РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 8.5.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
При участието на
секретаря Антоанета
Петрова
Като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16648 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен
от Д.Н.М. срещу П. на Р.Б.искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
Д.Н.М. твърди, че с Постановление от 23.1.2012 год. на полицай в 01 РПУ-СДВР,
издадено по досъдебно производство № 15292/2008 год. бил привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл.206 ал.1 пр.1 от НК, за което се
предвиждало наказание до 6 години лишаване от свобода, а с Постановление от 23.1.2012
год., издадено по пр.пр. № 10345/2008 год., той бил задържан за 72 часа. П.та
внесла в съда обвинителен акт срещу него и било образувано НОХД № 3163/2012
год. на СРС, което било прекратено, поради констатирани съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на досъдебното производство и делото било върнато
за отстраняване на констатираните нарушения. След връщането на делото в
досъдебната фаза, П.та внесла нов обвинителен акт, с който на ищеца бил обвинен
в извършване на престъпление по чл.209 ал.1 пр.1 от НК и било образувано НОХД №
15201/2012 год. на СРС. По цитираното наказателно дело, с решение от 23.10.2015
год. съдът признал подсъдимият за невиновен в извършване на престъплението, за
което е обвинен и го оправдал по повдигнатите обвинения. Решението на СРС било
потвърдено с окончателно решение от 27.7.2017 год. на СГС по ВНОХД № 2189/2017
год. Ищецът твърди, че от незаконното обвинение претърпял значителни
имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразявали в
обичайния дискомфорт, който личността изпитвала в ситуация на водено
наказателно производство - притеснение, безпокойство, силен стрес, унижение,
срам, повишена нервност. Той се затворил в себе си, ограничил контактите си с
близки и приятели, нямал желание да работи, бил отчаян и паднал духом, променило
се психо-емоционалното му състояние. Породил се страх, че спрямо него може да
се реализира наказателна отговорност за престъпление, към което ищецът не бил
съпричастен. Самото наказателно производство продължило 5 години, като
обвинителният акт бил внасян два пъти в съда, делото било връщано за
доразследване. През всичките тези години ищецът бил принуден да живее в страх и
несигурност за бъдещето. В резултат от наказателното производство бил уронен и
авторитетът на ищеца, пострадала и професионалната му дейност, поради отлив на
клиенти от основната му трудова дейност — ремонт на ППС. Това породило
допълнителен стрес, че няма да може да осигури средствата си за издръжка.
Негативните емоции от незаконното обвинение попречили на ищеца да изживее
пълноценно бременността на своята приятелка и раждането на своето дете.
Допълнителен стрес ищецът изпитвал от мисълта, че може да пропусне част от
живота на сина си, ако бъде наказан. Влошено било и здравословното състояние на
ищеца - той вдигал кръвно, чувствал се зле, страдал от безсъние, видимо
отслабнал. Задържането под стража също повлияло негативно на психиката и
физическото състояние на ищеца, ограничило и свободата му на придвижване. Освен
тези неимуществени вреди, във връзка с наказателното производство, ищецът
направил разходи от 1500 лева за адвокатска защита и деловодни разноски. Ищецът
счита, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени
от П.та, която повдигнала обвинението и го поддържала до края на съдебното
производство. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 50
000 лева обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законна лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, заедно с лихва
за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до датата на
предявяване на исковата молба, в размер на 2059,67 лева, както и сумата 1500
лева - обезщетение за имуществени вреди, заедно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, заедно с лихва за
забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до датата на
предявяване на исковата молба, в размер на 61.79 лева. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът
П. на Р.Б.оспорва предявените искове. Ищецът следвало да докаже наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на П.та. Възразява срещу размера но
обезщетението от 50 000 лева, което не съответствало на принципа на
справедливост, а и спрямо ищеца не била налагана друга мярка за процесуална
принуда, освен задържане за 72 часа. Заявява, че в по-голямата си част,
производството по делото било в съдебна фаза, когато органите на П.та нямали
ръководна функция. Липсвали доказателства за претърпени неимуществени вреди
като безпокойство, силен стрес, унижение, уронване на авторитета на ищеца и
влошаване на здравословното му състояние, като пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Липсвали доказателства за извършени разходи от 1500
лева. Неоснователно ищецът претендирал лихва за забава, която следвало да бъде
изчислена в изпълнителния процес, а и не били представени доказателства за
датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
При така изложеното след
като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С
Постановление за привличане на обвиняем
от 23.01.2012 г. по пр. пр. № 10345/2008 г. Д.М. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК при твърдения
незаконно да е присвоил чужда движима вещ – мотор „Ямаха“, рег. № Е2045В на
стойност 6500 лв. С постановление от същата дата на СРП Д.М. е задържан под
стража за срок до 72 часа за довеждането му пред съд в качеството му на
обвиняем. С разпореждане от 27.04.2012 г. по НОХД 3163/2012 г. на СРС, 122 с-в,
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения – неяснота относно обвинението за престъпно
деяние, което му е вменено, водещо до невъзможност за пълноценна организация на
защитата от страна на подсъдимия. Впоследствие с обвинителен акт по пр. пр.
10345/2008 г. по описа на СРП от 08.08.2012 г. на СРП Д.М. е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК – набавяне на имотна
облаа чрез придобиване на фактическа власт по отношение на мотор „Ямаха“ с рег.
№ ******, собственост на Н.Б., както и последващо възмездно разпореждане с него
или преотстъпване на други лица в свой интерес. Отразено е обвиняемият да не е
заплатил договорената продажна цена, но предал фактическата власт над веща на С.А.срещу
сумата от 4500 лв., която задържал за себе си.
С
присъда от 23.10.2015 г. Д.М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 пр. 1 НК. В мотивите съдът е
отразил, че постигнатата между подсъдимия М. и Н.Б. договореност е мотор
„Ямаха“ да бъде продаден на трето лице и правната регулация следва да се
разглежда на основата на представителството в гражданското право, - чл. 36 ЗЗД
и евентуално правилата, регламентиращи договора за поръчка – чл. 280 сл. ЗЗД.
Прието е, че подсъдимият е предприел действия по изпълнение на поетото
задължение да намери купувач, поради което е неустановено твърдението на
свидетеля Бойков, че подсъдимият е желаел да закупи мотора за себе си.
С
решение № 896/27.07.2017 г. по ВНОХД 2189/2017 на СГС, ХІІ-ти въззивен състав, присъдата
е потвърдена. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд
деянието да е недоказано от обективна страна, както и че отношенията по повод
закупуването на инкриминираната вещ следва да се разглеждат на плоскостта на
гражданското право.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.И.П.и А.Й.К.. Свидетелят П.сочи,
че познава ищеца от 2000 г., приятели са. След образуването на наказателните
дела между клиентите на ищеца се разбрало, че има проблеми с полицията и те
започнали да се отдръпват. Това се отразило зле на ищеца, който издържал баща
си. Ищецът споделял пред свидетеля, че парите му не достигат, че има чести
главоболия и страда от безсъние. Преди повдигане на обвинение свидетелят и
ищецът ходели заедно на състезания, след обвинението ищецът споделял, че вече
не може да си го позволи финансово и спрял. Започнал да отбягва срещите с
приятели, чувствал се гузен и набеден. Ищецът споделял, че в ареста било
отвратително и там се чувствал неприятно. В показанията си свидетелката А.К.сочи,
че познава ищеца от 20 години, водели децата си на ски, а впоследствие той
поправял колите й. След ски свидетелката се хранела в „Старата круша“, срещу
което заведение е сервизът на ищеца. Зимата се виждали почти всеки уикенд, през
остатъка от годината се отзовавал при проблем с колата. Летата напоследък били
заедно на каравани. След 2010 г. знае ищецът да е бил в ареста. В ресторанта и
на улицата се говорело как са арестували доброто момче. Преди ареста ищецът бил
усмихнат. След това отказвал да ходи със свидетелката на ски, пропушил,
започнал да се кара на кучето си. Знае, че ищецът взимал лекарства за нерви и
гастрит. Отслабнал, но корема му се подул. Споделял й, че го боли глава, имал
мрачно настроение. Преди ареста двора на сервиза винаги бил пълен с коли и
мотори. След това ищецът се отказал от моторите, наблегнал на колите. След това
виждала празен двора, свидетелката предполага, че вероятно хората спрели да
имат доверие на ищеца. Според свидетелката проблемите се отразили на това
ищецът да не се зарадва на раждането на сина му през 2016 г. Знае, че не се е
разбирал с майката на сина си, но свидетелката не го е питала по каква причина.
От ищеца знае, че Г.(майката на сина му) си отишла в Люлин и към раждането не
са били заедно. През 2017 г. ищецът й споделил, че наказателното дело е
свършило и камък му е паднал от сърцето, оправил си е личния живот.
За
установяване на твърдяните имуществени вреди ищецът представя Договор за правна
защита и съдействие № 19662 без дата, сключен с адв. Н.Г.с предмет защита по
досъдебно производство № 15292/2008 г. с отбелязване договореното
възнаграждение от 500 лв. да е „платимо при гледане на мярката“. Няма отбелязване
за заплащане на сумата в брой (л. 105 от досъдебното производство). В протокол
за проведено съдебно заседание на 27.01.2012 г. по НЧД 2012/2012 г. е отразено
обвиняемият М. да е защитаван от адв. Н.Г.. Съдът е оставил без уважение
искането спрямо Д.М. да бъде взема мярка за неотклонение „задържане под стража“
по ЗМ 15292/08 по описа на 01 РУП СДВР, пр. пр. № 10345/2008 г. по описа на
СРП. По НОХД 15201/2012 г. е представен договор за правна защита и съдействие №
476887/25.03.2015 г., в което е договорено възнаграждение от 750 лв. без
посочване на срок и начин на плащане.
При така изложената
фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:
Предпоставките включени
във фактическия състав на правната норма по
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012/, обуславящи основателността на
исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на
следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца,
наказателно производство по което е приключило с оправдателна присъда,
характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между
вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
По делото бе установено, че е налице влязла в
сила присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнато срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл. 209 НК. Посоченото
обстоятелство не се оспорва от ответника.
От събраните по делото доказателства се
установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно
безпокойство, притеснения, страх от изпълнение на наказание, за което му е повдигнато обвинение и нарушена обществена
репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между
причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното,
доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на
предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Съгласно т. II от ППВС №
4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното
наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение,
интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с
оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен. Съдът отчита
промяната в начина на живот на ищеца, последвалата социална изолация и
психическият дискомфорт, причинен от установеното оттегляне на част от приятели
и клиенти.
Размерът, в който следва
да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата
свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл. 209 от НК,
продължителността на наказателното преследване. Макар наказателното дело да е
образувано през 2008 г., към този момент ищецът е бил разпитван, а обвинение му
е повдигнато при първоначална квалификация чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК на 23.01.2012
г. Задържането му е постановено от прокурор за срок до 72 часа, като съдът е
отказал вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Обвинителен
акт за престъпление по чл. 209 НК е внесен в СРС на 10.08.2012 г. и е
образувано НОХД 15201/2012 г. Следва да се отчете, че част от отлаганията на
съдебното производство са по искане на подсъдимия, за да му се предостави
възможност да организира защитата си, поради заболяване или неявяване на
подсъдимия (съдебни заседания на 1.11.2012 г., 26.03.2014 г., 27.06.2014 г.,
07.11.2014 г., 11.02.2015 г.). Съдът
отчита възрастта на ищеца от привличането му като обвиняем, както и наличието
на две предходни осъждания. При съобразяване на икономическия стандарт в
страната по време на провеждане и приключване на наказателното производство,
съдът намира, че справедливо е обезщетение в размер на 10000 лв., като за
разликата до 50000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно т. 4 от ТР №
3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. Върху така
определеният размер на главницата е дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 27.07.2017 г. – 20.12.2017 г. - 408.37 лв., като за
разликата искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът
намира за неоснователна претенцията за заплащане на имуществени вреди. За
установяване на същите ищецът представя два договора за правна защита и
съдействие, като договореното с адв. Г.възнаграждение от 500 лв. е отразено
като дължимо към датата на гледане на мярката за неотклонение. Не е отразен
начин на плащане (в брой или по банков път) и няма последваща разписка или
документ, отразяващ сумата да е реално платена. Сумата от 750 лв. –
възнаграждение, договорено като дължимо на адв. Найденова, отново не е отразено
да е платено в брой или по сметка. В този смисъл неоснователен се явява и
акцесорният иск за лихва по отношение на претендираните имуществени вреди.
По разноските:
Предвид изхода от спора и
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума
в размер на 10, 00 лв. –
държавна такса.
Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е
договорено и заплатено в размер на 2000 лв. при минимум 2030 лв. При
съобразяване на частта, за която исковете са уважени, същото следва да се
присъди на ищеца в размер на 380 лв. (2000*0,19).
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.та на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. ****** да заплати на Д.Н.М., с ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 10000,00 (десет хиляди) лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца
обвинение, ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното изпащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 10000,00 лв. до пълния предявен размер от 50000,00 лв.
-
на
основание чл. 86 ЗЗД: сумата от 408,37
лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 10000 лв., дължимо за периода 27.07.2017
г. – 20.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 2059,67 лв., както и за
периода 21.12.2017 г.
-
на
основание чл. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
сума в размер на 10, 00 лв.
-държавна такса и 380 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане
на сумата от 1500 лв. – обезщетение за заплащане на имуществени вреди –
разноски за платени адвокатски възнаграждения и деловодни разноски, както и
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 61,79 лв. –
законна лихва за забава върху главницата за имуществени вреди, дължима за
периода 27.07.2017 г. – 21.12.2017 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: