РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Сливен, 28. 06. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 138 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.Д.Х. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 23-1670-000102 от 28.02.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на
МВР С., РУ С., с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, поради съществени процесуални нарушения и несъответствие с
материалния закон. Излага съображения, че: оспорената заповед не отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК - липсват мотиви и
недостатъчно е индивидуализирана разпоредителната част; оспорващият не е
управлявал процесния автомобил, н. с., а е паркирал същия, тъй като е бил изоставен
на пътното платно от водача му; водачът А.А.К. е изоставил автомобила, поради з. п.;
оспорващият е попитал полицейските служители дали да отмести автомобила на
паркомясто и след като е възприел от тях указания за това, е отместил
автомобила метър по-навътре от първоначалното му положение, за да не
възпрепятства движението на други моторни превозни средства по улицата; оспорващият
не е управлявал, а е изпълнил полицейско разпореждане и се е съобразил с
разпоредбите на закона за преместване чрез паркиране на МПС; от н. на г. бил на
а., п. н. о., поради което оспорил показанията на отчетената проба, поискал
талон за медицинско изследване и е д. к.. Моли оспорената заповед да бъде
отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище счита
оспорената заповед за законосъобразна, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– С., Началникът на РУ на МВР С. е оправомощен да прилага
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
На 28.02.2023 г. на оспорващия М.Д.Х. е съставен от
служител на РУ на МВР – С., Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия AД бл. № 253613, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за това че на 28.02.2023 г. около 22:55 часа в ***, в ***, на паркинга
пред ***, е паркирал личния си лек автомобил с Рег. № ******** след у. на н. в.,
като проверката е била извършена в 23:31 ч. на 28.02.2023 г. - проба № *** с
техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен № ARMЕ-0068, при която уредът е
о. н. на а. и м. На Х. е бил издаден талон за медицинско изследване № 098356.
АУАН е връчен на оспорващия Х. на 01.03.2023 г., който е вписал в акта, че няма
възражения.
В административната преписка се съдържат Протокол от
28.02.2023 г. за извършване на п. за у. на н. в. или т. а., и. от
актосъставителя, и Талон за изследване № 098356, в които документи се съдържат
данни, идентични с отразеното в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.02.2023 г. от Началник РУ към ОД на
МВР С., РУ С., е
издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 23-1670-000102. С нея на оспорващия М.Х. е
наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в
съставения АУАН и е прието, че Х. в качеството му на водач на МПС е управлявал
ППС след у. на н. в. или т. а., с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 10.03.2023
г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 23.03.2023 г.
В хода на съдебното дирене са събрани и показания на
свидетелите: Д.Д.Д. /с. п. в РУ на МВР С., а./; В.В.Р. /с. п. в РУ на МВР С., с.
по АУАН/; и А.А.К. /п. на д. на оспорващия/.
Според показанията на свидетеля Д., същият си спомня
случая; и. е п. на оспорващия за у. на н. в., като у. е о. а. и м.
Според показанията на свидетеля Р., същият си спомня
случая; на процесната дата процесният автомобил бил спрян по средата на пътя
пред п. в. ***; в автомобила на шофьорското място нямало никой, оспорващият бил
от дясната страна, обяснил, че водачът се качил до дома си; свидетелят се върнал
до служебния автомобил, при което оспорващият се качил на шофьорското място,
запалил автомобила и потеглил в посока юг към другия край на блока, където
отбил и паркирал автомобила; оспорващият бил и. за н. в., при което дрегерът о.
н. на а. и м.; свидетелят не е издавал заповед за преместване на автомобила.
Според показанията на свидетеля К., на процесната дата е бил заедно с
оспорващия; управлявал е процесния автомобил, спрял е на пътя пред б., в който
ж., и е бързал да се качи до дома си, понеже н. с. ч. д.; на мястото, на което
е спрял автомобила, е имало възможност да минават други автомобили и не е
възпрепятствал движението; след като се върнал, колата била преместена на
разстояние два-три метра, колата нямала номера, обадил се на оспорващия, който
му казал, че е в П.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна -
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2 от АПК, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички
законово регламентирани реквизити. Посочени са фактическото и правно основание
за издаването й, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Извършено
е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП съответстват на фактическите
основания, които се съдържат в оспорената заповед. В заповедта ясно е
формулирана разпоредителна част за временно отнемане на СУМПС, поради което е
съобразена и с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Процесната принудителна
административна мярка се прилага под прекратително условие – до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, и се
счита за отпаднала при настъпване на някое от прекратителните условия, поради
което е налице яснота относно срока, за който е наложена.
В административното производство, приключило с
издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Възраженията на оспорващия, заявени в
противоположен смисъл, са неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
С нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
регламентирана забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно
превозно средство след у. на н. в. или т. а.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед
фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е
необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да е управлявал
МПС с. у. на н. в. или т. а.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице.
Оспорващият е бил водач на процесния автомобил, когато
му е била и. п. за у. на н. в. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства е установено, че на процесните място,
дата и час оспорващият е шофирал процесния автомобил, като е включил двигателя
на автомобила, осъществил е движение на автомобила на разстояние от няколко
метра, след което е паркирал автомобила пред в. на ж. б. Тези действия съдът
квалифицира като управление на МПС, по следните съображения: Законът за
движението по пътищата не съдържа легална дефиниция на понятието „управлява
моторно превозно средство“. Дефиниция за това понятие е дадена в Постановление
№ 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
т. 2, б. „а“ от което, в понятието „управление“ се включват всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. В
конкретния случай автомобилът е бил в движение и следователно оспорващият е
извършвал действия с механизмите на моторното превозно средство, което
обикновено винаги е източник на опасност от настъпване на съставомерни последици.
С оглед на изложеното, е установено наличието на първата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката– оспорващият е управлявал моторното
превозно средство.
Установена по делото е и втората материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката – управление на МПС с. у. на н. в.
Нарушението е констатирано с редовно съставен АУАН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е
опровергана в съдебното производство. С проявлението на релевантните факти е
възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната
административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача. По делото е установено, че при извършената на водача на МПС проверка
за у. на н. в., техническото средство е о. н. на а. и м.– н. в. по смисъла на чл.
3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В случаите
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП административният орган действа при условията
на обвързана компетентност и следователно при установяване на фактическите
основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото
производство, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. Обстоятелството, че оспорващият е д. к. п. за
и., за резултата от което по делото не са представени доказателства, не променя
гореизложените изводи. В ЗДвП не е предвидено изрично, че при издаване на талон
за медицинско изследване административният орган следва да изчака определен
срок, в който да бъде извършено изследването и да му бъде изпратен резултатът.
Действително, способът за опровергаване на фактическото основание за издаване
на заповедта – управление на МПС с. у. на н. в., установена с техническо
средство, е провеждане на м. и х.-т. л. и., резултатът от което да е о. на н.
в. или т. а. Но доколкото в настоящия случай няма данни за резултатите от д. к.
п., то не е опроверган по надлежния ред и резултатът от извършената проверка с
техническо средство, о. н. на а. и м., с оглед на което са възникнали
материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
Във връзка с изложеното, не се споделя защитната теза
на оспорващия, че е изпълнил полицейско разпореждане за преместване на
автомобила, не само защото по делото липсват доказателства в подкрепа на тези
твърдения, но и поради общоприетото правило, че всяко дееспособно лице следва
да носи отговорност за действията си. Ирелевантна за процеса е и причината,
поради която оспорващият е осъществил движение на автомобила, тъй като
евентуалната причина не е част от фактическия състав на приложимата за случая
разпоредба.
Оспорената ПАМ
е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението
на МПС с. у. на н. в. или т. а. и за осигуряване безопасността на движението, което
е обществено значима цел. Мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП няма
санкционен характер. С нея се реализира диспозицията на правната норма. Мярката
се прилага превантивно, незабавно и задължително при настъпилите
материалноправни условия за това. Преследваната от законодателя цел и
наложената от органа мярка в посочения в закона срок, определя същата като
съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК.
Оспорената заповед съответства на целта на закона.
Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на
процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.Х. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000102 от 28.02.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР С., РУ
С., с която на М.Д.Х. е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: