№ 431
гр. Варна, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900720 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК ********* срещу С. К. К., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми по сключен между ищеца като кредитодател и ответника като
солидарен длъжник на кредитополучателя „М И С Стил България“ ЕООД,
ЕИК ********* договор за банков револвиращ кредит №
0345/301/31102019/31.10.2019 год. при общи условия, изменен с анекс №
1/12.11.2020 год. и анекс № 2/07.01.2021 год.:
94 000 лв. – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от
10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението;
5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за
периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.
1 435,70 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода
23.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;
3 433,61 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2021
год. – 09.06.2022 год.;
391,67 лв. – просрочена лихва (мирация) за периода 20.11.2020 год. –
20.12.2020 год.
705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за
периода 01.11.2020 год. – 31.10.2021 год.,
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ , за които
вземания е издадена заповед № 5184/08.08.2022 год. за изпълнение на парично
1
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
3618/08.08.2022 год. по ч. гр. д. № 7476/2022 год. по описа на ВРС, 50-ти
състав.
Ищецът твърди, че на между него, в качеството му на кредитодател, и
ответника, в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя – „М
И С Стил България“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен договор за банков
револвиращ кредит № 0345/301/31102019/31.10.2019 год. при общи условия,
по силата на който ищецът предоставя на кредитополучателя главница в
размер на 100 000 лв. за оборотни средства за закупуване на стоки и
материали за основната търговска дейност на дружеството при годишен
лихвен процент, начисляван върху редовната главница в рамките на всеки
период на олихвяване от 31.10.2019 год. до 31.10.2021 год. Към датата на
сключване на договора той е 5,0 %.
Сочи се, че в чл. 4.2 от договора е уговорен лихвен процент,
начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, формиран
като сбор от приложимия към датата на просрочие годишен лихвен процент за
редовен дълг по чл. 4.1 и надбавка за просрочие от 2%.
Според чл. 4.3, кредитополучателят дължи и наказателна лихва при
просрочие, формирана като фиксиран лихвен процент от 5,0 %, начисляван
върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг.
Твърди се, че в договора е уговорено кредитополучателят да погасява
лихвите за редовен дълг на 20-то число на съответния месец – чл. 7.2, както и
че съгласно чл. 7.3 лихвите по чл. 4.2 и чл. 4.3 са незабавно изискуеми. Излага
се, че според чл. 7.1 от съглашението крайният срок за издължаване е
31.10.2021 год., като в чл. 7.1.1 е определено, че считано от 20.11.2019
год.главницата следва да бъде заплатена на 12 месечни вноски, 11 от които на
стойност 1000 лв. дължими на съответното падежно число, и една последна
вноска от 89 000 лв., дължима на 31.10.2021 год.
Ищцовото дружество заявява, че договорът е изменен с Анекс №
1/12.11.2020 год., според § 1 от който размерът на главницата е намален до 94
000 лв.
С оглед уговорения в чл. 4.1 а годишен лихвен процент, начисляван
върху редовна главница в рамките на всеки период на олихвяване от
12.11.2020 год. до 31.10.2021 год., ищецът счита, че за периода 20.09.2021 год.
– 09.06.2022 год. ответникът му дължи лихва върху редовната главница от 5
950,94 лв.
На база предвидения в чл. 4.2 от договора лихвен процент, начисляван
върху просрочената главница за срока на просрочието, дължимата за периода
23.03.2022 год. – 09.06.2022 год. лихва за просрочие възлиза на 1 435,70 лв.
Ищецът претендира и наказателна лихва за просрочие от 3 433,61 лв.,
начислявана на основание чл. 4.3 от договора за периода от 20.09.2021 год. до
09.06.2022 год.
2
Излага се, че към договора е сключен Анекс № 2/07.01.2021 год. в § 1, т.
7 от който крайният срок за погасяване на кредита е отложен за 31.07.2022 г.,
като цялата заета сума от 94 000 лв. следва да бъде заплатена наведнъж.
С § 3, т. 2 от Анекс № 2, за периода от 20.12.2020 год. до 20.08.2021 год.
е въведен гратисен период за дължимите лихви за редовен дълг по чл. 4.1 от
договора и такива не са начислявани. Последната незаплатена лихва върху
редовната главница преди този период е счетоводно отбелязана като „лихва
миграция“, възлиза на претендирания размер от 391,67 лв. и е начислявана за
периода от 20.11.2020 год. до 20.12.2020 год.
Сочи, че в § 2 от Анекс № 2 е уговорено начисляването на комисионна за
управление на кредита в размер на 0,75 % от главницата от 94 000 лв., поради
което счита за дължима и сумата от 705,00 лв. за периода от 01.11.2020 год. до
31.10.2021 год.
Ищецът излага, че доколкото кредитополучателя и ответникът са спрели
са преустановили дължимите погашения, то той им е изпратил покана за
доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, надлежно връчени
и на двете лица. Пояснява и че падежът на кредита е настъпил на 31.07.2022
год. Преди това, на 10.06.2022 год., по негово заявление срещу въпросните две
лица е образувано ч. гр. д. 7476/2022 год. на ВРС, по което са издадени
заповед за изпълнение № 5184/08.008.2022 год. по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист № 3618/08.08.2022 год. касателно процесните суми.
Изпълнителният титул е присъединен към образувано по-рано срещу същите
длъжници ИД № 798/2022 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ. Доколкото
връчването на заповедта и изпълнителния лист е извършено по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, то след указания на ВРС, ищецът депозира исковата молба, с която
е сезиран настоящият състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответникът, чрез назначен особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище
за допустимост на исковете, но ги оспорва по основание и размер и моли за
тяхното отхвърляне.
По същество оспорва, че не е ясно дали, кога и по какъв начин му е
предоставена процесната главница, дали същата е реално ползвана от него,
както и дали са правени някакви погашения, в какъв размер са те и точно
какви задължения са погасявани с тях – главница, лихви, разноски, др.
Изхождайки от постановките на т. 18 от ТР №4/18.06.2014 год. по тълк.
дело № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, ответникът твърди, че липсват годни
доказателства относно надлежното уведомяване на кредитополучател и
солидарния му длъжник за обявяването на задълженията за предсрочно
изискуеми, а в евентуалност - в случай на редовно уведомяване – как и по
какъв начин е било сторено това. Сочи и че липсват такива относно датата на
получаване на поканата за доброволно изпълнение с оглед обстоятелството, че
изискуемостта настъпва с изтичане на срока за доброволно престиране.
Оспорва се наличието на парично задължение на ответника, вкл. то да е
3
предсрочно изискуемо. На база съдържанието на договора и поетите от него
задължения, счита, че има качеството не на солидарен длъжник, а на
поръчител, възможността за ангажиране на отговорността на когото е
погасена с изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл. 147 ЗЗД. В тази
връзка цитира относимаказуална и тълкувателна практика.
Ответникът поддържа, че в отношенията му с ищеца има качеството на
потребител, поради което приложими към процесното правоотношение са
правилата на ЗПК. В тази връзка счита, че договорът и анексите към него са
нищожни на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т., т. 10, 12, 16 и 21 ЗПК, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - поради заобикалянето на въпросните
императивни правни нормира, и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че не му е предоставен и стандартен
европейски формуляр относно информация за договора в противоречие с чл. 8
ЗПК. В евентуалност твърди, че дори да бъде прието, че е солидарен длъжник,
то ищецът с непредоставянето му на въпросния формуляр, отново не е
изпълнил задължението си да го информира за параметрите на кредита
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което твърди, че договорът е нищожен на
основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно клаузите, в които са уговорени процесните лихвени вземания,
твърди, че същите са нищожни като противоречащи на добрите нрави поради
тяхната прекомерност. Сочи, че при просрочие на главното вземане
потребителят дължи единствено законната лихва за периода на забавата,
поради което уговорките за начисляване на лихви по чл. 4.2 и 4.3 от договора
са нищожни спрямо него. По аргумент от чл. 10а ЗПК излага, че нищожни са и
клаузите за дължимост на комисионни по чл. 5.1.1 и 5.1.2.
Счита, че недължима е т. н. лихва „миграция“ доколкото
подобнозадължение не е поемано от страните и същото е с неясен произход.
Позовава се на чл. 3, пар. 2 Директива 93/13/ ЕИО с оглед твърдения за
неравноправност на клаузите поради предварителното им изготвяне от ищеца,
предпоставяща невъзможността на ответника да влияе върху тях и увреждащо
го съдържание. Пояснява, че клаузите не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, поддържа предявените искове, моли за тяхното
уважаване и за присъждането на съдебно-деловодни разноски. Излага
становището си по същество на спора и чрез писмени бележки.
От своя страна, ответникът, чрез назначения му особен представител,
моли за отхвърлянето на исковете, като депозира и писмена защита.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна следното:
4
между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството
му на солидарен длъжник на заемателя – „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК
********* е сключен договор за банков револвиращ кредит №
0345/301/31102019/31.10.2019 год. при общи условия, по силата на който
ищецът предоставя на заемателя главница от 100 000 лв. за оборотни средства
за закупуване на стоки и материали за основната търговска дейност на
дружеството. В договора, ответникът изрично е посочен като солидарен
длъжник и е уточнено, че за краткост, договорът реферира към солидарните
длъжници и обезпечителите като „трети задължени лица“.
Според съглашението заемодателят предоставя уговорената сума при
годишен лихвен процент, начисляван върху редовната главница в
рамките на всеки период на олихвяване от 31.10.2019 год. до 31.10.2021 год.
Годишният лихвен процент съгласно чл. 4.1.1 от договора представлява сбор
от приложимия за съответния период на олихвяване променлив лихвен индекс
и надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 4,91 %.
Приложимият към датата на договора лихвен индекс е осреднен депозитен
индекс. Към датата на сключване на договора годишният лихвен процент за
редовен дълг е 5,0 %.
Според чл. 4.2 лихвеният процент, начисляван върху просрочената
главница, за срока на просрочието се формира като сбор от приложимия към
датата на просрочието годишен лихвен процент за редовен дълг по чл. 4.1.1 и
надбавка за просрочие от 2 %.
В чл. 4.3 е уговорено, че фиксираният лихвен процент в размер на 5
% се начислява върху наличния кредит и при просрочие на лихва или
главница и/или лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата
за просрочен дълг е 5%.
Крайният срок за усвояване е фиксиран до 30.10.2021 год. – чл. 6, а този
за окончателно издължаване на главницата – на 31.10.2021 год. – чл. 7.1.
Погасяването страните са уговорили да бъде направено на 12 вноски, както
следва: 11 месечни вноски от по 1000 лв. считано от 20.11.2019 год. и една
финална вноска от 89 000 лв., дължима на 31.10.2021 год.
Съгласно чл. 7.2, падежът на лихвите по редовния дълг е 20-то число от
съответния месец, а лихвите по чл. 4.2 и чл. 4.3 са незабавно изискуеми.
В чл. 10.3.1 страните постигат съгласие, че кредитът се усвоява чрез
разплащателната сметка на заемополучателя, посочена в чл. 6 или по сметка
на третото лице – съконтрагент и кредитор на заемополучателя. Трето лице,
отговарящо на посочените изисквания не се установява по делото.
Чл. 11.2 предвижда, че при неиздължаване на главница и/или лихва,
за срока на забавата едновременно се прилага всяко едно от следните
условия: 1. редовният дълг по главницата се олихвява с променливия годишен
лихвен процент по чл. 4.1; просрочената част от главницата се олихвява с
променливия годишен лихвен процент по чл. 4.2; целият дълг по главницата
(редовна и просрочена) се олихвява с фиксирания годишен лихвен процент по
5
чл. 4.3.
Според чл. 12.5, с подписването на договора заемателят и третото
задължено лице дават на банката писмено съгласие за служебно събиране на
вземания по смисъла на Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти,
въз основа на което банката събира едностранно, служебно в деня на падежа
или след него дължимите по кредита суми от всяка тяхна сметка в национална
и чуждестранна валута.
В чл. 15.3 е уговорено, че с подписване на договора солидарните
длъжници в съответствие с установеното в чл. 121-127 от ЗЗД поемат
задълженията по Раздел IV, чл. 12.2 от ОУ и процесния договор да отговарят
солидарно със заемополучателя за изплащане на задълженията по този
договор в пълен размер (главница, лихви, комисионни и разноски), така както
са установени с договора, със съдържанието на който са съгласни и което
приемат с подписа си върху него.
Според чл. 17.1, за случай на неизпълнение се счита всяко пълно или
частично неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя
и третото задължено лице по договора и/или приложимите към него ОУ,
неплащането в срок на която и да е изискуема вноска за главница, лихви,
такси, комисионни, неустойки или разноски. Чл. 17.2 предвижда, че поетите
ангажименти от банката за отпускането на средства от кредита се прекратяват
и погасяват, а ползваният кредит, ведно с начислените лихви, неустойки,
такси, комисионни и разноски в пълен размер, стават по преценка на банката
изцяло или частично предсрочно изискуеми, дължими и платими от деня, в
който възникне който и да е случай на неизпълнение по смисъла на чл. 17.1,
като в чл. 17.2.1 изрично е посочено, че банката може да обяви за предсрочно
изискуеми части или всичките си вземания по договора, по който страна е
заемателят или третото задължено лице. Съгласно чл. 17.3 при възникване на
случай на неизпълнение по смисъла на чл. 17.1, кредиторът реализира правата
си, като една от опциите за това, за което страните дават съгласието си с
подписване на договора, е едностранното обявяване от банката на кредита,
ведно с лихвите и комисионните, за незабавно предсрочно изискуем и
прекратява действието на договора по вина на заемополучателя, като
пристъпва към съдебно удовлетворение на вземанията си, снабдявайки с
изпълнителен титул срещу заемополучателя и солидарно задълженото лице по
реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 417 и сл. ГПК, въз основа на който
преминава към принудително изпълнение върху цялото имущество на
заемополучателя и/или третите задължени лица.
С Анекс № 1/12.11.2020 год. към договора, страните намаляват сумата
на главницата на 94 000 лв., запазват размера на годишния лихвен процент
върху главницата – 5% за периода 12.11.2020 год. – 31.10.2021 год., но
променят начина на формирането му - сбор от приложимия за съответния
период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг
6
към лихвения индекс в размер на 4,94 %; приложимият към датата на
договора лихвен индекс е осреднен депозитен индекс. Запазени са и начинът
на формиране на лихвения процент по чл. 4.2 от договора, размерът на
фиксирания лихвен процент по чл. 4.3 от него, крайният срок за усвояване и
окончателно издължаване на главницата, падежа на лихвите по редовния дълг
и този на лихвите по чл. 4.2 и чл. 4.3. В § 2 от Анекс № 1/12.11.2020 год.
кредитополучателят и солидарния длъжник дават съгласието си клаузите на
основания договор и измененията към него, установени с анекса, да имат
действие спрямо тях и да ги обвързват до окончателното събиране на всички
вземания н банката в пълен размер. В § 3 страните заявяват постигнатото
между тях изрично и безусловно съгласие, че в съответствие с установеното в
чл. 174 от ЗЗД и волята им всички обезпечения, учредени от солидарните
длъжници, третите задължени лица – ипотекарни, заложни длъжници и
обезпечители в полза на кредитора, запазват и продължават без промяна
действието си и се прилагат за осигуряване и обезпечаване изпълнението на
задълженията на кредитополучателя, предмет на договора за кредит, съгласно
изменението им, при условията установени с този анекс. В последния е
изрично посочено, че той влиза в сила от датата на подписването му -
12.11.2020 год. и представлява неразделна част от договора за кредит.
Към договора за кредит и Анекс № 1 е сключен и Анекс № 2/07.01.2021
год. В него ответникът отново е посочен като законен представител на
заемополучателя и негов солидарен длъжник. С втория анекс е променен
крайният срок за усвояване на заемната сума – 30.07.2022 год., крайният срок
за погасяване на главницата – 31.07.2022 год., погасителният план – само чрез
една вноска от 94 000 лв., дължима на 31.07.2022 год., както и съответната
промяна на падежа на лихвите по редовния дълг – 20-то число на месеца. С § 2
кредитополучателят се е задължил да заплати комисионна за управление на
кредита, начислявана и събирана при условията на ч. 9.2.1 от ОУ в размер на
0,75 %. С § 3 е създаден нов чл. 7.2.1 към договора, според който банката
предоставя на заемополучателя гратисен период за погасяване на вноските по
лихвата за редовен дълг за периода 20.12.2020 год. – 20.08.2021 год. като
начислената лихва за този период се заплаща на 20.09.2021 год. Според § 4,
страните приемат и се съгласяват, че вземанията на банката за главницата на
кредита, лихвите, таксите, комисионните и разноските, произтичащи от
договора за кредит, продължават да бъдат обезпечени с учредените в полза на
банката обезпечения, включително с учредения залог по реда на ЗДФО върху
вземания, настоящи и бъдещи, на заемополучателя и на третите задължени
лица – обезпечители по всички сметки в национална и чуждестранна валута,
на които са титуляр при банката, вкл. след промените извършени в тези
вземания и/или условията на договора за кредит, както са договорени с Анекс
2. Посочено е и че този анекс влиза в сила от датата на подписването му -
07.01.2021 год. и представлява неразделна част от кредитното съглашение.
По делото е проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като компетентно дадено. Според същото при
7
процесния тип договори за кредит, главницата може да бъде усвоявана на
части, като е възможно и да не бъде използвана изцяло. Така, дължимата
главница се формира от разликата между усвоените и възстановените средства
по главницата. Ясно става, че в периода 01.11.2019 год. – 18.12.2019 год.
усвоена по договора е главницата в пълния й размер от 100 000 лв., а в периода
20.05.2020 год. – 03.11.2020 год. погасени в полза на банката са 6 000 лв.
Именно от дата 03.11.2020 год. е последното погасяване на главницата. По
този начин, предоставената, но невъзстановена главница възлиза на 94 000
лв.
Според заключението търговските книги на банката са водени редовно,
като изключение прави счетоводното записване за усвоената главница от
19.11.2019 год. в размер на 17 205 лв., за което вещото лице излага, че не може
да даде заключение, тъй като ищецът не е могъл да му предостави първични
документи, на база на които е правен счетоводния запис. При разпита си в
открито съдебно заседание експертът пояснява, че има извлечение, според
което въпросната част от главницата е била усвоена, а изложеното относно
счетоводното записване касае само редовността на воденето на счетоводните
книги.
Съгласно ССчЕ общо начислената лихва върху редовната главница за
периода 20.11.2019 год. – 23.03.2022 год. е 11 374,80 лв., от които платени са
5 032,19 лв., а непогасени - 6 342,61 лв. Последното плащане на лихва върху
редовната главница е от 20.11.2020 год. За дължимата лихва за периода
20.12.2020 год. – 19.09.2021 год. е предвиден гратисен период за плащане на
20.09.2021 год., като сумата 3 566,07 лв., начислена за периода 20.12.2020 год.
– 20.09.2021 год., се дължи на падежната дата 20.09.2021 год.
Вещото лице обръща внимание, че дължимата лихва с падежна дата
20.12.2020 год., начислена за периода 20.11.2020 год. – 19.12.2020 год. е
претендирана отделно като просрочена лихва миграция. По тази причина, тя
следва да бъде изключена от непогасената част от сумата за лихва върху
редовната главница, при което се получава претендираната от ищеца сума от 5
950,94 лв. (6 342,61 лв. – 391,67 = 5 950,94 лв). Експертът заключва, че след
22.03.2022 год. не е начислявана договорна лихва върху редовната главница.
Според заключението, лихвата не е погасена.
Във връзка с договорната лихва върху редовната главница, вещото лице
отбелязва, че претендираната сума от 391,67 лв., посочена като просрочена
лихва (миграция), представлява дължима договорна лихва върху редовната
главница с падежна дата 20.12.2020 год., начислена за периода 20.11.2020 год.
– 19.12.2020 год. Тя също е отбелязана в експертизата като непогасена. В
открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че отбелязването като
лихва миграция се дължи на промяна в използваната от банката софтуерна
система.
Непогасената лихва върху просрочена главница от 94 000 лв.,
начислявана на основание чл. 4.2 от договора за периода 23.03.2022 год. –
8
09.06.2022 год., според експертизата възлиза на 1435,70 лв.
Наказателната лихва, начислена на основание чл. 4.3 от договора
върху главницата от 94 000 лв. за периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.,
пък се равнява на претендирания размер от 3 433,61 лв. Тя също не е
погасена.
Имайки предвид, че с Анекс № 2 от кредитополучателя и солидарния
длъжник е поето задължение в деня на подписването на анекса – 07.01.2021
год. за заплащане на комисионна за управление на кредита, начислявана и
събирана при условията на чл. 9.2.1 от ОУ в размер на 0,75 %., а именно
705,00 лв. (0,75 % х 94 000 лв. = 705), то претендираната сума се равнява на
изчисления от вещото лице размер. Липсват обаче данни тя да е била
заплатена. Според заключението комисионните за 2019 и 2020 год. са
заплатени.
Чрез ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ ищецът отправя до заемополучателя и
ответника покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ, оформени в един документи, с който кани всеки един от тях в 14-дневен
срок от получаването им да заплати доброволно всички просрочени
задължения в пълен размер, и по-конкретно сумата от 6 548,17 лв. –
просрочена лихва. В документа се сочи и че при неизпълнение, на основание
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, непогасеният остатък от кредита, вкл. и непадежиралите
суми по него, се счита за обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем,
като банката има право да пристъпи към принудително събиране на
вземанията си, без изпращане на повторно уведомление. Според
придружителното съобщение, изготвено от ЧСИ – л. 34 от ч. гр. д. №
7476/2022 год. на ВРС и изпратено до ищеца, е направен неуспешен опит за
връчване на поканата и уведомлението на посочения в договора и анексите
адрес на ответника, тъй като такъв не може да бъде открит от връчителя.
Отделно обаче се посочва, че същите са връчени при условията на чл. 47 от
ГПК на адреса на упражняване на търговска дейност на ответника, който
съгласно извършена справка в ТРРЮЛНЦ, се явява адресът на управление на
заемополучателя „МИС Стил България“ ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала и управител е ответникът. След опити адресатът да бъде намерен
там повече от месец, на 01.03.2022 год. е залепено уведомление, като в
предоставения двуседмичен срок ответникът не се е явил да получи книжата.
Подкрепа на извода, че това е адресът му на търговска дейност се явява и
извършената от ЧСИ на 11.03.2024 год. справка в НАП за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори на ответника – л. 153 от ч.
гр. д. № 7476/2022 год. на ВРС, според която последният трудов договор на
ответника е прекратен на 01.01.2009 год. Според придружителното
съобщение, поканата и уведомлението по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ са връчени чрез
залепване на уведмление по реда на чл. 47 от ГПК на 02.03.2022 год. и на
адрес, посочен в молбата на ищеца до ЧСИ за връчването на документите. От
служебна справка, извършена от ЧСИ – л. 152 от ч. гр. д., се установява, че
въпросният адрес е регистриран като настоящ такъв на съпругата на ищеца и
9
като постоянен и настоящ на неговата майка.
Впоследствие, на 10.06.2022 год. ищецът подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните вземания, въз основа на
което е образувано горепосоченото ч. гр. д. № 7476/2022 год. на ВРС, като са
издадени заповед № 5184/08.08.2022 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
3618/08.08.2022 год. за вземанията предмет на настоящото производство.
Доколкото заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са връчени на
длъжника, настоящ ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то с Определение
№ 11930/22.10.2024 год. по ч. гр. д. № 7476/2022 год. на ВРС, съдът
предоставя на заявителя едномесечен срок за предявяване на осъдителни
претенции за вземанията си срещу длъжника, съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението е получено на 20.11.2024 год., а исковата молба - депозирана
на 19.12.2024 год.
При тази фактическа установеност, съдът достига до следните
правни изводи:
производството е допустимо, доколкото е инициирано посредством
искова молба, подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал.
1, т 2 от ГПК и е налице идентитет между вземанията, включени в издадените
в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист и
тези, предмет на настоящия процес.
Съгласно чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното, да я върне след изтичане на срока, както и да заплаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
В настоящия случай между ищеца, в качеството му на заемодател, и
ответника, в качеството му на солидарен длъжник на заемателя – „МИС Стил
България“ ЕООД е възникнала облигационна връзка за предоставяне на
банков револвиращ кредит.
От преимуществено значение за по-нататъшната преценка за
основателността на предявените искове, е разглеждането на възражнието на
ответника, че същият се явява поръчител, а не солидарен длъжник на
заемополучателя, поради което и доколкото ищецът не е ангажирал
отговорността на последния в шестмесечен срок от настъпване на падежа на
цялото задължение, то той не следва да отговаря за задълженията,
произтичащи от договора съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 121 от ЗЗД
солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са
различни. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната
сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и
10
независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически тя, като
кредиторът може да претендира цялостно изпълнение от всеки един от
длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря пред
кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на
договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на
паричната сума, без да е получил същата в собственост /в този смисъл
Решение № 213/6.01.2017 год. по гр. д. №5864/2015 год. на ВКС., IV ГО. и
Решение № 24/03.04.2013 год. по т.д. № 998/2011 год. на ВКС, I ТО/.
В настоящия случай е налице именно солидарна отговорност между
заемополучателя и солидарния длъжник, на първо място, защото това е
изрично уговорено в чл. 15.3 от договора, а и тъй като в чл. 12.5 от
съглашението, изрично на банката е предоставено правото да събира
служебно дължимите суми на съответния падеж не само от сметката на
заемополучателя, но и от тази на солидарния длъжник, обозначен като трето
лице. Не следва да бъде подминавано и обстоятелството, че по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ТЗ, заемополучателят и солидарният длъжник са свързани лица,
имайки предвид, че последният е едноличен собственик на капитала на
дружеството заемополучател и към момента на сключване на договора е бил и
негов управител съгласно данните на дружеството по партидата му в
ТРРЮЛНЦ. Последното води до извод, че независимо, че заемополучател се
явява търговското дружество „МИС Стил България“ ЕООД, реалното
ползване на средствата зависи от волята на солидарния длъжник, т. е. както е
посочено в горецитираната съдебна практика – без значение е на кое от двете
лица е предоставена отпуснатата сума. По тези причини, така наведеното
възражение се явява неоснователно, а ответникът - надлежно пасивно
легитимиран да отговаря за поетите с договора задължения.
На следващо място, неоснователно се явява възражението на ответника,
че ищецът не е обявил спрямо него предсрочната изискуемост на
задълженията по договора. От придружителното съобщение на съдебния
изпълнител до ищеца, представляващо официален удостоверителен документ,
ползващ се с материална доказателствена сила относно извършените от
издалото го длъжностно лице действия, се установява, че предсрочната
изискуемост е обявена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Уведомлението е залепено на 01.03.2022 год. на адреса на дружеството -
заемополучател, явяващ се адрес на търговска дейност на ответника,
доколкото към въпросната дата той е бил едноличен собственик на капитала
на дружеството и негов управител, респ. е развивал търговска дейност чрез
него. Доколкото е бил негов управител, това се явява и местоработата му. За
пълнота следва да бъде посочено, че доколкото постоянният и настоящият
адрес на ответника не е бил открит от длъжностното лице при ЧСИ с цел
връчване на книжата лично или за евентуално провеждане на процедурата по
чл. 47 от ГПК там, то имайки предвид, че съгласно чл. 49 от ГПК, място на
връчване може да бъде и местоработата на лицето или мястото на
11
осъществяване на стопанска дейност, процедурата по чл. 47 от ГПК е била
надлежно проведена на този адрес. Съдебният изпълнител е положил и
допълнителни усилия за уведомяване на ответника посредством
осъществяване на опити за лично връчване и впоследствие чрез
осъществяване на уведомяване по чл. 47 от ГПК и на настоящия адрес на
неговата съпруга и постоянния и настоящ такъв на неговата майка. В този
смисъл, с изтичането на двуседмичния срок за получаване на книжата от
канцеларията на съдебния изпълнителел на 15.03.2022 год., от 16.03.2022 год.
е започнал да тече 14-дневният срок за доброволно изпълнение, изтекъл на
30.03.2022 год. Това означава, че взманията по договора са станали изцяло
предсрочно изискуеми на 31.03.2022 год.
Освен това, дори предсрочната изискуемост да не е била редовно
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, то с оглед т. 1 от ТР 8/02.04.2019 год. по
тълк. дело № 8/2017 год. на ОСГТК предявените искове по чл. 422, ал. 1 от
ГПК за установяване на вземания по договор за банков кредит могат да бъдат
уважени за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо. В настоящия случай, съгласно Анекс № 2/07.01.2021 год.,
крайният срок за погасяване на главницата е 31.07.2022 год., а съобразно
Анекс № 1/12.11.2020 год. дължимите лихви по редовния дълг са с падеж 20-
то число от съответния месец, като лихвите по чл. 4.2 и 4.3 от договора са
незабавно изискуеми. Всичко това показва, че тези вземания са станали
изискуеми в хода настоящия процес, образуван посредством подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабвно изпълнение и изпълнителен
лист на 10.06.2022 год. пред ВРС, като дори ненадлежно обявената
предсрочна изискуемост не влече след себе си извод за недължимост на
сумите.
Аргументът, че ответникът се явява потребител по процесния договор и
може да се ползва от преодставената със ЗПК и ЗЗП потребителска защита,
настоящият състав намира за неоснователен по долуизложените съображения,
което пък от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на
конкретните доводи на солидарния длъжник за нарушена потребителска
закрила.
По въпроса дали физическо лице - съдлъжник по договор за банков
кредит, по който кредитополучателят е търговец, има качеството на
потребител по ЗЗП и дали може да се позовава на неравноправност на
неговите клаузи е създадена константна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 38/23.06.2017 год. по т. д. № 2754/2015 год на ВКС, I ТО и
Решение № 84/20.07.2017 год. по т. д. № 1934/2015 год. на ВКС, І ТО, съгласно
която физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. За да установи качеството
12
„потребител“ на съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо
лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото. В този смисъл са и разясненията, дадени от
СЕС по дело С–419/11. Доколкото ответникът, към момента на сключване на
договора за кредит от заемополучателя е бил едноличен собствник на неговия
капитал, както и негов управител, той няма качеството на потребител.
Противно на твърдяното от ответника, уговорените лихви не са
нищожни поради накърняване на добрите нрави поради тяхната прекомерност
– чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Тази преценка на съда се дължи на факта, че щом
според ЗПК, уреждащ кредитните правоотношения, в които една от страните е
потребител т.е. лице, ползващо се с особена закрила от закона, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – чл. 19, ал.
4 ЗПК, то в правоотношение по което и двете страни са търговци, а
съдлъжникът не се ползва с протекцията на ЗЗП, не е недобросъвестно
приложението на лихви в размер на 5 % или 7%, които са по-малки от размера
на законната лихва – 10 %.
На база представените договор за кредит и анексите към него,
дължимостта на исковата сума за главница се доказва по основание, а от
заключението по ССчЕ – и по размер от 94 000 лв. Съдът не споделя
възражението на ответника, че искът не е доказан за сумата от 17 205 лв., тъй
като вещото лице в открито съдебно заседание пояснява, че сумата е усвоена,
а липсата на първични счетоводни документи касае единствено редовността
на водените счетоводни книга на банката.
Касателно договорната лихва върху просрочена главница в размер на 1
435,70 лв. за периода 23.03.2022 год. – 09.06.2022 год. искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Причината за това е, че с
Анекс № 2, сключен на 07.01.2021 год., страните са договорили, че
заемополучателят ще погаси кредита с една вноска от 94 000 лв., дължима на
31.07.2022 год. – т.е. преди тази дата, той не е в забава при връщането на
главницата и съответно лихва за просрочието при заплащането й не се дължи.
Макар главницата от 94 000 лв. да се дължи еднократно на 31.01.2022 год.,
според Анекс № 2, договорната лихвата върху редовната главница продължава
да се дължи на 20-то число от съответния месец. Съгласно чл. 4.3 от договора,
въз основа на който се начислява наказателната лихва, тя се дължи при
просрочие на лихвата по редовния дълг, независимо дали е налице просрочие
на главницата. Според заключението по ССчЕ (л. 3 от него), последното
плащане на лихва върху редовната главница е от 20.11.2020 год. Макар според
13
заключението след 22.03.2022 год. ищецът да не е начислявал договорна лихва
върху редовната главница, това не води до извод за нейната недължимост, тъй
като задължението за заплащането й произтича от самия договор, а самото
начисляване или липсата на такова касае единствено счетоводните записвания
на банката. По тази причина, доколкото липсват плащания на лихвата след
20.11.2020 год., то искът за заплащане на наказателна лихва, като доказан
по основание, следва да бъде уважен в претендирания размер, установен
посредством заключението по ССчЕ – 3 433,61 лв. за периода 20.09.2021 год.
– 09.06.2022 год.
По отношение обаче на дължимостта на договорната лихва върху
редовната главница, относими са указанията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР
№ 3/27.03.2019 год. по тълк. дело № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС. Според
указаното в решението, с упражняването на потестативното право на
кредитора да измени срока на договора едностранно чрез обявяването на
кредита за предсрочно изискуем и по този начин да претендира изпълнение
преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск,
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползването й за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. На
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, дължи се обезщетение за забава в размер на
законната лихва до момента на изплащане на задължението. В настоящия
случай, кредитът е станал изцяло изискуем на 31.03.2022 год., поради което и
до този момент се дължи договорната лихва, а след него – обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Въпреки това, съобразно диспозитивното
начало на гражданския процес, законната лихва върху главницата от 94 000
лв. следва да бъде присъдена от момента от който е поискана – 10.06.2022 год.
Имайки предвид, че ищецът претендира договорна лихва върху редовната
главница от 94 000 в размер на 5 950,94 лв. за периода 20.09.2021 год. –
09.06.2022 год., то за времето от 31.03.2022 год. – 09.06.2022 год. искът се
явява неоснователен. Доколкото обаче сумата, начислявана от 20.12.2020 год.
до 22.03.2022 год. е в претендирания размер, от 5 950,94 лв., то искът следва
да бъде уважен за този размер и за периода 20.09.2021 год. – 30.03.2022 год.,
респективно отхвърлен само за периода 31.03.2022 год. – 09.06.2022 год .
Сумата от 391,67 лв., както става ясно от заключението по ССчЕ, по
съществото си представлява договорна лихва върху редовната главница за
периода 20.11.2020 год. - 20.12.2020 год., наименована просрочена лихва
миграция. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника,
че не е ясно на какво основание е начислявана тя. Изяснено е и че
наименованието се дължи на промяна в използвания от банката софтуерен
продукт. Така, доколкото доказано е основанието за начисляване на
договорната лихва върху редовната главница, а размерът на въпросното
вземане - чрез заключението по ССчЕ, то и искът за лихвата миграция следва
да бъде уважен изцяло.
Вземането от 705 лв., представляващо комисионна за управление на
14
кредита, се явява доказано по основание и размер само за периода след
07.01.2021 год., доколкото е възникнало с подписването на вторият анекс,
именно на 07.01.2021 год. По тази причина искът за тази сума следва да бъде
отхвърлен за периода 01.11.2020 год. – 06.01.2021 год. и уважен за 07.01.2021
год. - 31.10.2021 год.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват само в полза на ищцовото
дружество на основание чл .78, ал. 1 от ГПК, доколкото от ответника не са
сторени никакви разходи. Следва да бъде отбелязано, че доколкото
възнаграждението за особен представител трябва да бъде разграничавано от
отговорността за разноски, която се реализира с оглед на постигнатия правен
резултат от спора при наличието на предпоставките по чл. 78 от ГПК, то на
особения представител следва да бъде изплатен пълният размер на
определената му сума, а на ищеца, стойността от него, дължима съобразно
уважената част.
В заповедното производство, от ищеца е заплатена държавна такса размер
на 2118,34 лв. – л. 49 от ч. гр. д. № 7476/2022 год. на ВРС, и адвокатски
хонорар от 2 542,50 лв., за което са представени фактура и платежно
нареждане – л. 44-45. Представени са и фактура и платежно нареждане за
изпращане на уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ – л. 46 и л. 48, като
стойността на платеното по въпросната фактура е общо 1008 лв. с ДДС.
Въпреки че с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
заповедният съд е осъдил ответника да заплати цялата стойност от 1008 лв.,
това следва да бъде коригирано, доколкото в сумата по фактурата са включени
и разходи за други длъжници на ищеца, а стойността начислена за ответника е
в размер на само 60 лв. без ДДС, съответно 72 лв. с ДДС. Именно това е
размерът до който ответникът следва да носи отговорност за това вземане за
разноски. Общо сторените в заповедното производство разноски възлизат н
4 732,84 лв. Съобразно уважената част от исковите претенции, от тях на ищеца
се дължат 4 668,69 лв.
В исковото производство, е заплатена държавна такса в размер на 2 173,66
лв. – л. 2 и 2 „а“, 8 887 лв. - депозит за особен представител – л. 2 „б“, 900 лв.
– депозит за изготвяне на заключение по ССчЕ – л. 107 (гръб) и вносна
бележка, представена с писмените бележки с вх. № 30267/21.10.2025 год., и
6 398,40 лв. за адвокатско възнаграждение – л. 29 и 30. Общо разноските
възлизат на 18 359,06 лв. От тях, съобразно уважената част му се дължат само
18 110,20 лв.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че размерът на възнаграждението на
особения представител на ответника не следва да бъде редуцирано с оглед
фактическата сложност на делото и извършените от адвоката процесуални
действия. Възнаграждението е и в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, имаща
15
роля единствено на ориентир за цената на адвокатския труд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** дължи на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 следните суми по
сключен между ищеца като заемодател и ответника като солидарен длъжник
на кредитополучателя „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК ********* договор
за банков револвиращ кредит № 0345/301/31102019/31.10.2019 год. при общи
условия, изменен с Анекс № 1/12.11.2020 год. и Анекс № 2/07.01.2021 год.:
94 000 лв. – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от
10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението;
5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за
периода 20.09.2021 год. – 30.03.2022 год.;
3 433,61 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2021
год. – 09.06.2022 год.;
391,67 лв. – просрочена лихва (мирация) за периода 20.11.2020 год. –
20.12.2020 год.
705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за
периода 07.01.2021 год. - 31.10.2021 год., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за които вземания е издадена заповед №
5184/08.08.2022 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 3618/08.08.2022 год. по
ч. гр. д. № 7476/2022 год. по описа на ВРС, 50-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 срещу С.
К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** иск за приемане за установено, че
ответникът, като солидарен длъжник на заемополучателя „М И С Стил
България“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на ищеца, на основание договор за
банков револвиращ кредит № 0345/301/31102019/31.10.2019 год., сключен при
общи условия, изменен с Анекс № 1/12.11.2020 год. и Анекс № 2/07.01.2021
год., сумата от:
1 435,70 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода
23.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;
както и исковете, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
долупосочените суми за следните периоди:
5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за
периода 31.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;
705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за
16
периода 01.11.2020 год. – 06.01.2021 год., като недоказани по основание.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 4 668,69 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени по ч. гр. д. №
7476/2022 год. на ВРС, 50-ти състав, и сумата от 18 110,20 лв. – съдебно-
деловодни разноски по т. д. № 720/2024 год. на Варненски окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17