Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.05.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №408 по
описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №408/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Е.В.Т.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20224837 от 09.10.2020 г постановено
по гр.д.№67058/19 г на СРС , 38 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.9 ЗПК ,чл.6 ЗПФУР , чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено
спрямо въззивника , че дължи на „М.“ АД *** сумата от 600 лева незаплатена главница по договор за потребителски кредит №33416
от 24.02.2017 г , ведно със законната лихва от 01.02.2018 г до окончателното й заплащане
; сумата от 41,46 лева договорна лихва
за периода 25.02.2017 г – 24.05.2017 г ; и сумата от 46,94 лева лихви за забава за периода 25.03.2017 г – 31.01.2018 г
; за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 09.02.2018 г по ч.гр.д.№7525/18 г на СРС , 38
състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като претендираната
договорна лихва е прекомерна , необоснована и противоречи на добрите нрави . Съдът констатира , че останалите доводи в
жалбата касаят неустойка за непредставено обезпечение , като този иск е
отхвърлен от СРС .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Безспорно е сключен процесният договор
за заем и е предоставена сумата по него . Договорната лихва не е прекомерна и
не противоречи на ЗПК и ЗЗД . Доводите относно уговорената неустойка за
неотносими , защото този иск е отхвърлен .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.10.2020 г и е обжалвано в срок на 03.11.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи процесните искове СРС е приел , че безспорно между страните е подписан договор за
потребителски кредит №33416 от 24.02.2017 г и ответникът е получил главницата
от 600 лева със 3 месечен срок за връщане . Годишната лихва е 41 % , а ГПР е
49,65 % .
Според СРС не е нарушен чл.19 ал.4 ЗПК , защото годишната лихва не
е по-висока от 5 пъти размера на законната лихва . Ответникът дължи главницата
, както и договорна лихва и лихва за забава в претендираните размери .
Решението на СРС правилно в
обжалваната част , като мотивите му
се споделят напълно и от настоящия съд . Претендираната договорна лихва не е „
прекомерна и необоснована“ и не противоречи на добрите нрави. Липсва
противоречие с чл.19 ал.4 ЗПК , като с аргумент на противното от тази разпоредба
годишен лихвен процент , който е до 5 пъти размера на законната лихва е
законосъобразен и не противоречи на добрите нрави . Действително , лихвеният
процент е висок и изглежда неизгоден сравнен с този по потребителски
банкови кредити , но изборът да се ползва заем от типа „бърз кредит“ е на
ответника . Процесните искове са доказани и правилно са уважени от СРС .
Доводите по отношение на уговорена между страните неустойка за неотносими ,
защото в тази част решеинето на СРС е влязло в сила .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20224837 от 09.10.2020 г постановено
по гр.д.№67058/19 г на СРС , 38 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.9 ЗПК ,чл.6 ЗПФУР , чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено
спрямо Е.В.Т. ЕГН ********** от гр.София , че дължи на „М.“ АД *** сумата от 600 лева незаплатена главница по
договор за потребителски кредит №33416 от 24.02.2017 г , ведно със законната
лихва от 01.02.2018 г до окончателното й заплащане ; сумата от 41,46 лева договорна лихва за периода
25.02.2017 г – 24.05.2017 г ; и сумата от 46,94
лева лихви за забава за периода 25.03.2017 г – 31.01.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.02.2018 г по ч.гр.д.№7525/18 г на СРС , 38
състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Е.В.Т. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „М.“
АД *** сумата от 100 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.