Р Е
Ш Е Н
И Е
№
112
гр. Русе, 14.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 27
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ Г.
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА
и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Г. в. гр. дело №68 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Е.Г.Ц. *** е обжалвала решението на Русенския
районен съд по гр.д.№2944/2017г. в частта, с която предявеният от нея обратен
иск против „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД-София
за сумата 2820лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
П.С.К. ***, е отхвърлен като неоснователен. Излага оплаквания за неправилност
на решението в тази част и моли то да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което искът да се уважи до размера на уважената част от първоначалния
иск и да се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, което да се
присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът не е дал отговор на въззивната
жалба и не взема становище по нейната основателност.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е основателна.
Жалбоподателката е
ответник по предявения против нея иск от П.С.К. *** за заплащане на сумата 3612,09лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди по
собствения му лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№Р
3191 ВМ, и 1000лв. за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди
следствие настъпило по нейна вина ПТП на 06.05.2014г. в гр.Русе по
ул.“Петрохан“, съгласно влязлото в сила решение по НАХД№2158/2014г., с което й
е наложено адм. наказание по чл.78а НПК. Към момента
на процесното ПТП жалбоподателката
е имала действаща и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД-София.
В срока за отговор на исковата молба тя е поискала конституирането на нейна
страна на дружеството като трето лице помагач и е предявила евентуален обратен
иск против него, като е поискала в случай на уважаване на исковете,
застрахователят да бъде осъден да й заплати съответните суми за главници, лихви
и разноски, в т.ч. и адв. възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА. Застрахователят е оспорил основателността на обратния иск
доколкото е оспорил основателността на предявените искове за имуществени и неимуществени
вреди против жалбоподателката.
С решение №1620 от 16.11.2017г. районният съд е
уважил иска за причинените на ищеца имуществени вреди върху собствения му лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№Р 3191 ВМ в размер на
2820лв., ведно със законната лихва от датата на деликта
– 06.05.2014г. до окончателното плащане, и му е присъдил 323,50лв. разноски по
компенсация. Отхвърлил е иска за имуществени вреди за горницата до 3612,09лв. и
изцяло иска за неимуществени вреди. В тази част решението като необжалвано е
влязло в сила. Със същото решение е отхвърлен и обратния иск по съображения, че
застрахованият имал право да получи застрахователното обезщетение съгласно
чл.229 КЗ/отм./, само ако е удовлетворил увреденото лице, данни за заплащане на
което нямало.
Решението на районния съд по евентуалния обратен
иск е неправилно.
По своята правна природа предявяването на обратен
иск по чл.219, ал.3 ГПК представлява последващо
обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност, тъй
като уважаването на главния иск е една от предпоставките за уважаване на
евентуалния и създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото
първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия, в който смисъл
е р.№228/22.02.2012г. на ВКС по гр.д.№877/2010г., ІІ т.о. Жалбоподателката
е осъдена да заплати на пострадалия ищец обезщетение за причинените по
автомобила му имуществени вреди в размер на 2820лв. и решението в тази част
като необжалвано е влязло в сила, което обстоятелство предпоставя
уважаването на обратния иск, предвид съществуването на действаща застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите при третото лице помагач към
момента на настъпване на процесното ПТП и увреждането
на автомобила на ищеца по главния иск. Предявяването на обратния иск има своето
правно основание в нормата по чл.229 КЗ/отм./, която признава правото на
застрахования да получи от застрахователя застрахователното обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице. Затова предявеният обратен иск се явява
основателен и доказан до размера на уважения главен иск, като съдът следва да
постанови издаването на изпълнителен лист в полза на жалбоподателката
след представяне на доказателства за изпълнение на постановеното по делото
решение в частта относно присъденото обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди. Решението в частта, с която е отхвърлен обратния иск за
сумата 2820лв. и върху жалбоподателката са възложени
разноските на застрахователя за юрисконсултско
възнаграждение, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което искът да се уважи, като в полза на представлявалия страната адвокат се
присъди адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първоинстанционното производство, както и пропорционалната
внесена от страна д.т. по обратния иск в размер на 112,80лв. Разноски за въззивното производство следва да й се присъдят само за
внесената д.т. по жалбата в размер на 56,40лв. Адв.
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в полза на представлявалия я адвокат във въззивното производство не се дължат, тъй като по делото
няма представен договор за правна помощ за това производство, в който да е
посочено, че тя се представлява безплатно на някое от основанията по чл.38,
ал.2 ЗА.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1620 от 16.11.2017г. на Русенския
районен съд по гр.д.№2944/2017г. в частта, с която е отхвърлен обратния иск на Е.Г.Ц.
*** против „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД-София
с ЕИК130427863 с правно основание чл.229 КЗ/отм./ за сумата 2820лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които тя е осъдена да заплати
на увреденото лице П.С.К. с ЕГН**********, както и в частта, с която тя е
осъден да заплати на дружеството 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД с ЕИК130427863 със седалище и адрес на управление гр.София,
район Искър, ул.“Христофор Колумб“№43, да заплати на Е.Г.Ц. ***, сумата
2820лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които тя е осъдена да
заплати на увреденото лице П.С.К. с ЕГН**********, както и 169,20лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД с ЕИК130427863 със седалище и адрес на управление
гр.София, район Искър, ул.“Христофор Колумб“№43, да заплати на адвокат Н.М. ***,40лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата част то като необжалвано е влязло в
сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: