Решение по дело №359/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260025
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20201840100359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 04.03.2021 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 359 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е исково с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от  “О. Л.“ ЕООД /с предишно наименование „С.-Б.“ ЕООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А. С.“ №**, ет. 3 против Р.В.Ц. ЕГН ********** *** и К.К.Х. ЕГН ********** ***, за обявяване на недействителна по отношение на ищеца сключената между ответниците сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том III, рег. № 4762 дело № 461/2019 на нотариус Р. Генев, рег. № 485 в Регистъра на Нотариалната камара.

В исковата молба се твърди, че на 13.08.2018 г. „П. Т.“ ЕООД ЕИК **********, представлявано от Р.В.Ц. е издало в полза на „С.-Б.“ ЕООД запис на заповед, с който се е задължило в срок до 42 месеца да заплати сумата от 14 452,29 евро. Записът на заповед е бил авалиран от Р.В.Ц.. С нотариална покана № 5709, том 3, акт № 184 от 04.06.2019 г. на нотариус Петя Димова, рег. № 711 в Регистъра на Нотариалната камара, връчена на 21.06.2019 г. записът на заповед е предявен за плащане на „Х. Т.“ ЕООД. С нотариална покана № 5710, том 3, акт № 185 от 04.06.2019 г. на нотариус Петя Димова, рег. № 711 в Регистъра на Нотариалната камара, връчена на 19.06.2019 г. записът на заповед е предявен за плащане на Р.В.Ц.. След некато задълженията по записа на заповед не са били изпълнени от страна на „О. Л.“ ЕООД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и е и образувано ч.гр. дело № 54992/2019 г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След образуване на изпълнителното производство ищецът установил, че  с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том III, рег. № 4762 дело № 461/2019 на нотариус Р. Генев, рег. № 485 в Регистъра на Нотариалната камара Р.В.Ц.  се е разпоредила с недвижим имот в полза на К.К.Х., а именно първи етаж и втори етаж от източен близнак на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак, със застроена площ 120 кв. м, ½ идеална част от мазето и общите части от сградата и ведно с ¼ идеална част от ПИ /дворно място/, целият с площ от 519 кв. м, съставляващ УПИ V-799 в кв. 21 по регулационния план на селото, ведно с ½ идеална част от всички други трайно прикрепени в източната половина подобрения. Твърди се, че сделката е сключена след като Р.Ц. е знаела, че има задължения към О. Л.“ ЕООД и е увредила интересите на кредитора.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р.Ц. представя писмен отговор , в който оспорва иска. Твърди, че с ответницата К.Х. са семейни приятели. Твърди, че не е знаела за задълженията на „Х. Т.“ ЕООД, тъй като дружеството се управлява от сина й Владимир Кирилов Бояджиев.

Ответницата К.Х. също представя писмен отговор, в който твърди, че Р.Ц. й предложила в края на 2019 г. да й прехвърли имот, с уговорката Х. да поеме грижите за Ц. при влошаване на състоянието. Х. твърди, че за пръв път от исковата молба е разбрала за претендираните суми от „О. Л.“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

От приложения по делото запис на заповед от 13.08.2018 г., съгласно който „Х. Т.“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Р.В.Ц. се е задължило да плати на „С. Б.“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 14 452,29 евро, се установява, че Р.В.Ц. чрез пълномощника си В. К. Б.в качеството си на физическо лице е авалирала записа на заповед.

Видно от приложеното нотариално заверено пълномощно от 17.12.2016 г. Р.В.Ц. в качеството си на управител на „Х. Т.“ ЕООД е упълномощила общо В. К. Б.да я представлява във връзка с управлението на дружеството.

При служебно извършената справка в Търговския регистър бе установено, че на 04.02.2019 г „С.-Б.“ ЕООД е променило наименованието си на „О. Л.“ ЕООД.

Съгласно приложените нотариални показ от 04.06.2019 г. на нотариус Петя Димова, рег. № 711 в Регистъра на Нотариалната камара  „Х. Т.“ ЕООД и Р.Ц. записът на заповед са били предявени за плащане, като Р.Ц. е била уведомена лично срещу разписка на 19.06.2019 г.

От приложената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 04.10.2019 г. по ч.гр. дело № 54992 по описа за 2019 . на Софийския районен съд, се установява, че е било уважено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подадено от „О. Л.“ ЕООД за сумата от 5699,42 евро. Въз основа на тази заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен листо от 12.11.2019 г.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20199250400343 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, рег. № 925 КЧСИ, район на действие – Софийски окръжен съд, видно от подадената молба от „О. Л.“ ЕООД вх. № 07043/29.11.2019 г. и постановление за образуване на изпълнително дело от 03.12.2019 г.

От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том III, лег. № 4762, дело № 461/2019 г. на нотариус Р. Генев, рег. № 485 в Регистъра на Нотариалната камара се установява, че Р.В.Ц. на 11.11.2019 г.  е дарила на К.К.Х. собствения си недвижим имот: първи етаж и втори етаж от източен близнак на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак, със застроена площ 120 кв. м, ½ идеална част от мазето и общите части от сградата и ведно с ¼ идеална част от ПИ /дворно място/, целият с площ от 519 кв. м, съставляващ УПИ V-799 в кв. 21 по регулационния план на селото, ведно с ½ идеална част от всички други трайно прикрепени в източната половина подобрения.

Съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка, издадено от община Костенец данъчната оценка на имота възлиза на 4046,30 лева.

По делото е приложено съобщение изх. № 20/28.01.2020 г. на Служба по вписванията – гр. Ихтиман, съгласно което е била наложена възбрана върху ½ идеална част от поземлен имот пл. № 246068 с площ от 2,998 дка, в землището на с. Костенец, местност „Трифонско дъбе“ по искане на ЧСИ № 925 на КЧСИ по изп. 0дело № 20199250400343.

С оглед изложеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД

Ищецът е предявил Павлов иск в качеството си кредитор на първия ответник, като по този начин е упражнил потестативното си право да обяви правното действие на длъжника си, с което той уврежда неговите интереси, за относително недействително. Правото по чл. 135 ЗЗД не е абсолютно, а относително, като по своята същност е вид обезпечение, като се упражнява от кредитора спрямо длъжниците и третите лица, с които те са договаряли. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора – ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице – приобретател за това.

Съдът в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение, а ищецът следва да докаже само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, като не е задължен да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.

В случая ищецът е кредитор на първия ответник, което обстоятелство е установено от приложения по делото запис на заповед от 13.08.2018 г., който е бил авалиран от Р.Ц. и ѝ е бил предявен за плащане  на 19.06.2019 г. Авалът представлява  едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат /в случая „Х. Т.“ ЕООД/. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка - авал. Задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер обстоятелствата относно каузалното правоотношение, което записът на заповед евентуално обезпечава, са предмет на изследване само в случай при релевирано възражение за погасяването на вземането по записа на заповед /Вж. решение № 102/23.07.2014г. по т.д. № 2680/2013 г., ВКС, ТК, І т.о/. В случая по делото няма данни задължението на издателя на записа на заповед да е било погасено. Без правно значение е и обстоятелството, че авалът е подписан от пълномощник, след като този пълномощник е действал от името и за сметка на авалиста.

От своя страна Р.Ц. се е разпоредила чрез дарение  със свой  недвижим имот на втория ответник – К.Х. след получаване на поканата за доброволно изпълнение, с която записът на заповед е предявен за плащане. В договора не са уговорени каквито и да е насрещни задължения за приобретателя на имота, поради което и за съда е установено безспорно неговия безвъзмезден характер. Сделката е увредила ищеца, тъй като се е намалило общото обезпечение на кредитора, каквото е цялото имущество на длъжника - чл. 133 ЗЗД. По делото не са представени доказателства, установяващи, че длъжникът разполага и с друго имущество, достатъчно да удовлетвори кредиторите му, но дори това да е така длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество, защото не разполага с  възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение /вж. решение по гр. дело 407/2014 г., IV, г.о. на ВКС/.

Според задължителната съдебна практика /Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на ВКС, IV г.о./, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора..

Предвид безвъзмездния характер на сделката не е необходимо да се изследва субективният елемент у третото лице – достатъчно е да бъде установено, че длъжникът е знаел, че има кредитор и че действието, с което намалява имуществото си го уврежда. Следва да се има предвид, че намерението за увреждане или наличието на измама не е елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. е без значение субективното психическо отношение на длъжника - да е целял о намаляване на имуществото си именно с цел да увреди кредитора си.

            В този смисъл, след като първият ответник се е разпоредил безвъзмездно със собствения си имот в полза на втория ответник, след като е знаел за съществуването на задължение в полза на ищеца, то така предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е основателен и следва да бъде прогласена относителната недействителност спрямо кредитора на извършеното дарение на недвижим имот.

По разноските

При този изход на спора, съдът намира, че на ответниците следва да бъдат възложени от сторените от ищеца разноски, които  съобразно представения списък по чл. 80 ГПК възлизат  на 1087,29 лева и включват изплатено адвокатско възнаграждение и  държавна такса за образуване на делото.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на “О. Л.“ ЕООД /с предишно наименование „С.-Б.“ ЕООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А. С.“ №**, ет. 3   на основание чл. 135 ЗЗД договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том III, рег. № 4762 дело № 461/2019 на нотариус Р. Генев, рег. № 485 в Регистъра на Нотариалната камара, с който Р.В.Ц. ЕГН ********** *** е дарила на К.К.Х. ЕГН ********** *** първи етаж и втори етаж от източен близнак на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак, със застроена площ 120 кв. м, ½ идеална част от мазето и общите части от сградата и ведно с ¼ идеална част от ПИ /дворно място/, целият с площ от 519 кв. м, съставляващ УПИ V-799 в кв. 21 по регулационния план на селото, ведно с ½ идеална част от всички други трайно прикрепени в източната половина подобрения, при граници на целия имот: улица с о.т. 87-89, УПИ VI-800, 207, улица, УПИ VII-798.

ОСЪЖДА Р.В.Ц. ЕГН ********** *** и К.К.Х. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА “О. Л.“ ЕООД /с предишно наименование „С.-Б.“ ЕООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А. С.“ №**, ет. 3  сумата от 1087,29 лв. /хиляда и осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              (Р. Йорданова)