Р Е
Ш Е Н
И Е № 908
гр.
Пловдив, 22.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, VІІ гр.с.в
закрито заседание на 22.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Гешева
ЧЛЕНОВЕ:
Величка Белева
Стефка Михова
като
изслуша докладваното от съдията Ст.Михова
гр.д. N 1272 по описа на ПОС за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.3
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба подадена от ЕТ”Тотал-Т. Д.”,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. ”Пазарище” №1,вх.А,ет.4,ап.8, длъжник по изп.д.№966/2010г. по описа на ЧСИ М. С., против
Постановление № 271 от 23.03.2015г. за възлагане на недвижим имот.
Жалбоподателят е останал недоволен от
възлагането на имота на посочената,като занижена , цена от ЧСИ и моли съда да
бъде отменено обжалваното постановление.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение само от взискателя „Банка ДСК”ЕАД , в което се
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ М. С. излага мотиви за неоснователност на
жалбата на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Пловдивският
окръжен съд обсъди доводите на страните и изпратените от ЧСИ материали по
изпълнителното дело, след което намира, че жалбата на длъжника е допустима,
като подадена в срока по чл. 436, ал. 1
от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител / чл. 435,
ал. 3, от ГПК/, но неоснователна.
Производството по изпълнителното дело е било
образувано на 08.11.2010г. по молба на взискателя „Банка ДСК”ЕАД въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 22.10.2010
г., издадени по ч.гр.д.№16301/2010г. по
описа на ПРС, с което е разпоредено длъжниците ЕТ”Тотал-Т.
Д.”, С.Д. и Т. Д. да заплатят солидарно на банката сумата от 60 000 лева, съставляваща
главница , дължима по договор за кредит от 02.05.2007г. , сумата от 8999,40
лева, съставляваща лихва за периода 25.08.2009г.-19.10.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата и разноските по делото в размер от 2519,99
лева. В полза на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент,
с площ от 103,56 кв.м.,находящ се в гр. П., ул. „П.” ***,собственост на ипотекарните длъжници С.Д. и Т. Д. . На 14.12.2010 г. е
извършен опис на процесния недвижим имот , като през периода 07.03.2011г.-10.12.2014г.
са проведени тринадесет публични
продажби, обявени за нестанали поради липса на
купувачи т.е. и на интерес към имота. Едва на четиринадесетата публична продан и втора (нова) по смисъла на чл. 494, ал.
2 от ГПК , с начална цена 49 800 лева, са постъпили две наддавателни
предложения съответно от С. П. в размер от 50 000 лева и от София
Сотирова в размер от 50101 лева, поради което за купувач на имота е
обявена С. С. След внасянето на цената от купувача е издадено постановление №271
за възлагане на недвижимия имот от 23.03.2015 г., съобщено на жалбоподателя на
30.03.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.3
от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от страните,
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най - високата предложена цена. В този смисъл под
хипотезата на чл. 435, ал.3
от ГПК могат да се подведат само оплакванията на длъжника, пряко
свързани с извършеното наддаване и възлагането не по най - високата продажна
цена на имота. Такива оплаквания обаче липсват в жалбата, а развитите от
жалбоподателя съображения, че цената на недвижимия имот е занижена не водят до незаконосъобразност на
обжалваното действие на ЧСИ.
Съдебният изпълнител е компетентен да определи
началната цена на имота, от която да започне наддаването според чл. 485 от ГПК,а в случая тя е определена от експертна оценка на вещта.Дългият
период на обявяването на имота за продажба, липсата на интерес към него и
пазарната обстановка е довело до намаляване на продажната му цена спрямо тази при насрочената първа
публична продан през периода 07.03.2011г.-07.04.2011г. Независимо от горното,
оценката на имота, спрямо който е насочено изпълнението за събиране на парично
вземане, не подлежи на обжалване. Съдът не разполага с правомощие да проверява
правилността на оценката в настоящото производство, уредено в чл. 435
— 438 от ГПК,
поради което и искането на жалбоподателя
за назначаване на СОЕ,която да определи пазарната оценка на имота е
неоснователно. В производството по обжалване от длъжника на постановлението за
възлагане на недвижимия имот проверката е само досежно допуснати от ЧСИ нарушения
при наддаването и дали имуществото е възложено на най-високата продажна цена.
В настоящия случай от съдебния изпълнител че не са допуснати нарушения,като наддаването
е извършено надлежно ,а имотът е
възложен на най - високата предложена цена, , поради което жалбата на длъжника
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на ЕТ”Тотал-Т. Д.”,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. ”Пазарище”№1,вх.А,ет.4,ап.8, против Постановление №271 за възлагане на недвижим
имот от 23.03.2015г. по изп.д.№966/2010г. по
описа на ЧСИ М. С..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: