№ 6692
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20221100112410 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
79954/24.11.2022 г., с която „П.И.Б.“ АД е предявило против Й. Д. Т., гражданин на
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Е. Р. Т., гражданка на
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по
чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба е посочено, че адресите на ответниците са в Англия.
Преписи от исковата молба, ведно с приложените към нея документи, са
връчени на ответниците чрез пълномощниците им в Република България.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали отговори на исковата
молба, с които са релевирали възражения, че българският съд не е компетентен да
разгледа предявените искове, тъй като обичайното им местопребиваване е на
територията на Обединеното кралство и спорът не е международно подведомствен на
българските съдилища
Съдът приема следното:
Съгласно чл. 28 от Кодекса на международното частно право (КМЧП),
сезираният съд следва служебно да се произнесе по международната си компетентност
при дела с международен елемент. Този въпрос е и изрично повдигнат от
процесуалните представители на ответниците по реда на чл. 15, ал. 1 ГПК.
Относно приложимото право, уреждащо компетентността на съда, да разгледа
предявените по делото искове, е налице Регламент (ЕС) № 1215/2012 от 12.12.2012 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, като в съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно
позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на
свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Обединеното
кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и
прилагането на Регламент № 1215/2012 г. (т. 40 от Преамбюла).
Съгласно разпоредбата на чл. 17, вр. чл. 18 §2 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г.,
компетентен да разгледа спорове, свързани с потребители, е съдът на държавата
членка, където потребителят има обичайно местоживеене. Тази компетентност може да
се пророгира само със изрично споразумение, сключено след възникването на спора
или при явяване на ответника пред съда сезиран с иска - арг. от чл.19 и 25 и чл.26 от
Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. Съгласно чл. 26, извън компетентността, която
произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на
държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато
1
ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има
изключителна компетентност по силата на чл. 24. Пророгацията е приложима и по
делата по раздел 4 - относно потребителски договори и се осъществява чрез явяване на
ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл.26 §1. В
практиката си ВКС приема, че „явяване“ по смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/
№1215/2012 г. представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар.
„първо защитно действие“ /съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от
20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/. В
определение №18/13.01.2017 г. по ч.т.д. №1734/2016 г. на ТК на ВКС се приема, че
ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото,
позовавайки се на чл.16 §2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. с отговора на исковата
молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява
приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да
разгледа делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се
приравни на липса на „явяване“ по смисъла на чл.26 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г.
/чл.24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г./.
В настоящия случай, с отговорите на исковата молба, ответниците изрично са
оспорили компетентността на българсия съд, поради което и пророгация не е налице.
С предявените в рамките на производството по настоящето дело искове се
търси реалното изпълнение на задълженията на ответниците по договор за банков
кредит.
Ответниците Й. Д. Т. и Е. Р. Т. са граждани на Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия. Не се установява, последните да имат обичайно
местоживеене в Република България към предявяване на искове. Понятието
„местоживеене“ по смисъла на Регламент № 1215/2012 не е равнозначно нито на
понятието „обичайно местопребиваване“, нито може да се свърже (или да се обуслови)
от настоящия адрес на лицето (по чл. 94 ЗГР). В случая, обаче, ответниците нито
фактически живеят, нито трайно са се установили, нито имат актуална
административна регистрация на територията на Република България, поради което и е
безпредметно да се изследват разграничителните признаци между тези понятия. Не се
установява и че договорът за банков кредит е сключен за обслужване на търговската
дейност или професията на ответниците, т.е. компетентността на съда не се определя
от правилото на чл.7 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. /по местоизпълнението на
договора/, а от правилото на чл.17 вр. чл.18 §2 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. Няма и
никакво значение кой нормативен акт би бил приложим (ЗПКр., ЗКрНИ и т.н.), тъй
като процесния договор за кредит е потребителски договор – ищецът е търговска банка
– търговец, а ответниците са физически лица, като липсва данни договорът да касае
тяхната професионална дейност. На следващо място, по делото няма твърдения за
сключено след пораждане на спора споразумение относно компетентността на
съдилищата в Република България.
Ето защо и доколкото не е налице пророгация на компетентност от една страна,
а от друга поради специалните правила за компетентност при потребителски договори,
съгласно Раздел 4 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г., българският съд не е компетентен
да разгледа настоящото производство, тъй като ответниците нямат местоживеене на
територията на Р България.
Следва и да се посочи, че не е налице и споразумение относно компетентността
на съдилищата в Република България. Съгласно т. 10.11 от сключения между страните
Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит, „Приложимо към настоящи
договор е действащото българско законодателстно; всички неупоменати в договора
условия и неуредените изрично от договора въпроси се прилагат съответните
разпоредби на ЗКИ, наредбите за прилагането му и всички други относими
нормативни актове на Република България и Общите условия за кредитиране на
„МКБ Юнионбанк“ АД“.
С определение № 349/ 29.07.2022 г. по ч.т.д. № 449/2022 г. на ВКС, ІІ ТО, е
допуснато касационно обжалване на въззивното определение по въпроса „Текстът в
договор за банков кредит, сключен с чуждестранни физически лица –
2
кредитополучател и солидарен длъжник, а именно: „За всички неуредени с настоящия
договор въпроси важат разпоредбите на Българското законодателство“, счита ли се
за надлежно споразумение за избор на българския съд за разрешаване на всякакви
спорове, които са възникнали или ще възникнат във връзка с договора за кредит?“.
След анализ на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
Парламент и Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ВКС е приел, че на
поставения въпрос следва да се отговори, че текстът в договор за банков кредит,
сключен с чуждестранни физически лица – кредитополучател и солидарен длъжник,
предвиждащ, че за всички неуредени с договора въпроси важат разпоредбите на
Българското законодателство, няма характера на споразумение за избор на
българския съд за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или ще
възникнат във връзка с договора за кредит по смисъла на чл.25, параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и Съвета от 12.12.2012г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела.
Подведомствеността на спора на българските съдилища не може да бъде
обоснована и от разпоредбата на т.10.12 от договора между страните, предвиждаща, че
„Всички възникнали спорове по повод изпълнението или тълкуването на настоящия
договор ще се разрешават от страните чрез преговири, а ако това е невъзможно, ще
се уреждат от изключителен и обвързващ арбитраж на Арбитражния съд към
Българската търговско промишлена палата. Мястото на всеки арбитраж ще бъде в
София и езикът – български“.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е компетентен да разгледа
предявените в рамките на производството по настоящето дело искове, поради което
производството следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд НЕ Е МЕЖДУНАРОДНО
КОМПЕТЕНЕТЕН по исковете, предявени с искова молба с вх. № 79954/24.11.2022
г. на „П.И.Б.“ АД против Й. Д. Т., и Е. Р. Т., и двамата граждани на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, въз основа на която е образувано гр.д.
№ 12410/2022 г. по описа на СГС, І-20 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12410/2022 г по описа на СГС, І-20
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред пред Софийски апелативен
съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3