Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 112

 

                                      гр. Русе, 14.03.2018г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 27 февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ Г.

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АТАНАС ДИМИТРОВ 

 

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА                                      и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Г.                                                          в.   гр. дело №68 по описа         за 2018год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   Е.Г.Ц. *** е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№2944/2017г. в частта, с която предявеният от нея обратен иск против „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД-София за сумата 2820лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на П.С.К. ***, е отхвърлен като неоснователен. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази част и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи до размера на уважената част от първоначалния иск и да се присъдят направените по делото разноски, в т.ч.  за адвокатско възнаграждение, което да се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА.

                   Ответникът не е дал отговор на въззивната жалба и не взема становище по нейната основателност.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна.

                   Жалбоподателката е ответник по предявения против нея иск от П.С.К. *** за заплащане на сумата 3612,09лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди по собствения му лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№Р 3191 ВМ, и 1000лв. за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди следствие настъпило по нейна вина ПТП на 06.05.2014г. в гр.Русе по ул.“Петрохан“, съгласно влязлото в сила решение по НАХД№2158/2014г., с което й е наложено адм. наказание по чл.78а НПК. Към момента на процесното ПТП жалбоподателката е имала действаща и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД-София. В срока за отговор на исковата молба тя е поискала конституирането на нейна страна на дружеството като трето лице помагач и е предявила евентуален обратен иск против него, като е поискала в случай на уважаване на исковете, застрахователят да бъде осъден да й заплати съответните суми за главници, лихви и разноски, в т.ч. и адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Застрахователят е оспорил основателността на обратния иск доколкото е оспорил основателността на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди против жалбоподателката.

                   С решение №1620 от 16.11.2017г. районният съд е уважил иска за причинените на ищеца имуществени вреди върху собствения му лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№Р 3191 ВМ в размер на 2820лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.05.2014г. до окончателното плащане, и му е присъдил 323,50лв. разноски по компенсация. Отхвърлил е иска за имуществени вреди за горницата до 3612,09лв. и изцяло иска за неимуществени вреди. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Със същото решение е отхвърлен и обратния иск по съображения, че застрахованият имал право да получи застрахователното обезщетение съгласно чл.229 КЗ/отм./, само ако е удовлетворил увреденото лице, данни за заплащане на което нямало.

                   Решението на районния съд по евентуалния обратен иск е неправилно.

                   По своята правна природа предявяването на обратен иск по чл.219, ал.3 ГПК представлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност, тъй като уважаването на главния иск е една от предпоставките за уважаване на евентуалния и създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия, в който смисъл е р.№228/22.02.2012г. на ВКС по гр.д.№877/2010г., ІІ т.о. Жалбоподателката е осъдена да заплати на пострадалия ищец обезщетение за причинените по автомобила му имуществени вреди в размер на 2820лв. и решението в тази част като необжалвано е влязло в сила, което обстоятелство предпоставя уважаването на обратния иск, предвид съществуването на действаща застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при третото лице помагач към момента на настъпване на процесното ПТП и увреждането на автомобила на ищеца по главния иск. Предявяването на обратния иск има своето правно основание в нормата по чл.229 КЗ/отм./, която признава правото на застрахования да получи от застрахователя застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Затова предявеният обратен иск се явява основателен и доказан до размера на уважения главен иск, като съдът следва да постанови издаването на изпълнителен лист в полза на жалбоподателката след представяне на доказателства за изпълнение на постановеното по делото решение в частта относно присъденото обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди. Решението в частта, с която е отхвърлен обратния иск за сумата 2820лв. и върху жалбоподателката са възложени разноските на застрахователя за юрисконсултско възнаграждение, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи, като в полза на представлявалия страната адвокат се присъди адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първоинстанционното производство, както и пропорционалната внесена от страна д.т. по обратния иск в размер на 112,80лв. Разноски за въззивното производство следва да й се присъдят само за внесената д.т. по жалбата в размер на 56,40лв. Адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в полза на представлявалия я адвокат във въззивното производство не се дължат, тъй като по делото няма представен договор за правна помощ за това производство, в който да е посочено, че тя се представлява безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 ЗА.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                          Р    Е       Ш      И:

 

                   ОТМЕНЯ решение №1620 от 16.11.2017г. на Русенския районен съд по гр.д.№2944/2017г. в частта, с която е отхвърлен обратния иск на Е.Г.Ц. *** против „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД-София с ЕИК130427863 с правно основание чл.229 КЗ/отм./ за сумата 2820лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които тя е осъдена да заплати на увреденото лице П.С.К. с ЕГН**********, както и в частта, с която тя е осъден да заплати на дружеството 150лв. юрисконсултско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД с ЕИК130427863 със седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, ул.“Христофор Колумб“№43, да заплати на Е.Г.Ц. ***, сумата 2820лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които тя е осъдена да заплати на увреденото лице П.С.К. с ЕГН**********, както и 169,20лв. разноски по делото.

                   ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ЕАД с ЕИК130427863 със седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, ул.“Христофор Колумб“№43, да заплати на адвокат Н.М. ***,40лв. адвокатско възнаграждение.

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   В останалата част то като необжалвано е влязло в сила.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: