Решение по дело №164/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ДИ-М-ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.5, ап.20, представлявано от управителя Р. Д. С., чрез представител по пълномощие адвокат Н. Д. и съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 1, е оспорил решение №1257/14.12.2023г., постановено по АНД № 3795/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №НП-2284/17.08.2023г. на заместник-кмет на Община Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложена имуществена санкция, в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.56, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.1, ал.2 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, на основание чл.237, ал.2, т.7 от ЗУТ.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалните и процесуалните норми. Счита, че съдът при определяне на компетентността на органа неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, която касае компетентността на органа оправомощен да премахва незаконно поставени преместваеми обекти. Според касатора в административнонаказателното производство компетентността се определя от разпоредбата на чл.237, ал.2, т.7 от ЗУТ, според която само кметът на общината е компетентен да издаде наказателно постановление за нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно поставяне на преместваем обект. Касаторът не е съгласен и със становището на съда, че изтичането на срока на разрешението за поставяне води до липса на такова, поради което поведението на касатора се явява съставомерно по посочената в наказателното постановление правна [жк], че ако преместваемият обект е поставен въз основа на разрешение, то изтичането на неговия срок не променя законосъобразността на поставянето. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът „ДИ-М-ГРУП“ ООД и ответникът по касация заместник-кметът на Община Бургас – редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е основателна, а решението на Районния съд като неправилно следва да бъде отменено. Според Прокуратурата компетентният орган може да бъде само кметът на общината. Затова предлага решението да бъде отменено, както и наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е приел, че на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, компетентният орган да издаде наказателното постановление, е както кметът, така и упълномощено от него длъжностно лице. Изхождайки от легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“, регламентирана в т.80 на §5 от ДР на ЗУТ, съдът е направил извод, че процесните маси и столове съставляват по смисъла на тази дефиниция преместваеми обекти, чието законосъобразно поставяне е регламентирано в ЗУТ. Тези обекти са поставени върху имот, общинска собственост. Тяхното поставяне е станало възможно въз основа на разрешение, издадено по надлежния ред, чийто срок обаче е изтекъл. За това обстоятелство наказаното лице е било уведомено, т.е. то е знаело, че разрешението е с изтекъл срок. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че към момента на проверката масите и столовете са били поставени без необходимото разрешение за това. Така съдът е достигнал до извода, че по делото са установени всички факти, които изпълват обективните елементи на състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на настоящия касатор и е потвърдил наказателното постановление.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 11.05.2023г., около 14:20 часа, в [населено място], при проверка на обект павилион „Гъбката“, находящ се в Приморски парк, стопанисван от касатора, е установено, че пред обекта в имот, общинска собственост, са разположени преместваеми обекти, а именно 7 бр. метални маси с по 2 бр. пластмасови стола на около 15 кв.м без за това да е издадено разрешение от Община Бургас по реда на Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Неоснователно е възражението на касатора относно компетентността на наказващия орган. Вярно е, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, която действително касае компетентността на органа да постанови премахване на незаконосъобразно поставен преместваем обект. Конкретният случай не е такъв и посочените в касационната жалба разпоредби на чл.237 и чл.239 от ЗУТ са релевантните. В чл.237, ал.2, т.7, предл.второ от ЗУТ е регламентирано, че кметът на общината налага имуществена санкция на юридическо лице или на едноличен търговец, което е поставило преместваем обект в противоречие с изискванията на наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ, като санкцията е [рег. номер] 10 000 лв. Член 239, ал.1 от ЗУТ определя органите, които имат правомощия да издават наказателни постановление по ЗУТ и в т.6 е посочено, че това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице в предвидените от закона случаи. Такъв предвиден от закона случай е хипотезата на чл.237, ал.2, т.7 на санкционна норма, която е приложена в случая. Както се вижда от чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ, не само кметът, но и упълномощено от него длъжностно лице може да издава наказателни постановления за всички хипотези, визирани в чл.237, ал.2 от ЗУТ. Затова, макар съдът да е посочил неправилна законова разпоредба, крайният му извод, че заместник-кметът на Община Бургас се явява компетентен орган въз основа на заповед № 3176/26.11.2014г. на кмета на общината да издава наказателни постановления като процесното, е правилен.

Не е основателно и другото наведено в касационната жалба възражение, според което след като конкретните преместваеми обекти са поставени на законосъобразно основание – издадено разрешение за поставяне, изтичането на срока по последното не води до извод, че тяхното присъствие върху общинския имот не е съответно на изискванията на ЗУТ и на наредбата.

По делото не е спорно, че масите са били поставени въз основа на разрешение за поставяне. От писмо с изходящ номер от 13.03.2023г., отправено до управителя на процесния касатор, началник на отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас уведомил касатора, че обект, представляващ маси 18 бр. – 42 [жк], поставени на пешеходна алея, изключителна държавна собствено, находяща се до съществуващ павилион с позиция Е9 по одобрената схема за разполагане на целогодишни преместваеми обекти, е с изтекло на 30.09.2022г. разрешение за поставяне на преместваем обект. Не е спорно между страните, че след изтичане на срока на това разрешение ново разрешение не е издавано.

Тези факти обосновават извода, че към датата на проверката – 11.05.2023г., процесните преместваеми обекти са се намирали на описаното в наказателното постановление място без да има за това легитимно основание. Обстоятелството, че когато са поставени, те са поставени въз основа на издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти, не променя извода за незаконосъобразното им поставяне, т.е. без разрешение на 11.05.2023г., защото към този момент в правния мир вече няма валидно разрешение за поставяне. Всички издадени такива са с изтекъл срок на действие.

В хода на администартивнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Актът е съставен в деня на констатиране на нарушението – 11.05.2023г. Наказателното постановление е съставено три месеца по-късно – на 17.08.2023г. Спазени са, както срокът по чл.34, ал.1, така и срокът по чл.34, ал.6 от ЗАНН. Нарушението е описано във всичките му елементи както в АУАН, така и в наказателното постановление. Вярно е посочена нарушената норма, както и санкционната такава. Не са допуснати нарушения във връзка със съобщаването на тези актове на лицето, чиято отговорност е ангажирана.

По тези съображения наказателното постановление е законосъобразно издадено, а потвърждаващото го решение е правилно.

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №1257/14.12.2023г., постановено по АНД № 3795/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.