Разпореждане по дело №181/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът "Г.", Г. К. твърди в исковата си молба, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 73, т. 1, рег. № 1201, д. № 72/2002 г. на Нотариус Е. К., с район на действие Г. К., ответникът Г.Я.Е. закупил от Национален осигурителен институт следния недвижим имот: Магазин "Г." - търговски обект, представляващ самостоятелно обособена част от триетажна сграда с комбинирано предназначение, заемащ част от първия и подземния етаж на сградата, със застроена площ 804 кв.м и разгъната застроена площ 1 082.38 куб.м, състоящ се на партерния етаж: от търговска зала, две фойаета, канцелария, два санитарни възела и стълбище и на подземния етаж /сутерен/ две складови помещения, абонатна, помещение за ел.табла, две съблекални с бани, два санитарни възли, два коридора и стълбище, със застроена площ 813.20 кв. м, ведно с 36.02 % ид.ч. от сградата, построена в имот с пл.сн. № 1176, парцел 1, кв.102 по ЗРП на Г. К., бУ.Б." № 70, ведно с право на строеж върху мястото, при граници: на магазина - горе - общежитие, североизток - бУ. "Б.", северозапад - улица, югоизток - паркинг, югозапад - У.И". Този имот представлявал обособена част от масивна жилищна сграда, в която ищецът "Г." притежавал също обособена част - самостоятелни обекти, придобити чрез покупко - продажба с нот.акт. № 13, т.Ш, рег. № № 5383, н. д. № 413 /2008 г., с идентификатори, съгл. ЗКИР, съответно:№ 40909.118.138.1.21; № 40909.118.138.1.23 и № 40909.118.138.1.24. Покривната конструкция на сградата, етажна собственост, се нуждаела от неотложен ремонт, целящ предотвратяване разрушаване на сградата, на нейни конструктивни елементи, на общи части и инсталации, както и отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползувателите, обитателите и други лица и до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. За необходимостта от този неотложен ремонт на покривната конструкция на общата сграда ответникът бил уведомен с нотариална покана, връчена му на 15.06.2013 г. В отговор на поканата, ответникът се явил в дружеството, където бил проведен разговор между него и изпълнителния директор Ж. К., в присъствието и на ръководител отдел "Капитално строителство" Н. П.. На този разговор страните се споразумяли ремонтът да бъде извършен със средства на дружеството, след което ответникът да заплати стойността на частта, относима към неговата собственост, срещу представени му за това счетоводни документи. В изпълнение на тази взаимна договореност ремонтът бил осъществен и приключил в края на м.септември 2013 г. Същият бил на обща стойност 64 158.58 лв., изцяло заплатена от "Г.". Според оценката на независимия оценител, частта на ответника представлявала 45% от общата стойност на направените разходи за ремонт на покривната конструкция на сградата, или съответно същият следвало да възстанови, на осн.чл.48 ал.1, т.6 от ЗУЕС, в полза на „Г.", сумата в размер на 28 871.40. За това свое задължение към дружеството, ответникът бил уведомен чрез връчване на втора нотариална покана, с дата на връчването й 27.01.2014 г. До настоящия момент обаче същият не се е явил, за да получи съответните документи и не е извършвал плащане. Поради това, и на осн.чл.48 ал.1 т.7 от ЗУЕС, ищецът предявява настоящия иск. Ответникът дължал на "Г." и мораторна лихва за забава в размер на 562.51 лв., считано от 27.01.2014 г. до завеждането на иска, както и законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. В поправена искова молба вх. № 1517/25.04.2015 година ищецът уточнява, че имотът на ответника Г.Я.Е., придобит с нот.акт № 73, т. I, рег. № 1201, д. № 72 / 2002 г., бил внесен като апортна вноска в капитала на дружество с ограничена отговорност с фирма "Е." О., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление Г. С., ж.к "И. В. бУ.В. № 2. Б.17, вх. А, .6, ап. 16. На това основание, /справка по ИКАР/, с нот.акт № 9, т. XII, д. №2580 / 06.12.2004 г. на Нотариус Д. Г., "Е." О., ЕИК ********* било вписано като собственик на имот с идентификатор 40909.118.138.20, Г. К., бУ. „Б.” № 70, .1, за търговска дейност с площ 804 кв.м, а Г.Я.Е. – като собственик /ФЛ/ на имот с иднт. 40909.118.138.1.19. За тези две обстоятелства от значение за делото - регистриране на дружество с органичена отговорност "Е."О. с управител Г.Я.Е., и внасяне на обособена част от недвижимия имот като апортна вноска в капитала на същото, ищецът "Г." не бил информиран от ответника в хода на преговорите относно ремонта на покривната конструкция на съсобствената сграда. Така, същата се явявала съсобствена на "Г.", "Е."О. и Г.Я.Е., като всеки един от съсобствениците притежавали съответната обособена част от нея. Покривната конструкция обслужвала всяка една от последните и поддържането, реконструкцията и ремонта й било общо задължение на съсобствениците. С оглед на тази информация, искът следвало да бъде насочен към двама ответници: освен към Г.Я.Е., като физическо лице, и към "Е." О., юридическото лице, представлявано от управител Г.Я.Е.. Претендираната сума следвало да се разпредели между двамата. Съгласно допълнително представеното разпределение от независимия оценител, претенцията на ищеца към Г.Я.Е., като физическо лице, собственик на приземния етаж, представлявала 20% от общата сума и съответно възлиза на 12 831.72 лв., а тази към "Е."О., като юридическо лице, собственик на част от първия етаж, с управител и представител Г.Я.Е. - на 25% или на сумата 1 6039.64 лв. Лихвата за забава също следвало да бъде разпределена между двамата ответници, съответно за Г.Я.Е. - на сумата от 262 лв. и за "Е."О.- 300 лв., считано от 27.01.2014 г. до завеждането на иска, ведно и със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане. С оглед на изложеното, ищецът моли съда да приеме следните корекции на исковата молба: като втори ответник по иска да бъде конституирано и призовано и дружество с ограничена отговорност "Е." О. Г., със седалище и адрес на управление Г., ж. .к."И. В. бУ.В.№ 2. Б.17 ,В. .6, А.. Искът срещу първия ответник Г.Я.Е. да се счита заведен за сумата 12 831.72 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 262 лв., считано от 27.01.2014 г. до завеждането на иска и законната лихва, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. Искът срещу втория ответник "Е."О. да се счита заведен за сумата от 16 039.64 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 300 лв., считано от 27.01.2014 г. до завеждането на иска и законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. С оглед на изложеното се прави следното искане: съдът да постанови решение, с което да осъди Г.Я.Е. от Г. К., да заплати в полза на "Г." Г. сумата от 12 831.72 лв., представляваща направените разходи от "Г." за ремонт на покривната конструкция на сграда – М. "Г.", съотносима към притежаваната от Г.Я.Е. в собственост обособена част с идентификатор № 40909.118.138.1.19, Г., У. "М. М." № 5, вх. А, . 0, за склад, с площ 813.2 кв.м. и съответните ид.ч. от сградата, ведно с лихва за забава в размер на 262 лв., считано от 27.01.2014 г. до завеждането на иска в съда, ведно и със законната лихва, считано от завеждането на иска в съда до окончателното изплащане на сумата. Да осъди дружество с ограничена отговорност с фирма "Е." О. Г. С. да заплати в полза на "Г. " Г. К. сумата от 16 039.64 лв., представляваща направените от "Г." разходи за покривната конструкция на същата сграда, съотносима към притежаваната от "Е." О. в собственост обособена част, с идентификатор :№ 40909. 118.138.20, Г., бУ.Б." № 70, за търговска дейност, с площ 804 кв.м, ведно с лихва за забава в размер на 300 лв., считано от 27.01.2014 г. до завеждането на иска в съда, ведно и със законната лихва от завеждането на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на ИМ от ответниците „Е.” О., Г. С., представлявано от управителя Г.Я.Е. и Г.Я.Е., чрез А. Н. М., АК – К. – представител по пълномощие, в който се излагат съображения по съществото на предявените искове. Същите се считат за неоснователни. Твърди се, че Г.Я.Е. е закупил на 29.03.2002 год. от НОИ-София недвижим имот - М. "Г."- търговски обект, представляващ самостоятелно обособена част от триетажна сграда с комбинирано предназначение, заемащ част от първия и подземния етаж на сградата, със ЗП от 804.00 кв.м и РЗП от 1082.38 куб.м, състояща се търговска зала на първия етаж, две фоаета, канцелария; два санитарни възела и стълбище със ЗП 804.00 кв.м, и на подземния етаж /сутерен/ от складови помещения, абонатна, помещение за ел.табла, две съблекални с баня, санитарни възли, два коридора и стълбище със ЗП от 813.20 кв.м, както и 36.02 % идеални части от общите части на сградата, построена в имот с пл.сн.№1178, парцел №1 по ЗРП на Г., кв.102, при граници на магазина: горе - общежитие; североизток- бУ. "Б.", северозапад - улица; югоизток - стълбище; паркинг; югозапад- канцеларии, и при граници на целия имот: североизток - бУ.Б."; северозапад - улица; югоизток - паркинг; югозапад - У.И.", подробно описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 73/29.03.2002 год., том I, дело № 72/2002 год. по описа на Нотариус № 280 Е.К. с район на действие РС-К.. Така описаният недвижим имот бил внесен от Г. Е. в капитала на представляваното от същия дружество чрез апортна вноска към датата на учредяването на дружеството на 12.12.2003 год. и от тази датата собственик на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, и на съответните 36.02 % идеални части от общите части на сградата, бил "Е." О., а не Г. Е.. Тези имоти към настоящия момент били идентични със: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор №40909.118.138.1.20, находящ се в сграда с №40909.118.138.1, разположена в ПИ №40909.118.138 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заяповед №РД 18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК, целият с площ от 804.00 кв.м, преднзначение - за търговска дейност, с административен адрес Г., бУ.Б." №70, .1, при съседи на същия етаж: № 40909.118.138.1.21; № 40909.118.138.1.26; под обекта № 40909.118.138.1.19; над обекта № 40909.118.138.1.23, и 2. със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.118.138.1.19, находящ се в сграда с № 40909.118.138.1, разположена в ПИ №40909.118.138 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед №РД 18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК, целият с площ от 813.20 кв.м, предназначение - за склад, с административен адрес Г., У. "М. М." №. В. .0, при съседи на същия етаж: няма; над обекта №40909.118.138.1.20; №40909.118.138.1.21. Оспорват се твърденията в исковата молба за отправени покани към съсобственика за извършване на неотложен ремонт на процесната сграда, както и се оспорва, че е провеждана среща между него и изпълнителния директор на ищцовото дружество на тази тема. Оспорва се твърдението, че "Е." О. е било уведомено с нотариална покана, връчена му на 15.06.2013 год. за тези обстоятелства. По изложените по - горе съображения заявява, че дружеството или негов представител не е давало съгласие и не се е споразумявало да се извърши ремонт на покрива на сградата със средства на "Г." , които впоследствие то да възстанови срещу представени счетоводни документи. Съгласно чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС собствениците били длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, съразмерно с притежаваните от тях идеални части, но съгласно чл.11, т.8 от ЗУЕС Общото събрание на ЕС приема план за извършване на ремонти, реконструкции т.н., а в конкретния случай не е налице решение на ОС за извършване на ремонт на покрива на процесната сграда, което е в противоречие и с изискванията на чл.48 от ЗУЕС. От своя страна разпоредбата на чл.49 от ЗУЕС регламентирала извършването на неотложен ремонт в ЕС, за който също било необходимо решение на ОС, което се свиква от управителя или ако не бъде свикано заинтересованите лица уведомяват Кмета на Общината. От приложените към исковата молба доказателства не се установявало преди предприемане на евентуално извършения ремонт от ищцовото дружество, да е било свиквано ОС или да е бил уведомяван кмета на Община К.. Също така по делото не било видно по отношение на процесната сграда през 2013 год. да са били налице предпоставките на & 1, т.9 от ДР на ЗУЕС, регламентираща понятието "неотложен ремонт", и за небоходимостта от неговото извършване. Твърди се, че на покрива на процесната сграда не е бил извършван ремонт през месец септември 2013 год., както и не е била заплащана от ищеца описаната във фактура №*/24.03.2014 год., издадена от Т.-К." , сума в размер на 64 168.58 лева с ДДС. Моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявените искове за заплащане на съответните суми, представляващи стойността на извършения от дружеството неотложен ремонт на покривната конструкция на сграда, в която се намира притежавания от него, и 300.00 лева, представляваща лихва за забава за времето от 27.01.2014 год. до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху същата от деня на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, като несонователни и недоказани, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

С протоколно определение от 16.09.2014 година, постановено по Г.д. № 128/2014 година по описа на ОС – К., на основание чл. 119, ал.1, предл. второ вр. чл. 118, ал. 2 ГПК, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на РС – К., по подсъдност.

С протоколно определение от 04.11.2014 година /с.з. 9.15 ч./, постановено по Г.д. № 1108/2014 година по описа на РС – К., /под който номер е образувано делото след изпращането му по подсъдност/, производството по делото е прекратено по отношение на ответника Г.Я.Е. поради оттегляне на иска с цена 12 831.72 лв. и лихва 262 лв. на основание чл. 232 ГПК.

С протоколно определение от 04.11.2014г. /с.з. 14.00 часа/, съдът е допуснал изменение на предявените срещу „Е.” О., Г. С. искове чрез увеличаване на размера им, както следва: по отношение на главния иск от 16 039.64 лв., представляваща стойността на направени разноски за ремонт на покривната конструкция на сграда с идент. 40909.118.138.1 по КК на Г. К. на сумата в размер на 28 871.36 лева;и по отношение на акцесорния иск за забава за периода 27.01.2014 г. – 09.04.2014 г. вкл. от 300 лв. – на 562 лева.След допуснатото увеличение на иска, районният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ОС – К..

Кърджалийският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен за разглеждане от „Г.” , Г. К. срещу „Е.” О., Г. С. е осъдителен иск с правно основание чл. 41 от Закона за собствеността - за присъждане на сумата в размер на 28 871.36 лв., представляÔаща приспадащата се на ответника "Е." О., Г. С. част от необходими разноски за извършен ремонт на обща стойност 64 158.58 лева на обща част на сграда в режим на етажна собственост - покривна конструкция на сграда с идент. 40909.118.138.1 по КК на Г. К. и съединен иск по чл.86 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение за забава в размер на 562 лв. за периода от 27.01.2014г. до 10.04.2014г.

От нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 73/29.03.2002 година, том І, рег. № 1201, нот. дело № 72/2002 година на Е. К. - нотариус, действащ в съдебен район на РС – К., рег. № 280 на РНК; нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 13/25.07.2008 година, том ІІІ, рег. № 5383, нот. дело № 413/2008 година на Е. К. - нотариус, действащ в съдебен район на РС - К., рег. № 280 на РНК, схеми на самостоятелни обекти в сграда на имоти с идент. 40909.118.138.1.19 и 40909.118.138.1.20, изд. от СГКК – Г. К.; учредителен акт за образуване на „Е.” ЕООД - К. от 12.12.2003 година и учредителен акт на „Е.” ЕООД - С. от 14.03.2008 година; удостоверение, изд. от АВП, ТР за вписани обстоятелства и обявени актове към 17.07.2014 година по партидата на „Е.” ЕООД, ЕИК ******* се установява, че ищецът „Г.” , Г. К. и ответникът „Е.” О., Г. С. към датата на предявяване на иска са собственици на самостоятелни обекти в „Жилищно – търговска сграда” в ПИ с идентификатор 40909.118.138 по КК на Г. К., с адм. адрес Г. К., У. „М. М.” № 5 и бУ. „Б.”, като ищецът се легитимира като собственик на основание покупко – продажба по НА № 13/2008 година на самостоятелни обекти в сгладата с идент. № 40909.118.138.1.21; № 40909.118.138.1.23 и № 40909.118.138.1.24 и съответно – на 63.98% ид. части от общите части на сградата, в която се намират. На 29.03.2002 година Г. Е. Я. закупил от Национален осигурителен институт – София недвижим имот магазин "Г." - търговски обект, представляващ самостоятелно обособена част от триетажна сграда с комбинирано предназначение, заемащ част от първия и подземния етаж на сградата, със ЗП от 804.00 кв.м и РЗП от 1 082.38 куб.м, състояща се търговска зала на първия етаж, две фоайета, канцелария; два санитарни възела и стълбище със ЗП 804.00 кв.м, и на подземния етаж /сутерен/ от складови помещения, абонатна, помещение за ел.табла, две съблекални с баня, санитарни възли, два коридора и стълбище със ЗП от 813.20 кв.м, както и 36.02 % идеални части от общите части на сградата, построена в имот с пл.сн. № 1178, парцел №1 по ЗРП на Г., кв.102, при граници на магазина – горе - общежитие; североизток - бУ. "Б.", северозапад - улица; югоизток - стълбище; паркинг; югозапад - канцеларии, и при граници на целия имот: североизток - бУ.Б."; северозапад - улица; югоизток - паркинг; югозапад - У.Изгрев”. Така описаният в НА № 73/29.03.2002 година недвижим имот е внесен от Г. Е. в капитала на представляваното от същия дружество „Е.” О., чрез апортна вноска към датата на учредяването на дружеството на 12.12.2003 год. Тези имоти към настоящия момент са идентични със: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.118.138.1.20, находящ се в сграда с № 40909.118.138.1, разположена в ПИ № 40909.118.138 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед №РД 18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК, целият с площ от 804.00 кв.м, предназначение - за търговска дейност, с административен адрес Г. К., бУ. "Б." №70, .1, при съседи на същия етаж: № 40909.118.138.1.21; № 40909.118.138.1.26; под обекта № 40909.118.138.1.19; над обекта № 40909.118.138.1.23, и със самостоятелен обектв сграда с идентификатор № 40909.118.138.1.19, находящ се в сграда с № 40909.118.138.1, разположена в ПИ № 40909.118.138 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед №РД 18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК, целият с площ от 813.20 кв.м, предназначение - за склад, с административен адрес Г., У.М. М." №. В. .0, при съседи на същия етаж: няма; над обекта № 40909.118.138.1.20; № 40909.118.138.1.21.

От приетия като доказателство по делото Протокол № 1 за установяване извършването и заплащане на натурални видове СМР относно обект „Р. покрив Общежитие „Г.-К.” Г. К., с изпълнител „А.” О., Г. К., подписан от представителя на възложителя И. Н. П. и от представител на изпълнителя И. К. Т. е видно, че протоколът е съставен за извършени, описани по вид, количества и единични цени арх. строителни работи и тенекеджийски работи на процесния покрив, на обща стойност 64 168.58 лева с ДДС. Съдържанието на протокола е оспорено с отговора на исковата молба, във връзка с което, доказването му е възложно на ищеца с всички допустими доказателствени средства, но като частен документ - без да се налага откриване на нарочно производство по чл. 193 ГПК.

Видно от приетите като доказателство фактури № 2119/28.10.2013г., № 4460/24.03.2014г., извлечение от дневник за покупките за периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. и хронологичен опис за същия период при ищеца „Г.” , стойността на ремонта на покривната конструкция възлиза на 64 168.58 лева с ДДС и същата е изплатена на изпълнителя. В тази връзка възражението на процесуалния представител на ответника, че стойността на ремонта е платен от „Г.” , а не от ищеца е преклудиран, тъй като не е направен своевременно с отговора на ИМ, а е и неоснователен, тъй като от посочените доказателства се установява възстановяване на платената от „Г.” сума от „Г.” .

От писменото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и от разпита на ВЛ в съдебно заседание се установява, че стойността на извършените СМР на покривната конструкция по фактура 4460/24.03.2014 г. е в размер на 64 168.68 лв. с ДДС; че „Г.” притежава 63.98% ид. части от общите части – или съответната му приспадаща се част от тази стойност е 41 055.12 лв., а за „Е.” О. – 36.02% ид. части, или 23 113.56 лева.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. И. Ш. – наемател в процесната сграда, Н. П. П. – ръководител Отдел „Опазване на околната среда и капитално строителство” при „Г. – К.” ; К. А. Т. – технически ръководител в „А. – К.” О., които показания съдът възприема изцяло като обективни и последователни и неопровергани от други доказателства по делото, се установява следното: извършването на ремонта на покрива през м. септември 2013 година се наложило поради изключително лошото му състояние. Същият бил продънен, течал, като при силни дъждове водата стигала до втория етаж. Третият етаж бил неизползваем заради течовете, имало и паднали тавани. Всеки от наемателите се грижел сам да не тече в стаята му с поставяне на легени, кофи, найлони и пр. Част от наемателите подавали оплаквания до ръководството на „Г.” заради течовете. В средата на лятото на 2013 година, Г. Е. като съсобственик, бил поканен на среща с изп.директор на „Г.” , Г. К., на която присъствал, и на която обсъдили необходимостта от извършването на спешен ремонт на покрива, обсъдили се видовете СМР, като се постигнала уговорка стойността на ремонта да бъде заплатена от „Г.” и при показване на съответния документ, да стане разплащането на съответната приспадаща се част от цената на ремонтните дейности от съсобственика. По отношение съдържанието на Протокол № 1 за установяване извършването и заплащане на натурални видове СМР, св. П. сочи, че подписът за „възложител” е положен от нея, както и че всички описани по вид, количества и ед. цени СМР са извършени.

Св. Т. сочи в показанията си, че конструкцията на покрива е дървена, с керемидена обшивка и каратаван на пода. На две - три места дървените греди и дъски били пропаднали и оттам течала вода, ламаринената обшивка била изгнила. Всички описани в Протокол № 1 СМР били извършени така по вид, количество и ед. цена; подписът за „изпълнител” в протокола бил негов, цялата стойност на ремонта била изплатена на изпълнителя.

От писменото заключение на назначената по делото тройна съдебно - техническа експертиза, която съдът възприема изцяло като пълна, ясна и обоснована, и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, се установява следното: извършен е ремонт на покривната конструкция на сградата, като са извършени всички видове СМР по протокол № 1. По количествено -стойностна сметка 1, с цени на строител и замерени от място количества, стойността на СМР възлиза на 60 607.43 лева. По количествено - стойностна сметка 2, с цени на СЕК и замерени от място количества, стойността на СМР ,възлиза на 50 011.46 лева. Ремонтът е бил крайно необходим, тъй като амортизацията през изминалите години на сградата /строена през 1953г./, на материалите, от които е изградена дървената покривна конструкция - дървени греди, дъсчена обшивка, тенекеджийски работи и стари технологии - използване на глинен разтвор със слама, е била налице. Възражението на пълномощника на ответника при разпита на ВЛ по отношение на отразените в таблиците квадратни метри и цена за демонтаж на гръмоотводна инсталация, демонтаж на ламаринена обшивка, демонтаж на седящ улук, демонтаж на водосборни казанчета, а именно, че вещите лица, тъй като не са преки очевидци, не са констатирали наличиÕто и действително извършения демонтаж на тези материали, съдът намира за неоснователно с оглед разяснението на ВЛ, че технологично, и през 1953 година, и през 1975 година, и през 2015 година, е необходимо да има и казанчета, и ламаринена обшивка и всичко това, срещу което се възразява; тези неща са съществували и са демонтирани, и на тяхно място са монтирани нови такива. Заключението кореспондира и с показанията на св. Т. относно конкретните видове извършени СМР, в т. ч. и демонтаж на ламаринената обшивка.

Заключението на единичната СТЕ, прието по Г.д. № 1108/2014г. по описа на РС – К. съдът не обсъжда, тъй като възниква съмнение за неговата правилност, което не се отстрани включително и от непосредствения разпит на ВЛ, изготвило експертизата от настоящия съдебен съсатв.

Приетите като доказателство нот. покана от „Г. – К.” до „Г. – Г. Е.” от 15.01.2014 г. и нот. покана от 15.06.2013 година между същите страни, с която е поканен да заплати приспадаща се част от стойността на ремонта, оспорени от представителя на ответника с отговора на ИМ, съдът счита за неотносими и не обсъжда, тъй като не се установява по делото „Г.– Г.Е.” да има отношение към ремонта на процесния покрив, тъй като няма данни по делото, а и несе твърди същият да е бил съсобственик на сградата с ищцовото дружество.

При тези доказателства по делото, предявеният иск по чл. 41 ЗС се явява частично основателен и доказан. Страните по делото са етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда. Покривът на сградата е обща по естеството си част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването, както и с ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 ЗС, уреждащо задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В случая, установено по делото е, че е възникнала нужда от извършване на цялостен ремонт на покрива, наложил се поради това, че на места дървената конструкция е пропаднала и оттам се образували течове, които при проливни дъждове достигали до втория етаж, а третият бил изцяло неизползваем; керемидите били счупени и негодни, ламаринената обшивка на целия покрив, в т.ч. улуци, водосточни тръби и казанчета, била изгнила /св. М. Ш., св. Т./. Извършването на цялостен ремонт било обусловено от това, че сградата е със стара конструкция, строена през 1953 година; амортизацията през изминалите години на сградата, на материалите, от които е изградена дървената покривна конструкция - дървени греди, дъсчена обшивка, тенекеджийски работи и стари технологии - използване на глинен разтвор със слама, е била налице, като това, че е строена с масивни носещи стени налагало да бъде подменена цялата покривна конструкци, а не само отделни нейни части, за да има единна носеща способност с равномерно разпределение на сняг и дъжд /заключение на тройна СТЕ/. Установява се, че на среща между съсобственика Г. Е. Я. и изп. директор на ищцовото дружество било уговорено да се извърши ремонт на покрива за сметка на последното, като съсобственикът ще заплати своята приспадаща се част след удостоверяване стойността на ремонта с необходимите документи /св. Н. П./. Съобразно изложеното по – горе, при установената необходимост от извършването на ремонт на покрива /необходими разноски направени от ищцовото дружество/, не се налага вземане на решение от общото събрание на етажните собственици, какъвто неоснователен довод се прави с отговора на ИМ. Доказателства, които да установяват противното: че не е извършен ремонт, че не е бил необходим цялостен ремонт, че не се е налагало извършването му, ответното дружество не е представило, като ищецът е провел пълно и главно доказване на извършените видове и количества СМР, описани в протокол № 1, като се установява и това, че стойността на извършения ремонт в размер на 64 158.58 лв. с ДДС е заплатен на изпълнителя. Съдът приема, че извършените ремонтни работи възлизат на стойност 64 158.58 лв. с ДДС, съгласно обсъдените по – горе писмени доказателства: протокол № 1, фактури № 2119/28.10.2013г. и № 4460/24.03.2014г., и извлечение от дневник за покупките за периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. и хронологичен опис за същия период при ищеца „Г.” , като не възприема вариантите на тази ст¯йност, посочени от заключението на тройната СТЕ, както следва: по КСС с количества, измерени от място и цени на строителя 60 607.43 лв. с ДДС и КСС по СЕК на стойност 50 011.46 лв. Ответното дружество притежава 36.02% ид. части от общите части на сградата съобразно НА № 73/2002 г., а ищцовото дружество – 63.98% ид. части от общите части на сградата по НА № 13/2008г. Въз основа на така определеното процентно съотношение на притежаваните идеални части от общите части на сградата по НА, съдът счита за недоказана претенцията на ищцовото дружество, че това разпределение е в съотношение 48.574% за ответника и 51.426% за ищеца.

Или, предвид изложеното дотук, съразмерно с притежаваните 36.02% ид. части от общите части на сградата, ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 23 113.56 лв. от общата стойност на извършените СМР на покрива от 64 158.58 лв. с ДДС, като предявеният главен иск по чл. 41 ЗС е основателен и доказан до този размер. Главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 10.04.2014 година до окончателното й изплащане. Тази сума следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца, като за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 28 871.36 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Акцесорният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 562.00 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение, за периода от 27.01.2014г. – 10.04.2014г. следва да се отхвърли като недоказан по основание и размер, поради липса на надлежно връчена покана за плащане, поради което вземането е станало изискуемо с предявяване на иска.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК за 3 595.13 лв., съразмерно с уважената част от иска - в размер на 2 823.20 лева, както и по сметка на ОС - К. сумата в размер на 300.00 лв., представляваща възнаграждение на вещи лица по назначената по негово искане тройна СТЕ, до пълния размер на определеното възнаграждение общо от 750 лв., а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по представения списък по чл. 80 ГПК за 2 450 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска - разноски в размер на 526.05 лв.

Воден от изложеното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Е.” О., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: Г. С., район „Т.”, ж.к. „И. В. бУ. „В. № 2. Б. 17, вх. А, .6, А., със съдебен адрес: Г. К., бУ. „Б.”, Б. „А.”, ап. 19 да заплати на „Г.” , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: Г. К., У. „Р.” № 83 сумата в размер на 23 113.56 лв., представляваща приспадащата се на „Е.” О., ЕИК ********* част от необходимите разноски за извършен ремонт на покривната конструкция на ЖИЛИЩНО – ТЪРГОВСКА СГРАДА с идентификатор № 40909.118.138.1 в режим на етажна собственост в ПИ с идентификатор 40909.118.138 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К., одобрени със Заповед РД - 18 - 66/ 18.10.2006 година на изпълнителния директор на АК, с административен адрес: Г. К., У. „М.М.” №5 и бУ. „Б. по предявения иск с правно основание чл. 41 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от 23 113.56 лв., считано от 10.04.2014 г. до окончателното й изплащане; както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2 823.20 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 41 ЗС за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 28 871.36 лв., както и искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 562 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за времето от 27.01.2014г. – 10.04.2014г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Е.” О., ЕИК *******, със седалище и адрес на у´равление: Г. С., район „Т.”, ж.к. „И. В. бУ. „В. № 2. Б. 17, вх. А, .6, А., със съдебен адрес: Г. К., бУ. „Б.”, Б. „А.”, ап. 19 да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД – К. сумата в размер на 300.00 лв., представляваща възнаграждение на вещи лица по назначената по негово искане тройна СТЕ, до пълния размер на определеното възнаграждение общо от 750 лв.

ОСЪЖДА „Г.” , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: Г. К., У. „Републиканска” № 83 да заплати на „Е.” О., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: Г. С., район „Т.”, ж.к. „И. В. бУ. „В. № 2. Б. 17, вх. А, .6, А., със съдебен адрес: Г. К., бУ. „Б.”, Б. „А.”, ап. 19 направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 250.00 лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: