Решение по дело №11834/2013 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.София, ………………….

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І –во ГО, 7 състав в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                         СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА

                                                         

при секретаря Й.П. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 11834 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:            

 

           Производството е по иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

           Постъпила е искова молба от Н.Ц.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв.Т.Г. от САК, съдебен адрес:*** срещу З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С.К.”, №**, в която се твърди, че ищцата пострадала при ПТП, настъпило на 29.08.2012г., при което в качеството на пешеходец била ударена от мотопед „Б.А.” с рег.№ *******, управляван от водача К.Г.Д.. Твърди се, че било проведено наказателно производство, което приключило с определение на съда за одобряване на споразумение по НОХД №346/2013г. по описа на РС-Несебър. Твърди се също, че към процесната дата описания мотопед е бил застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност”. Излагат се фактически твърдения за причинени на ищцата телесни увреждания при ПТП, в резултат на които били търпени болки и страдания, обезщетението за репариране на които се определя на 240 000лв. Търпени били и имуществени вреди по повод лечението в размер на 1 370,47лв. Претендира се заплащане на сочените суми, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта – 29.08.2012г., а върху обезщетението за имуществени вреди, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по риска „ГО” за процесния мотопед.  Оспорва твърдените факти за вида на причинените телесни увреждания, намиращи се в причинна връзка с произшествието, както и обема и интензитета на търпените болки и страдания. Оспорва и твърденията за търпени   имуществени вреди в претендирания размер. Релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, т.к. не е предприела пресичане на пътното платно на определено за това място, като в близост до мястото на произшествието имало светофарна уредба и пешеходна пътека.

Ответникът „З. „А.” АД е предявил обратен иск срещу К.Г.Д.. Изложени са твърдения, че ответника по обратния иск е управлявал застрахования мотопед към момента на настъпване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта 0,52 промила, което пораждало основание за застрахователя да предяви регресен иск срещу виновния за ПТП водач. Претендира се сумата от 5 000лв., претендирана частично от цялото вземане в размер 221 370лв.

Ответникът по обратния иск – К.Д. ангажира становище, според което не оспорва насочения срещу него иск.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

           Между страните не е налице спор и това се установява от приложеното НОХД №346/2013г. по описа на РС-Несебър, че с постановено по същото протоколно определение от 07.06.2013г. е одобрено споразумение, с което К.Г.Д. с ЕГН ********** се признал за виновен в това, че на 29.08.2012г., около 13,30ч. в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, на главната алея в района пред хотел „Есперанто”, пред спирка „Стадиона”, на пътна маркировка „М15”, при управление на МПС – мотопед „Б.А.” с рег.№******* с концентрация на алкохол в кръвта си 0,52 на хиляда, установена по надлежен ред с протокол за химическа експертиза №783/03.09.2012г. на БНТЛ-ОДМВР, гр.Бургас, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1; чл.116; чл.5, ал.3, т.1; чл.6т.1; чл.20, ал.1 и ал.2; чл.25, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което причинил по непредпазливост на пешеходката Н.Ц.Г. с ЕГН ********** *** тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, загуба на ляв бъбрек, кървене от разкъсани вътрешни органи, водещо до хемарогичен шок, съставляващо постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и средни телесни повреди, изразяващи се в открита фрактура с луксация на ляв глезен, водещо до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок от около 4-6 месеца; фрактура на срамната кост, водещо до трайно затруднение на движението на долните крайници за срок от около 2 месеца; гръдна травма, довела до значителен плеврален излив, наложил активна аспирация, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота,  с което осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, вр.с ал.1, вр. с чл.342, ал.1  от НК. За извършеното престъпление на дееца е било наложено наказание две години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК за срок от четири години. 

           Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. С оглед на това и в съответствие с нормата на чл.300 от ГПК  обвързва със З.ължителна сила гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

           Безспорно е между страните, че за процесния автомобил е имало сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с ответника с период на действие, обхващащ и датата на настъпване на ПТП.

За изясняване на спорните факти, на които ответника основава възражението си за съпричиняване, по делото е допусната автотехническа експертиза, заключението по която е изслушано в о.с.з. на 17.06.2014г. От него се установяват следните факти: Процесното ПТП е настъпило на 29.08.2012г. на главна алея в к.к. „Слънчев Бряг”, пред хотел „Есперанто”. На същото място, движението е било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, разделени с маркировка „Коси успоредни линии” - М15, която в най-широката си част е била с ширина 2,50м. Ищцата Н.Г. предприела пресичане на платното за движение в посока от изток на запад – към автобусна спирка „Стадиона” (отдясно на ляво спрямо посоката на движение на мотопеда). Пресякла едната лента и  стъпила върху пътната маркировка М15. Върху тази част от платното за движение е настъпил удара на пешеходката от мотоциклета, управляван от деликвента К.Д.. Установява се от експертното заключение, че на мястото, където пострадалата е предприела пресичане на пътното платно не е имало пешеходна пътека, надлез или подлез за пешеходци. На около 15метра след това място обаче е имало пешеходна пътека тип „Зебра” – напречна пътна маркировка М 8.1. Съдът кредитира експертното заключение в обсъдената част, като обективно, компетентно и изготвено при съобразяване на приетите и неоспорени писмени доказателства.

От приложените медицински документи и заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза, докладвано в о.с.з. на 25.03.2014г. от вещото лице д-р Т. Д.а - С. се установява следното: в резултат на процесното ПТП на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: травматичен хеморагичен шок; разкъсване на далака; разкъсване на левия бъбрек; събиране на кръв в корема (2 литра); ретроперитонален кръвоизлив; контузия на главата; сътресение на мозъка; контузия на белите дробове; събиране на кръв в гръдната кухина; счупване на дясната срамна кост; открито счупване – изкълчване на десния глезен. Проведено е било болнично лечение на пострадалата за период от 44 дни – от 29.08.2012г. до 30.09.2013г. През този период е била оперирана 7 пъти: открито наместване и заковаване на глезена от вътрешната страна и отстраняване на далака; повторна операция за заковаване на глезена от външната страна; отстраняване на левия бъбрек; отстраняване на флегмон на мястото на левия бъбрек; отваряне и дрениране на гръдния кош – торакоцентеза; изваждане на големия метален винт от левия крак; изваждане на камъчета от десния уретер и поставяне на стен в него. След това лечението е било домашно амбулаторно за период от 11 месеца – от 02.10.2012г. до 25.09.2013г., през което време е ходела на контролни прегледи, превръзки и е провеждала раздвижване. Установява се от експертното заключение, че ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с много голяма интензивност по време и за период от 15-16 дни след ПТП, а също и в периода 20 – 23.10.2012г. - по време на бъбречната криза и направената операция за камъни в единствения десен бъбрек. Болки с голяма интензивност е имала в периода 12 – 20.09.2012г., когато е била оперирана за абсцес на бъбрека и събирането на кръв в гръдния кош. През останалия период но лечението също е търпяла болки, но с по-малка интензивност. Вещото лице е посочило, че пострадалата търпи болки и към момента на експертното изследване (м.март 2014г.) – при по-продължително ходене и стоене права, при слизане и качване по стълби, при влажно и студено време, като такива ще изпитва и в бъдеще, за не по-малко от 5 години след произшествието. Има тежест и болки в поясната област, които са с непостоянен характер; изпитва дискомфорт в корема при неподходящо хранене и физическо натоварване; има болки и във всички оперативни белези; лесно се изморява и не може да извършва физическа работа.

Установява се от експертното заключение по СМЕ, че лицата, които са с премахнат далак имат склонност към пневмонии, тежки възпалителни и гнойни процеси, които протичат бурно и често с развитие на сепсии. Страдат най-вече от пневмококови инфекции. Разболяват се по-често и лечението при тях е по-продължително и по-трудно, т.к. защитните им сили са по-слаби и техния имунитет е по-малък. Отсраняването на далака води до нарушаване на съотношението между кръвните клетки – левкоцитите, водно-солевия баланс, усвояването на храната и обмяната на желязото. Посочено е от експерта, че макар далакът да не е жизнено-важен орган, загубата му води до постоянно разстройство на здравето, поради нарушаване на имунната реактивност и намаляване трудоспособността на човека. Установява се също така, че при премахване на единия бъбрек, другия постепенно поема функцията и на отстранения, но могат да се получат усложнения на останалия – бъбречнокаменна болест с получаване на бъбречни кризи (каквито са се проявили вече и са наложили операция на 22.10.2012г.), пиелонефрит и др.

Вещото лице е посочило също в заключението си, че при ищцата са останали трайни белези – в лявата долна гръдна половина се вижда белег от отваряне на гръдния кош, с коса посока и болезнен при натиск; по срединната коремна линия е налице голям надлъжен оперативен белег, който е с кафяв цвят – плътен и болезнен при натиск; в лявата поясна област е налице голям, кос оперативен белег – също с кафяв цвят, плътен и болезнен при натиск; върху двата малеола на левия глезен са налице големи, стари оперативни белези. Всички тези белези се издигат над повърхността на кожата и са станали келоиди. При изслушване на заключението в с.з. експерта пояснява, че е налице трайно загрозяване от тези келоиди. Същите не могат да изчезнат сами, а е необходимо първо да се направи опит за оперативно отстраняване, при което е възможно организма отново да ги възпроизведе и в такъв случай следва да се опита друго лечение.

Според експертното заключение счупването на дясната срамна кост е зараснало, но е налице изместване на дясната тазова половина напред. Това изкривяване на таза, както се пояснява от експерта при изслушването му, не може да доведе до загуба на детеродна способност – възможността за такива последици е в сферата на вероятностите.

Експертът по СМЕ е дал заключение, че направените разходи в общ размер на 1 370,47лв. по представените фактури с №3959/03.09.2012г.; №3/05.09.2012г.; №4/05.09.2012г.; №9/20.11.2012г. и касови бон за периода от 13.09.2012г. до 30.05.2013г. (на л.144- л.147 и л.149 – л.150) са в причинно-следствена връзка с получените от ищцата травматични увреждания от процесното ПТП.

Съдът кредитира изцяло заключението по обсъдената съдебномедицинска експертиза, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Ищцата е представила компютърна томография от 07.04.2014г. от УМБАЛ „Света Ана” – гр.София, отразяваща резултатите от КТ изследване на таз /на л.231/, в която е отразено, че при изследването били установени дискретна ротация на сакрум; асиметрия на двете сакро-илиачни стави, като лявата е разширена дорзално; асиметрия в положението на крилата на двете илиачни кости.

В о.с.з. на 25.03.2014г. е проведен разпит на свидетелката Д. Г. – майка на ищцата. Същата твърди в показанията си, че видяла дъщеря си в болничното заведение, в което била откарана непосредствено след произшествието. Там я вкарали в операционна зала, където интервенциите продължили около 5-6 часа. След това цялата била в тръби, на изкуствено дишане, а лекарите казали, че била в много тежко състояние и два – три екипа се борили за живота й, който все още бил в опасност. Далака й бил отстранен по спешност, а след това се наложило да бъде отстранен единия бъбрек, като непосредствено преди отстраняването му вдигнала температура и имала изключително силни болки. Поради събиране на течност в белия дроб се наложило да бъде направена операция, при което сложили тръба, за да изтече течността. Няколко часа след операцията се получило усложнение, което било съпроводено с толкова силни болки, че пострадалата крещяла заради тях.  Престояла общо 33 дни в реанимацията, където била на легло и обслужвана от болничния персонал. По време на болничния престой след катастрофата отслабнала с 10 кг. Преди да я изпишат била проведена рехабалитация, за да може да се изправи. По-късно получила криза на десния бъбрек, когато отново изпитвала много силни болки, а след това изпитвала и много силно главоболие в продължение на една седмица. Една от следващите вечери след като се прибрала в дома си, се случило да се напикае в леглото, което преживяла много тежко - казала на майка си, че било по-добре да е убита на място, отколкото на 25 години да стои с памперс. При пострадалата се появили пристъпи на З.ушаване, които продължавали по 3 – 4 минути – по два, три пъти на ден, което наложило консултация със специалист от ВМА. Св.Г. излага в показанията си, че тя и съпруга й изцяло трябвало да обслужват за дъщеря им през първите шест месеца след катастрофата, докато успее да си стъпи на краката и да започне сама да се обслужва. За да бъдат полагани тези грижи се наложило баща й да напусне работа. Свидетелката твърди също, че след произшествието пострадалата не можела да работи, т.к. не е в състояние да върши тежка физическа работа – да вдига тежко, като върви се запъхтява, все още куца и пострадалия крак я боли постоянно. Здравословното й състояние било такова, че все се налагало да търси лекарска помощ. Св.Г. сочи още, че преди инцидента ищцата била лъчезарна, контактна, слънчева, спортувала футбол и тенис. Претърпяното произшествие коренно я променило – изпадала в депресивни състояния, отчуждила се от приятелите си, не искала да излиза, белезите, които й останали я загрозявали и тя се срамувала от тях.

Съдът кредитира събраните гласни доказателства, отчитайки родствената връзка на свидетелката с ищцата, т.к. в тях се излагат лични възприятия, кореспондират със заключението по съдебномедицинската експертиза и приложените медицински документ, като не противоречат на други събрани доказателства. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се З.ължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.

Установи се безспорно в настоящето производство, че мотопеда „Б.А.” с ДК № *******, управляван при ПТП от деликвента К.Д. е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на застрахователното събитие – 29.08.2012г.

Установи се също така и извършването на противоправно деяние от страна на водача на сочения мотопед – К.Д., изразило се в управление на МПС в нарушение на правила на ЗДвП и причиняване на ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания. Това противоправно деяние осъществява състав на престъпление, в извършване на което деликвента се е признал за виновен с одобрено от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда.

При така установеното, ответника „З. „А.” АД дължи на ищцата обезщетение за причинените й в резултат на ПТП вреди.

Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива са обстоятелствата при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици, възрастта на пострадалия, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. В настоящия случай се установи от събраните доказателства, че на ищцата са били причинени следните травматични увреждания при процесното произшествие: травматичен хеморагичен шок; разкъсване на далака; разкъсване на левия бъбрек; събиране на кръв в корема (2 литра); ретроперитонален кръвоизлив; контузия на главата; сътресение на мозъка; контузия на белите дробове; събиране на кръв в гръдната кухина; счупване на дясната срамна кост; открито счупване – изкълчване на десния глезен. Установи се от медицинското заключение, че пострадалата е престояла в болница 44 дни и е претърпяла 7 оперативни интервенции: открито наместване и заковаване на глезена от вътрешната страна и отстраняване на далака; повторна операция за заковаване на глезена от външната страна; отстраняване на левия бъбрек; отстраняване на флегмон на мястото на левия бъбрек; отваряне и дрениране на гръдния кош – торакоцентеза; изваждане на големия метален винт от левия крак; изваждане на камъчета от десния уретер и поставяне на стен в него. След изписването си от болницата е била изцяло зависима от чужди грижи за период от 6 месеца, което неминуемо се преживява тежко от млад човек на 25 годишна възраст.  Търпяла е болки с много голяма интензивност през периода от 15-16 дни след ПТП; в период от около 8 дни, когато е била оперирана за абсцес на бъбрека и събирането на кръв в гръдния кош; в период от около 4 дни по време на претърпяна бъбречна криза и операция за отстраняване на камъни в бъбрека. Постоянно е търпяла болки и през останалия период на лечението си, макар и  с по-малка интензивност. Продължила е да търпи болки и такива ще има за период не по-малко от 5 години след произшествието - при по-продължително ходене и стоене права, при слизане и качване по стълби, при влажно и студено време. Съдът съобрази и последиците, които има отстраняването на далака – склонност към пневмонии, тежки възпалителни и гнойни процеси, които протичат бурно и често с развитие на сепсии; пневмококови инфекции; по-нисък имунитет, което е свързано с по-чести разболявания и по-продължително и трудно лечение;  нарушаване на съотношението между кръвните клетки – левкоцитите, водно-солевия баланс, усвояването на храната и обмяната на желязото. Премахването на единия бъбрек също е свързано с възможни усложнения на другия - бъбречнокаменна болест с получаване на бъбречни кризи (каквито са се проявили при ищцата и са наложили операция на 22.10.2012г.), пиелонефрит и др. Въпреки зарастването на счупената дясна срамна кост, налице е изместване на дясната тазова половина напред. Останали са и трайни загрозяващи белези, които са се превърнали в келоиди – разположени в лявата долна гръдна половина; по срединната коремна линия; в лявата поясна област; върху двата малеола на левия глезен. Пострадалата трябва да живее с тях занапред или да се подложи на операция за отстраняването им, като е налице опасност дори и след такава оперативна интервенция отново да се възпроизведат от организма. Тези белези притесняват ищцата и тя се срамува от тях, както стана ясно от гласните доказателства. Установи се също така от свидетелските показания, че ищцата коренно се е променила след произшествието - изпадала в депресивни състояния, отчуждила се от приятелите си, не искала да излиза. Не можела да върши дейности, свързани с вдигане на тежки предмети. Не можела вече да спортува, а преди играела тенис и футбол. В същото време ищцата е била към момента на произшествието в много млада възраст – 25 години и ще следва в най-активната част от живота си да търпи сочените по-горе последици от процесното ПТП. Като съобрази изложените обстоятелства, икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието и обществените представи за справедливост, съдът приема, че размера на обезщетението за репариране на причинените на пострадалата неимуществени вреди  в случая следва да се определи на 240 000 лв., както се претендира от ищцата, като счита, че с този размер в най-пълна степен може да се постигне обезвреда на пострадалата.

Безспорно се установи от обсъдените доказателства, че ищцата е търпяла и имуществени вреди в размер на 1 370,47 лв., изразили се в направени разходи във връзка с лечението,  като стана ясно от заключението на експерта по СМЕ, че тези разходи са били необходими за лечението на пострадалата. Поради това ответника дължи репарирането им.

Съдът обсъди и заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и го намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.165, т.2 от ППЗДвП, когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват. Както се установи от експертното заключение по АТЕ, в близост до мястото, на което ищцата е предприела пресичане на пътното платно – на около 15м. е имало пешеходна пътека. Поради това е следвало да пресече на мястото, което е било предназначено за преминаване на пешеходци. Мястото, на което се е намирала ищцата, обозначено с маркировка М 15, макар и площ, забранена за преминаване на ППС, като разположено на пътното платно, не е предназначено за пешеходци - такова не е предвидено с нормативна разпоредба от ЗДвП или ППЗДвП.  Нарушаването от ищцата на правилото чл.165, т.2 от ППЗДвП се намира в пряка причинна връзка с произшествието. Съдът обаче счита, че противоправното поведение на деликвента е  допринесло в значително по-голяма степен за настъпване на вредоносния резултат, в сравнение с поведението на пострадалата. Това е така, т.к. ищцата, предприемайки пресичане на платното за движение на необозначено за целта място е проявила предпазливост в максимална за ситуацията степен, като е спряла движението си на място, което е било забранено за преминаване на ППС. Поради това, съдът счита, че процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата следва да се определи на 10 %.

Предвид изложеното и при отчитане приетото съпричиняване, съдът счита, че исковата претенция по чл.226, ал.1 от КЗ следва да бъде уважена до размера на сумата от 216 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания и сумата от 1 233,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Исковата претенция за неимуществени вреди в останалата част до пълният размер на сумата от 240 000лв. и претенцията за имуществени вреди до размера на сумата от 1 370,47лв. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Съдът счита, че върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.08.2012г. до окончателното изплащане. В настоящата хипотеза на претенция, основана на сключен застрахователен договор по риска "гражданска отговорност", ответното дружество, съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ, следва да заплати обезщетение "и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице", а е несъмнено, че причинилият процесното ПТП, според правилото на чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 45 ЗЗД, се смята в забава от датата на деликта. Върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 29.08.2013г., както се претендира и от ищцата.

 

По предявеният обратен иск от „З.”А.” АД против К.Г.Д..

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За успешно провеждане на иска е необходимо да се установи наличието на действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска "гражданска отговорност"; суброгиране на застрахователя в правата на пострадалото лице и наличие на обстоятелството, предвидено в нормата на чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ, а именно – управление на автомобила от деликвента след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Установи се безспорно по делото, като се прие по-горе, наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ГО” по отношение на мотопеда, управляван  при настъпване на ПТП от ответника К.Д..

Доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия /в този смисъл Решение № 228 от 22.02.2012 г. по т. д. № 877/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.

Съдът приема за доказан и третият елемент от фактическия състав, сочен по-горе- управляването на мотопеда с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 0,52 на хиляда, като елемент от състава на престъплението, за което деликвента е признат за виновен и наказан с одобреното от съда споразумение по НОХД №346/2013г. по описа на РС-Несебър, имащо последиците на влязла в сила присъда.

Предвид изложеното съдът намира предявеният при условията на евентуалност обратен регресен иск за основателен и доказан  в претендирания размер от 5 000лв., частично претендиран от общо дължима сума от 221 370лв. Доколкото уважаването на иска е при условие, че бъдат изпълнени З.ълженията на застрахователя за плащане присъденото на пострадалата сума в такъв размер, следва да се постанови издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по този иск след влизането му  в сила, при условие, че се представят доказателства, че е изпълнено решението, в частта, в която е уважен иска на пострадалата до размера на сума в размер на 5 000лв.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищцата разноски за вещо лице в размер на 198лв., съразмерно уважената част от иска /други разноски не са направени от ищцата в хода на производството/.

Ответникът е направил разноски по насочения срещу него иск за възнаграждение на вещо лице в размер на 220 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 972,88лв., което е действително изплатено, видно от приложеното копие на фактура №29 от 31.10.2013г. Съдът намира  за неоснователно възражението на ищцата, чрез пълномощника й, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, т.к. то не надвишава минимално предвидения размер в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При така приетото и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноски в размер на 319,29лв., съразмерно отхвърлената част от иска. Поради това съдът счита, че ищцата следва да заплати на ответника по компенсация разноски в размер на 121,29лв.

Ответникът по обратния иск – К.Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца по този иск разноски за държавна такса по иска и за съдебно удостоверение в размер на 205лв.

На пълномощника на ищцата – адв.Т.Г.Г., който е оказал безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от 4 794,67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на текста към момента на упълномощаването).

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 8 689,34лв.

           Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от КЗ, „З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С.К.”, №**, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.Г. с ЕГН **********,***, следните суми : сумата от 216 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с настъпило на 29.08.2012г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2012г. до окончателното изплащане и сумата от 1 233,42лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с настъпилото на 29.08.2012г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 240 000лв. и до пълния размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди от 1 370,47лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА К.Г.Д. ***, л.”Л.К.”, №*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на „З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.”, ул.”С.К.”, №2, по предявения обратен частичен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ, във вр. с чл.219, ал.3 от ГПК, сумата от 5 000лв., претендирана частично от цялото вземане в размер на 221 370лв., представляващо изплатено на Н.Ц.Г. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени и имуществени вреди във връзка с настъпило на 29.08.2012г. ПТП, ведно със законната лихва от 11.10.2013г. до окончателното изплащане.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на „З.” А.” АД срещу К.Г.Д. да се издаде след влизане на решението по обратния иск в сила, ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят доказателства, че сумата, за която е уважен обратния иск е изплатена от „ЗАД” А.” на пострадалата Н.Ц.Г..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, от ГПК, Н.Ц.Г. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на  „ЗАД „А.” АД, ЕИК ******* сумата от 121,29лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Г.ДИМИТРОВ ***, л.”Л.К.”, №*, ет.*, ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на  „ЗАД „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.”, ул.”С.К.”, №*, сумата от 205лв., представляваща деловодни разноски, направени във връзка с предявения обратен иск.

           ОСЪЖДА „ЗАД „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С.К.”, №*, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т.Г.Г. сумата от 4 794,67 лв., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗАД „АД.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С.К.”, №**, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СГС сумата от 8 689,34лв., представляваща държавна такса.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :