Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 982
гр. Пловдив, 23.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1297/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010281/10.12.2018г. на
Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на В.С.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - ГЛОБА в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, прави искане за
отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно като излага
съображения в подкрепа на твърденията си. Редовно и своевременно призован в
съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв. П.,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна - редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага
становище относно жалбата на В.С.Г..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 11.11.2018г. свидетелят И.С.К.
– м.а. е съставил АУАН против В.С.Г. за това, че на
същата дата, около 05:40 часа сутринта, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„Цар Борис III
Обединител” и ул. „Света Петка” управлявал собствения си
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № … с несъобразена скорост със състоянието на
пътя – участък в ремонт, обозначен с табели и променена организация на
движението, вследствие на което попаднал в изкоп и допуснал ПТП с материални
щети. Извършеното нарушение било квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Бил съставен и протокол за ПТП. Актът бил подписан от жалбоподателя и
актосъставителя, както и от един свидетел. В графа „Възражения“, жалбоподателят
записал, че е допуснал ПТП поради неправилно поставени знаци и преместени
ремонтни знаци. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя видно от
подписаната разписка. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения,
които обаче били приети за неоснователни от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено обжалваното НП, с което на В.С.Г. с ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на актосъставителя И.С.К., съотвестващи
на събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят потвърждава
авторството на АУАН и направените констатации. В допълнение сочи, че произшествието
се е случило на участък с ремонтни дейности, като категорично заявява, че на
процесната дата и място е имало пълен набор от табели и знаци указващи, че
пътят е в ремонт както и знак „Край на лентата за движение” и „всички ленти се събират в една”. Свидетелят
сочи също, че участъкът от пътя е бил осветен, а жалбоподателят не само не е имал
реализиран спирачен път преди да попадне в изкопа, но не е обърнал внимание и
на обстоятелствата, че пътната настилка, по която в един момент е продължил
движението си, несъобразявайки се със знаците отклоняващи го от нея, е
представлявала изкопан с 15 см. по-надолу от нормалното ниво асфалт и стърчащи
с 15 см. съответно нагоре шахти, които също не са направили впечатление на
водача. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля К., тъй като изхождат от непредубедено от изхода на
делото лице, и са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Не се
установяват и основания, от които да се приеме, че свидетелят е бил
заинтересован или предубеден.
В хода
на съдебното производство бе разпитан и св. П. В. Р. – п. на жалбоподателя. Съдът
дава вяра на показанията на този свидетел в частта, в която се потвърждава
процесната дата и място на извършеното нарушение, както и обстоятелството, че
жалбоподателят е бил водач на процесното МПС. Съдът обаче не кредитира
показанията на св. Р. в частта, в която заявява, че на посоченото в АУАН и НП
място не е имало никакви пътни знаци нито осветление на пътя, тъй като в същия
разпит, в който заявява, че на процесния участък не е имало пътни знаци в следващ момент сочи, че такива
всъщност е имало като признава, че просто той не ги е разпознал, тъй като не е
шофьор. В тази връзка съдът не намира за достоверна тази част от показанията на
свидетеля Р. предвид констатираните в тях противоречия, несъответствието им със
събрания по делото доказателствен материал, недоказаността им и заинтересоваността
на свидетеля от изхода на делото, предвид факта, че той е приятел с В.С.Г. .
Горната фактическа обстановка и анализът на
събраните по делото доказателства, обосновават слените правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно нормата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Настоящият съдебен състав,
приема че действително на 11.11.2018г. около 05:40 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„Цар Борис III Обединител” и ул. „Света Петка” В.С.Г. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № … с несъобразена скорост със състоянието на пътя – участък в
ремонт, обозначен с табели и променена организация на движението, вследствие на
което е попаднал в изкоп и допуснал ПТП с материални щети. Съдът приема за
установена именно описаната в АУАН и възпроизведената в НП фактическа
обстановка, доколкото същата се подкрепя както от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие актосъставител, така и от приложения по делото
Протокол за ПТП, подписан от самия жалбоподател, като по същество последният
реално не оспорва факта на допуснатото ПТП, а единствено навежда твърдения, че
за същото е допринесла липсата на предупредителни знаци на процесното място. В
конкретния случай, обаче, самият В.С.Г. реално признава още с възраженията си
вписани в АУАН, че такива знаци реално е имало, което се потвърди и от разпита
на свидетеля ангажиран от самия жалбоподател като дори от снимките, които Г. е
представил по преписката ясно се вижда, че на кръстовището на бул. „Цар Борис
III Обединител” и ул. „Света Петка” предупредителни знаци е имало, поради което
възраженията му в тази насока се явяват неоснователни и недостатъчни да
разколебаят презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, което е достатъчно основание да се приеме, че
посочените в него констатации кореспондират с обективната истина. Следва да се
отбележи и обстоятелството че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава
водачите да карат със скорост която им позволява да се съобразяват с релефа и
други обстоятелства, така че да са в състояние да спрат при налична опасност за
движението. В настоящия случай, пътя е бил в ремонт, жалбоподателя е навлязъл в
участък който е бил с 15 см. под нивото на пътната настилка от която е идвал,
това обаче не го е накарало да намали и дори да спре, а е продължил движението
си докато накрая е прелетял над сторения на пътя изкоп. Поради изложеното
соченото от жалбоподателя „извинително обстоятелство“, не се явява такова и
същия е имал достатъчно причини да намали скоростта и да спре преди да настъпи
ПТП, но въпреки това не го е сторил.
След служебно извършена
проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството
и до отмяна на издаденото НП.
В тази връзка настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение чрез непосочване на възрастта и местоработата
му в акта за установяване на административно нарушение. Действително последните
са реквизити на съдържанието на акта съгласно чл. 42, т. 6 ЗАНН, поради което
неизясняването на тези обстоятелства ще съставлява процесуално нарушение. То
обаче не е съществено и не може да съставлява самостоятелно основание за отмяна
на НП. Непосочването на местоработата и възрастта на нарушителя не може да
доведе до извод за наличието или липсата на нарушение, то е изцяло неотносимо
към съставомерността на деянието, поради което подобен пропуск не се цени като
съществено процесуално нарушение. Вписването на обстоятелствата по чл. 42, т. 6 ЗАНН в съдържанието на акта е регламентирано преди всичко с цел установяване на
самоличността на лицето, срещу което се съставя акта и възможността за неговото
последващо призоваване. В конкретния случай с вписването на трите имена, ЕГН,
възраст и адрес на жалбоподателя целта на закона е била изпълнена, а
нарушителят надлежно индивидуализиран. Относно твърдението, че по този начин не
било съобразено имущественото състояние на нарушителя, то предвид правомощията
на въззивната инстанция по чл. 63, ал. 1 ЗАНН включително да измени НП в частта
относно размера на наложеното наказание, следователно при констатиране на
подобен пропуск той може да бъде отстранен и от съда, без това да налага отмяна
на наказателното постановление. По тези съображения настоящият състав намери
допуснатото нарушение за несъществено, тъй като по никакъв начин не препятства
възможността на нарушителя да организира защитата си в пълен обем, нито оказва
въздействие върху преценката на наказващия орган досежно отговорността на
нарушителя. В този смисъл е и трайната съдебна практика.
Същевременно случаят не се
явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното по чл.20,
ал.2 от ЗДвП не се явява с по-ниска
степен на обществена опасност от тази на нарушения от същия вид, поради което и
същият не се приема за маловажен случай от настоящия съдебен състав.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че
процесното нарушение е доказано по несъмнен начин, настоящият съдебен състав
намира, че правилно в случая за същото е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
По отношение на наложеното
наказание съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.
1 от ЗДвП, а по отношение на размера му съдът намира, че той е в твърд
определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за
индивидуализация, така, както и съдът не може да го редуцира.
По изложените съображения, Пловдивският
районен съд, XXV н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-1030-010281/10.12.2018г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна
полиция”, с което на В.С.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, пр.
1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.