплати на „А.К.” ЕАД *** с ЕИК ********* сумата 234,58 лева-разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „А.К.” ЕАД
*** с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Козлодуйски районен съд сумата 442,97 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото,
съобразно уважената част от исковете, както и сумата 73,68 лева-съответна
част от направените от бюджета на съда разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 02.06.2016
г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на публикуване съгласно Вътрешните правила на Козлодуйския районен съд.
Районен
съдия: