№ 524
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение от 04.06.2021г., постановено по гр. д. № 10930/2020 г., СГС,
ГО, 22 състав е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на В. Ц. В.,
на осн. чл. 432 КЗ, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ, сума в размер на 5 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ПТП на 28.01.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва,
считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане. С решението СГС, ГО,
22 състав е осъдил В. Ц. В. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД
разноски за вещо лице в размер на 242, 40 лв., а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 840 лв. и разноски за вещи лица в размер на 358 лв. С
решението СГС, ГО, 22 състав е осъдил „Дженерали застраховане“ АД, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. С.
Н. от САК сумата от 580 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от
26 000 лв., е подадена въззивна жалба от процесуалния представител на
ищеца в първоинстанционното производство. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.
1
Сочи се, че определеният от съда по справедливост размер на обезщетението
за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с принципите, заложени в
чл. 52 от ЗЗД. Възразява се, че съдът не е обсъдил обстойно какви увреждания
е получил ищецът, нито какви болки и страдания е търпял, а само ги е
загатнал. Твърди се, че първоинстанционният състав не е отчел полученото от
ищеца мозъчно сътресение. Прави се оплакване, че търпените неимуществени
вреди в резултат на тежките увреждания са постоянни и за в бъдеще ще
продължат, поради което размерът на обезщетението се явява крайно занижен
и несправедлив. Твърди се още, че при прилагане критерия за справедливост
съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищеца
действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви
аспект и тяхната продължителност. Възразява се, че размерът на
обезщетението не е съобразен и със застрахователните лимити и
икономическата конюнктура в страната към процесния период, както и със
задължителната практика на съдилищата. Прави се искане въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да уважи иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер, като присъди
допълнително обезщетение на ищеца в размер на сумата от 21 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Дженерали
застраховане“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с
който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Предявява се
претенция за присъждане на направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я
уважи и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 26 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. При
предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е
извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за
2
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това
деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното
деяние. С обжалваното решение, СГС, ГО, 22 състав е уважил частично
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като
е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца в размер на 5 000 лв. Възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за
неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 5 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2019г. до
окончателното изплащане, то основанието на предявения иск е установено
със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи
произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана
отговорността на ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите в жалбата на ищеца, които се свеждат до
допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ в нейната
медицинска част се установява, че вследствие на претърпяното произшествие
В. Ц. В. е получил разкъсно-контузна рана на главата в челно-теменната
област на главата, контузия на гръдния кош с охлузвания в лява гръдна
половина, контузия на дясното коляно /по анамнестични данни за болки в
дясното коляно и с негативни образни изследвания/. При извършения преглед
за нуждите на експертизата пред вещото лице ищецът е съобщил, че е
получил наранявания в областта на лявото рамо, където е установено наличие
на белези, наподобяващи да са получени наранявания от парчета счупени
стъкла. Докторът заявява, че в медицинската документация не са налице
данни ищецът да е изпаднал в безсъзнателно състояние. Вещото лице описва,
че при постъпване в болница на пострадалия е било извършено хирургично
лечение – зашиване на раната на главата. За травмата на дясното коляно е
препоръчан покой с щадене на крайника и прилагане на криотерапия.
Извършено е било медикаментозно лечение с обезболяващи. След инцидента
пострадалият е хоспитализиран и поставен на постелен режим във връзка с
травмата на главата с цел проследяване на неврологичния статус и
3
изключване на травма на ЦНС. При изписването му се сочи, че не се
наблюдава развитие на неврологична симптоматика. Докторът излага, че
липсват данни за проведено след хоспитализацията лечение. Вещото лице
установява, че поради вида и дълбочината на раната на главата, е налице
белег, който обаче се прикрива от нормалното окосмяване на главата. Според
становището на експерта, контузията на коляното без данни за счупване,
изкълчване, навяхване на коленната става, не обуславя продължителни болки
от получената травма. Вещото лице сочи, че не са налице данни за предходни
увреди на коленната става от болестни или дегенеративни процеси или
предходни травми в същата област, които да обуславят по-продължителен
оздравителен процес. Докторът установява, че получените в резултат на
произшествието травми не обуславят продължителен възстановителен
период, не са свързани с продължителни болки, налагащи прием на
обезболяващи медикаменти, освен в първите дни след получаването им.
Травмите могат да бъдат съпроводени с болков синдром при определени
условия /промени в климата, работа в продължителна принудителна поза на
коляното/, които с времето следва да намалеят и отзвучават. Докторът
отбелязва, че по делото няма данни пострадалият да е приемал медикаменти
нито да е провел лечение за психични проблеми, за които е съобщил, а
именно, че изпитва притеснения при пътуване и управление на автомобил.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе КСМАТЕ, тъй
като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетелката П. В. (майка на ищеца), която видяла ищеца в болницата в
деня на инцидента. Последният бил в шокова зала с комоцио, в безсъзнание.
Целият бил в рани, шиели му главата. Имал огромна рана на гърдите, както и
на коляното, бил покрит с кръв. Поради раната на дясното коляно не можел
да стъпва. Ищецът бил поставен на обезболяващи, не можел да гледа
телевизия или телефона си, трябвало да си почива на тъмно. След инцидента
не ходил на работа за известно време. Вече бил по-предпазлив. Пострадалият
все още изпитвал силно главоболие и болки в крака. Докато се лекувал в
домашни условия не можел да се обслужва сам, свидетелката му помагала,
тъй като не можел да стъпва и да ходи сам до тоалетна. В болницата бил
раздвижван от лекар. Главата го боляла много и стоял със затворени очи.
Свидетелката счита, че синът й не е възстановен напълно, но е в по-добро
здравословно състояние. Установява, че освен раздвижването в болницата не
са били предприети допълнителни мерки. В болницата се наложило ищецът
да ползва помощни средства. Вече започнал да работи отново.
Съдът не кредитира изцяло събраните свидетелски показания, като
взема предвид близката родствена връзка на свидетелката с ищеца, както и че
в голямата им част те са в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал, в частност медицинското заключение е епикризата.
Така например - свидетелката твърди, че ищецът е изпитвал и продължава да
4
изпитва силни болки в областта на главата и коляното, но в заключението си
докторът е посочил, че получените травми не обуславят продължителен
възстановителен период и не са свързани с продължителни болки, налагащи
прием на обезболяващи медикаменти, освен в първите дни след получаването
им. Относно травмата на коляното не са налице данни за възникнали
усложнения, както и за ненастъпило възстановяване. Свидетелката твърди, че
ищецът не е можел да се обслужва сам и е имал нужда от чужда помощ, след
като е бил изписан от болницата, което не съответства на действителното му
здравословно състояние, в което е изписан от болничното заведение, както и
на характера и тежестта на получените от ПТП увреди. Следва да се посочи,
че като основна причина за постелния режим, който е предписан на ищеца, е
проследяването на неврологичния му статус и изключване на травма на ЦНС,
като в представената по делото епикриза е посочено, че по време на престоя
на пострадалия в болничното заведение – /3 дни/ не се наблюдава развитие на
неврологична симптоматика. На следващо място, съдът не кредитира
показанията на свидетелката и в частта, в която съобщава, че синът й бил в
безсъзнание и с комоцио, тъй като противоречат на събраните медицински
документи. От приетата по делото епикриза изходяща от УМБАЛ „Царица
Йоанна“ се установява, че по отношение на неврологичния статус на лицето
при приемането му е посочено, че е в съзнание, объркан. От обсъдената по-
горе КСМАТЕ в медицинската й част се установи, че по делото няма
медицински данни за изпадане на пострадалия в безсъзнание. В останалата
част съдът възприема показанията на свидетелката, тъй като същите не
противоречат на събраните по делото доказателства.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от
ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в
жалбата на ищеца, че определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди е в занижен размер. Апелативният съд, в настоящия си
състав, съобрази вида и характера на получените от ищеца увреди, които по
своя медико-биологичен характер са леки такива – рани и охлузвания, от
които по-тежка е била единствено раната на главата, която е била
хирургически обработена. Взе предвид краткият тридневен лечебен период.
Съобрази и неголямата продължителност на търпените от ищеца болки и
страдания. Отчете, че предвид вида и характера на травмите същите не са
предполагали ищецът в ежедневието си да е трябвало да разчита изцяло на
чужда помощ, както и да е имал нужда от интензивни грижи. Съобрази, че не
са налице трайни негативни промени нито в неговото здравословно
състояние, нито в психо-емоционалното такова. Налице е единствено
5
козметичен дефект-белег от раната на главата, който обаче не е видим, тъй
като е прикрит от нормалното окосмяване на главата. От друга страна, отчете
и неминуемия шок, който пострадалият е изпитал вследствие на удара,
дискомфортът, който безспорно е преживял по време на болничното лечение
и ограниченията, които са му били наложени за известен период от време.
Като взе предвид и стадия на обществено-икономическо развитие на страната
за релевантния момент, включително в аспекта на нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
съобразявайки се с принципа на справедливост намира, че справедливият
размер на обезщетението възлиза на сумата от 5000 лв. За да не уважи
жалбата на ищеца, настоящият състав взе предвид, че по делото не се
установи твърдението на ищеца, че е загубил съзнание. От заключението се
установи, че данни за това липсват, като единствено в тази връзка, може да се
посочи, че в епикризата е отбелязано, че по анамнестични данни ищецът няма
ясен спомен за случилото се, като по време на прегледите последният е бил в
съзнание, но това не е достатъчно, за да се приеме, че е бил в безсъзнание.
Ищецът е възстановен от получените увреди, започнал е да работи отново.
Както беше отбелязано по-горе, пострадалият е бил поставен на постелен
режим, с оглед преценка и проследяване на неврологичния му статус, но
нарушения не са били открити. Твърди се, че ищецът изпитва притеснения
при пътуване и управление на автомобил, което е нормално предвид
случилото се, но по делото няма данни вследствие на ПТП той да е с влошено
психо-емоционално състояние, което да е довело до отказ да управлява лек
автомобил.
В заключение: Първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските, с оглед неоснователността на жалбата на
ищеца, последният следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
въззивната инстанция, които съдът определя на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2021г., постановено по гр. д. №
10930/2020 г. от СГС, ГО, 22 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Ц. В., ЕГН: **********, да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
6
След връщане на делото в СГС, съдията-докладчик следва да съобрази
допуснатата в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка –
липсата на отхвърлителна част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7