РЕШЕНИЕ
№ 1489
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110116756 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. ...
№ ..., срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, след допуснато увеличение на иска на основание чл. 214 от
ГПК, сумата от 13 400 лева – частичен иск от 15 000 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на слюда център, спойлер десен, огледало и мигач десен, помпа и резервоар предни
спирачки, пулт управление десен, фар, декоративен панел резервоар десен, стоп,
декоративен панел резервоар ляв, огледало и мигач ляв, декоративен панел резервоар център,
спойлер долен, водна помпа комплект, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, рама
алуминиева, степенка лява и букси управление двигател – 2 бр., на собствения на ищеца
мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № * **** *, причинени в резултат на реализирано
на 06.05.2023 г. ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка
„П. 406“ с рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2023 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищецът Х. А. твърди, че на 06.05.2023 г., около 16:00 ч., на път I-9,
1
на около 196 км, при управление на собствения си мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег.
№ * **** *, бил блъснат от лек автомобил марка „П. 406“ с рег. № * **** **, управляван от
Ст. И.. Излага, че се движил по път I-9 в посока от к.к. Слънчев бряг към гр. Варна, като
пътят се състоял от множество завои, и на 196 км, при ляв завой, насрещно движещият се
лек автомобил марка „П. 406“ с рег. № * **** ** навлязъл в пътната лента на ищеца и го
блъснал. Сочи, че за настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след
посещение на място и след изясняване на механизма на инцидента, съставили Констативен
протокол за ПТП, в който за виновен бил посочен водачът на лек автомобил марка „П. 406“ с
рег. № * **** **.
Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка „П. 406“ с рег. №
* **** ** е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество по застрахователна полица със срок на действие до 10.02.2024 г. За настъпилото
ПТП застрахователят на виновния водач бил уведомен от ищеца, като на мотоциклета бил
извършен оглед, бил изготвен снимков материал и съставен опис за установените щети, но
обезщетение не било изплатено, включително до настоящия момент.
Във връзка с претърпените щети ищецът извършил проучване и установил, че сумата,
необходима за възстановяване на мотоциклета, възлиза на около 15 000 лева.
Предвид горното, предявява настоящата претенция, като настоява същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ЗАД „ОЗК - З.“ АД депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва
наличието на облигационно правоотношение за лек автомобил марка „П. 406“ с рег. № *
**** ** по застрахователна полица, валидна към датата на ПТП. Подробно излага, че
изричен отказ от застрахователя не е постановяван, като заявява, че след изтичане на
предвидения в чл. 496 от КЗ срок застрахователната преписка била прекратена, за което
ищецът бил уведомен. Оспорва водачът на лек автомобил марка „П. 406“ с рег. № * ****
** да има вина за ПТП. Оспорва КП за ПТП относно отразения в него в графичен вид
механизъм. Счита, че размерът на ищцовата претенция е произволно определен, без да е
приложена Методиката към Наредба № 49/16.10.2024 г., като претендираното обезщетение е
прекомерно завишено и несъответстващо на претърпените имуществени вреди. Навежда
твърдения, че ако в действителност вредите са на посочената стойност от 15 000 лева, то е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, като се позовава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Х. Н. А. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А.
от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД се представлява от адв. Т. С. от
АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира
до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че
между собственика на лек автомобил „П. 406“ с рег. № * **** ** и ответното дружество е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 06.05.2023 г.
Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за
причинените вреди, в това число механизмът на ПТП и наличието на съпричиняване, както
и размерът на сумата, необходима за възстановяване на вредите.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 06.05.2023 г., в
същия е отразено, че на горната дата около 16:00 ч. на път I-9, около 196 км, е осъществено
ПТП с Участник 1: ППС с рег. № * **** **, марка „Пежо“, модел 406, собственост на Ст. Хр.
И., с водач същия, Участник 2: ППС с рег. № * **** **, марка „С.“, модел ГСХ-Р 1000,
собственост на П. З. М., с водач същия, и Участник 3: ППС с рег. № В 6261 К, марка „БМВ“,
модел К 1200 С, собственост на Х. Н. А., с водач същия, като обстоятелствата и причините
за ПТП са в процес на изясняване; констатирани са видими щети по ППС 3 – цялостна
деформация. В схемата на ПТП е отразено, че лекият автомобил при десен за него завой
навлиза в лентата за насрещно движение, по която се движат двата мотоциклета.
Отразеният в схемата на КП механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на
свидетелите Ц. П. Г. – на страната на ответника, З. П. Б. – на страната на ищеца, както и от
заключението на вещото лице инж. И. И. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза.
Свидетелката Г. излага, че при процесното ПТП е била пътничка в лек автомобил „П.
406“ с рег. № * **** **, като седяла на седалката зад водача и имала добра видимост към
пътя. Сочи, че при десен завой автомобилът им поднесъл и навлязъл в насрещната лента,
като единият от двата движещи се насреща им мотори се ударил в лявата част на
автомобила. Другият мотор се ударил в мотора, който те блъснали. След това свидетелката
видяла, че единият мотор бил на мантинелата, а другия не видяла – може би изобщо не бил
на пътното платно; и двамата мотоциклетисти били на платното за движение. След
спирането си автомобилът, с който пътувала свидетелката, бил изцяло в лентата за насрещно
движение.
Свидетелят Б. заявява, че пътували с мотоциклетите си с трима приятели от Равда
към Варна, като се движели на разстояние един от друг поради големия трафик и той бил
последен. Излизайки от един от завоите след Слънчев бряг, видял автомобил „П.“ спрял в
тяхната лента за движение, насрещна за автомобила, като предприемайки маневра за
заобикаляне, видял и приятелите си И. и П. на земята. Моторите им се намирали единият -
изхвърлен от външна страна на мантинелата, а другият – до самата мантинела. Събрали се
хора, които спрели автомобилите си, извикали контролните органи и линейка. Свидетелят
заявява, че не е видял самия удар, тъй като на това място на пътя завоите са един след друг и
няма видимост, но видял, че лекият автомобил „П.“ бил целият навлязъл в тяхната лента.
При анализ на механизма на ПТП в заключението по допуснатата съдебна
3
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и подробно
обосновано, вещото лице инж. И. И. сочи, че на 06.05.2023 г. около 16:00 ч. на път I-9
движещият се по посока от Варна към Бургас лек автомобил марка „П. 406“ с рег. № * ****
**, управляван от Ст. И., на остър завой около 196 км губи контрол, навлиза със странично
приплъзване в платното за насрещно движение и удря с предна лява част движещите се по
него мотористи Х. А., управляващ собствения си мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“, рег. №
* **** *, и П. М., управляващ мотоциклет „С.“, рег. № * **** *. Вещото лице определя
скоростта на лек автомобил марка „П. 406“ с рег. № * **** ** в момента на удара на 26,21
км/ч, а преди удара, при навлизане в завоя – на 57,6 км/ч, като сочи, че максимално
разрешената скорост в района на ПТП е 20 км/ч, за което има поставен пътен знак.
Скоростта на движение на мотоциклет марка „БМВ“, рег. № * **** **, преди и по време на
удара вещото лице изчислява на 31 км/ч. Прави заключение, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поднасянето на лек автомобил марка „П. 406“ с рег. № * ****
** вследствие на навлизане в остър десен завой със скорост от 57,6 км/ч при максимално
разрешена такава 20 км/ч, като двамата водачи са се забелязали в последния момент, в който
не е било възможно да предотвратят ПТП чрез спиране. Изтъква, че водачът на лекия
автомобил е можел да предотврати ПТП, ако е карал със скорост, близка до разрешената в
района, а не с изчислената, надвишаваща позволената близо три пъти, което е и причината за
загубата на контрол над управлението на автомобила.
Наличието на знак, ограничаващ скоростта в процесния участък на пътя до 20 км/ч,
се сочи и в материалите по ДП № 53-РП/25.10.2023 г. по описа на ВОП – Сливен, №
22/31.10.2023 г. по описа на РСВП – Сливен, водено срещу водача Ст. И. по повод
процесното ПТП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е установено противоправно поведение на
водача на лек автомобил „П. 406“ с рег. № * **** **, изразяващо се във виновно нарушаване
на чл. 20, ал. 2, и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащи, съответно, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
и че на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта, ограничена
с пътен знак.
Видимите щети, причинени на мотоциклет марка „БМВ“, рег. № * **** **, при
процесното ПТП – цялостна деформация, са констатирани с КП за ПТП от 06.05.2023 г., като
съгласно константната съдебна практика, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти
(Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I ТО, Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ВКС, II ГО и др.). Конкретните увреждания са
установени с Опис техническа експертиза по щета № 04108000095/23, извършен от
технически експерт на застрахователя. Пряката причинно-следствена връзка между така
установените увреждания и ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил „П. 406“ с рег.
№ * **** **, е потвърдено и със заключението по допуснатата САТЕ.
Предвид изложеното, фактическият състав на чл. 45 ЗЗД се явява доказан, като е
налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Възраженията на ответната страна за съпричиняване съдът намира за неоснователни с
оглед изрично посочената от вещото лице липса на видимост на водачите един към друг
преди ПТП поради острия завой, при която ищецът е видял приплъзващия се насреща в
неговата лента автомобил в последния момент, когато вече не е имал време да предотврати
4
удара чрез спиране. Липсата на пряка видимост поради завоите в процесния участък на пътя
се потвърждава и от показанията на свид. Б.. Съдът намира при това чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на
който процесуалният представител на ответника се позовава, за неотносим към конкретния
казус, доколкото внезапно излизащ иззад завоя движещ се по пътното платно в посока
обратна на движението автомобил няма как да бъде определен като предвидимо
препятствие.
Относно размера на обезщетението:
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност
(при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна
стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните
норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната
пазарна стойност.
В случая вещото лице изчислява, че стойността на ремонта на мотоциклета по средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 16 750,33 лева, а стойността на ремонта по
средни пазарни цени с алтернативни доставчици и по пазарни цени на труд в сервизи, които
не притежават европейски сертификат за качество - на 16 276,70 лева. Същевременно със
заключението средната пазарна стойност на мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с дата на
първа регистрация 2008 г. е определена на 13 500 лева към датата на ПТП.
Съдът намира, че не следва да бъде съобразявано декларираното от ответната страна
в съдебно заседание от 19.03.2025 г. оспорване на заключението по т. 6, 8 и 10 на
допуснатата САТЕ – включително относно размера на средната пазарна стойност на
мотоциклета, доколкото страната не е поискала провеждане на повторна експертиза.
При горните посочени от вещото лице средни стойности, основателен е доводът на
ответната страна, че налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Не се установява при извършения оглед на мотоциклета от вещото лице същият да е
ремонтиран.
Относно стойността на запазените части, съдът приема доводите на експерта, че
конкретни годни за използване такива биха могли да бъдат установени единствено при
пълно разкомплектоване на мотоциклета – което е финансово необосновано, като отделно
5
реализацията им на пазара е въпрос на договорки, при което цената няма как да бъде
предвидена. В конкретния случай съдът взема предвид и констатацията на контролния орган
при изготвянето на КП за ПТП, в който за ППС 3 е отразена цялостна деформация. При това
положение съдът намира, че следва да бъдат съобразени коментираната от вещото лице цена
при продажба на мотоциклета за скраб от 0,47 – 0,48 лв/кг (средно 0,475 лв/кг) и теглото му,
отразено в задача 8 от САТЕ - 248 кг, като при посочените параметри цената, на която
продажбата на мотоциклета може да бъде реализирана на пазара за вторични суровини,
възлиза на 117,80 лева (248 х 0,475).
Съответно, дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 13 382,20 лева, до
която сума и се явява основателен предявеният иск, като за разликата над същата до 13 400
лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение следва да бъде уважен за периода от датата на прекратяване на регистрацията
на автомобила до окончателното изплащане на сумата, съответно да бъде отхвърлен за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.12.2023 г., до датата,
предхождаща датата на прекратяване на регистрацията. Това е така, тъй като обезщетение за
тотална щета, според разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ се изплаща от застрахователя
единствено след представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета; съответно при
изплащане на обезщетение за тотална щета няма как застрахователят да изпадне в забава
преди представяне на посоченото удостоверение, каквото по настоящото дело не е налично.
Следва да се отбележи, че спазването на изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ не е условие за
установяването на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само предпоставка за
момента на изпадането му в забава (Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т .д. № 775/2014 г.,
ВКС, I ТО, и др.)
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни, съразмерно с
уважената и съответно отхвърлената част от иска.
Ищецът със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 2670 лева, от които
540 лева - държавна такса, 200 лева - внесен депозит за САТЕ, и 1930 лева - платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представен Договор за правна защита и
съдействие. Съразмерно с уважената част на иска, на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2 666,45 лева.
Ответната страна претендира сторени разноски в размер на 2330 лева, включващи 200
лева - депозит за САТЕ, 30 лева - депозит за призоваване на свидетел, и 2100 лева – платено
по банков път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Представени са доказателства за
извършване на горните плащания. Направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
съдът намира за неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение е съобразено с
цената на иска. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответното дружество следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 3,10 лева.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., да заплати на Х. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. ... № ..., сумата от 13382,20 лева (Тринадест
хиляди триста осемдесет и два лева и 20 ст.), представляваща застрахователно
обезщететение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на слюда център,
спойлер десен, огледало и мигач десен, помпа и резервоар предни спирачки, пулт
управление десен, фар, декоративен панел резервоар десен, стоп, декоративен панел
резервоар ляв, огледало и мигач ляв, декоративен панел резервоар център, спойлер долен,
водна помпа комплект, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, рама алуминиева,
степенка лява и букси управление двигател – 2 бр., на собствения на ищеца мотоциклет
марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № * **** *, причинени в резултат на реализирано на 06.05.2023
г. ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка „П. 406“ с рег.
№ * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № *
**** * до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.
Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. ... № ..., срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на слюда център, спойлер десен, огледало и мигач десен, помпа и резервоар предни
спирачки, пулт управление десен, фар, декоративен панел резервоар десен, стоп,
декоративен панел резервоар ляв, огледало и мигач ляв, декоративен панел резервоар център,
спойлер долен, водна помпа комплект, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, рама
алуминиева, степенка лява и букси управление двигател – 2 бр., на собствения на ищеца
мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № * **** *, причинени в резултат на реализирано
на 06.05.2023 г. ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка
„П. 406“ с рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, в частта за разликата над 13
382,20 лева до претендираната сума от 13 400 лева – частичен иск от 15 000 лева, както и в
частта за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.12.2023 г., до датата, предхождаща датата на прекратяване на регистрацията на
мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № * **** *.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., да заплати на Х. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. ... № ..., сумата от 2666,45 лева (Две хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и 45 ст.), представляваща сторени в производството
7
съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза и платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., обл. В., ул. ... № ..., да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., сумата от 3,10 лева (Три лева и 10
ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи депозит за допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, депозит за призоваване на свидетел и платено по
банков път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8