Мотиви по НОХД № 543 по описа на РС-***, І с-в за 2017 г.
Обвинението е повдигнато от РП-Варна, ТО-*** против А.А.И. за това, че на при условията на продължавано престъпление в
периода 23.03.2017 г. до 24.03.2017 г. в с. ***, общ. ***, обл.
Варна е дал на другиго – А.М.М., А.А.Н., А.А.С., Л.К.Н., А.Ю.А., М.А.М.,
А.А.Н., С.М.А., И.В.Т., С.А.Х. и Ф.А. А., имотна облага – парични средства общо в размер на 440
лева, с цел да склони тях и членовете на техните домакинства да упражнят
избирателното си право на изборите за народни представители на 26.03.2017 г. в
Република България в полза на определена политическа партия – ДПС, регистрирана
с бюлетина № 9 - престъпление по чл. 167, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Варна, ТО-***
поддържа обвинението, повдигнато на подсъдимия И. за извършено от него
престъпление по чл. 167, ал. 2, вр.
ч.26, ал.1 НК.
Счита,
че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, а именно показанията на свидетелите А.М.М., М.А.М., А.А.А., А.Ю.А., А.А.Н., А.А.С., Л.К.Н., С.М.Н., И.В.Т.,
С.А.Х., Ф.А.И., М.Х., С.М.А., А.Н.А., А.К.. Счита, че същите по безспорен начин доказват
авторството на деянието и факта на извършеното престъпление, а именно че при
условията на продължавано престъпление в периода 23.03.2017 г. до 24.03.2017 г.
в с. ***, обл. Варна, подсъдимият А.А.И. е дал на другиго имотна облага парични средства общо в
размер на 440 лв. с цел да склони членовете на семействата на изброените
свидетели да упражнят избирателното си право на избор за народни представители
на 26.03.2017 г. в Република България полза на определена политическа партия
ДПС, регистрирана с бюлетина № 9. Предвид това, моли съда да признае
подсъдимият за виновен в извършеното престъпление и да му наложите наказание
лишаване от свобода в размер на 2 год., което при условията на чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 4 год. Счита, че с оглед изпълнение
целите на наказанието, следва да се наложи и глоба в размер на 10.000 лева.
Защитниците на подсъдимия И. - адв.И.В. ши адв. С.З.
твърдят, че от събрания доказателствен материал и
анализиран в неговата съвкупност, писмените, гласните и ВД не би могло да се
направи категоричен извод, че е извършено престъпление, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия. Считат, че в хода на делото не са се
събрали безспорни и категорични доказателства, който да обосноват една
осъдителна присъда.
Правят анализ на обвинението, като твърдят, че в материалите по делото
липсват веществени доказателства, а именно пари, които са дадени евентуално за
извършване на състава на престъплението. Липсвали всякакви специални способи за събиране на
доказателства, като белязане на пари, специални
разузнавателни средства, подслушване на разговори и т.н. Налице били само свидетелски показания.
На
следващо място, считат, че в пунктовете на обвинението, които са девет на брой,
с изключение на пунктове две и четири за всички останали пунктове на
обвинението е характерно, че е на лице по един свидетел, който твърди, че се е
срещнал с подсъдимия, провели са разговор на четири очи, и в този разговор И. е
убеждавал съответният човек, дал му е пари и е казал да гласува за ДПС. Това били твърденията на свидетелите,
като подсъдимият отричал тези факти, и това е било приповторено и в проведените
очни ставки.
За
всички тези пунктове освен втори и четвърти, освен показанията на по един
единствен свидетел, други доказателства за това деяние липсвали.
Считат,
че наличието на един свидетел не можело да бъде обяснено, като безспорно и
категорично доказателство, защото свидетелите били хора и в тях винаги имало и
чувства и страсти и емоции, които при различните хора по различен начин се
отразявали.
Оспорват
свидетелските показания по делото по всеки един пункт от обвинението, като
изтъква обширни доводи в тази насока и най-вече изразяват съмнение в тяхната
безпристрастност.
Считат,
че подсъдимия не е имало как да извърши престъплението, след като във
въпросната вечер е бил спрян за проверка от служители на РУ-*** и му е бил
съставен АУАН. Избягал е от мястото на проверката и не е имало как да обикаля
из селото и да се среща с хора, за да ги убеждава да гласуват за определена
политическа сила.
Подсъдимият А.А.И. дава
подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, в които обяснява какви са били
отношенията му с всеки един от разпитаните свидетели и поради каква причина,
всеки един от тях е свидетелствал в негов ущърб. Не се признава за виновен, и
моли да бъде оправдан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият
А.А.И. изпълнявал длъжността кмет на село ***, общ. ***,
обл. Варна, считано от 06.11.2015 г., като бил
издигнат от политическа партия „Движение за права и свободи'4 /ДПС/
на местните избори в Република България, произведени на 25.10.2015 г.
На
26.03.2017 г. в Република България следвало да се произведат предсрочни
парламентарни избори /избори за народни
представители/. Политическа партия ДПС била регистрирана под номер 9 в
интегралната бюлетина.
Около
19:00 ч. на 23.03.2017 г. подс. И. отишъл в дома на
св. А.Ю.А. ***. Според св.А. той й дал банкнота от 20 лв., за да гласува на
парламентарните избори на 26.03.2017 г. за политическата сила, заемаща номер 9
в бюлетината. Свидетелката А. взела банкнотата и попитала сина си - Ангел Сашев
А., дали иска да вземе пари, за да гласува, но той отказал. Тогава подс. И. си тръгнал, като поръчал на св. А. да не казва на
никого за случилото се.
Около
19:30 ч. на 23.03.2017 г. подс. И. отишъл в дома на
св. А. ***. Според св.Н., И. извадил от вътрешния джоб на палтото си четири
банкноти по 10 лв. и ги дал на св. Н., като му казал, че той и съпругата му -
св. М.Л.Х., на изборите на 26.03.2017 г. трябва да гласуват за политическа
партия ДПС. Обяснил му „да си прави сметката, ако гласовете не излизат“, като
добавил, че имал „здрав гръб“ в тази партия. След това си тръгнал, казвайки на
св. Н. „нито си ме видял, нито аз съм те видял“.
Около
20:00 ч. на 23.03.2017 г. обв. И. отишъл в дома на
св. Л.К.Н. ***. Според свидетелката, И. й предложил й четири банкноти от 20
лв., за да гласуват тя и членовете на нейното домакинство - съпругът й М.С.Н.,
синът й С.М.Н. и снаха й А.С.З., на изборите на 26.03.2017 г. за политическа
партия ДПС под номер 9 в бюлетината. Свидетелката Н. отговорила ,хубаво“ и
взела парите. След това подс. И. си тръгнал,
изричайки думите „нито съм те видял, нито си ме видяла“.
Подсъдимият
И. продължил обиколката си из с.***, обл.Варна. Около
20,30 часа на 23.03.2017г. достигнал до дома на св.А.М.М..
В къщата освен него били съпругата му-св.А.А.А.,
нейният баща-св.А.А.С. и св. М.А.М. - син на св. А.М.М.. Подсъдимият И. влязъл в стаята, където били
свидетелите, поздравил ги и ги попитал какво правят. След това се обърнал към
св. С. и според него му дал шест банкноти по 10 лв., за да гласуват той, сина
му и неговата съпруга на изборите на 26.03.2017 г. за политическа партия ДПС.
След това последователно дал на св. А. и на св. А.М.М.
по две банкноти от 10 лв. и им обяснил, че на изборите на 26.03.2017 г. трябва
да гласуват за политическа партия ДПС. Накрая дал и на св. М.А.М. четири
банкноти по 10 лв., за да гласуват той и съпругата му на предстоящите
парламентарни избори в полза на ДПС. И четиримата свидетели взели
предоставените им банкноти. Тогава подс. И. си
тръгнал, казвайки им „давам ви тези пари, но не съм ви видял и вие не сте ме
виждали“.
След
като напуснал дома на св. А.М., подс. И. се насочил
към къщата на св. С.М.А. ***. Според този свидетел, той му подал две банкноти
по 10 лв. и му казал „Знаеш за кого да гласуваш“, след което си тръгнал.
Свидетелят А. останал с впечатлението, че това е помощ от политическа партия
ДПС, тъй като подс. И. бил неин член.
По-късно
вечерта на 23.03.2017 г. подс. И. отишъл в дома на
св. Ф.А. ***, и според нея й дал две банкноти по 20 лв., за да гласуват тя и
съпругът й на изборите за народни представители за политическата сила,
отбелязана под номер 9 в бюлетината. Свидетелката А. взела парите и подс. И. си тръгнал.
На
следващия ден - 24.03.2017 г., подс. И. посетил дома
на св. А.А. ***, и според този свидетел му дал две
банкноти по 10 лв., за да гласуват той и съпругата му на изборите на 26.03.2017
г. за политическата сила под номер 9 в бюлетината - ДПС. Свидетелят Н. казал
„добре“, взел парите и подс. И. си тръгнал.
По-късно
същия ден /24.03.2017 г./ подс. И. отишъл до дома на
св. И.В.Т. ***, и според ней й дал две банкноти по 20 лв., за да гласуват тя и
съпругът й на предстоящите парламентарни избори за политическата партия,
регистрирана под номер 9 в бюлетината. Свидетелката Т. взела банкнотите и подс. И. си тръгнал.
След
това подс. И. се насочил към дома на св. С.А.Х. ***.
Когато отишъл там, според нея, той й предложил две банкноти по 20 лв., за да
гласуват тя и нейният син на изборите за народни представители на 26.03.2017 г.
в полза на ДПС. Свидетелката Х. се съгласила и взела банкнотите, след което подс. И. си тръгнал.
С
протокол за обиск и изземване от 25.03.2012г. от подсъдимия И. са били иззети
два мобилни телефона и сумата от 185,00 лева, за които същият е заявил, че
единият телефон е личен, другият служебен, а сумата от 185,00 лева, е лично
негова.
С
протокол за обиск и изземване от 25.03.2012г. от подсъдимия И. е иззета
тетрадка с карирани листи, формат А4, съдържаща ръкописно написани имена и
цифри, както и банкноти от по десет и петдесет лева, както и листче от тефтер с
изписани на него имена и цифри.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа събраните гласни, писмени и
веществени доказателства по делото събрани в хода на проведеното по общия ред
съдебно следствие, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, включително и тези от ДП пред съдия и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК; проведените очни ставки между подсъдимия и
свидетелите по делото; протоколи за претърсване и обиск, фотоалбуми, протоколи
за оглед на веществени доказателства СГЕ и справка за съдимост.
Съдът кредитира отчасти
показанията на свидетелите А.М.М., М.А.М., А.А.А., А.Ю.А., А.А.Н., А.А.С., Л.К.Н., С.М.Н., И.В.Т., С.А.И., Ф.А.И., М.Л.Х., С.М.А.,
А.Н.А., М.С.Н. и А.К.К.,
дадени пред настоящия съдебен състав.
Преди да бъдат
коментирани показанията на тази група свидетели по същество, следва да се
отбележи, че същите са с изключително нисък социален статус и съдът има
възможност да се увери в тяхната ниска грамотност или липса на такава изобщо,
както и в липсата на каквато и да е било обща култура, съответно в това, че
имат много ниско ниво на интелигентност до изобщо липсващо такова на някои от
тях. Трудно формират ясен и смислен словесен изказ, боравят с много малък
речников запас и не винаги успяват да разберат зададените им въпроси, както и
да отговорят адекватно на същите, именно поради това, че не разбират самия
въпрос, а граматически и стилистично се изказват като хора без каквото и да е
образование и култура. Отговарят на поставените им въпроси, когато ги разберат
с прости, макар и не винаги ясни изречения. Именно това ниво на интелигентност
и на социално развитие на въпросните свидетели бе причината съдът да подходи
изключително внимателно към техните показания, както тези дадени пред съда,
така и тези от ДП, които бяха приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им.
Видно от показанията на
св.А.М.М., на въпросната дата вечерта подсъдимия
дошъл в домът му, като дал сумата от 80 лева за четири човека, а на свекъра на
св.М. дал сумата от 60 лева за трима човека, като им казал, да гласуват за
„ДПС“. Свидетелят А.М.М. не крие, че навремето с
подсъдимия са били приятели, но сега само се поздравявали. Твърди, че не било
правилно това, че е взел парите, но така правели всички, имал нужда от
лекарства. Твърди, че навремето също е бил кмет на селото, като е участвал и на
други избори, но е загубил от друг кандидат, различен от подсъдимия.
Във връзка с конкретния
случая заявява, че в селото е идвала телевизия „Канал 1 „ с полиция и е говорил
пред репортери на телевизията, но към този момент не знаел, че кмета на селото
е бил задържан. След като репортерите от телевизията си заминали, от полицията
обиколили цялото село и му казали да отива в РУ-***. Предполага, че именно
поради това, че е говорил пред „Канал 1“, помощите на съпругата му са били
спрени.
Съдът не кредитира
показанията а свидетеля А.М.М. поради декларираните
от него, недобри отношения с подсъдимия. Същият заяви в съдебно заседание, че
преди са били приятели, но вече били на „Здравей, здрасти“. Обстоятелството, че
двамата не са в добри отношения се изтъква и от други свидетели по делото.
Именно това обстоятелство, както и факта, че двамата са били конкуренти за
кметския пост в с.*** на предишни избори противоречи на логиката, И. да му
предлага пари за да гласува за посочена от него партия.
В същия дух са и
показанията на свидетелите М.А.М.-син на св. А.М.М., А.А.А. и А.А.С., които съдът също
не кредитира, поради факта, че и тримата са в роднинска връзка със св. М.А.М.,
който е бил конкурент на подсъдимия в предишни избори за кмет на с.*** и, както
вече бе посочено, няма логика, И. да предлага пари за да гласуват за посочена
от него партия. Отделно от това, всеки един от тези свидетели декларира лошите
взаимоотношения с подс.И., което противоречи на
нормалната логика същият да им предлага пари за да гласуват за посочена от него
партия.
Съдът не кредитира и
показанията на св.А.Ю.А.. Видно от нейния разпит в съдебно заседание, същата
отговаря на задаваните й въпроси изключително лаконично, като дори често не
дава и отговори. Същата изрично заявява, че когато е ходила в РУ-*** да дава
показания, същата е била накарана от св. Л.К.Н., която й казала:“Кажи, че си
взела 20,00 лева.“ Самата тя, не знаела за какво е била викана, като в РУ-***,
така и в съда.
В хода на делото, на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК бяха прочетени дадените от нея показания в
хода на досъдебното производство, които самата тя потвърди.
По делото бе разпитан и
свидетелят А.А.Н., който в съдебно заседание заявява,
че на посочената дата в обвинителния акт кмета на селото дошъл у тях с
автомобила си и и му дал четири банкноти от по десет лева, като му казал, че
трябва да гласува за „ДПС“. В този момент, според св.Н., неговата жена-св.М.Л.Х.
е била до него на три метра и била чула целия разговор, но И. не бил разговарял
с нея.
Видно от показанията на
св. М.Л.Х., същата в момента на срещата между съпруга й и подс.И.
е доила кравите, като е чула малко от разговора. Веднъж казва, че е била на три
метра от тях, в друг момент казва, че е била при кравите и пускала агрегата да
ги дои, а в друг случай казва, че от мъжа си знае, ч подсъдимия е идвал и е
давал пари за да гласуват. Х. твърди, че не са в добри отношения с подсъдимия И.,
което личи и от разпита на св.Н., който казва, че не няма никакви отношения с
него.
Установените противоречия
в разпитите на тези двама свидетели и декларираните влошени отношения между
тях и подсъдимия не дава основание на
съда да кредитира техните показания.
Видно от показанията на
св.Л.К.Н., същата е твърди, че на посочената дата подсъдимия идвал у дома й, и
й дал сумата от 80,00 лева, които били за нея, съпругът й, сина й и снахата за
да гласуват за „ДПС“. Същата декларира, че е в лоши отношения с подс.И.. Нейните показания от досъдебното производство бяха
прочетени по реда на чл.281, ал.6, вр. ал.1, т.1 от
НПК, които поддържа. Съдът не кредитира показанията на св.Н., най-вече поради
декларираните от нейна страна влошени отношения с подс.И.,
които датират от преди това, поради което съдът счита, че твърдените от нея
факти, противоречат на логиката. Съдът не кредитира и показанията на св.С.М.Н.,
тъй като същият не е бил свидетел на даването на пари от подсъдимия, а е отишъл
в полицията, за да каже, че именно майка му е взела пари.
Разпитан по делото св.С.М.А.
заявява, че също е взел пари от кмета на селото, а именно 20,00 лева за да
гласува за „ДПС“. Същият също декларира лошите си отношения с подс.И., като заявява, че му е сърдит и не са в добри
отношения. Разказва за случки, които е
имал чувството, че И. се гаври с него, докато е търпял наказание „Пробация“.
Поради декларираните
влошени отношения между тях, съдът счита, че не следва да кредитира показанията
на св.С.А..
По делото бе разпитана
св.Ф.А.И., която заявява, че на посочената в обвинителния акт дата, подс.И. отишъл в дома й, и й дал сумата от 40,00 лева за да
гласува за „ДПС“, тя заедно с мъжа си. В разпита си, същата заявява, че е била
на гости на св.С.А.Х., където дошла и св.А.А.А..
Когато дошла последната, била с полицаи и казала на двете, че трябва да кажат,
че са взели пари от кмета, и че същият е написал списък с имена.
Съдът не кредитира и
показанията на св.Ф.И. тъй като счита, че същите са и били внушени от св.А.А., която я е накарала да казва, че са взели пари от
подсъдимия.
Съдът не кредитира и
показанията на с.А.Н.А., който също заявява, че е получил 20,00 лева от подс.И., за да гласува за „ДПС“. Изразил желание да дава
показания, след като видял новината за кмета на с.*** по телевизията. Тъй като
и други хора казали, че са против него и ще отидат да дават показания в
полицията, решил и той да участва.
В същия дух са и
показанията на св.И.В.Т., която също била взела сумата от 20,00 лева от подс.И. за да гласува, но не била гласувала. Нейните
показания дадени в хода на досъдебното производство също бяха прочетени по реда
на чл.281, ал.6, вр. ал.1, т.1 от НПК, които
поддържа. По отношения на дадените от нея показания в хода на досъдебното
производство, твърди, че не са й били четени, както и, че и тя не ги е чела, но
твърди, че прочетеното по реда на чл.281, ал.6, вр.
ал.1, т.1 от НПК е вярно.
Разпитана по делото, св.С.А.Х.
разказва в съдебно заседание, че е била накарана от А.А.А.,
да каже, че е вземала пари от подс.И.. отделно от
това твърди, че е взела пари за да гласува, но забравила да отиде да упражни
правото си на глас. Нейните показания дадени в хода на досъдебното производство
бяха прочетени, но същата не си спомня подробности и дава разнопосочни
показания, като дори заявява, че е ходила да гласува. Оправдава липсата си на
памет с това, че съпругът и бил починал по това време и не се чувствала добре.
Имала проблеми с главата.
По делото бе допуснат до разпит и свидетеля М.С.Н., чийто
показания съдът не кредитира. Същият не е ставал свидетел на предаване на пари
от подс.И., но от съпругата си разбрал, че в селото
са минавали и са давали пари заради изборите.
В хода на делото бе допуснат до разпит и разпитан
свидетеля А.К.К., съставил АУАН №845559/24.03.2017г.
на подсъдимия за нарушение на чл.103 от ЗДвП, затова, че на същата дата, около
02, 40 ч. в централната част на с.*** е управлявал лек автомобил, като при
извършената му проверка от служители на РУ-*** е напуснал местото и не се е
върнал отново, след което е бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол от друг екип на РУ-***, видно от изготвена докладна записка
по описа на РУ-***. Съдът кредитира показанията на този свидетел, но счита, че
същите са неотносими, предвид обстоятелството, че
същият е съставил АУАН на базата на докладна записка, а не е бил пряк свидетел
на случилото се.
В тази връзка до разпит бяха допуснати и свидетелите С.С.Н. и М.Ж.М., като първият не е ставал свидетел на
случката, а се явява единствено свидетел по съставянето на АУАН. В същото
качество е бил и с.М..
По делото бе разпитан и св.Т.Б.С., който в показанията си
твърди, че подс.И. и А.М., Лиия
Л.К.Н. и С.М.А. не си говорят от няколко години, тъй като били скарани. Чувал,
че след задържането на подсъдимия, хората в селото били против него.
В съдебно заседание, подс.И.
даде подробни обяснения, като заяви, че вечерта на 23.03.2017 г. отишъл в кръчмата в 18.30 часа.
Там останал да се почерпи с хора от селото. Почерпката продължила до късно, до
около два часа през нощта. Звъннал на сина си да дойде за да приберат колата, защото
бил употребил алкохол. След като дошъл, тръгнали и полицейския патрул ги спрял,
като автомобила бил управляван от синът му. Поискали им документите, каквито И.
не носел, и като му казали, че ще дойдат колеги по КАТ, той си заминал.
По отношение на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели заявява, че на свидетелката А.Ю.А. не й е
давал пари и не бил ходил на двадесет и трети в тях. В А.Ю.А. ходил на двадесет
и втори през деня. Дал й два пакета кафе и обяснил, че ще има парламентарни
избори. Това била срещата му с нея.
По отношение на А.А.Н., който също твърди, че му дал пари, с него не били в
добри отношения, защото той бил криминално проявен и когато И. постъпил, като
кмет в кметството, Н. добивал дървесина от горския фонд на територията на с. ***
без разрешителни и в тази връзка съдействал на ДГС *** господина да бъде
заловен. Тогава ДГС *** направили акция и същият бил задържан и му бил отнет
коня с каруцата.
А.А.
бил на работа м кметството, като социално слаб за период от 14 дни, но тъй като
не се явявал редовно, И. му прекратил отработката от
14 дни и за това информирал социалните и бюро по труда и той бил наказан. За
това счита, че А.А. лъже и клевети срещу него.
Свидетелката Л.К.Н. също счита
лъже, като и синът й, тъй като с него били скарани от 2014 г. заради обвинения
от тогава, че именно синът на И. е бил отвлякъл дъщерята на съседа им А.А.А.
като дори отношенията им са стигали до бой, което наложило да се намесват
служители на РУ-***.
Също така тези лица продавали
цигари без бандерол и сега продължавали да продават, като допи правели цигари у
дома си, за което имало изпратена докладна в Митница Варна за това нещо. Поради
тази причина счита, че е клеветен о тези хора.
По отношение на св.А.М.М. твърди, че с него са били приятели. Не могъл да си
изкара мандата, защото злоупотребил със средства на общинските ниви и му бил
прекратен мандата. Тогава И. бил един от хората, които уведомили общинския кмет
Марин Георгиев за тези злоупотреби. Тогава му бил прекратен мандата. На
местните избори през 2015 г. той също бил кандидат, когато И. се явявал за кмет
и тогава именно И. спечелил на изборите на първия тур и от там тръгнали дразгите.
Синът му М.А.М. също бил при
него в кметството да отработва 14 дена. Отивал на работа и не се явявал. Така
не можел да му пише отработени дни и уведомил социалните и му прекратили
правоотношенията. Поради тази причина счита, че лъжесвидетелства срещу него.
За съпругата на А.М.М. – А.А.А., твърди, че тя също
отработвала при него 14 дни, влизал, но напоследък я нямало и разбрал от хора,
че е в Полша и уведомил социалните. И за това счита, че лъже и го клевети.
За А.А.А.
твърди, че е любовница на А.А.Н. и му била предишна
жена. В основата да го клеветят стояли – А.А.Н., А.А. и А.А.С.. А.А.Н. бил баща на лицето А.А.Н..
Явявали се първи братовчеди, но не си говорели.
А.Н. бил регистриран като
земеделски производител и създавал нерегламентирани сметища и изхвърлял умрели
трупове на поляната, което водело до зарази. И., като кмет на населеното място
бил длъжен да спазва Наредба № 4 и уведомил Община ***, които дашли на място и проверили. Той направил констативен
протокол, но той отказал да го подпише. Счита, че Н. затова лъжел и клеветил,
защото именно той спрял сина му да добива крадени дърва от горския фонд и от
четири, пет години не се имал с него. Лицето А.А.С.
също лъжел и клеветял. След като започнал като кмет, лицето извършвало кражба в
селото където бил кмет и околните села.
Първата година, когато започнал бил влязъл в дома на С.К.и синът й му се
обадил, че са им отнели фризер, моторен трион и други
вещи. За това информирал полицията. Полицията си свършила работата и господина
бил за няколко месеца в затвора.
Свидетелят Сабин М.А. през
2017 г. бил на Пробация за 6 месеца при него в
кметството за кражба на ток и го бил вписвал в седмицата два пъти. Дошъл една
сутрин при него в кметството и му казал: „Трябва да подпишеш“. И. му казал, че
има работа с Енерго-Про и докато разговарял по телефона с общината и енергото, той излязъл и чул да го псува, което станало
достояние и на секретарката му. Излязъл на вън и го попитал защо псува, а той
си тръгна. Тогава дошъл в *** и пуснал жалба в съда. Било заведено НДЧХ, но
поради молби от близки на А., И. оттеглил тъжбата.
По отношение на св.И.Т.,
отрича да е ходил в тях. Тя също беше при него в кметството на подпомагане
заедно с мъжа си. Той бил отишъл да работи в Германия без да го уведомени и
след като не се подписал в бюрото по труда за дадения месец му прекратили
регистрацията и аз И. му я прекратил и затова счита, че й Т. свидетелства срещу
него.
Твърди, че няма логика да дава
пари на хора, с които е в пререкание.
По отношение на намерената и
иззета с протокол за претърсване и изземване от 23.03.2017 г. тетрадка с имена
и цифри, както и други неща твърди, че са щели да правят курбан през м.март.
В началото били решили курбана
да бъде направен в селото, но тъй като нямали достатъчно столове и маси, а на
вън времето не било добре и тогава дошла идеята да направят курбан в Търговишко, с. Момино и да извозят хората с автобуси.
На тетрадката имало номера на
собственика на ДАП-а, г-н М. и друг човек от Лопушна, който ги закара. Иззетите
пари били негови лични. В тетрадката имало и негови лекции. Този курбан бил
март месец, преди изборите. Такъв курбан правели всяка година. Всяка година се
правел курбан за байряма. Повечето хора, за които
говорил, не присъствали на този курбан.
В хода на делото съдът допусна провеждането на очни
ставки между подсъдимия и всички останали свидетели посочени в обвинителния акт
на базата на чийто показания се крепи обвинението, но въпреки тези процесуално
следствени действия, противоречията между страните не бяха изгладени.
Видна е известна разлика между показанията на тези
свидетели, дадени пред настоящия съдебен състав и тези, които са дадени на ДП-
било пред съдия, било пред орган на ДП. Тези разлики касаят не само смисловото
съдържание на показанията на свидетелите, но и начина на формулиране на изказа
им, използването в единия случай на прости и почти на моменти безсмислени
изречения, с множество граматически грешки- показанията, дадени пред настоящия
съдебен състав и от друга страна- сложните, но ясно и стройно формулирани
изречения, съответно граматически издържани в показанията им от ДП.
Любопитно е, че част от свидетелите в разпита си казват,
че са били извикани в РУ-*** и да кажат, че са взимали пари за да гласуват.
Отделно от това всички свидетели заявяват, че са взели пари от подс.И. за да гласуват за посочена от него политическа
сила, и въпреки, че тези техни действия се явяват престъпление по смисъла на
чл.167а от НК по отношение на нито един от тях няма данни да е било образувано
досъдебно производство.
Настоящото производство е било образувано след като
всички тези свидетели са били извикани от полицейски служители в РУ-***, където
да бъдат разпитани, но това по никакъв начин не следва да бъде приемано, като
доброволен акт от всеки един от тях, за да се ползват от разпоредбата на
чл.167а, ал.2 от НК.
Забелязват се доста разминавания в показанията на
свидетелите дадени в досъдебното производство и в разпитите им пред съдия.
Примерно св.Л.Н. в разпита си в ДП е заявила, че парите са й били дадени от
сестрата на подс.И., тъй като с него не се имали, а в
разпита си пред съдия от 26.03.2017г. заявява, че именно подс.И.
й е дал парите.
При изграждане на своето вътрешно убеждение по делото,
респ. при преценка доказаността на обвинението спрямо
подсъдимия съдът взе предвид единствено показанията на свидетелите- както на
посочената група, така и на другите разпитани такива, дадени пред настоящия
съдебен състав.
На база показанията на посочените свидетели, съдът прие,
че по делото по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата
подсъдимият се е намирал в с.***, общ.***, обл.Варна.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че данни за
това се съдържат, както в показанията на разпитаните свидетели по делото, така
и в приложения по делото АУАН за установено нарушение по ЗДвП.
На база на същите обаче и предвид констатираните влошени
отношения между подсъдимия и свидетелите по делото, по никакъв начин не може да
се направи извод, че подс.А.И. е обещавал на
свидетелите- роми, че ще им даде суми от по 20,00 лева за да упражнят правото
си на глас за определена политическа сила.
Не се доказа и твърдението на някои от свидетелите, че
поради страх от саморазправа са били принудени да гласуват.
Всеки един от разпитаните свидетели заяви в съдебно
заседание, че е вземал пари, и е гласувал за друга политическа сила, което си е
право на личен избор.
Що се отнася до показанията на разпитаните по делото
свидетели от с.*** - от ромски произход, които те дадоха пред съда, прави
впечатление, че същите са доста хаотични, объркани и противоречиви, но като
цяло кореспондират помежду си досежно две основни
обстоятелства- това, че са им били раздадени пари и че подсъдимият е бил
лицето, което е сторило това.
По отношение на изготвената и приета по делото
съдебно-графическа експертиза, съдът намира същата за обективна и компетентно
изготвена, поради което и възприе заключението и в цялост. В хода на делото, от
страна на подсъдимия И. не се спори, че ръкописните текстове изписани на
първите четири листа на обратната страна на тетрадката иззета с протокол за обиск и изземване от 25.03.2012г. са изпълнени
имено от него.
Що се отнася до обясненията, дадени от подсъдимия, съдът
счита, че следва да кредитира същите като цяло. В хода на делото други
доказателства освен показанията на разпитаните свидетели, не се събраха. За
всеки един от посочените свидетели, от подсъдимия бяха изложени съображения за
тяхната липса на безпристрастност, което се доказа и от самите показания на свидетелите,
голяма част от които заявяват, че не са в добри отношения с И..
Съдът счита, че е логично подсъдимият да отрича да е
провеждал такава предизборна кампания и да е раздавал пари затова.
От значение обаче за конкретното обвинение е, не дали
подсъдимият е водил, провеждал агитация и е мотивирал свидетелите да гласуват
за „ДПС“, а дали им е обещал нещо, какво и на кого, ако гласуват по този начин
на предстоящите избори. Подсъдимият отрича да е правил каквито и да е било
обещания и да се е срещал с когото и да било, като и с оглед на съображенията
изложени по- горе съдът прие, че в тази му част обясненията на подсъдимия не се
опровергават от другите събрани по делото доказателства и поради това следва да
бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка и предвид
анализа на доказателствен материал, преценен в
неговата съвкупност, съдът счете, че по делото не са събрани доказателства, въз
основа на които да се изведе категоричен и несъмнен извод за това, подсъдимият А.А.И. да е извършил инкриминираното деяние по начин, време и
място, така както му е повдигнато обвинение за същото по настоящето дело.
Не се събраха доказателства за това подс.И.
да е мотивирал свидетели да гласуват за посочена от него политическа сила на
изборите за народни представители на 26.03.2017г. в Р България в полза на –
„ДПС“, регистрирана с бюлетина №9.
Липсват също така категорични и несъмнени доказателства
подсъдимият да е предлагал на конкретни свидетели- тези визирани в ОА -
конкретна имотна облага и по-точно да им е предлагал пари.
Аргументи в тази насока съдът изложи при анализа на
доказателствата, поради което и не намира за необходимо да повтаря отново
същите.
Същевременно съдът е категоричен, че само по себе си
агитирането и мотивирането на гражданите да гласуват за определена ПП или
определен кандидат в хода на предизборна кампания не съставлява престъпление,
ако това мотивиране не е съпроводено с предлагане на някаква имотна облага от
страна на агитиращия и мотивиращия.
Ето защо и независимо дали деянието на подс.А.И. е било укоримо от
морална гледна точка, доколкото не се установява тази му дейност да е била
съпроводена с предлагане на конкретна имотна облага на конкретни лица, то и
деянието му не съставлява престъпление от обективна страна, респ. по реда на
чл. 167, ал.2
от НК, за каквото е повдигнато обвинение на подсъдимия и за
каквото той е предаден на съд.
Дори и подс.И. да е обещавал
нещо или да е давал нещо на ромското население във връзка с агитацията, която е
провеждал- каквито твърдения се съдържат в показанията на свидетелите по
делото, то тези показания не са достатъчни да се приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин и то по начина, по който е формулирано в ОА.
Агитацията сама по себе си не е престъпление, ако не се установи по несъмнен
начин, че им е предлагал имотна облага като мотивация да ги накара да гласуват
за него или за определена политическа партия или организация. А именно последното
не се установява по категоричен, безспорен и несъмнен начин по настоящето дело.
Ето защо и доколкото не се установява и доказва по
несъмнен начин извършване на инкриминираното деяние от страна на подс.А.И. от обективна страна- т.е. не се установява
извършването на самото изпълнително деяние от него, то и безпредметно е
обсъждането на въпроса дали са налице останалите признаци от обективна и
субективна страна на престъплението, за което И. е предаден на съд.
По изложените съображения и като съобрази разпоредбата на
чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия А.А.И. за невиновен и го
оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 167,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски, следва да останат в полза на държавата.
Приложените към материалите по делото веществени
доказателства, а именно сумата от 295.00 лева, които
са на съхранение в „СЖ Експресбанк“, съдът постанови,
след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат върнати на А.А.И., с
ЕГН: **********, както и по отношение на веществени доказателства по делото:
един брой тетрадка с карирани листове, формат А4, съдържаща ръкописно написани
имена и цифри; един брой лист от тефтер с ръкописно изписани имена и цифри, закрепен
към предната корица на тетрадката, същите са заведени по вх. № 21 в книгата за
веществени доказателства при Районен съд – ***, по ДП № 90/2017 г. по описа на
РУ – ***, ПП № 316/2017 г. по описа на Районна прокуратура ***, ПД № 100/2017
г. по описа на Районна прокуратура ***, след влизане на присъдата в сила,
същите да бъдат върнати на А.А.И., с ЕГН: **********.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕ СЪДИЯ: