РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Русе, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20244500500028 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Р. М., чрез пълномощника адв.Г. Я.
от АК-Русе, против Решение № 1439 от 17.10.2023 г., постановено по гр.дело
№ 2332/2023 г. по описа на РРС, с което е признато за установено, че дължи
на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-София сумата от 3 606,05 лв.-главница, 767,33
лв.-договорна лихва за периода 17.06.2020 г.-19.04.2022 г., със законната
лихва от 13.12.2022 г. до окончателното плащане, съставляващи вземания по
Договор за потребителски кредит № 4179149/ 17.06.2020 г., прехвърлени им
от “Уникредит Кънсюмюр Файненсиг“ ЕАД чрез цесия от 19.04.2022 г., за
които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК под № 416 от 03.02.2023 г. по ч.гр.дело № 749/2023 г. по описа
на РРС, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна и сумите
от 267,47 лв. и 106,77 лв., представляващи разноски съответно за заповедното
и за първоинстанционното производство .
Твърди, че решението е неправилно, в каквато насока са изложени
подробни съображения.Претендира се отмяна на обжалвания акт по
отношение на главницата над 3 307,58 лв. до 3 606,05 лв. и изцяло за
договорната лихва.Търсят се разноски за двете производства съразмерно с
уважената част от претенциите.
Ответникът по жалбата “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-София, чрез
1
пълномощника адв.М. О. Н.-К. от *******, изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска
същото да бъде потвърдено.Претендират разноски за производството.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл.259 ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като е
ограничен от заявеното в жалбата.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
С исковата молба “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-София са искали да бъде
признато за установено, че М. Р. М. им дължи главница от 3 606,05 лв. и
767,33 лв.-договорна лихва за периода 17.06.2020 г.-19.04.2022 г., със
законната лихва от 13.12.2022 г. до окончателното плащане, съставляващи
вземания по Договор за потребителски кредит № 4179149/ 17.06.2020 г.,
прехвърлени им от “Уникредит Кънсюмюр Файненсиг“ ЕАД чрез цесия от
19.04.2022 г., за които в тяхна полза е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 416 от 03.02.2023 г. по ч.гр.дело
№ 749/2023 г. по описа на РРС.
В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че установителният иск е
неоснователен поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
дълга, то ответникът да бъде осъден да им заплати процесните суми.
По реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорил исковете, като
се е позовал на нищожност на процесния договор за кредит и приложенията
към него с оглед допуснато нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК по отношение на
шрифта, на който бил изготвен текста, в който случай потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на заема, без лихви и други
разходи.Наведени били твърдения, че в периода 15.07.2020 г.-14.12.2020 г. в
полза на кредитора е била преведена сумата от 298,47 лв., която стойност
лицето счита, че трябва да бъде отнесена към погасяване на главницата.
С молба от 19.09.2023 г. ищецът взел становище по отговора на исковата
молба, като изразил несъгласие с наведените доводи в нея за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит, както и че с
представеното извлечение от банковата сметка на ответника не се доказват
твърденията му за частично погасяване на дълга.Направено е искане за
назначаване на икономическа експертиза.
В изготвения по делото доклад, по който страните са нямали
възражения, е посочено, че в тежест на ищеца е да установи сключването на
договор за потребителски кредит между ответника и праводателя на “ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, по който цедентът е бил изправен съконтрахент, че са
били спазени изискванията на чл.99 от ЗЗД и размера на вземанията. М. Р. М.
следвало да докаже твърденията си за погасяване на дължимите суми
/частично/.
2
В обжалваното решение е прието, че по делото няма спор, че на
17.06.2020 г. между “Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и М. Р. М. бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4179149, с който на
ответника била предоставена в заем сумата от 3 606,05 лева, която
кредитополучателят се задължил да погаси заедно с договорна лихва в срок
до 07.11.2023 г. на 41 броя месечни вноски в размер на по 128,19 лв., при
уговорени ГПР от 15 % и ГПР от 16,08 %.
На 19.04.2022 г. кредитодателят прехвърлил вземанията си срещу
ответника на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез договор за продажба на вземания
/цесия/, като първоинстанционният съд приел, че са били спазени
изискванията на чл.99 от ЗЗД и кредитът надлежно е бил обявен за
предсрочно изискуем.
Районният съдия е изложил мотиви, че намира за неоснователно
възражението на М. Р. М., че процесният договор е изготвен на шрифт по-
малък от 12.Казано е, че това е относимо за договорите , сключвани от
“Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД през 2018 г., но не и за тези от 2020
г. Прието е, че представените от ответника Договор за стоков кредит №
4039740, Банково удостоверение № 06019225/ 13.06.23 г. и Извлечение от
разплащателна сметка от 13.06.2023 г. са ирелевантни за процесния случай. В
тази връзка бил направен извод, че ответникът не доказва твърденията си за
частично погасяване на дълга.
Настоящата инстанция, след преценка на доказателствата по делото,
приема за установено следното:
Към исковата молба са представени Договор за потребителски кредит
№ 4179148/ 17.06.2022 г. на първата страница от който няма подписи на
страни.Такива фигурират в останалата част от документа, както и в Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от “Уникредит
Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и Погасителен план, явяващи се неразделна част
от контракта.Следва да се отбележи, че индивидуалните уговорки между
страните се съдържат именно в документа “Договор за потребителски
паричен кредит“, а липсата на положени подписи там съставлява нарушение
на чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК.
На 17.06.2020 г. потребителят дал съгласие за извършване на директен
дебит от страна на кредитора във връзка с процесния джоговор.
Настоящата инстанция счита за основателен доводът на въззивника за
допуснато нарушение на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК.Според тази
разпоредба, договорът за кредит трябва да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят в еднакъв по вид, формат и
размер шрифт-не по-малък от 12. Съдът следи служебно за нищожност на
договори, сключени с потребители, като в тежест на кредитодателят е да
докаже, че по отношение на насрещната страна са били спазени
императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.Ищецът е изразил несъгласие с
наведения в отговора на исковата молба довод за недействителност на
3
процесния контракт, без да има доказателствени искания в тази насока.
Настоящият състав намира, че в процесния случай е видимо и без назначаване
на специалист със специални знания, че текстовете в договора, погасителния
план и в ОУ не съответстват на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК по
отношение размера на шрифта, което по силата на чл.22 от ЗПК прави
контракта недействителен.В този случай, според чл.23 от същия нормативен
акт, потребителят връща само чистата стойност на кредита.Това налага
отмяна на обжалваното решение в частта, касаеща акцесорното вземане.
По отношение на главния иск жалбата се явява неоснователна.
Ангажираните от ввъзвника писмени доказателства не обосновават безспорен
извод, че в периода 15.07.2020 г.-14.12.2020 г. в полза на кредитора е била
преведена сумата от 298,47 лв.Действително е представено извлечение от
посочената в контракта разплащателна сметка на потребителя и по нея има
движение на средства.По никакъв начин не се установява обаче те да касаят
именно спорния договор, което е следвало да докаже въззивникът.При това
положение основателен се явява изводът на първата инстанция, че М. Р. М.
дължи на дружеството главница в размер на 3 606,05 лв.
Доколкото отхвърлянето на акцесорния иск не е обусловено от
посоченото от дружеството условие-ненадлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на дълга, то съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
При този изход на спора определените разноски от първата инстанция
следва да бъдат изменени, като в полза на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се
присъдят 220,54 лв. за заповедното производство, а за това по общия исков
ред-88,04 лв.В полза на въззивника се дължат 8,77 лв. разходи за делото,
съразмерно с уважената част от жалбата. Страната е претендирала заплащане
на възнаграждение и за адвоката, предоставил безплатна правна помощ.Съдът
определя такова в размер на 150 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1439 от 17.10.2023 г., постановено по
гр.дело № 2332/2023 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, в която е
признато за установено, че М. Р. М., ЕГН **********, от ****, дължи на
“ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище в гр.София,
сумата от 3 606,05 лв.-главница по Договор за потребителски кредит №
4179149/ 17.06.2020 г., прехвърлени им от “Уникредит Кънсюмюр
Файненсиг“ ЕАД чрез цесия от 19.04.2022 г., за което е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 416 от
03.02.2023 г. по ч.гр.дело № 749/2023 г. по описа на РРС, ведно със законната
лихва от 13.12.2022 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ Решение № 1439 от 17.10.2023 г., постановено по гр.дело №
4
2332/2023 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, в която е признато за
установено, че М. Р. М., ЕГН **********, от ***, дължи на “ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище в гр.София, сумата от
767,33 лв.-договорна лихва за периода 17.06.2020 г.-19.04.2022 г. по Договор
за потребителски кредит № 4179149/17.06.2020 г., прехвърлени им от
“Уникредит Кънсюмюр Файненсиг“ ЕАД чрез цесия от 19.04.2022 г., за което
е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК под № 416 от 03.02.2023 г. по ч.гр.дело № 749/2023 г. по описа на РРС,
както и в частта, в която М. Р. М. е бил осъден да заплати на дружеството
сумата над 220,54 лв. до 267,47 лв., съставляваща разноски за заповедното
производство и сумата над 88,04 лв. до 106,77 лв.-разноски пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да заплати на М. Р. М., ЕГН
**********, от ******* със съдебен адрес: *****, чрез адв.Г. Я. от ***,
сумата от 8,77 лв.-разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да заплатят на адв.Г. Й. Я., по посочена
от него банкова сметка, сумата от 150 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на въззивника
М. Р. М., ЕГН **********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5