Решение по дело №452/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 181
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20214430200452
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Плевен , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20214430200452 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № 491522-F532750/22.01.2020г. издадено от *** на
отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново в ЦУ на НАП с което на „*** “ЕООД, БУЛСТАТ ***
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул*** представлявано Ж. Я. А. с ЕГН *** на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалното законодателство. Моли се да бъде
приложен чл.28 от ЗАНН. С жалбата не се ангажират доказателства.
Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от Ж.А. .
За административно наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява главен
юрк.Г. които оспорва основателността на жалбата. В пледоарията си представя аргументи по
същество на искането си към съда за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно и че не са на лице и е неприложима разпоредбата на чл 28 от ЗАНН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2019г в 13,25ч в търговски обект :без стационарен обект,находящ се в гр.Плевен
пл“Възраждане“,стопанисван и експлоатиран от „*** “ЕООД, БУЛСТАТ *** се установи
следното:
След легитимация от проверяващия екип е изведен дневен финансов
отчет“Х“№0001058/19.12.2019г,от които е видно ,че разчетената касова наличност от фискалното
1
устройство е 0 лв.,от попълнения опис на касовата наличност от М.Б.Ш.-лице обслужващо
клиентите,представляващ на „М.М.М К.“ ЕООД с ЕИК *** е видно,че фактическата наличност е
32лв.Установена е положителна разлика от 32лв. ЗЛ е нарушило състава на чл33ал1от Наредба Н-
18/2006гна МФ,а именно,че „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
/начална сума,въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/на ФУ се регистрира във ФУ чрез
опрациите“служебни въведени“или „Служебно изведени“суми „
В обекта има монтиран ,въведен в експлоатация ,свързан дистанционно с НАП и работещ към
момента на проверката касов апарат,модел „DATECS WP-150“ с индивидуален номер DT *** и
ИН на ФП 02***.
Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка №0374513/19.12.2019г.
На 02.01.2020г. от актосъставителя М. М. М. е съставен против дружеството акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № F532750 за извършено на 19.12.2019г. нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът е съставен в присъствието на *** на
дружеството лице Ж.А., което след запознаване със съдържанието на акта не е вписал да има
възражение. Актът е подписан лично от *** на дружеството. На датата на съставянето на акта е
връчен препис от него, надлежно удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта.
В законоустановения три дневен срок по делото са налице данни че са били представени пред
контролните органи писмени обяснения от представляващия дружеството относно съставения
против него акт.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на дружеството за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-
18/2006г. В издаденото НП описанието на нарушението е идентично с това от съставения АУАН,
както и посочените като нарушени правни норми. Издаденото НП е връчено на дружеството на 09.
02.21г на представляващия дружеството Ж.А..
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителят М.М. посочи личното
участие в проверката, както и установяването на нарушението за което е съставила и акт против
дружеството. Свидетелят посочи, че при установяване на нарушението е установено разлика в
касовата наличност.Както и че жената обслужваща павилиона замества Ц. А.а ,която се е
наложило да тръгне поради семейни причини.
Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични, обективни и последователни, потвърждаващи се от другите приети по делото
доказателства.
Разпитани са и свидетелите Г.Д. и П.П.,които са свидетели на съставяне на АУАН и неговото
връчване.По искане на самият жалбоподател не е разпитана свидетелката В. С. присъствала с
актосъставителя при констатиране на нарушението ,тъй като самият жалбоподател заявява че не
отрича извършеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП
2
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и
очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г.
на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен
начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и показанията на
актосъставителя М.М. които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Сумата от 32,00 лева представлявала разлика в по-малко от направените записи в
разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата
наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като „служебно
изведени“. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС,
тъй като не води до неотразяване на приходи.
Съдът не намира така установеното определя маловажност на нарушението. Преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че
в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения
от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е
индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на
наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води
до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат
обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо
напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на
дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Съдът счита, че
жалбата се явява основателна само по отношение на отмереното наказание. Съгласно чл.185, ал.2,
изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се
налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2
от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за
юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.
В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. По делото
липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на други
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и не високата стойност на разликата в касовата
наличност от 32,00 лв. Изложените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на
чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да бъде потвърдено.,тъй като
наложеното адм.наказание е към минимума.Именно такъв размер на санкцията по убеждението на
съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
3

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 491522-F532750/22.01.2020г. издадено от *** на
отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново в ЦУ на НАП с което на „*** “ЕООД, БУЛСТАТ ***
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул*** представлявано Ж. Я. А. с ЕГН *** на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин / лева за нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен по реда на Глава XII от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4