Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,27.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 1472 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни
искове чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 91 от ЗАПСП и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „V.W.L.“,
Лондон, Великобритания, с рег.№ ******учредено на 26.06.1995 година и адрес: ******,
******, Лондон, *****, Великобритания, чрез пълномощника адв. Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***, офис 3, за осъждане
на „Ц.Г.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н.П., за заплащане на сумата от 40 365 лева, представляваща
сбор от дължимите лицензионни цени по договор № 101969 от 01.01.2012 година,
дължими за месец декември 2015 година, по фактура № 1071454 от 18.11.2015
година, за месец март 2016 година по фактура № 1073295 от 16.02.2016 година, за
месец юни 2016 година по фактура № 1075372 от 17.05.2016 година, за месец
септември 2016 година по фактура № 1077335 от 10.08.2016 година, месец ноември
2016 година по фактура № ********* от 23.11.2016 година, както и сумата от
3875,46 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от падежа
на всяка фактура до датата на исковата молба- 18.12.2015 година- 12.07.2018
година.
В исковата молба се излагат твърдения, че
между страните е сключен договор № 101969 от 01.01.2012 година за
разпространение на телевизионните програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORY,
VIASAT NATURE и TV 1000, въз основа на който на ответника е предоставено
неизключително право за срока на действие и в рамките на територията на
гр.София, да приема и разпространява посочените телевизионни канали посредством
мрежите за приемане от абонатите за срок от 36 месеца, считано от 01.01.2012
година. Ищецът поддържа, че ответникът се е задължил, като лизингополучател, да
заплаща на ищеца нетна месечна лицензна такса, посочена в Приложение № 1 от
договора, с увеличение от 15% за всяка година. Договорено било в срок от пет
дни от края на всеки месец операторът да представя отчет на ищеца и при
получаването му той да издава фактура за лицензната такса за месеца, за който е
съставен отчета, като операторът следвало да изплаща сумата по фактурата в срок
от 14 дни. Твърди, че, ако отчетът не е представен в срок или е непълен, операторът има право да издаде
фактура на база отчета от предишния месец като начисли 10% увеличение лихва
върху просрочените плащания. С уточнителна молба от 01.07.2019 г. сочи, че до
датата на подаване на исковата молба не е представен нито един пълен отчет
съгласно договора между страните и не е било начислявано10-процентно увеличение
по издадените фактури съгл. чл. 73 от договора.
Поддържа се, че ищецът добросъвестно е
предоставял достъп за разпространяване на телевизионните канали, посочени в
договора, но ответникът не е изпълнил задължението си да представи отчетите си
на оператора в срок и да заплати лицензионните цени за посочените месеци,
въпреки многократните покани и уведомителни писма, поради което освен тях дължи
и законната лихва за забава върху всяка от неизплатените фактури. Претендира се
присъждане на сторените от страната съдебно-деловодни разноски в
производството.
Във връзка с дадени указания от съда да
конкретизира претенцията си за главница и сумите, които формират нейния размер,
ищецът е депозирал молба-уточнение от 13.09.2018 г. /л.48/, с която е посочил,
че сумите по фактурите представляват месечна лицензионна цена, а лихвата е
начислявана върху главниците по фактурите.
Във връзка с дадени указания от съда с
Разпореждане от 16.11.2018 г. да представи превод на удостоверението за
актуално състояние с нотариално удостоверен подпис на преводач, с молба от
12.12.2018 г./л.84 и сл./ ищецът е депозирал документите в съответния вид.
Във връзка с дадени с Определение от
28.05.2019 г. указания от съда, с молба от 01.07.2019 г. ищецът е представил
заверени на всяка страница документите приложени към исковата молба /л.129 и
сл./.
Ответникът „Ц.Г.“ ЕООД, редовно уведомен, не
депозира отговор на исковата молба в
законоустановения за това срок по чл. 367 ГПК.
С писмена молба от
23.10.2019 г., ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника при наличие на предпоставките на чл.
238 и чл.
239 .
По делото е приета ССчЕ,
неоспорена от страните.
Съдът като съобрази
събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира,
че са налице предпоставките, предвидени в чл.
238, ал. 1 и чл.
239
за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
Установява, че в
производството препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника „Ц.Г.“ ЕООД на
основание чл.
50, ал. 3 на 12.02.2019
г./л.112/, от която дата започва да тече срокът за подаване на отговор на
исковата молба по чл.
367 .
Срокът изтича в края на работния ден на 26.02.2019 г. В посочения срок отговор
по делото не е представен. На следващо място ответникът, редовно уведомен по
реда на чл.
50, ал. 3
/л.116/ не е изпратил представител в първото по делото заседание на 27.06.2019
г. /л.117/, като не е направил и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Видно от призовката /л.112/ и
Разпореждане на съда от 04.01.2019г. /л.108 гръб/, на ответника изрично са
указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и от неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът счита също, че предвид
заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото доказателства, предявените
искове се явяват вероятно основателни. Искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение е направено от процесуалния представител на ищеца своевременно, преди приключване на устните състезания по делото.
При наличието на
предпоставките по чл.
238 ал.1 и чл.
239 ал. 1 за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, исковете следа са бъдат
уважени в пълен размер.
Неприсъственото решение не
се мотивира по същество, а е достатъчно да се констатира от съда, че са налице
предпоставките за постановяването му : да има искане от ищеца за постановяване
на такова решение; ответникът да не е представил в указания му срок отговор на
исковата молба; да не се е явил в първото по делото заседание; да не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие; на страната са указани
последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяване в с.з.;
искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените писмени доказателства.
Предвид изложеното и при
съобразяване на това, че ищецът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение /л.158/, съдът намира, че са налице всички законови
предпоставки за това. На основание чл.
239, ал. 2 съдът
не излага мотиви по същество на спора.
По
разноските:
Предвид
крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В
производството се доказаха реално направени разходи за водене на делото, които
са в общ размер на 5 519,61 лева,
от които 1 769,61 лв. - платена държавна такса, депозит за експертиза – 350,00
лв. и 3 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства, че е платено в брой.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Ц.Г.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.П.
да заплати на „V.W.L.“, Лондон, Великобритания, с рег.№ ******учредено на
26.06.1995 година и с адрес на управление: ******, ******, , Лондон ******,
Великобритания, сумата от 40 365 лева, представляваща сбор
от дължимите лицензионни цени по договор за разпространение на канали № 101969
от 01.01.2012 година, дължими за месец декември 2015 година, по фактура №
1071454 от 18.11.2015 година, за месец март 2016 година по фактура № 1073295 от
16.02.2016 година, за месец юни 2016 година по фактура № 1075372 от 17.05.2016
година, за месец септември 2016 година по фактура № 1077335 от 10.08.2016
година, месец ноември 2016 година по фактура № ********* от 23.11.2016 година.
ОСЪЖДА „Ц.Г.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.П.
да заплати на „V.W.L.“, Лондон, Великобритания, с рег.№ ******учредено на
26.06.1995 година и с адрес на управление: ******, ******Великобритания, сумата
от 3 875,46 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, считано от падежа на всяка
фактура до датата на исковата молба- 18.12.2015 година - 12.07.2018 година.
ОСЪЖДА
„Ц.Г.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.П.
да заплати на „V.W.L.“, Лондон, Великобритания, с рег.№ ******учредено на
26.06.1995 година и адрес на управление:
******, ******, Лондон, Великобритания, сумата от 5 519,61 лв. разноски по делото,
представляващи държавна такса, депозит за изготвяне на експретиза и адвокатско
възнаграждение.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено решението, може да поиска
от САС, в едномесечен срок от връчването, да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при наличие на някоя от хипотезите по чл.
240 ал.1 .
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.