МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
по АНД № 423/2016г. на Районен
съд – Карнобат
Производството по делото е по реда на
чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление на Районна прокуратура – гр.Карнобат от 01.11.2016
година е внесено предложение обвиняемият
С.Е.Ш., с ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен адрес и адрес за
призоваване в страната – **** да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, за извършено
от него престъпление по чл. 343, ал. 1, буква “ б”, във вр. чл. 342 , ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 31.08.2015 г. около 06,00 часа в землището на с. Манолич, област Бургас,
на път BGS 1260 при км.18+700 при
управление на МПС-товарен автомобил Форд – Транзит с ****, собственост на „Хляб
и Сладкарски Изделия“ ЕООД гр. Айтос, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Чл. 25, ал. 2 от ЗДвП:“ При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента .” и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда – фрактура на две стъпални кости на десен долен крайник на Н. Х. К., на
66 години от с. Манолич, област Бургас, довела до трайно затруднение движението
на десен долен крайник за срок от около 3- 3,5 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес.
В съдебно заседание, обвиняемият С.Е.Ш., редовно призован се явява, заедно с упълномощен защитник
адв. П., който пледира за признаване на
обв.Ш. за невинен. Защитата твърди, че е на лице хипотезата на чл.15 от НК-случайно деяние, алтернативно се иска да бъде прието, че обв.Ш. е оказал
помощ на пострадалите и деянието да бъде квалифицирано като такова по чл.343а
от НК. Защитника на обвиняемия твърди също така, че е на лице съпричиняване от
страна на водача на каруцата, поради което на обвиняемия не следва да се налага
наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което се явява твърде тежка
санкция. Позовава се на практика на БОС - решение № 257/21.12.2015 г. ВАНХД №
1153/2015г.
Обвиняемият не се признава за виновен
моли да бъде оправдан, а в случай че бъде признат за виновен моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Представител на Карнобатската районна прокуратура,
редовно призована не се явява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.08.2015
г. около 06 часа св. Ш. Сали К., на 72 години, и св.Н. Х. К., на 66 години, се
движели с каруца, теглена от магаре. Свидетелите се движели, по асфалтовия път от село Манолич,
в посока към село Велислав. Каруцата управлявал св.К., а съпругата му –св.Н.К.
била зад него. Каруцата била от дървени саваци, с метална ос и автомобилни гуми
и светлоотразител, поставен в задната част. Св.К. управлявал каруцата в дясно
на платното по посока на движението, като страничните десни колела на каруцата
били на банкета, а левите били на платното за движение. На около 1,2 километра след
табелата на село Манолич, свидетелите К. забелязали, че срещу тях, в тяхната
пътна лента, се движи бял микробус, който се приближавал бързо. Водачът на
автомобила не предприел маневра и не се прибрал в своята лента за движение, при
което последвал удар между автомобила и каруцата. Вследствие на удара каруцата била
разрушена, магарето мъртво, а двамата свидетели паднали от каруцата в канавката.
Водач на микробуса участвал в транспортното произшествие е обвиняемият С.Е.Ш. ***.
Микробусът управляван от обв.Ш. е товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с
рег. *****, собственост на фирма „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД гр. Айтос, в
която обвиняемият С.Е.Ш. работи като професионален шофьор.
Пътнотранспортното произшествие е осъществено, на
зазоряване, около 06.00 часа, при суха и без неравности пътната настилка, с
добра маркировка. ПТП-то е станало на прав участък, непосредствено преди село
Манолич.
След настъпилото ПТП, обв.Ш. подал сигнал на тел.112, регистриран
в 05.58 часа на 31.08.2016 г. На мястото на произшествието пристигнали
служители на полицията, които извършили проверка на водачите за употреба на
алкохол с техническо средство. При проверката е установено, че и двамата водачи
не са употребили алкохол. Н. Х. К. и Ш. Сали К. са транспортирани до Спешен
център Бургас с линейка и след преглед са освободени за домашно лечение. Впоследствие
състоянието на св. Назифе К. се влошило и се наложило тя да посети друга
болница. Установено било, че Н. Х. К. има фрактура на две стъпални кости, което
наложило гипсова мобилизация.
От назначената по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза се установява, че св.Н. Х. К. е получила фрактура
на две стъпални кости на дясно ходило с травматичен оток и кръвонасядане, което
се определя като трайно затруднение на движението на десен долен крайник за
срок от около 3-3,5 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес.
Така полученото от пострадалата травматично увреждане представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Св.Ш. Сали К. получил травма на ляв
долен крайник с рана около 2 см., което е довело до ограничаване на движението,
като травмата се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. В заключението си вещото лице е посочило, че и двамата пострадали, са
получили травмите си от удари в твърди тъпи предмети, каквото е нараняването при
падане от каруцата и удар в терена.
От заключението на назначената по ДП, съдебно
автотехническа експертиза се установява, че общата ширина за движение – двете
платна е около 5.5 метра. Каруцата е заемала около 1 метър от лентата за
движение в посока към с.Велислав, при което свободната част за движение на платното
е била 4.5 метра. Товарният автомобил е с ширина 1,8 метра и се е движил в
права посока в пътната лента за с.Велислав, т.е. в пътната лента за насрещно
движещи се ППС, със скорост от 90 км/ч. При ширина на пътната лента около 2,5
метра и заета част от лентата около 1 метър от каруцата, свободната част в лентата за движение на
каруцата е била 1,5 метра. Товарният автомобил е с ширина 1,8 метра, т.е. той
се е движил изцяло в насрещната лента за движение. Съприкосновението между
товарния автомобил и каруцата е станало в лявата част на автомобила – левия фар
и левия калник. В резултат на удара каруцата е напълно разрушена, магарето е
умряло, а пътуващите в каруцата са изхвърчали в канавката. Според направлението
на движение на каруцата и тов.автомобил, ударът е челен ексцентричен, изцяло в
лентата за движение на каруцата на разстояние 1 метър от банкета. Обв.Ш., като
водач на тов.автомобил не е реагирал и не е предприел действия за спиране на
автомобила, което се установява от липсата на следи от спирачен път на
автомобила. Водачът не е предприел маневра за отклоняване вдясно и прибиране в
своята пътна лента, каквито твърдения се излагат от обв.Ш. и защитника му, защото
в този случай ударът не би бил прав,
ексцентричен, а кос или страничен. Съгласно заключението на в.л., при движението
на товарен автомобил с 90 км/час, опасната зона е била около 82 метра, която се
изминава за около 5,3 сек., което време е било достатъчно обв.Ш. да предприеме
маневра по спиране на товарен автомобил или да предприеме маневра по
прибирането на автомобила в дясната лента за движение.
С действията си, обв. Ш. е
нарушил правилата за движение по пътищата, конкретно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
който задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Обв.Ш. е нарушил и чл.25,
ал. 2 от ЗДвП, който задължава водачите на МПС при извършване на маневра,
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра
трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента.
Съдът
не приема за основателни твърденията на защитата на обвиняемия, че е налице
съпричиняване, тъй като от доказателствата по делото се установява, че водачът
на каруцата е разположил правилно ППС и не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, а причината за настъпилото ПТП е изцяло на обв.Ш., който
е разположил т.а. „Форд Транзит” върху
платното за насрещно движение, както и липсата на какъвто и да е опит от страна
на обв.Ш., като водач на автомобила, да предотврати произшествието, като по
този начин, по непредпазливост
причинил средна телесна повреда – фрактура на две стъпални кости на десен долен
крайник на Н. Х. К. на 66 години от с. Манолич, област Бургас, довело до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 3- 3,5 месеца
при обичайно протичане на оздравителния процес.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на несъзнавана
непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал.3
предложение първо от НК. Обв.Ш. не е предвиждал възможността да
настъпят общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
тяхното настъпване.
Съдът не приема тезата на
защитата, че след ПТП обв.Ш. е оказал помощ на пострадалите, тъй като е подал
сигнал на тел. 112. Задължение на всеки
участник в ПТП е да подаде сигнал до полицията и да изчака идването на
компетентните органи. Не е налице помощ по отношение на пострадалите и поради
обстоятелството, че по делото липсват каквито и да било доказателства, обв.Ш. е
помагал на пристигналия екип да бъдат качени в линейката пострадалата Н.К. и
св.К. а и това не следва да се квалифицира като помощ за опазване живота и здравето
на пострадалата. За да е навременна и необходима, оказаната помощ, следва да е
насочена към конкретни действия за опазване на живота и здравето на пострадалия
във връзка с причинените от ПТП увреждания и предизвикания с тях причинно -
следствен процес. Проявените непосредствено след произшествието
заинтересованост, загриженост или съпричастност за здравословното състояние на
пострадалия или желанието за помощ в момент, когато тя е поета от квалифициран
медицински персонал се приемат от съдебната практика за смекчаващи
отговорността обстоятелства, но не покриват съдържанието на законовото
изискване по чл. 343а НК /вж. Решение №
340 от 22.10.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 366/2009 г., III н. о., НК/.
С оглед на установената фактическа обстановка и изложените
по-горе мотиви, съдът намира, че обв.Ш. е осъществил състава на престъплението
по чл. 343, ал. 1, буква “ б”, във вр. чл. 342 , ал. 1 от НК, във вр. чл. 20,
ал. 2, във вр. чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като са налице кумулативните условия за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно: за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване
от свобода до три години или пробация. От престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VІІІ, раздел ІV на НК.
При определяне на наказанието “глоба”, съдът съобрази че
се касае за лице в сравнително млада възраст, което полага обществено полезен
труд и определи наказание в размер към минималния, посочен в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 1000(хиляда) лв., като
прие, че подобен размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
него и при индивидуализацията му се съобрази с посочените обстоятелства.
По отношение на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, съдът съобрази разпоредбата на чл. 343г от НК, която задължава във всички случаи на деяние по чл. 343 от НК
да прилага разпоредбата на чл. 37, ал.1,
т.7 НК - лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. С приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по отношение на обв.Ш.
действително се открива възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал.4 НК, съгласно която съдът може да наложи административно наказание
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до
три години или да не наложи такова наказание. С оглед по-високата обществена опасност
на извършеното деяние – причинената средна телесна повреда на Назифе К., която
е претърпяла болки и страдания, както и предвид многобройните наказания, наложени
на обв.Ш. за нарушения по ЗДвП, общо осем наказателни постановления /л.д.
108-108/, влезли в сила, и за да се изпълнят целите както на индивидуалната,
така и на генералната превенция, съдът му наложи административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. Този срок според съда ще е
достатъчен, за да окаже превъзпитаващо и превантивно въздействие върху С. Е. Ш.
за спазване правилата за движение по пътищата.
Накрая съдът се занима и с направените по делото
разноски, като на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъди С. Е. Ш. да плати
съдебно-деловодни разноски в размер на 300.82 лв./триста лева и 82 стотинки/ по
сметка на ОДМВР –Бургас.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението
си.
СЪДИЯ :