Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. , против Решение № 1846 от 15.11.2023 г. на Районен съд Пловдив, ІV н.с. постановеното по а.н.д. № 4499 по описа на същия съд за 2023 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 710809 – F690959/04.07.2023 г. на Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ В ГД „Фискален контрол“, с което на “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “***” № 2, ет. 6, ап. 11, представлявано от Т. Д. Д. , на основание на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т. , е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки приложени по делото. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД против НП № 710809 – F690959/04.07.2023 г. на Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ В ГД „Фискален контрол“.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F690959 от 05.01.2023 г., съставен от А. Д. И. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 15.12.2022 г. в 13:30 часа, на обект – електронен автомат с развлекателен характер, представляващ симулатор за стрелба с пистолет, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 36А, в сградата на комплекс „Ескалибур", зала за електронни игри, стопанисван от „ИМПЕРИУМ 2002" ЕООД с ЕИК ***, е констатирано, че в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към с софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), дружеството е допуснало нарушение на същата, като извършва продажби чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство - ФУВАС /фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване/ от започване на дейността на обекта през 2015 г.

При проверката е установено, че електронната игра - симулатор за стрелба с пистолет, представлява автомат на самообслужване с електрическо захранване, ползването на който става с поставянето на монети на стойност 2,00 лв. в монетника на машината.

Извършена е контролна покупка на една развлекателна игра, чрез поставяне в монетника на развлекателното съоръжение на монета от 2,00 лв., за която не е визуализиран фискален бон на дисплей.

Според дадени писмени обяснения от управителя на задълженото лице, липсва монтирано и въведено в употреба фискално устройство вградено в електронния автомат на самообслужване, като последният работи от 2015 г.

Посочено е още, че при проверка в Регистъра на фискалните устройства на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ /ФУВАС/ за горепосочения обект.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е за първи път.

7. За да отмени атакуваното наказателно постановление, районният съд е приел, че санкционирането на жалбоподателя с обжалваното НП, макар и законосъобразно според националното ни законодателство, е нетърпимо според имащото примат право на ЕС. В тази връзка съдът се позовал на Решение на СЕС (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С‑97/21, според което „Член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“

Според първоинстанционния съда, точно такъв е процесния случай, тъй като с процесното НП на дееца е наложена имуществена санкция в значителен размер - 3000 лева, а същевременно за същото нарушение, по повод същия издаден АУАН му е наложена ПАМ принудително запечатване на обект за срок от 14 дни, която не само е влязла в сила, като необжалвана, но и видно от приложения протокол за запечатване на обект от 11.01.2023 г. мярката реално е изпълнена и жалбоподателят е понесъл негативните последици от нея няколко месеца преди издаването на НП. Двете санкции са наложени в два самостоятелни процеса (по АПК и по ЗАНН), протичащи пред различни органи, подлежащи на обжалване пред различни съдилища, приключили в различен времеви интервал, като санкцията по чл. 186 ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на процесното НП. Посочено е, че българското законодателство не позволява резултатите от едното производство да бъдат зачетени в другото, нито общите факти установени в едното производство да се съобразят в другото, като във всяко едно от тях следва да се провежда пълно и главно доказване на едни и същи обстоятелства. Наред с това, според районния съд българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението.

При това положение районният съд е приел, че санкционирането на жалбоподателя с обжалваното НП, макар и законосъобразно според националното ни законодателство, е нетърпимо според имащото примат право на ЕС.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени обстойни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. С оглед наведените в касационната жалба възражения е необходимо да се съобрази следното:

Съгласно чл. 267, ал. 1 ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.нар. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от тази гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по коментираното преюдициално заключение (Решение от 4 май 2023 година по дело С‑97/21), доколкото и в двете производства се касае за случай, при който за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице е наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища.

Ето защо, в случая няма причина, даденото разрешение от Съда на Европейския съюз с Решение от 4 май 2023 година по дело С‑97/21, да не бъде съобразено изцяло в конкретния казус, именно защото то се ползва със сила на тълкуваното нещо по отношение на всички национални юрисдикции в страните – членки.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника следва да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на касационния жалбоподател относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението възлиза на 600 лв.

С оглед фактическата и права сложност на делото, материалния интерес (3000 лв.) и обстоятелството, че оказаната от адвокат Т.  правна помощ се изразява в изготвяне на писмени бележки и лично явяване в съдебно заседание пред Административен съд Пловдив, размерът на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован". При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно.

Ето защо, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ответника, се констатират в размер на 800 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1846 от 15.11.2023 г. на Районен съд Пловдив, ІV н.с. постановеното по а.н.д. № 4499 по описа на същия съд за 2023 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати на “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “***” № 2, ет. 6, ап. 11, представлявано от Т. Д. Д. , сумата в размер на 800 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: