Мотиви по НОХД № 5782/2018
год. по описа
на СГС, НК,
14 състав
Софийска градска прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу И.А.Ч. за
това, че на 18.04.2016г., около 00.50 часа, в гр.София, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди А8”, с ДК № ******,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.3, т.1, чл.20,
ал.2, изр.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движел със скорост 105 км/ч по бул.
„Сливница“ с посока от ул. „Хайдут Сидер“ към ул.
„Опълченска“, като не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за
движението, която обективно могъл да възприеме от разстояние не по-малко от 100
м - специален автомобил с вишка „Рено Мастер“, с per. № ******спрял с работещи
габаритни светлини, аварийни светлини и мигащи сигнални лампи с оранжев цвят за
извършване на ремонтни дейности в средната пътна лента на бул. „Сливница“ в
района преди кръстовището с бул. „Константин Величков“ - ул. „Габрово“,
вследствие на което управляваният от него автомобил ударил с предна лява част
задната дясна част на специалния автомобил, който бил отхвърлен напред и вляво
на разстояние 19 м, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
намиращия се в коша на вишката М.Н.Б., който паднал
на асфалта, при което получил съчетана тъпа травма на главата без счупване на
костите на черепа, гръдна коремна травма и травма на крайниците, като смъртта на
М.Н.Б. се дължи на тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения и
между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка, като деянието е извършено в пияно
състояние - при наличие на алкохол в кръвта, в концентрация 2,6 % – престъпление
по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В качеството на частен обвинител в
наказателното производство е конституиран И.М.Б..
В съдебно заседание подсъдимият И.А.Ч.
на основание чл.371, ал.1, т.2 от НПК признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, като на основание чл.372, ал.4 от НПК съгласието му е одобрено от съда.
В
съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа
обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала
фактическата обстановка, видно от която подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.3,
пр.1, б.“б“, вр. ал.1, б.”в”, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК. От фактическа страна прокурорът, с оглед направеното
от подсъдимия самопризнание, приема за установена фактическата обстановка
описана в обвинителния акт и прави извод за доказаност
на обвинението. Представителят на
държавното обвинение пледира за налагането на наказание около средния размер, което
да бъде редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК с 1/3, като подсъдимият
да бъде и лишен от правото да
управлява МПС.
Повереникът на частния
обвинител пледира за постановяване на осъдителна присъда по така повдигнатото и
формулирано в обвинителния акт срещу подсъдимия обвинение.
Частният обвинител поддържа становището
на повереника си.
Защитата на подсъдимия пледира за
постановяване на присъда, с която да му бъде наложено наказание при условията
на чл.55 от НК, поради многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно съпричиняване от страна на жертвата и влошено здравословно
състояние на подсъдимия.
Подсъдимият поддържа становището на защитника
си и изразява съжаление.
Съдът, с оглед на
направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно императивната разпоредба на
чл. 373, ал.3 от НПК намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
И.А.Ч. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
На 18.04.2016 година, около 00.50 часа, в гр. София
подсъдимият И.А.Ч. - правоспособен водач, притежаващ СУМПС № *********, кат.
„В“, “АМ“ - валидно до 27.02.2018г., издадено от ОПП -СДВР, управлявал моторно
превозно средство - л.а. „Ауди А8“, с per. № ******, собственост на А.В.М., като се движел със скорост 105 км/ч по
бул. „Сливница“ с посока от ул. „Хайдут Сидер“ към
ул. „Опълченска“. В автомобила се возели и лицата Г. Т., Д. М.и А. Г., като
четиримата се прибирали от заведение “Атлас“, намиращо се в промишлена зона „Орион“ на гр.София, където се черпели като употребили
алкохол, включително и водача Ч.. Същият управлявал въпросното МПС, тъй като от
четиримата само той притежавал СУМПС. Пътят бил предназначен за движение на ППС
и в двете посоки, същият имал асфалтово покритие (дребнозърнест асфалт), сух,
без дупки и неравности, с лек наклон за спускане с по едно платно за движение в
двете посоки, всяко от които се състояло от по две ленти с широчина от по
3.00м. Платната за движение били
разделени едно от друго с надлъжна пътна маркировка "Двойна непрекъсната
линия" - M2“. По същото време специален автомобил с вишка
„Рено Мастер“, с per.
№ ******, управляван от
свидетеля М.Б., бил спрял с работещи габаритни светлини, аварийни светлини и
мигащи сигнални лампи с оранжев цвят за извършване на ремонтни дейности в
средната пътна лента на бул. „Сливница“ в района преди кръстовището с
бул.„Константин Величков“ - ул.„Габрово“. Същият бил паркиран в дясна лента, като
предницата му била ориентирана в посока от ж.к. “3ахарна фабрика“ към ул. “Опълченска“.
В района на ремонта се намирали още два автомобила, които обезопасявали
ремонта, а именно лек автомобил “Грейтуол“ с включени
аварийни светлини, управляван от св. В.Ц.и камион с кран, управляван от св. С.П.,
паркиран в близост. В момента, в който пострадалия Б. започнал да вдига вишката към светофарната уредба за да отстрани повреда, заради
която се били събрали и трите автомобила, св.Ц.се отправил към своя автомобил “Грейтуол“, за да си вземе нещо. Същият не видял дали
пострадалият се обезопасил с наличният колан, предпазващ от падане защото в
момента на вдигане на вишката се обърнал и тръгнал, както
бе посочено по-горе. Тръгвайки обратно към мястото на ремонта от автомобила си
той видял идващото “Ауди“, както и последвалия удар в “Реното“
с вишката. Според очевидеца на инцидента лекият
автомобил “Ауди“ се ударил в задницата на паркираното “Рено“, без да спре или
да направи опит да спре като от удара “Реното“ с вишката се изместило в кръстовището, а „Аудито“
се спряло в тротоара на бул. “К.Величков“, като не оставило спирачен път.
От назначената комплексна медико-автотехническа
експертиза е видно, че причината за настъпилото ПТП се явява обстоятелството, че
вследствие на високата скорост на движение от страна на подсъдимия Ч. е виновно
неговото субективно поведение, тъй като при управляване на автомобила той или
не е възприел или не е реагирал при възприемане на „Реното“,
като същият ударил с предна лява част на „Аудито“ задната
дясна част на специалния автомобил. След контакта между участниците в ПТП
автомобили същият бил отхвърлен напред и вляво на разстояние 19 м., като в
резултат на удара по непредпазливост подсъдимият причинил смъртта на намиращия
се в коша на вишката и извършваш ремонтната дейност М.Н.Б.
/демонтиращ светофарната уредба/, който паднал на асфалта на 2-3 метра в дясно
от “Реното“. При падането и контакта с асфалта същият
получил съчетана тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа,
гръдна коремна травма и травма на крайниците. Пострадалият Б. постъпил в 01.05
часа в УМБАЛСМ “Пирогов“ в гр. София, като починал в 02.54 часа на 18.04.2016
година. Смъртта на М.Н.Б. се дължи на тежката съчетана травма и настъпилите от
нея усложнения и между установените травматични увреждания и настъпилата смърт
е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка, като деянието е
извършено в пияно състояние - при наличие на алкохол в кръвта, в концентрация
2,6 %. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието при добра
видимост поради осветеността на кръстовището и сухо пътно платно.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената по-горе фактическа
обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в
досъдебното производство, а именно - показанията на свидетелите В.Б., Ж.Б., И.Б.,
Г.Т., Д.М., А.Г., В.Ц., А.М., М.П., И.Ц., Н.М., В.Р.,
Ф.Д., С.Д., Ф.К., Н.П., И. Й., М.Д., И. Н., заключенията по АТЕ,
съдебномедицинските експертизи, свидетелство за съдимост и писмените
доказателства.
Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната хипотеза е длъжен да приеме съществените
релевантни факти точно така както са описани в обвинителния акт. Този извод
следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й по точка
втора на чл. 371 от НПК. С повторното уточнение, че съжденията се отнасят до
съществените факти, включени в предмета на доказване, съдът отбелязва, че
подсъдимият признава именно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като дава съгласие да не се събират доказателства за тях.
Поради това съдът не разполага с принципната възможност да релевира
съгласието на подсъдимия към различни фактически обстоятелства (непосочени в
акта на обвинението или различно посочени), дори за последните да се съдържат
данни в събраните в досъдебното производство доказателства. В подобен случай
съдът не би следвало да проведе делото по реда на съкратеното съдебното следствие,
а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че
фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия Ч. се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага
извод за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в
обвинителния акт.
При така установените факти съдът
приема следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият И.А.Ч. е осъществил
състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, вр.
ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата и
място подсъдимият е управлявал лек
автомобил марка „Ауди А8”, с ДК № ****** – моторно превозно
средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в
ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с
приборите и механизмите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. В настоящият случай подсъдимият Ч. е
взаимодействал с уредите за управление на автомобила, който се движил, имал е възможност
да въздейства и съответно определя неговата посока и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място
подсъдимият Ч. е управлявал МПС в нарушение на разпоредбите чл.5, ал.3, т.1,
чл.20, ал.2, изр.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движел със скорост 105 км/ч,
не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението, която
обективно могъл да възприеме от разстояние не по-малко от 100 м - специален
автомобил с вишка „Рено Мастер“, с per.
№
******, спрял с работещи габаритни светлини, аварийни светлини и мигащи
сигнални лампи с оранжев цвят за извършване на ремонтни дейности в средната
пътна лента, вследствие на което управляваният от него автомобил ударил с
предна лява част задната дясна част на специалния автомобил, който бил
отхвърлен напред и вляво на разстояние 19 м, като деянието е извършено в пияно
състояние - при наличие на алкохол в кръвта - концентрация 2,6 %.
Именно в резултат на посочените
нарушения и като пряка последица от тях подсъдимият Ч. е причинил смъртта на М.Н.Б..
Налице е пряка причинно следствена връзка между извършеното от подсъдимия
нарушение и осъществените общественоопасни последици,
тъй като при спазването им от страна на подсъдимия Ч. не би настъпил противоправния резултат – смъртта на М.Н.Б. като следствие
от удара между управлявания от подсъдимия автомобил и автомобилът в които се е намирал.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия Ч. непредпазливо под формата на небрежност. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на смъртта
на друго лице, но за него е съществувало
задължение, а същият е и могъл, при ангажиране на интелектуалните си
възможности, да предвиди възможното настъпване на общественоопасните
последици от неизпълнението на правилата за движение по пътищата –
причиняването на смърт на друго лице, и е могъл да съобрази поведението си по
начин, че да не допуска настъпването им.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.343,
ал.3, пр.1, б.“б“, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода” от три до петнадесет години.
С оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.58а НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия Ч.изразеното съжаление за извършеното
и съпричиняване от страна пострадалия, доколкото
същият не е бил с обезопасителен колан /видно от заключението
на КМАТЕ/.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчете обременетото му съдебно минало.
Подсъдимият Ч. е осъждан, с влязла в сила присъда на 02.08.2002г. по НОХД №
1100/2001г. по описа на СГС за деяние по чл.343, ал.2, пр.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че при управление на МПС по непредпазливост
причинил смъртта на пешеходец, след което е избягал от местопроизшествието. За
това деяние му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години, изтърпяването на което било отложено за срок от пет години. Подсъдимият
е реабилитиран за това деяние, доколкото в изпитателния срок не е осъждан за
друго престъпление.
Видно от свидетелството му за
съдимост обаче, деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане, а именно по НОХД № 783/2015г. по описа на СГС за
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК. Предвид това и високата степен на
обществена опасност на деянието по настоящето дело, изведена на базата на това,
че са нарушени няколко правила на движение по пътищата, съдът намери, че е
налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
При преценка на относителната
тежест на отегчаващите на подсъдимия Ч. обстоятелства и ръководейки се най-вече
от визирания в чл.35, ал.3 от НК принцип за съответствие между наказанието и
престъплението, съдът намери, че следва да определи наказанието при условията
на чл.54 от НК и счете за справедливо налагането на наказание дванадесет години
„лишаване от свобода”.
Съгласно правилото на чл. 58а, ал.1
от НК, приложимо в конкретния случай, така определеното наказание от дванадесет
години „лишаване от свобода” бе намалено с една трета и на подсъдимия Ч. бе
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години.
С оглед разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи и другото
предвидено наказание, а именно лишаване от право да управлява МПС, като намери,
че следва да определи срок на същото в размер на осем години.
Съдът, като отчете съдебното минало на
подсъдимия и високата обществена опасност на деянието, на основание чл.68, ал.2
от НК съдът постанови подсъдимият Ч. да изтърпи изцяло наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от девет месеца, наложено му със споразумение по НОХД №
783/2015г. по описа на СГС.
На основание на чл. 57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на
Държавата направените по делото разноски в размер на 933.00 лева, сума представляваща
направени разноски за извършените по делото експертизи и сумата от 5.00 лева за
служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при СГС: