МОТИВИ: Срещу подсъдимия ГОЕРГИ М.М. *** е предявено
обвинение по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитан в хода на проведеното
разследване подсъдимия признава вината си, но не дава обяснения.
По искане на
подсъдимия Г.М. и неговия защитник, делото бе разгледано по реда на
глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират други доказателства относно тези
факти.
Въз основа направеното самопризнание от подсъдимия Г.М.,
съпоставено с показанията на свидетелите И.П.П., Г.Б.А., Ц.К.Г., заключението
на съдебно-оценъчната експертиза, както и останалите писмени материали,
съдържащи се в ДП № 53 /2018г. по описа на РУ Габрово, всички приобщени по
предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по
делото, както следва: справка от РП
Габрово – л. 23, справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, съдът намери за установено следното от фактическа
страна:
Към месец януари 2018г. свидетелят И.П. стопанисвал
помещение, намиращо се в гр. Габрово, на улица „Генерал Николов” № 33, в двора
на бившия завод „Рекорд”. Пред вратата на помещението, свидетелят П. държал 2
броя метални стоманени конструкции /естакади/, които изпозвал да качва и сваля
малък багер от камиона си. Двата броя метални стоманени конструкции били с
дължина 370см и ширина 60 с., изработени в краищата от стоманен П-образен
профил и покрити със стоманена рифелова ламарина с дебелина 0,4 см.
На неустановена дата в периода 18.02.2018г. –
20.01.2018г. подсъдимият Г.М. отишъл пред помещението, стопанисвано от
свидетеля П. и видял двете метални конструкции. След това подсъдимият една по
една ги занесъл до пункт за вторични суровини, който се намирал в
непосредствена близост на същата улица.
На 20.01.2018г. посъдимият М. отишъл в пункта за
вторични суровини и казал на служителя, свидетелят Г.А., че носи метални
стоманени конструкции за продан. Свидетелят А. притеглил двете конструкции,
като обощото им тегло било 147 кг. и платил на подсъдимия сумата от 37 лева. Впоследствие подсъдимият
похарчил сумата за лични нужди.
От заключението на изготвената
съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на вещите, предмет на
престъплението е в размер на 896,34 лева.
Така установената фактическа
обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия Г.М.. Същият призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да се не събират други
доказателства досежно тези факти.
Подсъдимият заяви, че съжалява за стореното.
Самопризнанието направено от подсъдимия Г.М.
се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, които са в такава
взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат
категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянието и начина на
извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия Г.М.М. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК, като на
неустановена дата в периода 18.01.2018г. – 20.01.2018г. в гр. Габрово, на улица
„Генерал Николов” № 33 от двора на бившата фирма „Рекорд”, при условията на
повторност и в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – 2 броя метални
конструкции /естакади/, на обща стойност 896,34 лева, от владението на
собственика И.П. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна деянието е осъществено, чрез
отнемане на вещите от владението на техния собственик и установяване на своя
фактическа власт от страна на подсъдимия върху тях.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт
владелеца на чуждата вещ, като освен това предвижда преминаването й в негова
власт и целял да установи тази власт върху предмета на престъплението.
Налице е квалициращото обстоятелство – деянието е
извършено при условията на повторноств
немаловажен случай, тъй като подсъдимият е осъждан с влязла в сила на
23.03.2013г., присъда по НОХД № 185/2013г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3
и 5 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр.с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, като му е
наложено наказание пробация, изразяващо се в двете задължителни пробационни
мерки, всяка една от които за срок от шест месеца. Така наложеното наказание е
изтърпяно в периода 05.04.2013г. – 05.10.2013г.
Действително към момента на извършване на деянието,
предмет на разглеждане в настоящото произвоство, по отношение на това осъждане
е настъпила реабилитация. Обстоятелството, че е настъпила реабилитация по
първото осъждане не изключва наличието на повторност по чл. 28 от НК, тъй като
не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието.
Наред с това случаят не може да бъде охарактеризиран,
като маловажен, каквото възражение е наведено в хода на съдебното производство
от страна на защитника на подсъдимия. Като мотив за това, че е налице маловажен
случай, защитникът сочи стойността на отнетите вещи, която е под рамера на две
минимални работни заплати за страната.
Законът в чл.
93, т. 9 от НК е дал легално определение на понятието "маловажен
случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден
по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППлВС № 6/1971 г., р.
II, т. 7, в Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. № 12/81 г., в
Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г. на ОСНК на ВС и
в редица принципни решения на ВКС. Маловажен случай е налице, когато с оглед на
всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното
престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Касае се за юридически признак
на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца,
който следва да се преценява с оглед критериите на чл.
93, т. 9 от НК, като преценката следва да се направи на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и морална укоримост на извършеното. Това утвърдено в съдебна практика
становище произтича от понятието "вредни последици", употребено в НК
(и в коментираната т. 9 на чл. 93) като по-широко от понятието
"вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други
последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото
засягат установения правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и
гражданите, създават недоверие към установения обществен строй. Немаловажните
вредни последици са противопоставени на маловажния случай и обхващат всички
вреди, които не са маловажни. На тази плоскост, размерът на предмета на
престъплението, на който защитата акцентира, не е единственият критерий, който
се съобразява на плоскостта на чл. 93,
т. 9 от НК при оценката на конкретно престъпление като "маловажен
случай", при това съвсем не е определящ и доминиращ. Обстоятелството, че
стойностният му размер е по-нисък от две
минимални работна заплата, правейки защитника на подсъдимия аналогия с разпоредбата на чл. 218 б от НК, към момента на деянието, не обуславя във
всички случаи, както отпадане съставомерността на деянието, така и определянето
му като маловажен случай, а единствено има значение при определяне размера на
наказанието.
Конкретно извършеното деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност или с
по-малка морална укоримост в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Това е силно разпространено престъпление, засягащо в
изключителна степен правото на собственост на лицата и се е превърнало в начин за препитание и набавяне
на средства без да се полага труд и да се получава срещу положение труд
възнаграждение. Подсъдимият е вече
осъждан за същото по вид престъпление, трудово неангажиран, без образование,
което сочи на завишена степен на обществена опасност на подсъдимия като
деец. Подсъдимият е причинил на
собственика много по-голяма щета – не само финансова, но и затруднявайки
неговата работа, отнемайки металните
конструкции, служещи за рампа на багера, за да си набави средства, които да
похарчи личните си нужди. В контекста на
установените факти и извършената комплексна преценка на тези факти, съдът намира,
че деянието осъществено от подсъдимия М. не покрива критериите за маловажен случай.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи при приложение на разпоредбата на чл. 58 а ал.4 във вр.с чл. 55 ал.1
т.1 от НК наказание в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението
на което е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Като смекчаващо вината обстоятелства съдът отчете
изразеното съжаление за стореното, изрядно процесуално поведение, съдействие за
разкриване на обективната истина, младата възраст.
Самопризнанието не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството
по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник
желание и от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а
от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е завишена, предвид наличното
осъждане за престъпление отново против собствеността.
Степента на
обществена опасност на деянието е завишена
предвид засягане на обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.
За деянието в извършването на което подсъдимият М. е
признат за виновен се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът отчете наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона
наказание, ще се окаже несързамерно тежко и това обуславя приложение на разпоредбата на чл. 55
от НК, която се явява и по-благоприятна за дееца, каквото условие е поставил
законодателя в разпоредбата на чл. 58 а ал. 4 от НК.
Съобразно отчетените обстоятелства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието и
съобразявайки се с правилото на чл. 35 ал.3 от НК, че наказанието е
съответно на престъплението, съдът счете на подсъдимия М. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.
Тъй като подсъдимият досега не е осъждан на наказание
лишаване от свобода, наложеното наказание по настоящото дело е под три години и
за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното му изтърпяване,
съдът намира, че са налице законовите предпоставки за отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода.
Въз основа изложеното и на осн. чл. 66 ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така
определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание съдът счита за
справедливо, съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и на мотивите за извършване на
престъплението, както и че с него, ще се постигнат целите на наказанието
предвидени в чл. 36 от НК.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В наказателния процес е приет за съвместно
разглеждане предявеният от И.П. ***, граждански иск с искане подсъдимият да
бъде осъден да заплати сумата от 896,34
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
противоправното му деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът като прецени
доказателствата по делото, прие че са налице предпоставки обуславящи гражданската отговорност на подсъдимия Г.М.
за причинени от деянието му имуществени вреди и счете, че предявения
граждански иск е доказан по
основание и размер.
По изложените съображения съдът
ОСЪЖДА подсъдимия Г.М.М. със снета
самоличност да заплати на И.П. ***, ЕГН **********, сума в размер на 896,34
лева /осемстотин деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
противоправното му деяние, ведно със законната лихва от 20.01.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
подсъдимия Г.М.М. да заплати ДТ в
размер на 50 лева върху уважения граждански иск, в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.М.М. да заплати направените по
делото разноски в размер на 58,65 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на осн. чл.
189 ал.3 от НПК.
Причини за извършване на деянието – незачитане
правото на собственост и стремеж за набавяне на средства по незаконен начин.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ