Решение по дело №383/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба от Ц. З. К., [ЕГН], с адрес град Пловдив, ул.“Ген. Радко Димитриев“ № 53, ап.14, чрез пълномощника си адв. С. против Решение № 2153-15-32/23.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-890/23.11.2022г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, немотивиран и постановен в нарушение на материалния закон. Счита се, че необосновано директора на ТП на НОИ е потвърдил констатациите, изложени в разпореждането на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което не е зачетен осигурителния стаж в ОКЗ Тракия, филиал Стомана, с . Черна гора за периода от 01.04.1982 г. до 21.01.1990 г., както и този от 07.05.1991 г. до 31.12.1994 г. при осигурителя „Силикат Керам“ Пловдив, цех „Черна гора“. Изложено е, че по този начин неправилно е формиран крайният извод на органа за липса на материалноправните предпоставки от разпоредбата на чл. 68а КСО относно възникване на правото за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган за произнасяне по същество относно отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.. Претендира разноски по представен списък.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със заявление вх. № 2113-15-3170/15.08.2022 г. и вх. № 2116-15-3086/15.08.2022 г. жалбоподателката е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1-2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО. Към заявлението е приложила следните документи за трудов/осигурителен стаж: Трудова книжка № 4796/01.07.1978 г., Трудова книжка № 4796/01.02.2004 г., Трудова книжка № 4796/21.08.2017 г., образец УП-3 № 52/30.03.2022 г., образец УП-3 № 06/29.03.2022 г., образец УП-3 № 156/29.03.2022 г., образец УП-3 № 155/29.03.2022 г., образец УП-3 № 202409/30.03.2022 г., образец УП-3 № 67/30.03.2022 г. и образец УП-3 № 66/30.03.2022 г.

В Трудова книжка № 4796/31.07.1978 г. е направен запис от осигурител СКЗ Тракия филиал Стомана, с. Черна гора, за трудов стаж, положен в периода от 01.04.1982 г. до 21.11.1990 г., и от Затвора - гр. Стара Загора, за трудов стаж, положен в периода от 07.05.1991 г. до 08.03.2001 г. които не са оформени съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72/30.12.1986 г., обн., ДВ., бр.11/10.02.1987 г., в сила от 01.01.1987 г. до 07.12.1993 г. (НТКТС/1987 г.) - липсва кръгъл печат на осигурителя, заверяващ продължителността на трудовия стаж.

С писмо изх. № 2113-15-3170#1/25.08.2022 г., на основание чл.1, ал. 5 от НПОС, от лицето е изискано да представи документ образец УП-3 за осигурителен стаж в периода от 01.04.1982 г. до 21.11.1990 г. при осигурител - СКЗ „Тракия“ - филиал Стомана, с. Черна гора., както и за периода от 07.05.1991 г. до 08.03.2001 г. при осигурител - Затвора - гр. Стара Загора/КЗ Стомана с.Черна гора.

С вх. № 2113-15-3170#2/07.09.2022 г., К. представя удостоверения УП-3 №14-1765-1/31.08.2022 г. за периода от 01.04.1995 г. до 08.03.2001 г. с продължителност 05 г. 11 м. и 07 дни положен на длъжност “началник склад” и УП-2 № 14-1765-2/31.08.2022 г. за периода от 01.03.2001 г. до 01.04.2001 г. с продължителност 00 г. 01 м. и 00 дни, и данни за изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, издадени от ДП “ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО” ТП - Стара Загора гр. Стара Загора. В документа образец УП-3 №14-1765-1/31.08.2022 г. е посочено, че ДП “ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО” ТП - Стара Загора е правоприемник на КЗ “Стомана” с.Черна гора.

На 10.10.2022 г. К. представя удостоверение с №5530-15-584/23.08.2022 г., издадено от началник на отдел ООА при ТП на НОИ -Пловдив с отказ за издаване на обр. УП-13 за периода от 01.04.1982 г. до 08.03.2001 г., тъй като в осигурителния архив на НОИ не са предадени и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурител ОКЗ “Тракия”, филиал Чирпан. С писмо входящ № 2113-15-3170#4/17.10.2022 г., “Силикат Керам” АД - Пловдив уведомява, че ведомости за периода от 01.07.1987 г. до 31.12.1994 г. на ДКЗ “Тракия”, цех Черна гора, област Стара Загора са предадени в „Силикат Керам“ АД - Пловдив след прекратяване дейността на осигурителя. През 2018 г. при преместване на правоприемника са изгубени ведомостите на ДКЗ “Тракия”, цех Черна гора, поради което “Силикат Керам" АД - Пловдив не може да издава документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход за цитирания период.

С вх № 7113-15-3170#5/20.10.2022 г., в ТП на НОИ Пловдив е представено удостоверение УП-2 № 14-1791-1/14.10.2022 г. за периода от 08.03.2001 г. до 08.04.2001 г. с продължителност 00 г. 01 м. и 00 дни и данни за изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, издадено от ДП “ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО” ТП - Стара Загора гр. Стара Загора, с което е анулиран издадения образец УП-2 № 14-1765-2/31.08.2022 г. за периода от 01.03.2001 г. до 01.04.2001 г. и е посочено, че в предприятието са ведомостите на КЦ “Стомана” с.Черна гора от 01.04.1995 г.

6. В резултат на извършените проверки длъжностното лице по пенсионно осигуряване е възприело, че не следва да бъде зачетен осигурителен стаж за периода от 01.04.1982 г. до 21.11.1990 г. и от 07.05.1991 г. до 31.12.1994 г. в СКЗ ТРАКИЯ, филиал Стомана, с. Черна гора, както и, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68а КСО, тъй като няма изискуемия осигурителен стаж за 2022 г. – 36 г. 02 м., а има 26 г. 09 м. 00 дни. Прието е, че К. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68а, ал. 1 и 2 КСО, тъй като няма навършена възраст за жените за 2021 г. – 61 г. 08 м. и положен осигурителен стаж – 36 г. Във връзка с горните констатации с Разпореждане № ********** по прот. 2140-15-890/23.11.2022 г. от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 68, ал. 3 КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Ц. З. К. и добавка по чл. 84 КСО от наследодател Н. Т. К..

7. Този резултат е обжалван от К. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-32/23.01.2023 г., е оставил без уважение подадената от нея жалба срещу процесното Разпореждане, като изцяло е възприел мотивите на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“

8. Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 2153-15-32/23.01.2023 г.

9. С жалбата е направено нарочно искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК е за спиране на настоящото производство. Към приложена по делото молба вх. № 7445/ 03.04.2023 г. е приложена искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

10. С Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 06.04.2023 г. по адм. д. № 383/2023 г. по описа на АдмС – Пловдив, съдебното производство по делото е спряно до решаване на гр. д. № 20235330101897 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив. С молба за възобновяване на спряното производство по адм. д. № 383/2023 г. е представено Решение № 259 от 13.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1897 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 10.05.2023 г., след въззивно обжалване. Въз основа на предоставените доказателства с Определение № 4637 от 23.05.2024 г. производството по адм. д. № 383/2023 г. е възобновено.

11. Съгласно приложеното по делото Решение № 259/13.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1897 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив се признава за установено по отношение ТП на НОИ -Пловдив, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че Ц. З. К. има положен трудов стаж в „Обединени керамични заводи Тракия“ филиал „Стомана“ с. Черна гора с правоприемници „Силикат Керам“ АД, ЕИК ****, ДП ФЗД – София и ДП ФЗД – ТП Стара Загора на следните длъжности: от 01.11.1987 г. до 30.06.1989 г. като „счетоводител“, от 01.07.1989 г. до 30.04.1990 г. като „счетоводител помощно стопанство“, и от 01.05.1990 г. до 21.11.1990 г. като „експедитор“; а в периода 07.05.1991 г. – 01.04.1995 г. К. е работила в Държавна фирма „Силикат Керам“ – Пловдив, преобразувана в „Силикат Керам“ ЕАД – Пловдив, Керамичен завод „Стомана“, с. Черна гора с правоприемници „Силикат Керам“ АД, ЕИК ****, ДП ФЗД – София и ДП ФЗД – ТП Стара Загора на следните длъжности: от 05.07.1991г. до 31.08.1991 г. като „експедитор“, от 01.09.1991 г. до 04.05.1992 г. като „стоковед“, и от 05.05.1992 г. до 01.04.1995 г. като „началник склад и експедитор“. От мотивите на решението също така става ясно, че за периодите 01.04.1982 г. – 31.10.1987 г. и 01.04.1995 г. – 08.03.2001 г. са открити ведомости, за които се е твърдяло, че са изгубени и липсват, и от страна на ДП ФЗД – ТП Стара Загора, който е последния правоприемник на цеха за тухли в с. Черна гора, са издадени УП за стажа на К..

ІV. За правото:

12. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Предмет на оспорване е Решение № 2153-15-32/23.01.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Пловдив, с което се потвърждава Разпореждане № **********/ Протокол 2140-15-890/23.11.2022 г., издадено от ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и с което разпореждане на жалбоподателката К. е отказано отпускане на ЛПОСВ.

13. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от КСО, в кръга на правомощията му по закон. Разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките на установената от закона териториална, степенна и материална компетентност по чл. 98, ал. 1 КСО.

13.1 Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателката не е предявила възражения срещу формата на оспорения акт.

14. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, така и решаващият орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 КСО са изпълнили задължението си по чл. 35 и чл. 36 КСО, а именно: да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. От една страна с оглед установените в хода на административното производство нередовности и съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС е предоставена възможност на оспорващата да представи необходимите документи по отношение надлежното удостоверяване на осигурителния й стаж и доход, а от друга, са инициирани служебни проверки във връзка с обективното установяване на релевантните факти и обстоятелства, необходими за правилното и законосъобразно произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. В това отношение пенсионният орган е положил необходимите процесуални усилия, видно и от събраните писмени доказателства.

15. На практика спора по делото е правен – за приложението на съответните материалноправни норми, респективно за правните изводи въз основа на събраните доказателства.

15.1 Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – 2 КСО във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НПОС за 2022 г. жените придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 61 години и 10 месеца и наличие на 36 години и 02 месеца осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 КСО предоставя възможност на лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО, да могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Съгласно чл. 70, ал. 14 КСО размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО.

15.2 Съгласно разпоредбата на НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата. Правилото на чл. 1, ал. 5 НПОС гласи, че при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електонното управление (ЗЕУ) в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който РБългария е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица). Редът за установяване на осигурителен стаж е разписан в чл. 40 НПОС, като съгласно ал. 1 той се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (удостоверение – образец УП-3), като посочените документи се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато последните липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

16. Между страните не се спори, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия 15.08.2022 г. оспорващата е имала навършена възраст - 61 години, 11 месеца и 14 дни. За придобиване право и отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68а, ал. 1 КСО следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка — наличие на осигурителен стаж в размер на 36 години и 02 месеца, който се явява и спорният въпрос в настоящото производство.

16.1 Съдът приема, че към момента на постановяване на разпореждане съобразно наличните по делото доказателства, събрани в хода на провелото се пред пенсионния орган административно производство за оспорващата правилно е зачетен осигурителен стаж в размер на 26 години 1 месеца и 10 дни към 15.08.2022 г. от гл. т. спазването на административнопроизводствените правила, като са събрани всички допустими от процесуалния закон, относими към предмета на административната преписка и необходими за установяване на релевантните факти доказателства.

17. В случая обаче следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка следва да се отчете действието на влязлото в сила решение № 259 от 13.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1897 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което на практика се установява наличието на трудов стаж (осигурителен за целите на КСО) за спорните по делото периоди, посочени многократно по-горе. Безспорно установените с това решение факти са от съществено значение за настоящото съдебно производство, доколкото те пряко се отнасят към основния административноправен спор, а от там и към отказаното право на пенсия за оспорващата. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал. 2 от сочената норма, правно значение имат и новонастъпилите факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта фактическо и правно положение и на които е придадено обратно действие. Тоест, последващите факти се вземат предвид от съда при преценката за законосъобразност на акта само ако водят до промяна на съществуващото към онзи момент фактическо и правно положение. Настоящият случай се явява именно такъв, тъй като с постановеното по реда на ЗУТОССР съдебно решение за пръв път се установява факта, че в действителност К. е полагала труд за периодите - 01.04.1982 г. до 31.10.1987 г.; 01.11.1987 г. – 30.06.1989 г.; 01.07.1989 г. до 30.04.1990 г.; 01.05.1990 г. – 21.11.1990 г.; 07.05.1991 г. – 01.04.1995 г.; 01.04.1995 г. – 08.03.2001 г. и тези периоди следва да се зачетат за осигурителен стаж, независимо, че в провелото се по-рано административно производство тези факти не са доказани, т. е. те не са съществували нито към момента на подаване на заявление за отпускане на ЛПОСВ, нито към момента на постановяване на административните актове, с които заявеното право на оспорващата е отречено. В тази връзка следва да се добави, че съществуването на право на пенсия не може да бъде отречено само защото заявителят и пенсионният орган са възприели по различни начини, респективно са направили различни изводи на данните по някой от представените документи. Установяването на правнозначими факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК е допустимо да продължи и пред компетентния административен съд в производството по чл. 118, ал. 1 КСО, тъй като в случая целта е да бъде установено безспорно действителното наличие или действителната липса на заявеното право на пенсия на лицето към датата на подаденото от него заявление по реда на чл. 1, ал. 1 НПОС.

18. С оглед горното се налага изводът, че за оспорващата е наличен осигурителен стаж, който не е зачетен от пенсионния орган при постановяване на Разпореждане № ********** по прот. № 2140-15-890/23.11.2022 г. и който осигурителен стаж е пряко относим към правото й на пенсия по чл. 68а КСО. В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява неправилно и необосновано, а потвърденото с него разпореждане - незаконосъобразно, предвид новонастъпилите след постановяването им факти от значение за спорното право и дължимото от съда приложение на правилото по чл. 142, ал. 2 АПК.

19. Обжалваното Решение № 2153-15-32/23.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, следва да бъдат отменени, а преписката да се изпрати на ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по заявление вх. № 2113-15-3170 и 2116-15-3086 от 15.08.2022 г. на Ц. З. К. при съобразяване с изложените по настоящото съдебно решение мотиви по тълкуване и прилагане на закона и събраните допълнително по делото доказателства.

V. За разноските :

20. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката се следват разноски, платими от ответника. Съгласно представения от процесуалния представител на жалбоподателката договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е в общ размер на 800 лева. Ответникът, чрез своя процесуален представител, в срок е възразил, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно, което съдът намира за основателно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, съдът приема, че на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща минимално възнаграждение за този вид дела в размер на 500 лева.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-32/23.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-890/23.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Ц. З. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-3170 и 2116-15-3086 от 15.08.2022 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Ц. З. К., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, да заплати на Ц. З. К., с [ЕГН], град Пловдив, ул.“Ген. Радко Димитриев“ № 53, ап.14, сумата от 500 лева, представляваща сторените от последната разноски по производството.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.