РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. ХАСКОВО, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500549 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба до Окръжен съд Хасково, чрез
Районен съд Димитровград, подадена от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу решение №179/21.06.2022г. по г.д. №1771/2021г. на
РС Димитровград, с което е отхвърлен иска на въззивника против А. Н. Й. с
правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено,че последната
дължи сумата от 2903,92лв. по договор за кредит за текущо потребление от
11.05.2009г.,договор за поръчителство от същата дата ,договорна лихва в
размер на 242,31лв. за период от 07.10.2016г. до 25.04.2017г.,наказателна
лихва за забава в размер на 18,44лв за периода от 07.09.2016г. до 25.04.2017г.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за
необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на постановеното
решение с иска за отмяната и постановяване на ново,с което да се уважи
предявеният иск по чл.422 от ГПК.Съдът при безспорно установени факти за
наличие на сключен договор за кредит за текущо потребление с ясно
1
очертани параметри. За да отхвърли иска,съдът е приел,че длъжникът не е
уведомен за извършената цесия,по силата на която „Банка ДСК е прехвърлила
вземането си на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД.Намира че е
изпълнено задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В срока за отговор се оспорва жалбата от адвокат И.,назначена за
особен представител на А. Н. Й. като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по
делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното от Районен съд Хасково и обжалвано
пред настоящата инстанция решение е допустимо и валидно. С това решение
съдът е отхвърлил предявеният от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД
против А. Н. Й. иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК за
признаване за установено,че последната дължи сумата от 2903,92лв. по
договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2009г.,договор за
поръчителство от същата дата ,договорна лихва в размер на 242,31лв. за
период от 07.10.2016г. до 25.04.2017г.,наказателна лихва за забава в размер на
18,44лв за периода от 07.09.2016г. до 25.04.2017г.
Ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
цесионер и настоящ жалбоподател обуславя правния си интерес от иска по
чл.422 от ГПК от договор за потребителски паричен заем сключен между
„“Банка ДСК“ЕАД,цедент и Д. М. Н.,по който договор А. Й. е поръчител
,вземането по който потребителски договор е прехвърлено на ищеца.Поради
преустановяване на плащанията от страна на длъжника, кредиторът е
упражнил правото си по чл.410 от ГПК, образувано е ч.г.д.№659/2017г.на РС
Димитровград и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В хода на заповедното производство пред заповедния съд и
исково такова пред първоинстнационния исков съд е проведена процедура по
чл.47 ГПК както по отношение на длъжника и пряк получател на кредита,така
и по отношение на А. Й. в качеството на поръчител,на която е назначен
особен представител,който е оспорил установителния иск по чл.422 от ГПК.
Спорният момент повдигнат в исковото производство и
поддържан от жалоподателя „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД във
въззивното производство се свежда до надлежното уведомяване на длъжника
2
за извършената цесия в случая на поръчителя А. Й. за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в заповедното производство с връчване на заповедта по
чл.410 ГПК и исковото производство с връчването на исковата молба и
приложенията на особения представител. Според жалбоподателя
изпълнението на процедурата по чл.47 от ГПК е достатъчно за редовното
връчване както в заповедното производство,така и в исковото такова.
Това становище не следва да бъде споделено.Заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК и исковата молба са връчени не на ответника-
длъжник ,а на назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен
представител,чиято представителна власт се изчерпва с осъществяване на
конкретно процесуално представителство за настоящето дело и не обхваща
материално правни изявления на отсъстващия ответник,поради което не може
да се приеме,че е налице фактическо връчване на съдебни книжа, съответно
длъжникът да е валидно уведомен за извършената цесия,за да се претендира
от ищеца изпълнение на задълженията,породени от извършената цесия.Наред
с това жалбоподателят както пред първоинстанционния съд така и пред
въззивната инстанция не представи надлежно доказателство- уведомление за
извършената цесия.Изложеното обуславя и отхвърляне на предявените искове
като неоснователни.
Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, не се налага ревизиране на
атакувания съдебен акст,поради което въззивната жалба на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД като неоснователна следва да се остави без
уважение, а обжалваното решение потвърдено,като съдът на основание чл.273
от ГПК препраща към мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт
С оглед изхода от спора на особения представител на А. Й.
адвокат Д. И. следва да бъде изплатено внесеното от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД след съдебно заседание възнаграждение за особен
представител за въззивна инстанция в размер на 450лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
3
Потвърждава решение №179/21.06.2022г. по г.д.
№1771/2021г. на Районен съд Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4