Р Е
Ш Е Н
И Е
№407, 30.11.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На деветнадесети ноември
две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело 850 по описа за 2020г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.Х.Ц., че дължи на ищеца: 300лв. представляващи главница
за периода от 25.01.2018 г. до 14.06.2018 г., представляващи главница към Договор
за паричен заем; 28,63лв., представляващи договорна лихва: за периода от
25.01.2018 г. до 14.06.2018 г.; 132,58лв., представляващи обезщетение за забава:
за периода от 25.01.2018 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноските в заповедното
и в исковото производства.
На
25.03.2019г. е подписано Приложение № към
Договор за цесия от 25.03.19г. между „Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу
Х.В.Ц., произтичащи от Договор за паричен заем № 165554/18.01.2018г. са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви
на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
С изрично
пълномощно законният представител на „Сити кеш"ООД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/165554 от
29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи
до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен, което се е върнало в цялост.
Ищецът претендира
уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш" ООД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-СТГ/165554 от 29.03.2019г.,да се
счита връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава
се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем,
не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността
на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно
се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази
насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013Г., ТК.
На
18.01.2018 г. „Сити кеш" ООД и Х.В.Ц. са сключили договор за паричен заем №165554,
съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 300лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем".
С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен
на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя,
чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно
и с които се е съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой
от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер
на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да
изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. ГПР по заема е фиксиран
за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите ОУ същият не може
да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 28,63лв. Така, страните са договорили
обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 328,63 лв., която е платима
на 21бр. равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 15,65лв. при първа
погасителна вноска 25.01.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане
14.06.2018 г.
Съгласно ОУ,
действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят
забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение
в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите
по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 132,58лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда.
Предвид изложеното
ищеца твърди, че за него е възникнал правен интерес за предявяване на претенциите
по съдебен ред, с оглед на което претендираме от длъжника Х.В.Ц., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *** сума в общ размер на 461,21
лева, от които главница 300,00 лева, договорна лихва 28,63 лева, ведно със законната
лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение
за забава в размер на 132,58 лева.
Ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу
длъжника. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът не е намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи
заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Ответникът
Х.В.Ц. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител
оспорва исковете, като твърди, че представените писмени доказателства не доказват
по безспорен начин твърдените факти. Счита, че връчване на книжа чрез особения
представител не водят до надлежно уведомяване на длъжника. Не е налице и
уведомяване на длъжника за извършената цесия според ЗЗД. Не е изпращано и
уведомление за предсрочна изискуемост, поради което договорът не следва да се
счита прекратен. Не се дължи и обезщетение за вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №319/2020 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На 18.01.2018 г. „Сити кеш" ООД и Х.В.Ц. са
сключили договор за паричен заем №165554 за сума от 300лв., която ответникът е
следвало да върне на 21 седмични , от които 2х2.34лв. и 19х19.75лв-;фиксиран
ГЛП 40.08% и ГПР 49.96% и краен срок 14.06.2018г. Общата дължима сума е
328.63лв.
Ответникът
не е извършил никакви плащания по договора.
На
25.03.2019г. е подписано Приложение към Договор за цесия от 25.03.19г. между „Сити
кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията
на „Сити кеш" ООД срещу Х.В.Ц., произтичащи от Договор за паричен заем №
165554/18.01.2018г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството – кредитор.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че сключеният договор между
страните е недействителен, предвид факта, че договорената между страните по него
фиксирана годишна възнаградителна лихва е в размер на
40.08%. Размерът на това договорно възнаграждение е определен в нарушение на добрите
нрави, тъй като надвишава четири пъти размера на законовата лихва. Към момента на
сключване на договора на 18.01.2018г. ОЛП на БНБ е бил 0,00% и до настоящия момент
е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва
за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10%. С решение
№ 378/18.05.2006г. по гр.д.№315/2005г. ВКС, 2 г.о. е прието, че максималния размер
на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи
на добрите нрави, а противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва
за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния
размер на законната лихва. Настоящият съдебен състав възприема трайната съдебна
практика, наложила критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната лихва при обезпечените и необезпечените кредити
и приема, че уговарянето на по-голям от 3-кратния размер на законната лихва по просрочени
задължения накърнява добрите нрави. Ето защо клаузата за възнаградителната
лихва е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Съществен
елемент на договора за заем е уговарянето на възнаградителната
лихва и липсата /нищожността/ й води до нищожност на целия договор, тъй като
липсва законова норма която да замести нищожната клауза.
Съгласно
чл.23 ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихви и разходи, като при определяне на размера на дължимата главница следва да
се приспаднат направените от ответника погашения по договора. В случая няма
данни ответникът да е правил плащания по договора, поради което му се следва претендираната главница от 300лв..
Законната
лихва по чл.86 ЗЗД има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това
задължение възниква само при поискване и при уважаването на иск за главницата.
Претендира
се обезщетение за забава в размер на мораторната
лихва от 132.58лв. Същото е неоснователно завишено. Видно от използваният от
съда онлайн калкулатор, дължимото обезщетение за забава за периода
25.01.18г.-14.02.20г. е 62.58лв., а не 132.58лв.
На
следващо място обезщетението за забава се претендира за неоснователно дълъг
период: от 25.01.18г./падеж на първата седмична вноска/ до 14.06.20г./ падежа
на последната вноска. Задължението
за плащане на определена парична
сума, когато не съществува уговорка
за договорна лихва, е платимо на падежа, без
да се дължат
лихви на кредитора.
Следователно ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава за периода
14.06.20г.-14.02.20г. в размер на 50.92лв., изчислено с онлайн калкулатор за
определяне на законната лихва.
Съдът намира ответникът за надлежно уведомен
за извършената цесия. Исковата молба, респ. книжата към нея се смятат редовно
връчени ако е залепено уведомление при спазването на разпоредбите на чл.47
ал.1-5 ГПК. На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките
по чл.47 ал.1-5 ГПК и при констатирана редовност
на връчването, с оглед охрана интересите
на ответника се назначава особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Нещо повече, ако в договора не е уговорено друго, кредиторът може да избере начин
за връчване на горепосоченото изявление на длъжника,
вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК – отсъствието
от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за
връчени, т.е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство. Предвид горното съдът намира,
че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.
Ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост,
поради което за наличието й съдът не дължи произнасяне.
Ищецът претендира разноски по заповедното и по
исковото производства. Разноските по заповедното производство са в размер на 75лв.
от които 50лв. е определеното юк.възнаграждение. Същите
следва да бъдат уважени до размера на
57.06лв..
В исковото производство се претендират
разноски в размер на 505лв., от които 350лв. юк.възнаграждание, 75лв. държавна такса и 180лв. за особен
представител.
Претендираното юк.възнаграждение
е неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност на делото и цената
на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК съдът намира са
справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв.
Следователно принципно дължими от ответника разноски
са в размер на 305лв., които следва да
бъдат уважени не изцяло, а пропорционално на уважените искове. Ответникът дължи
на ищеца съдебни разноски от 232.06лв.
Предвид
горепосоченото, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х.В.Ц., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, гр.София сумата от 300лв. /триста лева/ дължима
главница по договор за паричен заем № 165554/18.01.18г. със Сити Кеш ООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.20г. до окончателното й
изплащане и сумата от 50.92лв./петдесет лева и деветдесет и две стотинки/ мораторна лихва за периода от 14.06.18г. до 14.02.20г., за които е издадена заповед за изпълнение №684/17.02.20г.
по гр.д.№319/20г. на РРС КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Х.В.Ц. установителните искове по чл.422 ГПК за договорна лихва от
28.63лв. да периода 25.01.18г.-14.06.18г. и сумата над 50.92лв. до 132.58лв. и
за периода 25.01.18г.-14.06.18г. амораторна лихва КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х.В.Ц.
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 57.06лв./петдесет
и седем лева и шест стотинки/ разноски по гр.д.№319/20г. на РРС и сумата от 232.06лв./двеста
тридесет и два лева и шест стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: