Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря А. П., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 1909 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
съществуване на вземания по договор за стоков кредит и предявени в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение по договор
за стоков кредит от кредитополучател.
В исковата молба ищецът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, гр. София, твърди, че на
08.09.2017 г. е подписан Договор за стоков кредит № 2880506 между ,,УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответницата Н.В.А., в
качеството й на кредитополучател, при спазване на разпоредбите на ЗПК и на
основание Общите условия /ОУ/, при които ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
предоставя стокови кредити, неразделна част от договора за кредит. Поддържа, че
с подписването на договора кредитополучателят е удостоверил, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Посочва, че при условията на договора и ОУ, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в общ размер /главница/ 1 707, 22 лв., който представлява
сбора от: 1. отпуснатата в кредит цена на стоката /климатична и отоплителна
техника/ от 1 559, 00 лв. и 2. застрахователна премия от 108, 22 лв. Отпусната
в кредит цена на стоката от 1 559,00 лв. е преведена по банковата сметка на
търговеца на 08.09.2017 г. и така с извършването на плащанията към търговеца и
застрахователя, кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора. Изтъква, че за сключения
договор за кредит ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е издало Уведомително
писмо към Договор № 2880506 до търговеца, в което е посочено, че е сключен
договор за кредит за закупуването на стоката, предмет на договора за кредит, а
ответницата е декларирала, че е получила от търговеца стоката, описана във фактурата,
чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. Твърди, че за
потвърждаването на покупката търговецът е издал на ответницата фактура с №
**********/08.09.17 г. за сумата 1 559, 00 лв., в която е посочен начин на
плащане с кредит от ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, а застрахователят е
издал сертификат за застраховка Защита Макс за мобилни телефони/смартфони №
2880506/08.09.2017 г. Поддържа, че с договора страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер 307, 34 лв.,
съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ОУ към договора. Общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне е в размер 2 014, 56 лв., която
съгласно клаузите на договора, е платима на 18 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 111, 92 лв., като първата погасителна вноска,
съгласно инкорпорираният в договора погасителен план, е с падеж на 21.10.2017
г., а последната е с падеж на 21.03.2019 г. Изтъква, че съгласно чл. 13, ал. 1
от ОУ, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху незаплатените
дължими суми в общ размер 98, 14 лв., дължимо за периода от 21.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Твърди също, че страните са
договорили краен срок за издължаване на всички задължения по кредита -
21.03.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителният
план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. ,,а” от ОУ. Посочва, че
на 20.07.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
които договори са сключени между ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на които вземането на
,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу ответницата Н.В.А., произтичащо от
Договор за стоков кредит № 2880506 от 08.09.2017 г. е прехвърлено в собственост
на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството-кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приложение 1 от 20.07.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017 г. Изтъква, че в изпълнение на
задължението по чл. 4.3. от Рамковия договор за цесия и въз основа на изрично
пълномощно от ,,УниКредит Кънсюмьр Файненсинг” ЕАД, "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, в качеството на цесионер, е изпратила по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД на ответницата уведомление за извършената цесия с Изх. №
УПЦ-П-УКФ/2880506 от 03.08.2018 г. на посочения в Договора за кредит адрес: гр.
Враца, ж.к. "Дъбника", бл. 13, вх. И, ет. 5, ап. 263, посредством "Български
пощи" с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с
отбелязване "непотърсен". Изпратено е и второ уведомление за
извършената цесия с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2880506 от 09.10.2018 г., посредством
ЧСИ Ц. Д., с рег. № 900 в КЧСИ, което е връчено чрез залепване на уведомление
на 10.11.18 г. и е получено от ответницата, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК на
26.11.2018 г. Твърди, че на гърба на уведомлението за цесия, изпратено до
ответницата, изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло
изискуеми. Посочва, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към дружеството; сумата, която е погасена до предявяване на исковете, е в
размер 230, 00 лв., с която са погасени възнаградителна лихва от 63, 12 лв.,
главница от 163, 70 лв. и лихва за забава от 3, 18 лв. Поддържа, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 410 от ГПК срещу Н.В.А., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
409/2019 г. на Районен съд - гр. Враца и е издадена заповед за изпълнение.
Същата е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в
резултат на което предявява настоящите искове срещу Н.В.А.. Моли съда, след
като се увери в основателността на твърденията му, да постанови решение, с
което да признае за установено, че Н.В.А., като кредитополучател по Договор за
стоков кредит № 2880506 от 08.09.2017 г., му дължи следните суми: 1 543, 52 лв.
- главницата от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
21.12.2017 г. до 21.03.2019 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал.
2, б. ”а” от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост, преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 175, 20 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.12.2017 г. до 20.07.2018 г. /датата
на прехвърляне на задължението/; 98, 14 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и да му присъди сторените и предявени
разноски по ч. гр. д. № 409/19 г. по описа на Районен съд - гр. Враца. В
условията на евентуалност - в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове срещу ответницата, моли
съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните
суми: 1 543, 52 лв. - главницата от неплатените месечни погасителни вноски с падежни
дати от 21.12.2017 г. до 21.03.2019 г., предявена на краен падеж; 175, 20 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.12.2017 г. до
20.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 98, 14 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /22.05.2019 г./ до окончателно погасяване
на дълга, както и направените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство.
Ответницата Н.В.А. ***, в
писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения й
особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда
да ги отхвърли. Твърди, че дълга по процесния договор за кредит е изплатен
изцяло. Поддържа, че не е налице надлежно връчване на уведомлението за
извършената цесия и същата не е произвела действието си спрямо нея; че
представеното уведомление за цесия не съдържа изявление, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита и че не е представено доказателство за
изпратено до нея уведомление за предсрочна изискуемост, с което старият или
новият кредитор да са обявили предсрочната изискуемост на задължението по
процесния договор за кредит. Прави възражение, че договорът за кредит съдържа
неравностойни и неравноправни клаузи, които не следва да бъдат прилагани.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза,
намери за установено от фактическа страна, следното:
Видно е, от представения по
делото Договор за стоков кредит № 2880506 от 08.09.2017 г., че между
,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /кредитор/ (трето по делото лице) и
ответницата Н.В.А. /потребител/, бил сключен договор за потребителски стоков
кредит за сумата /главница/ 1 707, 22 лв., представляваща сбор от сумата
отпуснатата в кредит цена на стоката /климатична и отоплителна техника/ от 1
559, 00 лв. и застрахователна премия от 108, 22 лв. В договора страните са
уговорили потребителят да върне на кредитора сума в общ размер 2 014, 56 лв.,
която съгласно клаузите на договора, е платима на 18 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 111, 92 лв., като първата погасителна
вноска, съгласно инкорпорираният в договора погасителен план, е с падеж на
21.10.2017 г., а последната е с падеж на 21.03.2019 г., при фиксиран годишен
лихвен процент по кредита – 21, 65 % и годишен процент на разходите на кредита
– 23, 93 %. С договора страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на договора да бъде в общ размер 307, 34 лв., съгласно чл. 3, ал. 1 и
чл. 7, ал. 1 от Общите условия към договора.
По делото са приложени и Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от ,,УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и декларация за приемане на застраховането по
застраховатени програми "Защита Макс" или "66 Плюс".
За сключения договор за стоков кредит
,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е издало Уведомително писмо към Договор №
2880506 (л.15 по делото) до търговеца, в което е посочено, че е сключен договор
за кредит за закупуването на стоката, предмет на договора за кредит, а потребителят
е декларирал, че е получил от търговеца стоката, описана във фактурата, чиято
стойност е финансирана с процесния договор за кредит.
Видно от копие на фактура №
********** (л. 16 от делото), на 08.09.2017 г. кредиторът е превел по банковата
сметка на търговеца, в случая магазин "Техномаркет"-Враца, сумата по
процесния договор за стоков кредит от 1 559, 00 лв.
Видно от
приложения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.12.2016 г. ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството на
цедент, и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД (ищеца по делото),
като цесионер, са постигнали съгласие ежемесечно, чрез отделни договори за
цесия, цедентът да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се
погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и
другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани, съгласно
Приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия (§2, чл.2.1). Цедентът
се е задължил да прехвърля ежемесечно вземания за изплащане на парични суми,
които са станали изискуеми и са необслужвани от длъжниците за период от над 180
дни просрочие (чл.2.2). Съгласно чл.2.3. продажбата и прехвърлянето по чл.2.1.
и чл.2.2. следва да се осъществяват ежемесечно като отделно самостоятелно
формирано портфолио, закупувано от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. вкл. За всяко
отделно порфолио по чл.2.2. следвало да бъдат сключвани самостоятелни месечни договори
за цесия. Продадените и прехвърлени вземания следвало да се описват в
Приложение 1 на всеки отделен договор за цесия, което ще бъде неразделна част
от него. Съгласно §4, чл.4.1. от договора продажбата и прехвърлянето на
вземанията от цедента на цесионера има действие за страните от датата на
влизане в сила на всеки отделен договор, като на датата на прехвърляне
цесионерът придобива всички права върху продадените и прехвърлени вземания
(чл.4.2. изр.1).
По силата
на чл. 3.3. цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, и се задължава сам да извърши
уведомяването от името на цедента и за своя сметка, а цедентът се задължава в
срок от 3 дни от подписване на рамковия договор за цесия да предостави на
цесионера и изрично писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците по смисъла
на чл. 99 от ЗЗД.
В
изпълнение на посочената клауза на л.23 по делото е представено като
доказателство пълномощно от 20.12.2016г., с което ,,УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, чрез изпълнителния си директор, е упълномощил "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с правата да уведомява, съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, и от името на ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички
длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.12.2016 г.
По делото е
представен посоченият в исковата молба Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.07.2017 г., по силата на който ,,УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля и продава на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като цесионер, съгласно чл.2.1.
от Рамков договор от 20.12.2016 г. портфолио от необсужвани от длъжниците вземания
в период от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски
кредити, сключени от цедента с физически лица (чл.1.1). Съгласно чл.1.2.
продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение 1 към договора за
цесия, което е неразделна част от него и се отнасят към дата 20.07.2017г. Посоченото
Приложение № 1 към този договор за цесия не е приложено като доказателство по
делото.
По делото са представени и
документи, които не касаят процесния Договор за цесия от 20.07.2017 г.
Така, видно от Приложение № 1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между ,,УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД от
20.07.2018 г., в същото под № 194 фигурира вземането срещу Н.В.А. по Договор №
2880506 от 08.09.2017 г. с посочени обща дължима сума към датата на цесията,
остатъка от главницата и остатъка от лихвата.
По делото е представено
Потвърждение, с което ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е потвърдил цесията,
извършена с Договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2018 г. (л.30).
Видно е, от
представеното на л.31-32 пълномощно, че ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
чрез изпълнителния си директор, е упълномощил "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с правата да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД, и от името на ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е цедирало на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.07.2018 г.
С исковата
молба е представено по делото уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/2880506 от 03.08.2018
г. (л.33) от ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД до ответницата Н.В.А., с което същата се
уведомява за извършеното прехвърляне на вземането му по процесния Договор за стоков
кредит № 2880506, посочен е новият й кредитор "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, размерът на задължението й и е поканена да издължи
дължимата сума. На гърба на писмото има текст, с който ответницата е уведомена,
че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по Договор за стоков
кредит № 2880506/08.09.2017г., всички вземания по него са изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от датата на получаване на уведомителното писмо. Писмото
е изпратено чрез "Български пощи" с известие за доставяне до
постоянния и настоящия адрес на длъжницата, посочен в договора за стоков кредит
и се е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка "непотърсен".
До ответницата е изпратено и
второ уведомление за извършената цесия и за изискуемост на вземанията по договора
изцяло и в пълен размер от страна на ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с изх.
УПЦ/УПИ-С-УКФ/2880506 от 09.10.2018 г., посредством ЧСИ Цветелина Дахлева, с
рег. № 900 в КЧСИ, което уведомление е връчено чрез залепване на уведомление на
10.11.2018 г., съгл. чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед
искането на ищеца за връчването на уведомлението за извършената цесия и за
изискуемост на вземанията по договора с исковата молба на ответницата, това е
сторено в настоящото производство на назначения й особен представител адв. А. К.
на 10.10.2019 г., видно от приложената на л.69 по делото разписка.
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 409/2019 г. по описа на ВРС, по подадено на 04.02.2019г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 270 от 05.02.2019г., по силата на която
ответницата в настоящото производство Н.В.А. *** е осъдена да заплати на
заявителя-ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумите: 1543, 52
лв. главница по Договор за стоков кредит № 2880506, сключен на 08.09.2017 г. и Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., 175, 20 лв. възнаградителна
лихва за периода от 21.12.2017г. до 20.07.2018г. (датата на прехвърляне на
задължението), 98, 14 лв. обезщетение за забава от 21.12.2017г. до 04.02.2019г.
- датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 04.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; както и сумата 36, 82 лева разноски за платена държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжницата Н.В.А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл.
415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил иск против ответницата
по настоящото дело.
От страна
на ответницата не се ангажират доказателства в подкрепа на твърдението й, че
дълга по процесния договор за стоков кредит е изплатен изцяло.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка в
счетоводната документация на ищеца и на ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
се установи, че въз основа на сключения на 08.09.2017г. договор за стоков
кредит № 2880506 ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е отпуснал на ответницата
стоков кредит като директно е превел на търговеца ,,Техномаркет България"
АД сумата 1 559, 00 лв., представляваща цената на закупената от ответницата
стока, за което търговеца е издал на ответницата Н.А. фактура №
**********/08.09.2017г. за сумата 1599, 00 лв. за стоката /климатична и
отоплителна техника/, в която е посочен начин на плащане: ,,06. Плащане
УниКредит", а застрахователят е издал Сертификат за застраховка Защита
Макс № 2880506/08.09.2017г. Вещото лице е констатирало също, че ответницата е
извършила две погасявания в общ размер 230, 00 лв. (115, 00 лв. на 21.11.2017г.
и 115,00 лв. на 07.12.2017г.), с които суми е погасила две погасителни вноски с
падеж 21.10.2017г. и 21.11.2017г. и частично договорна лихва с падеж
21.12.2017г. Според заключението размерът на задълженията на кредитополучателя
по договора за стоков кредит от 08.09.2017г. към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 04.02.2019г. при условие, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита на 26.11.2017г., е в общ размер 1 850, 63 лв.,
по пера както следва: главница - 1543, 52 лв.; договорна лихва за периода от 21.12.2017г.
до 26.11.2018г. - 225, 84 лв.; законна лихва за периода от 21.12.2017г. до 04.02.2019г.
- 81, 27 лв. Вещото лице е изчислило и размера на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 04.02.2019г. и към датата на изготвяне на заключението
при условие, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Задължението
е в общ размер 1858, 18 лв., по пера както следва: просрочена главница за
периода 21.12.2017г. - 04.02.2019г. - 1325, 51 лв.; редовна главница с падежни
вноски за периода от 21.02.2019г. до 21.03.2019г. - 218, 01 лв., договорна
лихва за периода от 21.12.2017г. до 04.02.2019г. - 240, 09 лв., обезщетение за
забава /законна лихва/ за периода от 21.12.2017г. до 04.02.2019г. - 74, 57 лв. Според
заключението размерът на непогасената договорна /възнаградителна/ лихва по
всяка от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.12.2017г.
до 21.03.2019г. по процесния договор е 244, 22 лв., а размерът на непогасеното
задължение за лихвата за забава до датата на входиране на исковата молба в съда
/22.05.2019г./, съгласно клаузите на Договора, като се приеме, че ответницата е
уведомена за предсрочната изискуемост на задълженията си на 26.11.2018г., е в
общ размер 127. 14 лв. за периода от 21.12.2017г. до 22.05.2019г. В
заключението подробно и нагледно (чрез множество таблици) е отразено движението
по кредита, както и размера на задължението по пера, като е посочено какви суми
и кога са били погасени и какви остават дължими.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По главните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД :
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК).
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
ответницата, произтичащо от договор за потребителски стоков кредит, съдържащ
валидни уговорки за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение
за забава, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
ответницата заемната сума и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и
съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по
договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжницата е надлежно
уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответницата
на предявеният иск, в тежест на същата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответницата Н.В.А. и
първоначалния кредитор ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Процесният договор
за стоков кредит е двустранно подписан и съдържа уговорки за всички съществени
елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице валидно
възникнала облигационна връзка между страните по договор за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответницата като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същата има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, и
дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът за потребителски
кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не
противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазена е
писмената форма съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и останалите
изисквания относно формата по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът е в съответствие с
чл. 11, ал. 1, т. 1-12, разяснено е наличието на право на отказ от договора. Доводите
за нищожност на отделни клаузи не са в състояние да обосноват недействителност
на целия договор по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Договорът е сключен при
общи условия, които са приложени към него и са подписани от ответницата на
всяка страница.
По делото
се установи и не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло от
ответницата-кредитополучател, чрез получаване на закупената от нея стока от
търговеца, чиято цена кредиторът директно е превел на търговеца. Следователно
кредитодателят е изпълнил своите задължения и се явява изправна страна по
договора. Установи се също, че ответницата не е изпълнила задължението си да
върне част от получената сума, чийто размер е установен в заключението на
вещото лице.
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за кредит е валидно
сключен и обвързващ за страните, както и че е налице неизпълнение на същия по
вина на кредитополучателя във формата на частично неизпълнение.
Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало
договорната отговорност на ответницата-кредитополучател, поради което, въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същата съдът е издал в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД Заповед за изпълнение на парично
задължение № 270 от 05.02.2019г. по ч.гр.д. № 409/2019г. за претендираните със
заявлението суми.
С оглед обстоятелството, че ищецът по делото не е
страна по договора за кредит, то първият спорен въпрос (с оглед и възражението
на ответницата с отговора на исковата молба) е този за материалноправната
легитимация на ищеца и задължението на ответницата да изпълни на него
задължението си, поето с договора за кредит, сключен с ,,УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД. В тази връзка с оглед твърденията на ищеца, че е цесионер и
собственик на вземания по Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.07.2017 г. и Приложение № 1 към него с прехвърлител на вземанията ,,УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в негова тежест в производството бе да докаже
сключването на валиден договор за цесия, по силата на който е придобил
вземането на кредитора по договора за кредит спрямо длъжницата-ответница и
изпълнение на задълженията, визирани в чл. 99 от ЗЗД.
За да установи качеството си на кредитор ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София се позовава на представените като
доказателство по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.07.2017 г. и на Приложение № 1 от същата дата (което не е приложено по
делото), сключени между цедента (продавач) ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
и цесионера (купувач) „Агенция за събиране на вземания” ООД.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. При договора за цесия носителят на
едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния
кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора. Следователно
договора за прехвърляне на вземане - цесия, става перфектен в отношенията между
страните по него - цедента и цесионера, от момента на постигане на съгласие
помежду им.
В настоящия случай по делото не се установи кредиторът
по Договора за стоков кредит от 08.09.2017г. ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД да е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ООД вземането си
по този договор от ответницата.
Вземането
на кредитора към ответницата не би могло да бъде и не е прехвърлено с Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., тъй
като същият предвижда вземанията, произхождащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се
погасяват редовно, да бъдат прехвърляни чрез отделни ежемесечни договори за
цесия, определени и индивидуализирани, съгласно Приложение 1 към всеки такъв
договор (§2, чл.2.1), като продажбата и прехвърлянето на вземанията от цедента
на цесионера има действие за страните от датата на влизане в сила на всеки
отделен договор (§4, чл.4.1.).
Не се доказа по делото
твърдението на ищеца, че е придобил процесното вземане от кредитора по силата
на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.07.2017 г. Очевидно е, че този договор е сключен преди още да възникне това
вземане (тъй като договорът за стоков кредит е сключен на 08.09.2017г.), поради
което същото не би могло да бъде индивидуализирано в Приложение № 1 към този
договор, каквото е изискването на чл.1.2. В самия договор за цесия е отразено, че
продадените и прехвърлени с него вземания се отнасят към дата 20.07.2017г.
(чл.1.2.), поради което с него не би могло да бъде прехвърлено вземане от
по-късна дата, каквото е процесното вземане.
Доказателство в подкрепа на този
извод на съда е представеното по делото Приложение № 1 към Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания между ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД от 20.07.2018 г., в което
под № 194 фигурира вземането срещу Н.В.А. по договор № 2880506 от 08.09.2017 г.
Същото обаче само по себе си не може да обоснове извод за доказаност на
прехвърлянето на това вземане на ищеца, тъй като ищецът нито се позовава в
процеса на този договор за цесия, нито го е представил като доказателство по
делото.
Изложеното налага извода за
недоказаност на твърдението на ищеца, че вземането на ,,УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД по договор за стоков кредит № 2880506 от 08.09.2017 г. му е
било прехвърлено с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.07.2017 г. Следователно ищцовото дружество не може да се
легитимира като кредитор по вземането, възникнало от договора за кредит от 08.09.2017
г., поради което то не може и да търси от ответницата, в качеството й на кредитополучател,
изпълнение на задължението по този договор.
С оглед на горното, съдът намира, че липсва
материалноправна легитимация на ищеца, поради което само на това основание
предявения установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
След като липсва материалноправна
легитимация на ищеца да предявява вземането на ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД срещу ответницата по съдебен ред, безпредметно е да се обсъждат останалите
възражения на ответницата срещу предявения иск - за липсата на уведомления за
извършената цесия от предишния кредитор, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и за
обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за
кредит, както и за наличие на неравностойни и неравноправни клаузи в договора за
кредит.
Предвид
всичко гореизложено предявените от "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, в качеството й на частен правоприемник /цесионер/ на ,,УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, против Н.В.А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД - за установяване по отношение на ответницата съществуването на вземания на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, произтичащи от Договор за
стоков кредит № 2880506 от 08.09.2017 г. и от Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.07.2017 г., както следва: за сумата 1
543, 52 лв. - главницата от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати
от 21.12.2017 г. до 21.03.2019 г.; за сумата 175, 20 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.12.2017 г. до 20.07.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; за сумата 98, 14 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и за законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
По предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение по договор
за стоков кредит от кредитополучател.
Тези
искове са предявени в условията на евентуалност - в случай, че съдът не уважи
главните искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Същите са
допустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като т.11б от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС допуска такова съединяване с оглед действието на
разпоредбата на чл. 210, ал.1 ГПК и в това производство. Няма пречка от
процесуална гледна точка да се съединят при условията на евентуалност предявен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с осъдителен
такъв с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, тъй
като и двата иска са от компетентността на районния съд с оглед разпоредбата на
чл. 103 ГПК.
Предвид обстоятелството, че
главно предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК са отхвърлени
изцяло като неоснователни, съдът дължи произнасяне по евентуално предявените
осъдителни искове, касаещи предявените вземания.
Съображенията на съда, касаещи
валидността на договора за стоков кредит, задълженията на страните по него,
изпълнението на последните от кредитора, респ. частичното им неизпълнение от
ответницата-кредитополучател, са относими и по настоящите искове, поради което
не е необходимо да се възпроизвеждат отново.
Отхвърлянето на посочените
установителни искове е по съображения, че процесните вземания не са валидно
прехвърлени от кредитора на ищеца по делото, поради което последния не е материалноправно легитимиран да ги предявява
по съдебен ред. Ето защо съдът следва на същото основание да отхвърли като
неоснователни и предявените в условие на евентуалност осъдителни искове за
следните суми: 1 543, 52 лв. - главницата от неплатените месечни погасителни
вноски с падежни дати от 21.12.2017 г. до 21.03.2019 г.; 175, 20 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.12.2017 г. до
20.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 98, 14 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда и за законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба /22.05.2019 г./ до окончателно
погасяване на дълга.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
По настоящото
дело, доколкото исковете са неоснователни, ответницата има право на разноските
по делото, съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК. Същата се представлява от назначен от
съда особен представител, не е представила доказателства за направени разноски
и не е поискала присъждането на такива, поради което съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П. Д." № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Н. С.
и М. Д. -
изпълнителни директори, в качеството й на частен правоприемник /цесионер/ на
,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, против Н.В.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД - за установяване по отношение на ответницата съществуването на
вземания на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, произтичащи от
Договор за стоков кредит № 2880506 от 08.09.2017 г. и от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.07.2017 г., както следва: за сумата 1 543, 52 лв. -
главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.12.2017
г. до 21.03.2019 г.; за сумата 175, 20 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 21.12.2017 г. до 20.07.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; за сумата 98, 14 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 21.12.2017 г. до 04.02.2019г. /датата на
подаване на заявлението в съда/, и за законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 270 от 05.02.2019г. по
ч.гр.дело № 409/2019 г. по описа на РС-Враца.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените в условията на евентуалност от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П.
Д." № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Н. С. и М.
Д. - изпълнителни директори, в качеството й на частен правоприемник /цесионер/
на ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, против Н.В.А. с ЕГН **********, с
адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на суми, произтичащи от Договор за стоков
кредит № 2880506 от 08.09.2017 г. и от Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.07.2017 г., както следва: 1 543, 52 лв. -
главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.12.2017
г. до 21.03.2019 г.; 175, 20 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 21.12.2017 г. до 20.07.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 98, 14 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 21.12.2017 г. до 23.05.2019г. /датата на подаване на исковата молба в съда/и
за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно погасяване на дълга.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: