Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 190
Б., 18.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 59 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията но обективно и субективно съединяване 26 установителни иска с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
ЕТ“***” със седалище
и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.***, ул.*** №6, с ЕИК: ***, чрез
пълномощник адвокат Ц.Д.П. от САК, моли да бъде признато за установено по
отношение ”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.***№1, с ЕИК:***
за съществуване на вземането на ЕТ“***”,
за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д.№ ***. по описа
на РС-Б., както следва: за сумата от 26799.84 лева /двадесет и шест хиляди
седемстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
сбор от стойността на доставени, но незаплатени стоки по фактури, както следва:
Фактура № ***г. на стойност 84.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 222.00 лв.,
Фактура № ***г. на стойност 1970.10 лв., Фактура № ***г. на стойност 150.00
лв., Фактура № ***г. на стойност 3035.30 лв., Фактура № ***г. на стойност
120.00 лв., Фактура № ***г. на стойност
600.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 2504.94 лв., Фактура № ***г. на
стойност 204.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1065.40 лв., Фактура № ***г.
на стойност 2073.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 96.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 796.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1715.30 лв., Фактура № ***г.
на стойност 976.60 лв., Фактура № ***г. на стойност 204.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1784.50 лв., Фактура № ***г. на стойност 1264.20 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1419.80 лв., Фактура № ***г. на стойност 1139.20 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1779.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 991.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 60.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1788.50 лв., Фактура № ***г.
на стойност 553.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 204.00 лв., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.11.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и да му се заплатят направените
разноски по настоящето дело и в заповедното производство, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.151/.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
му представител адвокат Ц.П. от САК /пълномощно от 16.01.2020г.-л.48/ е
депозирала писмена молба с вх. № ***., с която заявява, че поддържа подадената
искова молба. В о.с.з. на 18.11.2020г. ищецът, чрез пълномощник адв. К.С.Г.
/пълномощно на л.145/ моли да се уважат исковете като основателни и доказани
като се присъдят направените разноски. Представени са от пълномощник адв. П.
писмени бележки.
Ответникът-”***”ЕООД, чрез пълномощник
адв. Г.Г. от САК /пълномощно от
27.01.2020г.-л.115/, е направила възражение по исковете и е представила писмен
отговор с вх.№ *** от 26.02.2020г., изпратен по пощата с п.кл. от 25.02.2020г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва изцяло
предявените искове като заявява, че ответникът не е получил описаните във
фактурите стоки. В архива на ответната болница няма приемо-предавателни
протоколи за приети от ищеца стоки. Моли да се отхвърлят исковете като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощник адвокат Г.Г. от САК/пълномощно от 18.11.2020г. на л.146/, оспорва
исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело №***. по описа на РС-Б., се установява, че на
основание чл.410 от ГПК на ***г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д.№ ***.
по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 26799.84 лева /двадесет и шест
хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща сбор от стойността на доставени, но незаплатени стоки по
фактури, както следва: Фактура № ***г. на стойност 84.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 222.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1970.10 лв., Фактура № ***г.
на стойност 150.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 3035.30 лв., Фактура № ***г.
на стойност 120.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 600.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 2504.94 лв., Фактура № ***г.
на стойност 204.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1065.40 лв., Фактура № ***г.
на стойност 2073.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 96.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 796.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1715.30 лв., Фактура № ***г.
на стойност 976.60 лв., Фактура № ***г. на стойност 204.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1784.50 лв., Фактура № ***г. на стойност 1264.20 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1419.80 лв., Фактура № ***г. на стойност 1139.20 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1779.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 991.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 60.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1788.50 лв., Фактура № ***г.
на стойност 553.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 204.00 лв., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.11.2019г.
до окончателното изплащане на вземането,.
Ответникът, чрез управител д-р Пламен Китанов
е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 09.12.2019г. след
като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по частното
гражданско дело на 03.12.2019г./л.106-108/. Във възражението е посочено, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е бил уведомен за възражението на
ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №***г./л.109/,
връчено му на 08.01.2020г./л.111/, чрез пълномощник адв.П..
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № 59/2020г. по описа на БРС
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана на 20.01.2020г. в
РС-Б., изпратена по куриер на 17.01.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Страните спорят дали между тях са възникнали
облигационни отношения по повод приложените по делото 26 броя фактури №№***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г. като ответникът твърди, че не е получил
стоките, описани във фактурите, тъй като в архива на болницата няма
приемо-предавателни протоколи за приети от ищеца стоки.
От приложените
писмени доказателства-описаните по-горе 26 броя фактури, които не са оспорени
от ответника, се установява, че същите са издадени от ищеца като доставчик и
получател-ответната болница, като във всяка една от фактурите подробно са описани стоките по вид,
количество и цена.
Съгласно приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ ***г., изготвена от вещото лице М.П.Б./л.147-149/
и обясненията на в.л. Б., дадени в о.с.з., се установява, че процесните 26 броя
фактури са осчетоводени при ищеца, включени са в „Дневниците за продажба“,
съответно в справките-декларации по ДДС. В счетоводството на ищеца е отразено
извършено плащане по фактура №***г. в размер на
76.38лв. Води се задължение от ответника по сметка 411 „Клиенти“ в размер на
26 804.46лв. Между страните по делото е имало издадени и други фактури,
като фактура № *** за сумата от 2395.60, по която ответникът е извършил
частично плащане на сумата от 1646.38лв. на 31.03.2017г., освен това е
извършено частично плащане на сумата от 2223.58лв. от ответника на ищеца на
29.06.2017г. по фактури №№ ***, № ***, № *** и № ***, които са били на обща
стойност от 6263лв. В.л. Б. е установила и плащане от ответника на ищеца с
преводно нареждане от 27.12.2017г. на сумата от 2000лв. с посочено основание
“частично плащане“ без да са посочени фактури, по които се плаща. Ищецът е
отнесъл част от тази сума или сумата от 76.38лв. като частично плащане по фактура №***г., която е от процесните. Ответникът е получавал материали-стоки от
ищеца. Счетоводните записвания при ищеца по отношение на задължението на
ответника, произтичащо от процесните 25 броя фактури са редовно и надлежно
водени съгласно изискванията на Закона за счетоводството. По фактура №***г. се води задължение от 303лв., вместо 222лв.
При ответника процесните 26 броя фактури са осчетоводени и няма данни за
извършени плащания по тях. При ответника се води задължение към ищеца в размер
на 24 872.86лв. Размерът на задължението по процесните 26 броя фактури,
имайки предвид отразеното от ищеца плащане по фактура
№***г.
в размер на 76.38лв., е сумата от общо 26724.46лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК, между надлежни страни и цената на
всеки един от тях е под 25000лв.
Разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от общо 26799.84 лева /двадесет и шест
хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща сбор от стойността на доставени, но незаплатени стоки по 26 броя фактури №№***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., са частично основателни и следва да се уважат само за сумата от общо 26723.46 лева /двадесет и шест хиляди
седемстотин двадесет и три лева и 46 стотинки/ като доказани, по следните правни
съображения:
Фактите
и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че между страните е имало сключени
26 броя договори за продажба на стоки, за което са съставени описаните по-горе
26 броя фактури.
По същността си договорът за търговска
продажба е двустранен, възмезден, консенсуален договор. За възникването му е
необходимо постигане на съгласие между страните относно
вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли
собствеността и предаде вещта, а купувачът да я получи и заплати
цената.
Ищецът твърди, че е извършил през 2016г. и 2017г. доставки на стоки на ответника, за
които е издал 26 броя данъчни фактури, посочени в исковата молба и приложени
към нея.
Ответникът е направил възражение, че стоките по тях не са му доставени от ищеца, тъй като в
архива му няма приемо-предавателни протоколи.
С оглед на събраните пред настоящата
съдебна инстанция доказателства, съдът намира, че това възражение е
неоснователно и приема, че получаването на стоките от ответника е установено по
несъмнен начин.
При търговската продажба законът не
задължава страните да съставят отчетни документи, които да удостоверяват
получаването на стоките. Единственото задължение е това по чл.321 от ТЗ, където е посочено, че по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде
фактура, а по съгласие на страните - и други документи. В случая освен
издаването на фактури няма данни страните да са постигнали съгласие за издаване
и на други документи.
Процесните фактури не са
оспорени от ответната страна и удостоверяват безспорно факта на получаване от ответната
болница на посочените в тях стоки, подробно описани по вид, количество и цена. Обстоятелството, че оспорваните стоки
са получени от ответната страна, е установено и от назначената по искане
на ищцовата страна съдебно-счетоводна експертиза/СчЕ/, изготвена след
проверка освен на събраните по делото писмени доказателства и на счетоводствата
на двете страни, от която е установено, че процесните 26 броя фактури
са осчетоводени при ищеца, включени са в „Дневниците за продажба“, съответно в
справките-декларации по ДДС, както и са осчетоводени и при ответника, като
последният е извършил частично плащане на сумата от 76.38лв. по първата фактура
№ ***г., за която ищецът е признал сумата, която е отразена надлежно във
водените от ищеца счетоводни документи.
С оглед заключението на СчЕ на в.л. Б.
и обясненията й, дадени в открито съдебно заседание, не може да бъде споделено
изложеното в писмената защита на пълномощника на ответната
страна разбиране, че заключението не доказва получаването на стоките
по процесните фактури, а само, че ответникът е изпълнил едно
свое счетоводно задължение, установено от закона.
Принципен отговор на въпроса за значението на
фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки,
неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в
договора цена е даден с множество решения на ВКС, като:Решение № 30/8.04.2011г.
по т. д. № 416/2010 г., I т. о.;Решение № 118/5.07.2011г. по т. д. №
491/2010г.,II т. о.;Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г.,II т. о.;Решение
№ 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г.,II т. о.;№ 109 от 7.09.2011г. по т.
д. № 465/2010г.,II т. о.;№ 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г.,II т.
о.;Решение № 46/27.03.2009г. по т. д.№ 546/2008г.,II т. о.;Решение №
71/22.06.2009г. по т. д.№ 11/2009г.; Решение № 62/25.06.2009г. по
т.д.№546/2008г.;Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., II т.
о.;Решение № 252 от 3.01.2013г. на ВКС по т. д. № 1067/2011г.,II т.
о.,ТК;Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т.
о.,ТК;Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по т. д. № 255/2012г.,I т. о.,ТК;Решение
№ 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2334/2013г., II т. о.,ТК;Решение № 71
от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г.,IIт.о.,ТК. В цитираните решения
еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество -
ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Изрично
в Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,II т. о. и в Решение №
92/2011г. по т.д.№ 478/2010г. на ВКС,II т.о., е прието, че дори
издадената фактура да е останала неподписана за "получател" от
купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.
В случая съдът приема за безспорно установено,
че се установи, че ищецът има парично вземане срещу ответника за сумата от общо
26723.46лв., която е определена по размер от приетата СчЕ
по процесните 26 фактури като неплатена цена на доставените стоки, подробно
описани в тях, както и че е налице частично плащане на сумата от 76.38лв. от
ответника на ищеца с платежно нареждане от 27.12.2017г. по фактура №***г. съгласно приетата СчЕ
на в.л. М.Б., която съдът кредитира като компетентна и обоснована, съответстваща
на събраните по делото писмени доказателства.
Върху главницата
се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, а именно от 04.11.2019г. до окончателното заплащане.
Поради изложеното
исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважат за сумата
от общо 26 723.46лв. и да се отхвърлят за разликата над тази сума до
пълния предявен размер на сумата от 26799.84лв.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да заплати на ищеца сумата от 1652.87лв. за направени разноски в хода на
заповедното производство / по ч.гр.д.№ ***.
по описа на БРС/, както да заплати и сумата от 1832.87лв. за направени
разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /534.47лв./,
платено възнаграждение за вещо лице /180лв./ и платено адвокатско
възнаграждение/1118.40лв./ съразмерно на уважената част от така предявените
искове. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е около минималния
размер, предвиден в чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на
”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.***№1, с ЕИК:*** на
съществуване на вземането на ЕТ“***” със седалище и адрес на управление:
гр.С., район ***, ж.к.***, ул.*** №6, с ЕИК: ***, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б., както
следва: за сумата от 26723.46 лева
/двадесет и шест хиляди седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща сбор от стойността на доставени, но незаплатени стоки
по фактури, както следва: Фактура № ***г. на стойност 84.00 лв., по която има
частично плащане на сумата от 76.38лв., Фактура № ***г. на стойност 222.00 лв.,
Фактура № ***г. на стойност 1970.10 лв., Фактура № ***г. на стойност 150.00
лв., Фактура № ***г. на стойност 3035.30 лв., Фактура № ***г. на стойност
120.00 лв., Фактура № ***г. на стойност
600.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 2504.94 лв., Фактура № ***г. на
стойност 204.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1065.40 лв., Фактура № ***г.
на стойност 2073.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 96.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 796.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1715.30 лв., Фактура № ***г.
на стойност 976.60 лв., Фактура № ***г. на стойност 204.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1784.50 лв., Фактура № ***г. на стойност 1264.20 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1419.80 лв., Фактура № ***г. на стойност 1139.20 лв., Фактура № ***г.
на стойност 1779.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 991.00 лв., Фактура № ***г.
на стойност 60.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 1788.50 лв., Фактура № ***г.
на стойност 553.00 лв., Фактура № ***г. на стойност 204.00 лв., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.11.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ горните искове
за разликата над сумата от общо 26723.46 лева /двадесет и шест хиляди
седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ до пълния
предявен размер на сумата от общо 26799.84 лева /двадесет и шест хиляди
седемстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, като неоснователни.
ОСЪЖДА ”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.***№1, с
ЕИК:*** да заплати на ЕТ“***” със
седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.***, ул.*** №6, с ЕИК: ***
сумата от от 1652.87лв./хиляда
шестстотин петдесет и два лева и 87 стотинки/ за направени разноски в хода на
заповедното производство / по ч.гр.д.№ ***.
по описа на РС-Б./, както да заплати и сумата от 1832.87лв./хиляда осемстотин и тридесет и два лева и 87 стотинки/
за направени разноски по настоящето дело съразмерно на уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./