Р Е Ш Е Н И Е
№ 4820
16.12.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14825 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
против Г.С.М. се твърди, че след проведено заповедно производство по
ч.гр.дело № *** по описа за ***г., се
предявява настоящият иск. Изложени са обстоятелства, че между „Теленор
България” ЕАД и ответника бил сключен договор за мобилни услуги от ***, за
мобилен номер ***, за срок до ***. Въз основа на договора ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги. Твърди се, че за потребените от
абоната-ответник услуги дружеството е издало фактура № ***/***. за отчетен
период *** – ***, с начислена сума за плащане 23.12 лв., платима в срок до ***;
фактура № ***/*** за отчетен период на потребление *** – ***, с начислена за
периода сума 72.54 лв. и 23.12 лв., незаплатен баланс от предходния отчетен
период, платими в срок до ***; кредитно известие от *** за извършена корекция
по дълга, при което задължението за плащане възлизало на сумата от 84.46 лв.,
платима в срок до ***. Твърди се, поради неизпълнение на абоната – ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в размер на 84.46 лв.,
дружеството едностранно е прекратило договора, като е издало крайна фактура № ***
с отчетен период *** – ***, с начислена обща сума за плащане 319.57 лв., сбор
от сумите от 84.46 лв. и 235.11 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Посочено е в исковата молба, че като абонат на обществена
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД
ответникът се е съгласил и приел Общите условия на Оператора, като в исковата
молба се съдържа позоваване на клаузите от същите. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи на дружеството сумата от 319.57 лв. , от които 84.46 лв. незаплатена
далекосъобщителна услуга и 235.11 лв. неустойка предсрочно прекратяване на
договор за абонатен номер № ***, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
на сумата, както и искане за осъждане на ответника за заплащане на направените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено Г.С.М. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 84.46 лв. – главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от ***, за която е издадена фактура № *** от *** за абонатен номер *** с падеж – *** , 235.11 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора по фактура № ***/***г., 14.94 лв. лихва от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 24.89 лв. държавна такса и 179.22 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за мобилни услуги, сключен на *** между Г.С.М., ЕГН ********** и „Теленор България” ЕАД, ведно с оригинал на Приложение – ценова листа за частни клиенти от същата дата.
Представена е фактура от ***, за отчетен период *** – ***, на стойност 23.12 лв. Приложени са и фактури от ***, за отчетен период *** – ***, на стойност 95.66 лв., от *** за отчетен период *** – *** на стойност 84.46 лв., от *** за отчетен период *** до *** на стойност 319.57 лв.
Към исковата молба са представени Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от ***
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С оглед на представените договор за мобилни услуги, сключен на *** между Г.С.М., ЕГН ********** и „Теленор България” ЕАД, ведно с Приложение – ценова листа за частни клиенти от същата дата, съдът намира, че по делото е установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги, по договор от ***, неразделна част от който са Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от ***. Писмен отговор от ответника не е постъпил, поради което следва да се приеме, че ответникът е бил наясно с предмета на договора, цените, сроковете за плащане. По силата на Общите условия за ищеца е съществувало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата, но не по-късно от ** дни след датата на издаването й. Размерът на претендираните вземания за незаплатени далекосъобщителни услуги не е оспорен. Безспорно е настъпил и падежът за плащане на задълженията, следователно вземанията са изискуеми. До даване ход на устните състезания по делото ответникът не ангажира доказателствени средства за установяване на факта на плащане на неплатените суми за далекосъобщителни услуги, поради което съдът намира, че установителният иск за признаване за установено съществуването на вземането в размер на 84.46 лв. е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, както и съществуването на вземането в размер на 41.97 лв. неустойка.
С оглед оттегляне на предявения иск за неустойка над сумата от 41.97 лв. до първоначално претендирания размер от 235.11 лв., в която част производството по делото бе прекратено, съдът намира, че следва да обезсили заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** в частта над сумата от 41.97 лв. до сумата от 235.11 лв.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят направени по
делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските на ищцовото дружество в заповедното производство
възлизат на сумата от 24.89 лв. за ДТ и 179.22 лв. за
адвокатско възнаграждение, а в
исковото производство – на сумата от 75
лв. ДТ.
Претендирани са и разноски в размер на 180 лв. адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства да е
договорено възнаграждение в посочения размер, както и същото да е изплатено в
брой или по банков път, с оглед на което разноски за адвокат не се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.М., ЕГН ********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 84.46 лв. /осемдесет и четири лева и 46 ст./ главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от *** за абонатен номер *** по издадена фактура № ***/***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, както и сумата от 41.97 лв. /четиридесет и един лева и 97 ст./ неустойка за предсрочно прекратяване на договора, начислена във фактура № ***/***, за които суми е издадена Заповед № ***от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***по описа на ПРС за ***г.
ОБЕЗСИЛВА заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., В ЧАСТТА над сумата от 41.97 лв. до сумата от 235.11 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 204.11 лв. /двеста и четири лева и 11 ст./ разноски за производството по частно гр. дело № ***от *** и 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.