О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………/24.04.2019г.
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на 26.03.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. Т. КУНЕВА
при участието на секретаря Елка И., като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова частно
гражданско дело № 1609 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.278 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на Й.А.И., чрез пълномощника адв. М.П. срещу определение №
4917/30.04.2018г., постановено по гражданско дело № 11981 по описа за 2017г. на
Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото на основание
чл.233 ГПК, поради отказ от предявения иск.
Жалбоподателката
излага, че с разпореждане на ВРС от 25.05.2018г., в качеството й на наследник
на починалата ищца М.Д. А. е конституирана като страна по делото. Обжалваното
определение е връчено на жалбоподателката на 06.06.2018г. Счита се, че същото е
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че към датата на депозиране на молбата
за отказ от иска, предявен от М. А. за страните по делото и за съда е било
известно, че здравословното състояние на ищцата е влошено до степен, че й е
невъзможно да излиза извън дома си, а процесуалният й представител е узнал за
отказа седем дни преди съдебното заседание, насрочено за 27.04.2018г. Ищцата е
починала на 22.04.2018г. Жалбоподателката счита, че не е налице валидно
осъществено от ищцата по реда на чл.233 ГПК десезиране на съда, поради което и
не е налице възможност за настъпване на правните последици от същото, а именно
прекратяване на производството. Твърди, че депозираната молба не е подписана от ищцата М. А., тъй като същата
е била в невъзможност да полага подпис, поради влошено здравословно състояние,
както й, че в резултат на нарушено зрение не е могла да чете, поради което дори
да е подписала молбата, не й е било известно нейното съдържание. Твърди също,
че вписаните в молбата като свидетели лица не съществуват, а ако такива лица
съществуват, оспорва, че същите са подписали молбата. Излага още, че към
03.04.2018г. М. А. е била със влошено здравословно състояние, което не й е позволявало
реално да преценява и разбира своите действия. Ищцата е била на легло и за нея
се е грижела жалбоподателката – нейна дъщеря. Поради пътуване извън страната в
периода 25.03.2018г.-18.04.2018г. жалбоподателката е уведомила ответницата по
делото за необходимостта от полагане на грижи за М. А.. На 18.04.2018г. Й.И.
узнала, че майка й е настанена в болница, като през първата седмица на
отсъствието й грижи за нея е полагала съседка. Ответницата поела грижите за
ищцата на 01.04.2018г. На 03.04.2018г. е подписана процесната молба за отказ от
иск, а на 05.04.2018г. е депозирана от трето лице в съда. По изложените
съображения се счита, че не е налице ясно изразена воля от страна на М. А. за
отказ от иск и десезиране на съда.
Претендира
се отмяна на обжалваното определение за прекратяване на делото, като се
постанови продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
В срока по
чл.276 ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна М.М.В., с който се оспорва частната жалба като недопустима и
неоснователна. Оспорва верността на изложените от жалбоподателката твърдения.
Излага, че жалбоподателката не е легитимирана да оспорва волеизявлението на
ищцата за отказ от иска и отмяна на определението за прекратяване на
производството, доколкото същата не е единствен наследник на починалата ищца.
Частната
жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от страна с правен
интерес от обжалването на определението, при изпълнение на изискването за
надлежна представителна власт, поради което и същата се явява допустима.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството
по гражданско дело № 11981/2017г. е образувано по иск на М.Д. А. с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу М.М.В., за
отмяна на дарение, обективирано в НА № 87/1997г. на апартамент №38, находящ се
в гр.Варна, район Аспарухово, ул.“Народни Будители“ №61 в размер на ½
ид. Част от имота, поради неизпълнение на задължение за издръжка и за връщане
на ½ ид.ч. от дарения имот в патримониума на ищцата. След провеждане на
две съдебни заседания, в които ищцата е представлявана от упълномощен от нея
адвокат на 05.04.2018г. по делото е депозирана молба, изхождаща от ищцата и подписана
от двама свидетели, с която е заявен отказ от предявените срещу М.В. искове с
правно основание чл.227 и чл.55 ЗЗД. С разпореждане от 10.04.2018г. съдът е
разпоредил препис от молбата да се изпрати на РПУ за извършване на проверка с
документ за самоличност. С разпореждане от 19.04.2018г. е наредено препис от
молбата да се изпрати на насрещната страна за становище. На 25.04.2018г. по
делото е депозирана молба от процесуалния представител на ответницата, с която
уведомява съда, че ищцата е починала на 22.04.2018г. и представя
препис-извлечение от акт за смърт на М.Д. А.. На 27.04.2018г. процесуалният
представител на ищцата е заявила, че поради смъртта на упълномощителката
правомощията й са прекратени, съдът не е
дал ход на делото и е уведомил процесуалните представители на страните, че ще
се произнесе по искането за прекратяване на делото поради отказ от иск в
закрито заседание. С определение от 30.04.2018г., съдът е прекратил
производството по делото, като е приел, че приживе ищцата е извършила отказ от
предявения иск. Наследниците на починалата в хода на производството ищца са
конституирани като страни в
производството на 25.05.2018г. и е разпоределно да им се връчи препис от
определението за прекратяване на производството.
Съгласно изслушаното и прието
по делото заключение по СПЕ подписът, положен срещу „Суважение“ в молба от
03.04.2018г., депозирана до ВРС на 05.04.2018г. е изпълнен от М. А..
От ангажираните в настоящото
въззивно производство гласни доказателства и приетото заключение на Комплексна
психиатрична, психологична и съдебномедицинска експертиза се установява, че към
датата на подписване на молбата от М. А., същата е била с влошено здравословно
състояние. Страдала е от хронични сърдечно-съдови и бъбречни заболявания,
мозъчно-съдова болест, захарен диабет с усложнения, двустранна старческа
катаракта, със силно намалено зрение. Вещите лица са посочили, че мозъчните
нарушения са хронични и с дългогодишен ход, което дава основание да се приеме,
че са налице психични пормени по органичен тип, като прояви на съдова деменция.
Мозъчните промени предполагат значим когнитивен упадък и съдова деменция в
диапазон от умерен към тежък дементен синдром. Нарушенията засягат базисни
психични годности на М. А. да разбира свойството и значението на постъпките си,
да се грижи за своите работи и да ги ръководи. Обясненията и поясненията на
вещите лица дадени в съдебно заседание, че е възможно лицето да е имало моменти
с по-подредено външно поведение и да е осмисляла това, което й се казва,
кореспондира и не противоречи на заявеното в показанията на разпитаните
свидетели, ангажирани от ответната страна. От друга страна предвид
представените по делото медицински документи и заявеното в показанията на
свидетелите, ангажирани от жалбоподателката, че М. А. в периода около датата н
подписване на молбата е била объркана, трудно е познавала околните, била е с
нарушено зрение, съдът приема, че същата в определени моменти евентуално е
разбирала свойството, но не и значението на постъпките, като не може да се
предположи в каква степен ги е осмисляла
Предвид установеното,
настоящият състав на съда приема, че в периода около подписването на молбата за
отказ от иск, депозирана пред ВРС на 05.04.2018г., ищцата М. А. е била в
състояние, което не и позволявало да се грижи за своите работи Поради това и не
е налице действителен отказ от иск, направен от ищцата, която е починала в хода
на делото и преди постановяване на определението за прекратяване от първоинстонционния
съд. Дори да се приеме, че към датата на депозиране на молбата е било налице
валидно и действително изявление по чл.233 ГПК за отказ от предявения от М. А.
иск, то към дата на постановяване на обжалваното определение, такова не е било
налице и съдът не е бил десезиран.
Отказът от иск, като процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца,
както и подаването на исковата молба, не се взема съгласие на насрещната страна
и съдът проверява дали изхожда от легитимно лице и висящ ли е процеса. Молбата
за отказ от иск е оттегляема до постановяване от съда на основание чл.233 ГПК
на определение за прекратяване на производството. При смърт на страна в
процеса, се стига до процесуално правоприемство по силата на закона.
Правоприемникът става страна и замества починалия в процесуалното
правоотношение от момента, в който настъпва правоприемството и в материалното
правоотношение. Заместването настъпва независимо дали правоприемникът желае да
участва, независимо дали формално е конституиран от съда с нарочно определение
като правоприемник на мястото на починала страна и независимо дали ще вземе
фактическо участие в процеса. Съдът дължи участие в процеса на всички лица
–претендиращи, че са наследници на починала страна, като с оглед тяхното поведение
в процеса, защита и оспорвания, с решението ще се произнесе с настъпилото
правоприемство и основателността на иска. В случая ищцата е починала в хода на
произовдството и преди постановяване на определението за прекратяване на делото
и доколкото предмета на спора позволява встъпване на нейните наследници в
материалното правоотношение, като правоприемници в процеса, съдът е следвало да
конституира всички наследници на М. А.. Последните заместват починалата ищца и
до постановяване на определението за прекратяване на делото имат право да
поддържат или да оттеглят включително депозирания отказ от иск. От данните по
делото не се установява на правоприемниците на ищцата, починала в хода на
делото да е осигурено участие в процеса, същите не са уведомени за датата на
насроченото съдебно заседание.
Предвид изложеното,
настоящият въззивен състав намира, че първоинстонционният съд е приел, че е
надлежно сезиран с отказ от предявения иск, заявен от първоначалната ищца, при
наличието на данни, че същата е починала, преди съдебно заседание, проведено на
27.04.2018г. и преди постановяване на определението за прекратяване на делото.
По делото не са установени лицата, които имат право да претендират
правоприемство на страната на ищцата по реда на чл.227 ГПК, не им е осигурено
участие в процеса и възможност да упражнят процесуалните си права, включително
да поддържат или оттеглят направения отказ от иск.
С оглед на горното
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение № 4917/30.04.2018г.,
постановено по гражданско дело № 11981 по описа за 2017г. на Районен съд –
Варна, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иск и ВРЪЩА
делото за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на
дадените указания в обстоятелственото част на определението.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. от чл.274 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: