Р Е Ш Е Н И Е
260277/15.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осемнадесети
май две хиляди двадесет и
първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2802 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.108 от ЗС по отношение на първия и втория ответници и по чл.124 от ГПК по
отношение на трети, четвърти и пети ответници.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от Н.С.И. с ЕГН **********
и Л.Х.И. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. *****, чрез адв. Ц.К. от ШАК,
със съдебен адрес *** срещу Д.А.Д. с ЕГН ********** и В.З.Д. с ЕГН ********** ***,
Р.З.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, З.Р.Б. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.Р.З.
– Д. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата
молба се сочи, че ищците имали сключен граждански брак на 06.11.1977г., като
през време на брака им ищеца Н.С.И. придобил на основание Договор от
22.11.1994г. имущество, собственост на ЗК “Съгласие“ (в ликвидация), сключен на
основание Разделителен протокол № 51 от 25.10.1994г. Придобитото имущество било
с описание „свинарник + ограда“ и с на
цена 96 984 лв. В протокола за
предаване на владение имотите имали описание „свинарник + свинарник“, като
цената съвпадала с тази по договора за покупка, тъй като цената на двете сгради
била 82714 лв., а на телената ограда с бетонни стълбчета е 14 270 лв. или общо 96 984 лв.
С последващ
Договор от 05.04.1995г., вписан под № 49, том I, вх.рег. № 1825 от
05.04.1995г. на Служба по вписвания – гр.Шумен, ищецът придобил от ЗК“Съгласие“
(в ликв.), на основание Разделителен протокол № 51 от 25.10.1994г. следните
имоти: свинарник, телена ограда с бетонни стълбчета и прилежаща земя съдържаща
11 591 кв.м., в парцел 19, в кв. 1 по плана на с. И., при граници –
парцел, № 22 – пасище, мера, парцел № 20 – ведомствен път и парцел № 21 –
пасище, мера. Именно тези имоти,
представляващи две стопански постройки – свинарници, закупени на
основание Договор от 05.04.1995г. са предмет на спора.
На
03.10.1997г. ищците продали на ответника Р.З.Б. празно дворно място от 3605
кв.м., представляващо парцел IV, в кв. I по плана на
с. ***, при граници – парцел I – стопански
двор на ТКЗС, улица и парцел III, като
сделката е обективирана в Нотариален акт № 28, том XIII, дело
4126/1997г. на Нотариус при ШРС. Поради това имота, предмет на тази сделка не
съвпадал с гореописаните процесни стопански постройки. Ответника дарил дъщерите си З.Б. и Д.З. – Д. със закупения от него имот, като в съставения Нотариален акт за
дарение № 146, том III, рег. №
1408, дело № 3080 от 23.07.1998г. на Нотариус при ШРС имотът имал следното
описание „Дворно място от 3 605 кв.м. и стопанска постройка в него,
находяща се в с. ***, за което по плана на същото село е отреден парцел IV, в кв. I, съдържащ
се 3 604 кв.м., при граници: парцел III, парцел I и улица“.
Ищците сочат, че са продали на Р.Б. само празно дворно място, без стопанските
постройки, чиято собственост останала за тях. Така сделката за дарение на
стопанската постройка нямала правно основание и била незаконосъобразна. От
записите в имотния регистър към СВп-Шумен нямало вписан друг акт за собственост
с предмет прехвърляне правото на собственост на процесните стопански постройки
с идентификатор 32158.294.1049.1 – сграда с площ от 188 кв.м., находяща се в
стопански двор с предназначение свинарник и с идентификатор 32158.294.1049.2 –
сграда с площ от 224 кв.м. находяща се в стопански двор с предназначение
свинарник.
На
25.01.2018г. с Констативен акт за собственост на недвижим имот № 25, том I, рег. №
348, н.д.№ 23/2018г. на Нотариус К.М., ответниците Д.А.Д. и съпругата му В.З.Д.
били признати за собственици на селскостопанска сграда – свинарник, с
идентификатор 32158.294.1049.1 с площ от 188 кв.м. и селскостопанска сграда –
свинарник, с идентификатор 32158.294.1049.2 – сграда с площ от 224 кв.м. Ищците
твърдят, че ответниците при провеждане на производството не били представили
документ за собственост на стопанските постройки и същите не биха могли да се
позоват на института на давностното владение, предвид липсата на предпоставки
за прилагане на чл.79 от ЗС.
Сочи се, че
процесните имоти са декларирани от ищците в Община Шумен, отдел „Местни данъци
и такси“, за което представят и данъчна оценка на имотите. Плащали са данъците
по откритата на тяхно име партида. Същевременно през годините са водени няколко
изпълнителни производства срещу ищеца Н.И., като в техния ход била наложена
възбрана на притежаваната от него ½ ид.ч. от процесните имоти, като те
били обект и на няколко неуспешно проведени тръжни процедури.
В заключение
се иска със съдебно решение да бъде признато по отношение на ответниците Д.Д. и
В.Д. правото на собственост на ищците върху стопанска постройка, с
идентификатор 32158.294.1049.1 с площ от 188 кв.м. и селскостопанска постройка,
с идентификатор 32158.294.1049.2 – сграда с площ от 224 кв.м. и двете по плана
на с. ***, находящи се в стопански двор и представляващи свинарници, като бъдат
осъдени да предадат владението им на ищците. На основание чл.537, ал.2 от ГПК
се иска отмяната на констативен нотариален акт за собственост № 25, том I, рег. №
348, н.д.№ 23/2018г. на Нотариус К.М..
По отношение
на ответниците Р.Б., З.Б. и Д.З.Р. – Д. се иска със съдебно решение да бъде
установено, че ищците са собственици на процесните сгради.
Препис от
исковата молба, ведно с доказателствата към нея били надлежно връчени на всички
ответници.
В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от Д.Д. и В.Д., чрез
пълномощника им адв. Г.Г.. В отговора се оспорва основателността на претенцията
спрямо тях, като се иска отхвърлянето ѝ и присъждане на разноските,
направени в производството. Не се оспорва, че ищците придобили на основание
Договор от 05.04.1995г. в режим на СИО парцел 19, в кв. 1 по плана на с. И. с
площ от 11 591 кв.м., ведно с два свинарника находящи се в него. На
19.10.2004г. ответниците Д.Д. и В.Д. при условията на СИО придобили с договор
за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 4, том XI, н.д. №
1408/2004г. на Нотариус рег. № 019 на Нотариалната камара на РБ, дворно място
от 3 604 кв.м. съставляващо УПИ IV, в кв. 1 по плана на с. И., ведно със стопански
постройки и насаждения, като продавачите се легитимирали с предходен нотариален
акт № 146, том III, н.д. №
3080/1998г. на ШРС. Още от този момент
(октомври 2004г.) Д.Д. държал
постройките като наемател на продавачите по договора и отглеждал в тях свине,
имайки отношения с техния брат – Лъчезар. Владението продължило без прекъсване
до днес, като неговия ефект се простирал и върху съпругата му. В този период
постройките били ползвани по предназначението им – за отглеждане на свине, като
били извършени значителни основни ремонти, обособявайки санитарни помещения и
изграждане на торови и дезинфекциозни площадки. Ответниците действали
добросъвестно, тъй като не знаели, че техните праводатели не били собственици
на сградите. Имотите били отразени в кадастралната скица като тяхна
собственост, плащали данъци за тях, като познати и близки знаели, че били тяхна
собственост. Собствеността върху имотите била придобита на 19.10.2009г. при
условията на кратката придобивна давност, на основание чл.79, ал.2 от ЗС, на
която и изрично се позовават. При условията на евентуалност се позовават на
десетгодишната давност изтекла на 19.10.2014г. Претенциите на ищците не
превръщали добросъвестното владение в обикновено и е средство за защита, а не
елемент от състава на чл.79 от ЗС. Давността не се прекъсвала и с наложените от
съдия-изпълнител възбрани върху процесните имоти, тъй като с този институт се
въвежда забрана длъжника да се разпорежда с имота, но не и да бъде придобиван
по давност от трети лица. Съставения констативен акт за собственост е
ирелевантен за спора, тъй като ответниците станали собственици на основание
правна сделка и на основание давностно владение изтекло на 19.10.2009г. липсват
елементите на чл.108 от ЗС по отношение на ищците, поради което искът следва да
бъде отхвърлен.
В
едномесечния срок по закон постъпил писмен отговор и от ответниците Р.Б., З.Б.
и Д.З. – Д., чрез адв. Д. от ШАК. В отговора се сочи, че исковете са допустими,
но неоснователни. Ответниците сочат, че с извършената продажба от ищците било
предадено владението не само на дворното място, но и намиращите се в него
постройки и подобрения, като след тази дата ищците не са се ползвали от
процесните сгради и не са предявявали претенции към тях. Посочва се още, че
площта закупена от ответника Б. е 11 179 кв.м. незастроена площ, като за
да бъдат извадени от предмета на сделката стопанските постройки е следвало да
бъдат изключени изрично от нея. Щом това не е направено, то те са станали
собственост на купувача като приращение към земята, на основание чл.92 от ЗС. В
подкрепа на този аргумент се цитира и съдебна практика. Поради това и
транслативния ефект на правото на собственост върху постройките се простира и
върху сделката, с която е извършено дарение на дъщерите на дарителя. Въвежда се
и възражение за изтекла погасителна давност в полза на надарените, на основание
чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като от 1998г. те са със съзнанието, че притежават
собствеността върху постройката и дворното място, като давностния срок в тяхна
полза е изтекъл на 23.07.2003г. В периода от придобиването на постройките до
тяхното прехвърляне на ответниците Д. на 19.10.2004г. никой не е предявявал
претенции и не им е пречил на владението и ползването. Твърди се, че ищците или
по небрежност не са отписали имотите от партидите или са се ползвали от облагата да бъдат налагани възбрани върху
имоти, които не били тяхна собственост.
В съдебно
заседание ищеца Н.С.И. се явява лично, като ищцата Л.Х.И. не се явява, а за
двамата в съдебно заседание се явява адв. Ц.К. от ШАК. Поддържа се исковата
молба, като в представените писмени бележки по делото се моли за уважаване на
исковете, като излагат аргументи за това.
Ответникът Д.А.Д.
се явява лично, като В.З.Д., редовно призована не се явява, за двамата се явява
адв. Г. от ШАК, който поддържа писмения отговор по делото и развива доводите си
в писмена защита, представена по делото.
Ответникът Р.З.Б.
и З.Р.Б. се явяват лично в съдебно заседание, като ответникът Д.Р.З. – Д., не
се явява. За тримата в съдебно заседание участие взема адв. Д. от ШАК, който
поддържа писмените отговори и моли да отхвърляне на исковете предявени срещу
подзащитните му. В писмените бележки по делото се излагат правните аргументи за
това.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Удостоверение за сключен граждански брак № 050704 на Народен съвет - Шумен,
ищците Н.С.И. и Л.Х.И. сключили граждански брак на 06.11.1977г.
От
представения по делото Протокол № 51 от 25.10.1994г. на комисия съставена, във
връзка с разпределение на имуществото на ЗК „Съгласие“ – с. И. на правоимащите
срещу дялове на кооперацията (лист 15 от делото) се установява, че ищецът Н.С.И. придобил по
време на брака си с Л.И., свинарник на
стойност 82714 лв., телена ограда на бетонни стълбчета на стойност 14 270
лв. и прилежаща земя – парцел 19, от кв. 1 по плана на с. ***, съдържаща
11 591 кв.м. на стойност 347 730 лв. В протокола е вписано, че
прехвърлянето следва да стане по нотариален път. Съставен бил Договор за
продажба на недвижим имот от 05.04.1995г., вписан под № 49, том I в Нотариата
при Шуменски районен съд, като имотите свинарник, телена ограда на бетонни
стълбчета и прилежаща земя, съставляваща парцел 19, в кв.1 по плана на с. И.,
съдържаща 11 591 кв.м., при граници: парцел № 22, пасище, мера; парцел №
20 – ведомствен път и парцел № 21 – пасище, мера били продадени на ищците срещу
продажна цена от общо 444 714 лв.
Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 28, том XIII, дело №
4126/1997г. на Нотариус при ШРС, ищците
продали на 03.10.1997г. на третия ответник Р.З.Б. следните имоти: Празно
дворно място от 3 605 кв.м., представляващо парцел № IV, в кв. 1 по
плана на с. И., при граници: парцел I – стопански двор на ТКЗС, улица и парцел III при цена от
702 975 недоминирани лева и Празно дворно място от 7 986 кв.м.,
представляващо парцел III, в кв. 1 по
плана на с. И. при цена от 1 557 270 неденоминирани лева, както и
Дворно място от 1080 кв.м., заедно с построената в него вила, стопанска
постройка (транжорна), подобрения и насаждения, представляваща парцел VIII – 121 в кв.
26а по плана на с. ***.
На
25.10.1997г. била изготвена констатация за състоянието на имот – парцел
свинарник от ЕТ“ И.А.“, в което се дава актуална оценка на имот – парцел със
стопанска постройка – свинарник (ограден от юг и запад с ограда, като оградата
от изток и север била компрометирана), както и оценка-оферта на необходимите
ремонти и тяхната стойност. В последствие е изготвена оферта от ЕТ“И.А.“, като
в СМР са описани ремонт на покрив, на коридор и стая за персонал, ремонт на
голямо помещение, ограда и електро (лист 115 от делото).
С Нотариален
акт № 146, том III, рег. №
1408, дело № 3080 от 23.07.1998г. на Нотариус при ШРС (лист 32 от делото) Р.З.Б.
дарил на дъщерите си З.Б. и Д.З. дворно място от 3 605 кв.м. и стопанска
постройка в него, находяща се в с. И., за което е отреден парцел IV от кв.1,
при граници: парцел III, парцел I и улица.
Със Заповед
№ РД – 25-778 от 16.08.1999г. на Кмета на Община Шумен планът на с. И. бил
попълнен със стопанска постройка и изменена регулацията на парцели III, IV, V, VI – всички за
„Р. Комерс“ ООД, като парцелите се пререгулирали, за да се осигури площта им по
документи и се заличавал досегашния текст на фирмата. Към заповедта е приложена
и скица, в която името на фирмата е зачертано. Представен е Протокол за
определяне на строителна линия и ниво на строеж на ограда от мрежа и бетонови стълбове,
както и Разрешение за строеж № 78 от 02.07.1999г. за имот № IV в кв. 1 по
плана на с. И., издадени на името на З.Б. и Д.З..
На
19.04.2004г. Д.З. – Д. и З.Р.Б. продали на Д.А.Д. (по време на сключения между
него и В.З. Вичева на 10.05.1998г. граждански брак) дворно място от 3 604 кв.м., съставляващо
УПИ IV, в кв.1 по
плана на с. И., заедно със стопански постройки, подобрения и насаждения, при граници
за имота: улица, УПИ
III, УПИ I – стопански
двор, като сделката била оформена с нотариален акт № 4, том ХI, рег. №
9548, дело № 1408 от 2004г. на Нотариус рег. № 019 на НК.
Видно от
Нотариален акт за собственост № 25, том I, рег. № 348, дело № 23 от
2018г. на Нотариус рег. № 222 на НК, ответниците Д.А.Д. и В.З.Д. били признати
за собственици на следните недвижими имоти, находящи се в с. И., а именно:
Селскостопанска сграда – свинарник с площ от 224 кв.м., представляваща сграда с
идентификатор 32158.294.1049.2 на един етаж, разположена в имот с идентификатор
32158.294.1049 с адрес с. И., стопански двор; Селскостопанска сграда –
свинарник, с площ от 188 кв.м., представляваща сграда с идентификатор 32158.294.1049.1
на един етаж, разположена в имот с идентификатор 32158.294.1049 с адрес с. И.,
стопански двор; Стопанските сгради били построени в собствения на лицата
поземлен имот с площ от 3615 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор
32158.294.1049.
Представена
е по делото справка за имот на Служба по вписвания – гр.Шумен, за
обстоятелството, че за периода от 1995г. до 2016г. върху имота е имало различни
тежести – учредяване на ипотека, налагане и заличаване на възбрани от различни
кредитори. От приходни квитанции № 169004 от 04.10.2016г., №
169777/05.10.2016г., № 211923 от 20.12.2017г., № 211924 от 20.12.2017г., №
133072 от 03.06.2019г., № 133068 от 03.06.2019г., № 177274 от 09.09.2020г., №
177273 от 09.09.2020г., № 169004 от 04.10.2016г., както и от дата 06.10.2016г.,
20.10.2016г., 20.12.2019г. се
установява, че данъчно задължени лица по партидата на имот № 5601018860002 са
вписани ищците.
Ответникът Д.А.Д.
представя приходни квитанции общо 19 броя, издадени в периода от 25.10.2006г. –
22.12.2020г. на Община Шумен, в които за данъчнозадължено лице по партида за
стопански двор в с. И. земя и сграда е вписан ответникът Д.А.Д..
Представени
са скица на поземлен имот с идентификатор 32158.294.1049 и сгради с
идентификатор 32158.294.1049.1 и 32158.294.1049.2.
В протокол
за опис на недвижими имущества от 19.09.2007г. на ЧСИ Я.Д.са описани недвижими
имоти, принадлежащи на длъжника Н.С.И.. На 13.05.2008г. е обявена публична продан на ½ ид.ч. от
свинарник с площ: стара част 172 кв.м., пристроена нова площ – 166.50 кв.м.,
открит външен навес – 62 кв.м., построен в кв. 1, парцел IV по плана на
с. И. (лист 148 от делото). Опис на процесния недвижим имот е изготвен на 25.01.2011г. от ЧСИ Д. З..
По делото е
приложен и технологичен проект от 20.01.2019г., изготвен от зооинжинер С.Г.(лист
99 от делото) по отношение на свинеферма с капацитет до 10 броя свине майки и
приплодите им, но не повече от 200 общо в поземлен имот с идентификатор
32158.294.1049 по плана на с. И. с възложител ответникът Д.Д..
Представени
са и ветеринарно-санитарно разрешително № 119 от 19.06.1995г. на името на ЕТ “Р.
Комерс“ и фирмено дело № 709/1997г. на ШОС за регистрация на „Р. Комерс“ ООД с
управител ищеца Н.С.И..
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. С.Х.Т., свид. М.О.Р., свид. В.И.Х.,
свид. Д.И.Н., свид. В.Я.В., свид. З. А.З., свид. С.А.С..
Свид. С.Т.разказва,
че работи в дружествата на ищеца от 1995г. до 2006г., като първоначално е
работила в кланицата в с. И., намираща се в процесния имот, като след 1999г. е
работила в с. Р.Д.. Посещавала след това имота, тъй като там имало хладилна
камера, в която съхранявали месо и зеленчуци.
В периода 1999 – 2000 г. били направени ремонти в имота, които заплатил
ищеца. Посещенията на ищеца в имота в периода 2003-2006г. продължили, като
отивал сам.
Свид. М.Р.,
който също работил при ищецът от 1994г. твърди, че имотът в с. И. е бил ползван
до 2004-2005г., след което била демонтирана хладилната камера. През 2000г. били
правени ремонти на сградата, които били платени от ищеца. В имота се гледали
прасета до преди 7-8 години, като след това там животни отглеждал Д.Д..
Свид. В.Х.(женен
за дъщерята на ищеца) разказва, че от 2010г. е собственик на бизнеса на ищецът,
като бил близко до делата на ищеца и от преди това. Разказва за развитието на
фирмите на Н.И., както и че е присъствал на огледи провеждани от частни съдебни
изпълнители през годините 2007-2012г., като според него е имало публична продан
на имота. Разбрал, че има интерес от ответникът Д.Д. към сградите в с. И. през
2014г., като ответникът тогава бил разбрал, че е измамен и че ги е придобил в
нарушение на закона. Свидетелят твърди, че многократно е посещавал имота през
2004-2014г. и не е виждал Д. в с. И..
Свид. Д. Н., твърди, че ответникът Д.Д. отглежда прасета
от 2002-2003г., като не може да каже кой я е ползвал преди това.
Свид. В.В.разказва,
че първоначално Д. ползвал под наем сградите, като ги купил през 2003-2004г.,
след което направил ремонт и оттогава никой не го е притеснявал.
Свид. З.
разказва, че ответникът Р.Б. купил двор с полусъборена сграда в него и започнал
ремонти, направил боксове за прасета в сградата и отглеждал такива от 1997г. до
2003г., като не е чувал да има претенции някой към него за имотите.
Свид. С. посочва, че е работил в имотът през 1997г.,
като правили септична яма, покриви, боксове за прасета, като ремонтите
продължили до 2001г. През този период не е виждал някой да идва на мястото и да
оспорва ползването или извършването на ремонтите.
Съдът отдава
противоречието в показанията между всяка отделна група свидетели на
отдалечеността на периодите от време, в които са се случвали събитията, както и
на заинтересоваността на част от тях, предвид близките им отношения със
страните по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете: Страните
са надлежно активно и пасивно легитимирани субекти в процеса, поради което
исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността
на исковете: За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС ищците
следва да докажат, че са собственици на процесния имот, че имота се владее от
ответниците Д. и В. Д.
и че това владение е без правно основание. Тези три предпоставки следва да са
налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до неоснователността на
претенцията.
Ищците твърдят, че са собственици на
процесните имоти, тъй като на ответника Б. била прехвърлена собствеността само
на празно дворно място от 3 605 кв.м., представляващо парцел IV в кв. 1 по
плана на с. И.. Поради това по отношение на постройките, които били
самостоятелни обекти, не възникнал транслативния вещноправен ефект в полза на
надарените от ответникът Р.Б. негови дъщери и те не са станали собственици, тъй
като техния праводател не бил собственик. От своя страна ответниците Р.Б., Д.З.
– Д. и З.Б. твърдят в писмения си отговор, че като собственик на земята Р.Б. е собственик и на сградите на основание чл.92 от ЗС, както и че от 23.07.1998г.
те се владеят непрекъснато, явно и
необезпокоявано от Д.З. – Д. и З.Б. до сключването на договора за
продажба на 19.10.2004г. с Д.А.Д., от който момент такова владение върху
сградите е осъществявано от него.
По отношение
на правно
релевантният по делото въпрос за
приложението на презумпцията на чл.92 от ЗС и за необходимостта да бъде тълкувана волята на страните, когато се прехвърля собственост
върху застроен поземлен имот, а
намиращите се в него сгради не са изрично посочени в прехвърлителния акт, съдът
намира следното: В Решение № 529 от 09.07.2010г. по гр. д. № 1129/2009 г. на
ВКС, I г.о. е
прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи (подобрения),
които се намират в дворното място, то купувачът придобива всичко, което се
намира в него (сградата, насажденията и други). Запазването на собствеността
върху сградата, отделно от дворното място, трябва да бъде изрично уговорено в
нотариалния акт, за да се счита оборена презумпцията на чл.92 от ЗС. В този
смисъл са Решение № 756 от 17.03.1970г. по гр.д. № 133/1970г., I г.о.,
Решение № 120 от 22.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 2928/2014г., II г.о.,
Решение № 370 от 06.07.2009г. на ВКС по гр.д. № 994/2008г., I г.о.,
Решение № 19 от 27.01.2016г. по гр.д. № 1600/2015г., III г.о. и други, цитирани и от
ответниците по делото. В
Решение № 37 от 04.04.2017г. по гр.д. № 3180/2016г., на І г. о. се изхожда от
същото принципно разбиране, но същевременно се прави уговорката, че във всички
случаи действителната воля на страните
следва да се извлича чрез тълкуване както на
нотариалния акт, така и на изявленията и
поведението на страните при сключване на договора, на
фактите около сключването на договора, на други сделки между страните или с трети
лица. В същия смисъл е и Решение № 292 от 08.07.2010г. на ВКС по гр.д. №
931/2009г.,
I г. о. При тълкуването на волята на страните, съдът
взема предвид не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези,
които макар и външно да са ясни, пораждат спор между страните за действителното
им съдържание. В този смисъл посочването на имота като „празно дворно място“ при
прехвърлянето му от ищците на ответника Б., съдът намира, че е достатъчно, за да е налице
изрично изключване на построените в него сгради, посочени в акта за собственост
на ищците като „свинарник“. В противен случай страните по договора щяха да
посочат имотът като „дворно място“. Именно използването на това описание
разкрива действителната воля на страните, ищците да запазят собствеността върху
сградите. Поради което, съдът намира, че те са останали собственици на
процесните имоти към този релевантен момент. Така ответникът Б. придобил само
земя от 3604 кв.м., но не и намиращата се в нея сграда. В последствие обаче надарил своите дъщери не
само с празното дворно място, но и със стопанската постройка в него.
Съдебната практика приема, че в случай, че
сделката има за предмет имот, който не принадлежи на прехвърлителя (както в
настоящия случай), това не обуславя нейната недействителност, а само
невъзможност за пораждане на транслативен вещноправен ефект в полза на приобретателя.
Или сделката е валидна, но с нея се прехвърля обема от права, които притежава
праводателя, а правото на собственост върху постройката – свинарник не е сред
тях, поради което ответниците З.Б. и Д.З. – Д. не са станали собственици,
защото техният праводател-дарител също не е бил собственик.
С оглед на това разрешение, съдът следва да
се произнесе по въведеното от ответниците твърдение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност върху процесните постройки. Придобивната давност е един от
регламентираните в чл.77 от ЗС способи за придобиване право на собственост
върху вещи. Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго, като своя. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т.е. намерението за своене на вещта е въведена в полза на владелеца
и в случая на отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването
ѝ, пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Съдът намира,
че такова оборване не беше успешно проведено от ищците. В хода на
производството бяха ангажирани доказателства, че ответниците З.Б. и Д.З. – Д. и
техния праводател са се афиширали за собственици не само пред трети лица, но и
пред ищците - собственици на имота. Представени
бяха доказателства - оферта за ремонт от 15.10.1998г., както и констатация за
състояние на парцела със свинарника, изготвени ЕТ “И.А.“, чиято доказателствена
сила не беше оборена ищците. От тези доказателства се установява, че
намерението на ответниците било да извършат ремонт не само на оградата на
парцела, но основно на постройката в него. Останалите косвени доказателства, а
именно Заповед № РД – 25-778 от 16.07.1999г. на Кмета на Община Шумен, протокол
за определяне на строителна линия и ниво на строеж и Разрешение за строеж № 78
от 02.07.1999г. на ограда от мрежа на бетонови стълбове, са релевантни с горните доказателства. Всички писмени
доказателства в съвкупност пък кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства, че ремонтите на сградата започнали в началото на 1999г. и
продължили няколко години. Разминаванията в свидетелските показания са за това
кой е извършил ремонта и заплащал за него. Съдът намира, че гласните показания
на свидетелите на ответниците – свид. З. и свид. С. са подкрепени и от посочените
по-горе писмени доказателства, поради което ги кредитира в частта им за това,
че основен ремонт в сградата е извършван и заплащан от Р.Б. в полза на дъщерите
му. Посочените действия несъмнено сочат
на демонстрирано намерение за своене на процесния имот, съпътстващо обективния
факт на държането. Упражняването на фактическата власт върху постройката от
страна на ответниците е било непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, поради
което може да се определи като владение. Собственикът - ищец е узнал за това, предвид посещенията от
страна на негови служители и лично от него в имота, като не е предприел
действия по защитата на собствеността си до момента на образуване на настоящото
дело. Съгласно чл.70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. По
силата на чл.70, ал.1 от ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала
при възникване на правното основание, а съгласно ал.2 на същата разпоредба,
добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Тази презумпция трябва
да бъде опровергана от собственика чрез обратно, но пълно доказване, т. е. по
несъмнен, безспорен начин. Такова опровергаване, както беше посочено по-горе не е извършено. Представеното
по делото Ветеринарно-санитарно разрешително № 119 от 19.06.1995г. на името на
ЕТ “Р. Комерс“ не доказва факта на владение на свинарника през периода
1998-2003г., тъй като е издадено на 19.06.1995г. и то на името на трето за
собствеността лице, като няма данни действието му да е продължавало към
процесния период. Представеното фирмено дело № 709/1997г. на ШОС за регистрация
на „Р. Комерс“ ООД с управител ищеца Н.С.И. има релевантност за отношенията
между „Р. Комерс“ ООД и ответникът Р.Б., но не в отношенията между страните по
настоящото дело, тъй като собствеността на сградите е била на физическото лице Н.И.
и неговата съпруга, а не на фирмите, които той е управлявал. Представената по
делото справка от имотен регистър също не оборва презумпцията за
добросъвестност. Добросъвестността
при владението предполага субективна представа (знание), че праводателят на владелеца не е бил носител на вещното право към момента на сключване на
транслативния договор, като е ирелевантен фактът дали владелецът обективно е
могъл да установи чрез справки в публичните регистри дали праводателят му е
носител на вещното право - в този смисъл
е практиката по Решение № 179 от 18.10.2013г. на ВКС по гр. д. №
1981/2013 г., II г. о. Следва да се
отбележи също, че близките
роднински отношения между страните по договора не създават презумпция за знание
по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, като в този смисъл са Решение № 37/02.07.2009 г. по гр. д. № 1394/2018
г. по описа на I г. о., Решение № 179 от 18.10.2013г. по гр.д. № 1981/2013 г. на ІІ г.
о, Решение № 189 от 19.12.2013г. на ВКС по гр. д. № 933/2012 г. на ІІ г.
о. По отношение на твърдението, че наложените възбрани и извършени описи
прекъсват давността, съдът намира следното: От представената справка от имотен
регистър се установява, че в периода от 02.07.1997г. (няколко месеца преди
продажбата на имота от ищците на ответника Б.)
до 16.05.2007г. върху имота няма учредявани договорни ипотеки и налагани
възбрани. Поради което в периода на упражняването на 5 годишната придобивна
давност от ответниците върху имотът е нямало спорове или претенции от трети
лица или от неговия собственик. Дори и в този период да е наложена възбрана, то
съдебната практика е в смисъл, че налагането на възбрана върху недвижим имот
не е пречка трето лице да упражнява
владение върху него, защото придобивната давност е оригинерен способ за
придобиване право на собственост и правилата за противопоставимост на сделките
след възбрана не се прилага. В този смисъл Решение № 292 от 05.11.2013г. по
гр.д. № 1291/2012г.
IV г.о. Така също представените по делото доказателства за заплащането на
местните данъци и такси от ищците по отношение на стопанските постройки са
извън обсъждания от съда период на придобивна давност, текла по отношение на
четвъртия и петия ответник.
Основен принцип е, че правото на собственост
веднъж възникнало не се погасява, а може да бъде изгубено само ако друг го
придобие по производен или оригинерен начин.
Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично с
изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване на владелеца,
за да настъпи ефекта на давността, което може да се извърши чрез предявяване на
собственически иск, с възражение срещу предявен такъв (както в случая) или чрез
снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка
въз основа на давностно владение. Придобиването на собственост поради изтекла
на 23.07.2003г. погасителна петгодишна давност по отношение на процесните имоти
в полза на ответниците З.Б. и Д.З. – Д. беше доказано и искът предявен срещу
тях от ищците следва да бъде отхвърлен. Така с продажбата на процесните имоти
от тях на ответника Д.А.Д. той е придобил имота от собственици през време на
сключения с В.Д. граждански брак. Поради изложеното, съдът
намира, че иска по чл.108 от ЗС срещу първия и втория ответник, следва да бъде
отхвърлен, поради липсата на първата предпоставка за неговото уважаване, а
именно ищците не са собственици на процесния имот, състоящ се от две
самостоятелни сгради с идентификатори 32158.294.1049.1 и 32158.294.1049.2 по
плана на с. И.. Съдът не намира за необходимо да обсъжда наличието на
останалите елементи от фактическия състав на исковата претенция по чл.108 от
ЗС, предвид липсата на първата такава.
Предвид
изхода на делото, то ищците следва да заплатят на ответниците направените в
производството разноски, както следва: На ответниците Д.А.Д. и В.З.Д. следва да
се заплатят разноски в размер на 900 лв. На ответниците Р.Б., З.Р.Б. и Д.Р.З. –
Д. разноски в размер на 900 лв. По
отношение на въведеното възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че са в минимума на посочените текстове на
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като договорите за правна помощ са съставени не поотделно
за всеки недвижим имот, а цената е сбор от заплатените възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.И.
с ЕГН ********** и Л.Х.И. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. *****, чрез
адв. Ц.К. от ШАК, със съдебен адрес *** срещу Д.А.Д. с ЕГН ********** и В.З.Д.
с ЕГН ********** *** иск с правно основание по чл.108 от ЗС за признаване за
установено в отношенията на страните, че ищците са собственици на стопанска
постройка с идентификатор 32158.294.1049.1, представляваща сграда – свинарник с
площ 188 кв.м., находяща се в с. И., стопански двор и стопанска постройка с
идентификатор 32158.294.1049.2, представляваща сграда – свинарник с площ 224
кв.м., находяща се в с. И., стопански двор, както и
предаването на владението им на ищците,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.И.
с ЕГН ********** и Л.Х.И. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. *****, чрез
адв. Ц.К. от ШАК, със съдебен адрес *** срещу Р.З.Б. с ЕГН ********** с адрес ***,
З.Р.Б. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.Р.З. – Д. с ЕГН ********** с адрес ***
иск с правно основание по чл.124 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на стопанска постройка с
идентификатор 32158.294.1049.1, представляваща сграда – свинарник с площ 188
кв.м., находяща се в с. И., стопански двор и стопанска постройка с
идентификатор 32158.294.1049.2, представляваща сграда – свинарник с площ 224
кв.м., находяща се в с. И., стопански двор, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.С.И. с ЕГН ********** и Л.Х.И. с ЕГН ********** да заплатят на Д.А.Д.
с ЕГН ********** и В.З.Д. с ЕГН ********** сторените от ответниците разноски по
делото в размер на 900 лв. (деветстотин лева), представляващо заплатено от тях
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ и
съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.С.И. с ЕГН ********** и Л.Х.И. с ЕГН ********** да заплатят на Р.З.Б.
с ЕГН **********, З.Р.Б. с ЕГН ********** и Д.Р.З. – Д. с ЕГН **********
сторените от ответниците разноски по делото в размер на 900 лв. (деветстотин
лева), представляващо заплатено от тях адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: