№ 423
гр. Пловдив, 11.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
търговско дело № 20245001000316 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
На второ четене
Жалбоподател И. И. С., редовно призован, за него се явява адв. М. Б..
Жалбоподател „З. к. Л.И.“АД, редовно призовани, не изпращат
представител.
Ответник „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, редовно призовани, не изпращат
представител.
Трето лице-помагач С. П. Г., редовно призован не се явява, не се
представлява.
Постъпили са становища от „З. к. Л.И.“АД и от „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД.
И двете дружества заявяват, че не възразяват да се даде ход на делото.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две
въззивни жалби срещу Решение №96/26.02.2024 г., постановено по т. д.
№169/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, постановено по обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на И. И. С. против
ответника „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД – главен иск, предявен като частичен в
размер на 45 000 лв., от общо 70 000 лв., претендирано застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца като пътник в лек автомобил „О.А.“ с
рег.№.... неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили при ПТП на 15.07.2021 г., осъществено по вина на С.
П. Г., като водач на лек автомобил „Ф.Г., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорен иск за
присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, за
периода от 15.07.2021 г. до окончателното плащане.
С обжалваното решение предявените искове са уважени частично –
главният иск е уважен до размера на сумата от 4000 лв., като над този размер,
до претендирания размер от 45 000 лв., като част от общо 70 000 лв., искът е
отхвърлен като неоснователен; акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху главницата на обезщетението е уважена за периода с
начална дата 08.09.2021 г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция, до окончателното плащане.
Решението е постановено при участието в качеството на трети лица –
помагачи на ответника „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД – „З. к. Л.И.“АД, в качеството
на застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„О.А.“ с рег.№...., в който ищецът е пътувал като пътник, и С. П. Г., в
качеството на водач на застрахования при ответника „Ф.Г..
С диспозитива на съдебния акт съдът е постановил, че процесното ПТП
на 15.07.2021 г., при което са причинени неимуществените вреди на ищеца, е
настъпило по вина на водача на лек автомобил „О.А.“ с рег. №.... – П.Д.Т., и по
вина на водача на лек автомобил „Ф.Г. - С. П. Г.. Недоволни от решението са
останали ищецът И. И. С., и третото лице – помагач на ответника – „З. к.
Л.И.“АД.
С Въззивна жалба вх.№10308/21.03.2024 г., подадена от ищеца И. И. С.,
2
чрез адв. М. Б., се обжалва решението частично в отхвърлителната му част –
за сумата над уважения размер от 4000 лв., до размера от 30 000 лв., с
оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати съществени
процесуални нарушения от съда. Сочи се нарушение на чл.499, ал.7 от КЗ във
вр. с чл.53 от ЗЗД, и чл.122, ал.1 от ЗЗД – съдът е приел, че вина за настъпване
на процесното ПТП имат и двамата водачи на участващите в него МПС, при
което е пострадал ищецът, като пасажер в едното от тях, то отговорността за
обезщетение на вредите на ищеца следва да бъде поделена между
застрахователите поравно, в съответствие с приетия от съда равен принос на
всеки от застрахованите водачи, и е осъдил ответника да заплати на ищеца
50% от приетото от съда справедливо обезщетение. Неправилно е
кредитирана оспорената от ищеца КСМАТЕ в медицинската й част, тъй като
заключението на вещото лице, че травматичното увреждане на глезена е в
резултат на тренировъчна дейност, а не на процесното ПТП, не се подкрепя от
данните по делото – същото противоречи на СМУ от 15.07.2021 г.,
амбулаторен лист за преглед от 18.11.2021 г., епикриза от 16.07.2021 г., на
представения снимков материал и на показанията на разпитания свидетел. В
нарушение на процесуалните правила не е допусната поисканата от ищеца
повторна СМЕ, която да се изготви от специалист – ортопед. В нарушение на
процесуалните правила не е допусната и поисканата допълнителна СМЕ,
която да отговори на допълнително поставените въпроси, възникнали в
резултат от заключението на оспорената експертиза, като е прието, че
искането е преклудирано. Така ищецът е бил лишен от възможността да
докаже претърпените от него увреждания, настъпили във връзка с процесното
ПТП, и да обоснове претендирания от него размер на обезщетението за
търпените неимуществени вреди. В резултат от допуснатите процесуални
нарушения съдът неправилно е приел, че контузията на глезена не е в
причинна връзка с процесното ПТП, и възстановителният период е бил с
продължителност 15-20 дни, при установено по делото възстановяване от
травмата на глезена в продължение на повече от 5 месеца. Възприетият от
съда кратък възстановителен период е довел до определяне на много нисък
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, в нарушение
на принципа на справедливост. При определяне на справедливия размер на
обезщетението съдът не е отчел, че ищецът в продължение на месеци след
процесното ПТП е спрял спортната си подготовка, и впоследствие е
3
преустановил професионалната си дейност като футболист. Неправилно съдът
е приел, че остатъчният белег върху лицето на ищеца не е загрозяващ – видно
от снимковия материал, белегът се разпростира на почти цялата буза на
ищеца, месеци наред лицето на ищеца е било обезобразено от него, а и към
настоящия момент белегът продължава да е видим. Ищецът месеци наред е
ограничавал контактите си с приятелите, именно заради изпитван срам от
белега, и това неправилно не е било отчетено от съда. По тези съображения се
настоява за частична отмяна на решението на първостепенния съд в
отхвърлителната му част, с която предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над размера от 4000 лв. до
размера от 30 000 лв., като се иска в тази част съдът да постанови ново
решение по същество, с което ответникът „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД да бъде
осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 26
000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди от настъпилото ПТП на
15.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
15.07.2021 г. до окончателното плащане. Заявява се искане за присъждане на
адвокатско вънаграждение в полза на адвокат М. Б., на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв., за двете съдебни инстанции.
Направени са доказателствени искания, чиято допустимост се
претендира на основание чл.266, ал.3 от ГПК, поради допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с недопускането на
допустими и необходими доказателствени средства – повторна СМЕ и
допълнителна СМЕ с описани задачи.
Преписи от въззивната жалба на ищеца са изпратени на насрещните
страни – ответника „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, третото лице – помагач „З. к.
Л.И.“АД и третото лице – помагач С. П. Г..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба
вх. №14420/23.04.2024 г., подаден от ответника „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД, чрез
юрисконсулт Б. М., надлежно упълномощен с пълномощно за всички
инстанции на л.475 от делото на ПОС. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба на ищеца и се настоява същата да се
остави без уважение. Описаната от ищеца във въззивната жалба фактическа
обстановка не съответства на събрания по делото доказателствен материал.
Жалбоподателят не е ангажирал незаинтересовани свидетели, нито е оспорил
4
своевременно експертизите по делото, нито е представил други
доказателствени средства в подкрепа на твърденията в исковата молба,
въпреки указаната му от съда доказателствена тежест. Поддържа се, че
постановеното решение съответства на съдебната практика, като се сочат
решения на ВКС по сходни, според ответника, случаи. Поддържа се, че не са
налице допуснати от съда процесуални нарушения, поради което не са налице
предпоставките на чл.266 от ГПК за допускане от въззивния съд на исканите с
въззивната жалба доказателствени средства. Настоява се да бъде отчетено от
съда, че в хода на първоинстанционното производство е събрана посочената
във въззивната жалба информация за здравословното състояние на ищеца, от
която се установява, че не е търпял твърдените в исковата молба
вреди.Ищецът е имал възможност да докаже твърденията си, но не го е сторил
при условията на пълно и главно доказване, поради което не следва да бъде
допускано от въззивния съд направеното с въззивната жалба доказателствено
искане, като се поддържа, че същото е недопустимо, като преклудирано. При
условията на евентуалност, в случай че бъде допуснато изготвянето на
експертиза, се настоява да бъде дадена възможност на ответника в подходящ
срок да формулира въпроси към вещото лице. Заявява се искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, в размер на 540 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил чрез ССЕВ и Отговор вх.
№19522/06.06.2024 г., като електронен документ, подписан с валиден КЕП,
подаден от „З. к. Л.И.“АД, чрез адвокат Д. Х., надлежно упълномощена за
всички инстанции с пълномощно на л.78 от делото на ПОС. Поддържа се
становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Неоснователни
са оплакванията за необоснованост на решението в обжалваната част, тъй като
същото е постановено в унисон със законовите изисквания и включва анализ
на осъществените процесуални действия на съда и страните, съобразен е с
действителното съдържание на защитата им, на събраните доказателства и
тяхното съдържание. Наведените оплаквания за неправилност на решението в
частта, в която е приета разделна отговорност на застрахователите, са
неоснователни – първоинстанционното решение е неправилно, но не поради
изложените от ищеца доводи, а защото съдът приема в мотивите си, че част от
вината за настъпването на ПТП се носи от застрахования при „З. к. Л.И.“АД
водач. Подробни аргументи в тази връзка са изложени в депозираната
5
въззивна жалба от „З. к. Л.И.“АД. Неоснователни са оплакванията за
допуснати от съда процесуални нарушения – вещите лица от приетата
КСМАТЕ са отговорили изчерпателно и конкретно на всички поставени
въпроси, а поставените от ищеца въпроси към допълнителната СМЕ са
несъотносими към предмета на делото. Неоснователни са и оплакванията за
несправедливо занижен размер на обезщетението. Не е налице установена
презумпция за действително претърпените неимуществени вреди, а
справедливостта се съотнася към установените по делото факти и
обстоятелства. Вредата подлежи на пълно и главно доказване от страната,
която претендира обезщетението. Определения размер на обезщетението
съответства на претърпяното, на принципа на справедливостта, на социално-
икономическата обстановка в страната, и установената съдебна практика.
Настоява се въззивната жалба на ищеца да се остави без уважение. Заявява се
претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба на ищеца от третото лице – помагач С. П. Г..
Постъпила е и Въззивна жалба вх.№10535/25.03.2024 г., подадена от „З.
к. Л.И.“АД, чрез адв.Д. Х., срещу постановеното Решение №96/26.02.2024 г.
по т.д.№169/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, в частта му, в която се приема,
че застрахованият при „З. к. Л.И.“АД водач носи част от вината за настъпване
на процесното събитие, като приема равен принос на двамата водачи. В тази
част решението на първостепенния съд е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния
закон, избирателно анализиране на събраните доказателства и неправилното
им интерпретиране. В производството по делото не са събрани доказателства,
от които може да бъде направен обоснован извод за твърдяното от ответника
съизвършителство от страна на застрахования при жалбоподателя водач, а се
установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача,
застрахован при ответника. Съдът превратно тълкува приетата по делото
КСМАТЕ, от която се установява, че л.а.“О.А.“ се е движел със скорост от 84
км/ч., а водачът му би имал техническа възможност да спре в рамките на 30 м.,
ако се е движел със скорост 46,26 км/ч. или по-малка. Така даденото
6
заключение обосновава извод, че водачът на л.а.“О.А.“ би бил в обективна
невъзможност да предотврати настъпването на ПТП дори и при движение с
разрешената скорост от 50 км/ч. Обсъждането на хипотези, в които
процесното ПТП би било предотвратимо от водача на л.а“О.А.“ чрез
отклоняването му в една или друга посока, е неправилно и незаконосъобразно,
а и следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено. В
противоречие с тези обстоятелства съдът е приел за основателно
възражението за принос на водача, застрахован при „З. к. Л.И.“АД, за
настъпване на процесното ПТП. Настоява се за отмяна на решението в
обжалваната част, с която е прието за основателно възражението на ответното
дружество за принос на застрахования при жалбоподателя водач. Заявява
претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции, както и да бъде коригирано решението в частта за
разноските на насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.60, ал.6 от ГПК, е постъпил
Отговор на въззивна жалба вх.№15625/02.05.2024 г., подаден от И. И. С., чрез
адв. М. Б., надлежно упълномощена. Поддържа се становище за основателност
на въззивната жалба на третото лице – помагач, доколкото съдът неправилно е
приел, че е налице съпричиняване от 50% от водача на л.а.“О.А.“. Дори да се
приеме, че е налице принос на водача на л.а.“О.А.“ за настъпване на
произшествието, застрахователите на двамата виновни водачи отговарят
солидарно спрямо увреденото лице, съгласно разпоредбата на чл.499, ал.7 от
КЗ, и неправилно съдът е присъдил само половината от обезщетението в
тежест на ответника. Основателно е оплакването за неправилно
интерпретиране на заключението на КСМАТЕ – същото установява, че дори
водачът на л.а.“О.А.“ да не е управлявал автомобила с превишена скорост, той
не би могъл да спре преди мястото на удара, поради рязкото навлизане в
опасната му зона на автомобила, застрахован при ответника. Предвид така
установеното от експертизата, изводите на съда за доказано съпричиняване,
при това в равна степен, са неправилни. Дори да се приеме наличие на
съпричиняване на вредите, претърпени от ищеца от процесното ПТП,
приносът на водача на л.а. „О.А.“ следва да е по-малко от 50%. Настоява се за
отмяна на решението в 6 обжалваната част, като в полза на ищеца се присъди
100% от определеното обезщетение, а не само 50%.
7
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната
жалба на „З. к. Л.И.“АД от ответника и от третото лице-помагач С. П. Г..
По направените доказателствени искания с въззивната жалба на ищеца
съдът се е произнесъл с Определение № 276/05.08.2024 г., като ги е оставил
без уважение.
Адв. Б.: Поддържам жалбата и отговора. Нямам други доказателствени
искания.
Съдът докладва, че жалбоподателя „З. к. Л.И.“АД със становището си от
10.10.2024 г. заявява, че няма възражения по доклада, няма доказателствени
искания, счита делото за изяснено от фактическа страна.
Със становището си „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“ АД не се заявява възражение по
доклада, оспорва се въззивната жалба на ищеца, поддържа се изцяло отговора,
заявява, че застрахователя е заплатил с платежни нареждания сумата 378 лева
и 5 153,82 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата и разноски, които застрахователя е заплатил
по представената по делото банкова сметка на адв. Б. и представляващи: 4 000
лева – главница за неимуществени вреди; 1153,82 лв. – лихва върху главницата
за периода от 08.09.2021 г. до 20.03.2024 г. и 378 лева – разноски за първа
инстанция дължими на адв. Б..
С горното се заявява, че застрахователят е изпълнил законоустановеното
си задължение като е обезщетил изцяло увреденото лице. С молбата са
представени преводни нареждания за сумата от 378 лева и за сумата от
5 153,82 лева и двата превода от 20.03.2024 г. Не се сочат други доказателства
и считат делото за изяснено от фактическа страна.
Адв. Б.: Да се приемат.
Съдът намира, че следва да се приемат представените доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молбата писмени доказателства за извършени
плащания от страна на ответника – Дал Бог.
Адв. Б.: Във връзка с доклада по делото, моля да ревизирате
определението си за недопускане на поисканата повторна и допълнителна
8
СМЕ. Мотивите, с които съдът е отказал така направеното искане е, че
въпреки, че исканията са направени своевременно, то същите не били
мотивирани. На стр. 5 и 6 от протокола от съдебно заседание, в който е
оспорена СМЕ са изложени подробни аргументи във връзка с които е
оспорването, а именно невъзможността на вещото лице да отговори на
въпроса дали има данни в мед. досие за наличие на предходна травма на
глезена спрямо доверителя ми. Също така е оспорено заключението на вещото
лице спрямо извода му, че доверителят ми можел да стъпва на крака си и че не
са му били необходими помощни средства. В тази връзка считам, че така
направените искания в първата инстанция освен че са били своевременно
направени, са и мотивирани и моля да допуснете изслушване на повторна или
допълнителна СМЕ. Същите не са допуснати от първа инстанция поради
съществени процесуални нарушения, с което е възпрепятствана възможността
на доверителя ми да докаже претърпяните от него вреди в пълен размер.
След съвещание съдът намира, че следва да бъде ревизирано
становището в доклада, като бъде уважено доказателственото искане за
назначаване на повторна и допълнителна СМЕ по поставените задачи.
Същата следва да бъде една и изготвена от специалист по ортопедия, по
формулирани въпроси във въззивната жалба, както към повторната СМЕ, така
и по въпросите формулирани с искането за назначаване на допълнителна
СМЕ.
Съдът приема, че първоначално изготвената СМЕ е изготвена от
специалист с друга специалност, което би могло да се отрази върху
становището по поставените задачи, поради което следва да отговори на тези
въпроси съответен специалист.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначаването на повторна и допълнителна СМЕ по
задачите формулирани във въззивната жалба и към повторната и към
допълнителна СМЕ, която да се изготви от специалист по ортопедия, който
поименно ще бъде определен в ЗЗ, при депозит от 300 лева от бюджета на
съда.
С оглед на обстоятелството, че делото не е изяснено от фактическа
9
страна
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО и го насрочва за 29.11.2024 г. от 10,10 часа, за която
дата и час страните да се считат уведомени.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10