№ 4
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500253 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по молба вх.№ 10540/
26.11.2022 г. от ЗАД“О.“АД, представлявано по пълномощие от адв.Т., с
правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, за изменение на решение № 157/
26.09.2022 г., постановено по в.гр.д. № 253/ 2022 г. по описа на Апелативен
съд Бургас, в частта за разноските.
В молбата се поддържа, че страната неправилно е била осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, тъй
като с изплащането на обезщетенията въззивниците са изгубили качеството на
материално затруднени лица.При условията на евентуалност се моли
решението да бъде изменено в частта, в която са присъдени възнаграждения
па чл.38 ал.2 от ЗА, както следва: по 4 476 лв. с ДДС за М. и Е. А.и и 3 516
лв. с ДДС за А. А.. Заявява се, че дължимото възнаграждение е изчислено
неправилно върху пълните размери, за които исковете са уважени, като не е
отчетено, че ЗАД“О.“АД е обжалвал решението по отношение на М. и Е. А.и
за разликата над 60 000 лв. до уважения размер от 80 000 лв., а А. А. – за
разликата над 45 000 лв. до присъдените 60 000 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, насрещната страна е взела становище за
недопустимост и неоснователност на молбата. В отговора си адв.М. сочи, че
ищците са били освободени от заплащането на държавни такси в
първоинстанционното производство. Заявява се, че общия размер на
дължимото възнаграждение за първоинстанционното производство е 15 590
1
лв. без ДДС, а за втората инстанция – 11 090 лв. без ДДС, като присъдените с
решението суми са дори под мининума по Наредба №1/2004 год. на ВАС.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по
делото и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:
Молбата е подадена в законовия срок по чл.248, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна и е допустима.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № 157/26.09.2022 г., постановено по гр.д № 253/ 2022 г. по
описа на АС Бургас, е осъществено произнасяне по въззивните жалби на
двете страни. Първоинстанционното решение е било обжалвано от ищците в
отхвърлителните части, а от ответника – над размерите на присъдените
обезщетения от по 60 000 лв. за М. и Е. А.и и над размера от 45 000 лв. за А.
А.. Като краен резултат е уважена частично въззивната жалба на
въззивниците-ищци и са присъдени допълнителни обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв. за двете деца на починалата,
ведно със законна лихва, и в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва,
на фактическия съпруг. Поради частичното уважаване на въззивната жалба на
въззивниците-ищци и присъждането на допълнителни обезщетения, на тях им
се дължи по-голям размер на разноските в първоинстанционното
производство. За по-голяма прегледност обжалваното решение е отменено в
частта за разноските и последните са присъдени в крайния размер от 24 936
лв. с ДДС за двете инстанции.
Преценката на адвоката за осъществяване на процесуално
представителство по реда на чл.38 ал.2 от ЗА не може да бъде ревизирана от
съда, щом страните по договора за правна помощ са се съгласили, че
представляваните са материално затруднени лица, които не са в състояние да
заплатят адвокатския хонорар. Освен това, за насрещната страна е без
значение как ще понесе отговорността за разноските – дали ще бъде осъдена
да ги заплати на директно на въззивниците-ищци или на представлявалия ги
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокат.
Възнаграждението на адвоката, представлявал ищците по реда на чл.38
ал.2 от ЗА, следва да бъде определено при условията на Наредба №1/2004 год.
на ВАС, върху материалния интерес по делото. За първата инстанция този
интерес е по 110 000 лв. за двете деца и 80 000 лв. за фактическия съпруг.
2
Така изчислено, възнаграждението е по 4 476 лв. с ДДС за М. и Е. А.и и 3 516
лв. с ДДС за А. А.. За въззивното производство обаче материалния интерес е
друг, доколкото застрахователят не е обжалвал решението над размерите на
присъдените обезщетения от по 60 000 лв. за М. и Е. А.и и над размера от
45 000 лв. за А. А. и за тях решението е влязло в сила. За М. и Е. А.и
материалния интерес е 50 000 лв. ( 20 000 лв. обжалваем интерес + 30 000 лв.
допълнително присъдено обезщетение) , а за А. А. – 35 000 лв. Минималния
размер на възнаграждението е по 2 436 лв. с ДДС за М. и Е. А.и и 1896 с ДДС
за А. А.. Възнаграждението на адв.М. за представителство в двете инстанции
за Е. А. е 6 912 лв. с ДДС, за М. А. – 6 912 лв. с ДДС и 5 412 лв. с ДДС за А.
А., общо 19 236 лв. с ДДС. Решението следва да бъде изменено, като се
присъди в полза на адв.М. възнаграждение в размер на 19 236 лв. с ДДС,
вместо 24936 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК,
Апелативен съд – Бургас :
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 157/ 26.09.2022 г., постановено по в.гр.д. №
253/ 2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЗАД“О.“АД да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на
адв.Р. М. сумата от 19 236 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, вместо присъдения размер от 24 936 лв.
с ДДС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.
248, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3