№ 1441
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4270331, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. П. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. С допълнителна молба претендира
разноски, представя списък и договор за правна защита и съдействие. Прави
възражение за прекомерност.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира
направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е представена разписка за връчване на обжалвания
електронен фиш. Съдът е указал на въззиваемата страна да представи такава в
1
срок до първото по делото съдебно заседание, като изрично е посочил, че при
непредставяне на такава жалбата ще се счете за подадена в срок. От
въззиваемата страна не са представили нужната разписка, нито са
представили доказателства, че жалбата е подадена извън срока. По делото е
налично отбелязване върху фиша, видно от което същият е връчен на
09.04.2021г. Жалбата е подадена на 22.04.2021г., поради което и същата се
явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 14.12.2020 г. в 13,20ч. в път
II-64, км. 34-ти посока на движение с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, при
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак “B26”, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № ***, се
движел с установена наказуема скорост- 73 км/ч., тоест с превишаване на
скоростта от 13 км/ч. като собственик, на когото е регистрирано МПС е Н. П.
М..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Обстоятелството, че процесният автомобил е собствен на
жалбоподателя, се установява от представената по делото справка за
собственост на автомобила.
В статичното изображение е посочено с координатни точки
мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния
автомобил в размер на 76 км/ч. При правилно приспадане на толеранс от 3
2
км/ч в полза на водача е посочена и установената наказуема скорост, а именно
– 73 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
3
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, от събраните доказателства не може
да се направи категоричен извод да е налице неспазване на пътен знак B26 от
страна на жалбоподателя, поради което и същият не се доказва да е извършил
вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата,
АТСС е било позиционирано на път II-64, км 34-ти.
Доколкото от представената снимка (статично изображение), както и от
представената снимка на автомобила, към който е било прикрепено АТСС, с
което е бил осъществен контролът, не се вижда позиционирането на пътния
знак, при спазване принципа на служебното начало и с оглед направеното
възражение в жалбата по отношение на фактическата обстановка и
позиционирането на знаците, в хода на съдебното производство била
изискана справка от ОПУ-Пловдив дали съответният участък от пътя попада
под действието на пътен знак В26. Съгласно писмо изх. № 11-00-
505/13.07.2021г. от ОПУ-Пловдив се установява, че пътната отсечка от път II-
64 е с множество неравности, поради което е била сигнализирана с 4 групи
4
знаци – А12-неравности и B26- ограничение на скоростта до 60 км/ч, в
комплект с табелки Т2 – дължина на компрометирания участък 3000 м.
Пътните знаци в посока от Пловдив към Карлово (която отговаря на посоката
от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен) били разположени на км 32+600 и
на км 34+605. Посочва се, че вероятно за да се избегне спазване на
ограничението на скоростта и съответно налагането на санкции при
неспазване на същото, знаците B26 (60 км/ч) неколкократно са били
премахвани от недобросъвестни водачи на МПС и хвърляни встрани от пътя.
Всеки път същите били възстановявани до 27.07.2020г., когато били
констатирано окончателното им изчезване. Същите били монтирани отново
на 02.11.2020г., след което отново са изчезнали.
В тази насока напълно основателно се явява възражението на
жалбоподателя, че няма доказателства на мястото на осъществения контрол
към 14.12.2020г. да е бил наличен знак В 26 за ограничение на скоростта и
неправилно е било констатирано нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по
обжалвания в настоящото производство електронен фиш. От обективна
страна, при липса на знак, поставен по съответния ред и видим за водача,
липсва задължение за водача да спазва ограничение на скоростта, различно от
общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Така въз основа на гореизложеното, с оглед на събраните доказателства,
обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи
несъмнен извод за наличие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства към датата и на
мястото на извършване на твърдяното нарушение. На още по-голямо
основание не може да се направи несъмнен извод, че мястото за разполагане
на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
Тъй като административно-наказателната отговорност не може да
почива на предположения, то и административнонаказателното обвининие,
включващо в предмета си твърдението, че жалбоподателят не е спазил знак за
ограничение на скоростта, се явява недоказано.
На следващо място, съдът констатира, че е налице грешка в
процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция. Съгласно чл. 39,
5
ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2 , за
което се издава електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от
10 до 50 лв., като за наложената глоба се издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби
се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в
размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на
дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш,
а при оспорването на същия - съответно развиване на административно-
наказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от
административно-наказващия орган.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал. 2 ЗАНН. Така процесният фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се
явява незаконосъобразен.
Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд –
Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537
от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на
6
Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.
№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в най-
новата практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от 21.10.2020
г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на Административен съд –
Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална
спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Решение
№ 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година - „Законосъобразният
ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление,а не чрез електронен фиш.“
и др.
Въз основа на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 500 лв. В случая е
сторено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна, което според настоящия състав се
явява основателно. На първо място, делото е с предмет наложена глоба в
размер на 50 лв., което не обосновава уговарянето на адвокатски хонорар в
размер, десеторно надвишаващ размерът на глобата. На следващо място,
делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, като по
същото не са били разпитвани свидетели и изготвяни експертизи, като освен
това същото е решено в едно съдебно заседание. Не на последно място,
процесуалното представителство в производството се е осъществило
единствено в изготвянето на жалба против процесния акт и в изразяване на
становище за основателност на жалбата в представената допълнителна молба,
без адвокатът да се е явявал в откритото съдебно заседание по делото. Всичко
гореизложено обуславя изводът, че възражението за прекомерност е
основателно и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
7
възнаграждение на жалбоподателя в редуциран размер, като според съда с
оглед гореизложените факти размерът следва да е минимално предвиденият в
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 300 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4270331, издаден от ОДМВР-
Пловдив, с който на Н. П. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Н. П. М., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8